Присъда по дело №138/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 4
Дата: 28 януари 2022 г. (в сила от 8 юни 2022 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160200138
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Поморие, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
и прокурора С. Ст. Р.
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Наказателно дело от
общ характер № 20212160200138 по описа за 2021 година
на основание чл.300 и сл. НПК
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия КР. В. Ф. – роден на ... г. в гр.П., български гражданин, със средно
образование, неженен, осъждан, с постоянен адрес: гр.К., общ.П., ул. П..., ЕГН **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА ЧЕ, на 31.12.2020 г., около 15.00 ч., в гр.П., на ул. „Добри
Чинтулов“, в условията на повторност управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., след употреба на наркотично вещество „Метамфетамин“,
установено по надлежния ред с проба за употреба на наркотични или упойващи вещества №
48/31.12.2020 г., с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARKD-0037,
с използвана тест касета Drager Drug Test 5000 STK 7 с REF № 8323157, съгласно Наредба №
1/19.07.2017 г. на МЗ, МПр, за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.343б, ал.4, вр.с
ал.3, вр.с чл.28 НК, вр. с чл.54 НК, го ОСЪЖДА на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА както и на наказание ГЛОБА в размер 700
/седемстотин/ лева.
ЛИШАВА подсъдимия КР. В. Ф., ЕГН **********, от правото да управлява моторно
превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.343г.,
във вр. с вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК.
1
ПРИСПАДА от изпълнението на наказанието лишаване от право да управлява МПС
времето, през което подсъдимият КР. В. Ф., ЕГН **********, е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 31.12.2020 г., на
основание чл.59, ал.4 от НК.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия КР.
В. Ф., ЕГН **********, наказание една година и три месеца лишаване от свобода, на
основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
ПРИСПАДА от изпълнението на така наложеното на подсъдимия КР. В. Ф., ЕГН
**********, наказание една година и три месеца лишаване от свобода, времето през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 22.35 часа до 23.55 часа на 22.12.2019 г. и от 15.27
часа до 16.40 часа на 31.12.2020 г., на основание чл.59, ал.1, т.1 НК.
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ, на основание чл.68, ал.1 НК, наложеното на подсъдимия
КР. В. Ф., ЕГН **********, със споразумение № 13/22.05.2020 г. по НОХД № 405/2019 г. по
описа на РС – Поморие, влязло в законна сила на 22.05.2020 г., наказание ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, което да бъде изтърпяно отделно от наложеното на
подсъдимия с настоящата присъда наказание една година и три месеца лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНС, приведеното в изпълнение наказание
три месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно от подсъдимия при първоначален ОБЩ
режим.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство 1бр. тест касета Drager Drug Test 5000 STK 7
с REF № 8323157, да се върне на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, след влизане на
присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия КР. В. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да
заплати на държавата, по сметка на ОДМВР – Бургас, сума в размер 592 лв. /петстотин
деветдесет и два лева /, представляваща разноски по делото.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Окръжен съд – Бургас в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
на присъда № 4/28.01.2022 г. по НОХД № 138/2021 г. по описа на РС – П..

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при РП – Бургас,
ТО – П., с който е повдигнато обвинение на КР. В. Ф., ЕГН **********, с адрес гр.К.,
общ.П., ул. ..., за това че, на 31.12.2020 г., около 15.00 ч., в гр.П., на ул. „Добри Чинтулов“, в
условията на повторност управлявал моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди
А4“, с рег. № ..., след употреба на наркотично вещество „Метамфетамин “, установено по
надлежния ред с проба за употреба на наркотични или упойващи вещества № 48/31.12.2020
г., с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARKD-0037, с използвана
тест касета Drager Drug Test 5000 STK 7 с REF № 8323157, съгласно Наредба № 1/19.07.2017
г. на МЗ, МПр, за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози – престъпление по чл.343б, ал.4, вр.с ал.3, вр.с чл.28, ал.1 НК.
В съдебно заседание прокурор от РП – Бургас, ТО – П. поддържа обвинението. Пледира за
признаване на подсъдимия за виновен по обвинението и налагане на същия на наказание
лишаване от свобода за срок от две години, което да се изтърпи при пълвоначален строг
режим, както и на наказание глоба в размер 1 000 лв.
Подсъдимият не се признава за виновен в извършване на престъплението, за което е
обвинен, моли съдът да го признае за невинен и да го оправдае по обвинението.
Защитникът на подсъдимия изразява становище, че обвинението не е доказано по
безспорен начин, също прави искане съдът да постанови оправдателна присъда.
След като изслуша страните и се запозна с материалите по делото, съдът прецени
поотделно и в съвкупност събраните доказателства, при което прие от фактическа страна
следното.
Подсъдимият КР. В. Ф. е правоспособен водач на МПС, видно от представеното по
делото свидетелство за управление № *********/13.06.2011 г.
Установява се от приложената по делото справка за съдимост рег. № 1/04.01.2021 г.,
издадена от Бюро за съдимост при РС – П., че със споразумение № 13/22.05.2020 г. по
НОХД № 405/2019 г. по описа на РС – П., влязло в законна сила на 22.05.2020 г.,
подсъдимият е бил осъден на наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл.66 НК, както и на
наказание глоба в размер 300 лв., а така също и на наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от осем месеца, за извършено на 22.12.2019 г., в гр.П., престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК, управление на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., след употреба
на наркотични вещества – „Амфетамин“ и „Метамфетамин“.
На 31.12.2020 г., около 15.00 ч., в гр. П., на ул. „Добри Чинтулов“, св.СТ. М. Д. и АН. СТ.
СТ., двамата служители на РУ – П. при ОДМВР – Бургас, спрели за проверка подсъдимия,
който управлявал лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ....
При проверката подсъдимият бил видимо притеснен и тъй като същият бил познат на
полицейските служители във връзка с горепосоченото предходно негово осъждане за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества, видно от приложената по
делото докладна записка от 22.12.2019 г., на св.А.С. и паказанията на св.Д., му била
извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер
Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARKD-0037.
Съгласно представения по делото препис от протокол за сервизна проверка № *********-
1000/03.06.2020 г. на Dreger DrugTest 5000 с № ARKD-0037, техническото средство, с което
е била извършена проверката на подсъдимия, е преминало успешно периодична проверка за
техническа изправност на 03.06.2020 г., като извършената проверка е със срок на валидност
1
дванадесет месеца, поради което съдът приема, че към инкриминираната дата – 31.12.2020
г., същото е било технически изправно.
При извършената проверка с посоченото техническото средство, с използвана тест касета
Drager Drug Test 5000 STK 7 с REF № 8323157, била установена употреба от водача Ф. на
наркотично вещество – метамфетамин. Резултатите от проверката били отразени в тест №
48/31.12.2020 г., препис от който е приложен по делото.
Проверката с техническото средство била извършена от св.С.Д., същият преминал
обучение да използва и прави оценка на резултатите при работа с техническо „Дрегер Дръг
Тест 5000“, с фабричен № ARKD-0037, видно от приложения по делото препис от протокол
рег. № 320р-7223/10.08.2018 г., на РУ – П. при ОДМВР – Бургас.
За извършената проверка св.Д. съставил протокол за извършване на проверка за употреба
на наркотични или упойващи вещества от 31.12.2020 г., в който отразил използваното
техническо средство и резултатите от проверката. Протоколът бил подписан от съставителя
и проверения.
Предвид резултатите от теста св.Д. издал талон за медицинско изследване №
0067976/31.12.2020 г., екземпляр от който бил връчен на подсъдимия, който удостоверил
връчването с подписа си. В талона за медицинско изследване подсъдимият посочил, че
отказва да даде кръв за изследване, който отказ също удостоверил с полагане на подписа си.
Независимо от отказа на подсъдимия да даде кръв, тъй като с теста било установено
наличие на наркотични вещества, полицейските органи съпроводили подсъдимия до място
за вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване –
ФСМП – П., където подсъдимия отново отказал да му бъдат взети кръвни проби за
изследване, който отказ удостоверил с полагане на подпис в съставения протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техните аналози от 31.12.2020 г., препис от който също е
приложен по делото.
На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия
GA, № 274846/31.12.2020 г., за управление на МПС след употреба на наркотични вещества
и със заповед за задържане на лице рег. № 320зз-160/31.12.2020 г., същият бил задържан в
РУ– П., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Задържането на подсъдимия продължило от 15.27 ч. до 16.40 ч.
на 31.12.2020 г., видно от приложения по делото препис от горепосочената заповед за
задържане.
Изложената фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото и
посочени от съда писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в ДП
(бързо производство) № 320 ЗМ-506/2020 г., по описа на РУ гр.П. при ОДМВР – Бургас, в
това число справка за съдимост рег. № 1/04.01.2021 г., на РС – П.; протокол за сервизна
проверка № *********-1000/03.06.2020 г. на Dreger DrugTest 5000 с № ARKD-0037; тест №
48/31.12.2020 г. от техническо средство Dreger DrugTest 5000 с № ARKD-0037; протокол рег.
№ 320р-7223/10.08.2018 г., на РУ – П. при ОДМВР – Бургас; протокол за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 31.12.2020 г.; талон за
медицинско изследване № 0067976/31.12.2020 г.; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техните аналози от 31.12.2020 г.; от показанията на св.Д. и св.С., както и от вещественото
доказателство по делото – тест касета Drager Drug Test 5000 STK 7 с REF № 8323157.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
На посочените в обвинителния акт дата, час – на 31.12.2020 г., около 15.00 ч., и място –
гр.П., на ул. „Добри Чинтулов“, подсъдимият КР. В. Ф. е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ..., след употреба на наркотично вещество –
2
метамфетамин, същото включено в Приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични (Приета с ПМС № 239/
27.10.2011 г., обн., ДВ, бр.87/04.11.2011 г.), в условията на повторност, след като със
споразумение № 13/22.05.2020 г. по НОХД № 405/2019 г. по описа на РС – П., влязло в
законна сила на 22.05.2020 г., е бил осъден за извършено на 22.12.2019 г., в гр.П.,
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за управление на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №
..., след употреба на наркотични вещества – „Амфетамин“ и „Метамфетамин“, с което си
деяние от обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.343б,
ал.4, вр.с ал.3 НК.
Съдът не споделя възраженията на защитата, че инкриминираното деяние, касателно
употребата на наркотични вещества от подсъдимия, е недоказано от обективна страна.
Трайна е съдебната практика на касационната инстанция, че за съставомерността на
деянието по чл.343б, ал.3 НК, респ. чл.343б, ал.4 НК, не е необходимо наличието на
наркотично вещество при водача на моторното превозно средство да е установено по
надлежния ред. За разлика от разпоредбата на чл.343б, ал.1 НК, в която елемент от състава
на престъплението е определена степен на алкохолна концентрация, установена по
надлежния ред, изискване за установяване по надлежния ред на употребата на наркотични
вещества или техни аналози от водача на МПС по надлежен ред липсва, съобразно
формулировката на чл.343б, ал.3 НК. Действително Наредба № 1/19.07.2017 г., за реда за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, регламентира ред за установяване на употреба на наркотично
вещество, но доколкото престъпният състав по чл.343б, ал.3 НК не съдържа изискване
употребата на наркотични вещества или техни аналози да се установи по надлежен ред, то
следва извод, че това може да бъде сторено с всички допустими доказателствени средства, в
който смисъл изрично Решение № 27/06.04.2020 г. по н. д. № 6/2020 г., III н. о., НК на ВКС и
посочените в него Решение № 81/2018 г. по н. д. № 237/2018 г. на III н. о., Решение №
116/2016 г. по н. д. № 34/2016 г. на III н. о., Решение № 126/2019 г. по н. д. № 540/2019 г. на
II н. о. и Решение № 25/2020 г. по н.д. № 81/2019 г., на III н. о., НК на ВКС.
Когато обаче отсъстват други доказателствени източници доказването на обективния
признак от състава на престъплението по чл.343б, ал.3/4 НК, се прави по регламента,
възведен в Наредба № 1/2017 г. – Решение № 164/07.01.2021 г. по н. д. № 455/2020 г., II н.
о., НК на ВКС.
В процесния случай изискванията на Наредба № 1/2017 г. са спазени и употребата на
наркотично вещество от подсъдимия се установява по безспорен начин от показанията на
техническото средство „Дрегер Дръг Тест 5000“, с фабричен № ARKD-0037, отчело
наличието на наркотичното вещество метамфетамин.
На подсъдимия е бил връчен талон за медицинско изследване, същият е бил отведен от
полицейските служители до съответното медицинско заведение, където е отказал да даде
кръвна проба, поради което употребата на наркотично вещество се установява въз основа на
показателите на техническото средство /чл.6, ал.9 от Наредба № 1/2017 г./.
Неоснователно е оплакването на подсъдимия, изразено в разпита му в това качество на
досъдебното производство, че не му е осигурена възможност да даде урина за изследване,
тъй като съгласно чл.23, ал.1, изр. второ от Наредба № 1/2017 г., употребата на наркотични
вещества се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба.
Изцяло без значение за установяване релевантните факти по делото и по-точно
употребата на наркотично вещество е представения на досъдебното производство
медицински документ, издаден на 06.01.2021 г. от МДЛ Лина ЕООД, установяващ
негативни резултати от изследване на подсъдимия за наркотични вещества, както и
извършеното на 14.01.2021 г. вземане от подсъдимия на кръвна проба и проба урина,
3
същите предмет на изследване и обсъждане от вещите лица по назначените на досъдебното
производство основна и допълнителна съдебно химикотоксилогични /токсикохимични/
експертизи, съответно ирелевантен е установения от вещите лица отрицателен резултат за
наличие на наркотични вещества в пробите от 14.01.2021 г.
Това е така, тъй като редът за установяване употребата на наркотични вещества от
водачите на МПС, включващ използването на медицински и лабораторни изследвания, е
изрично предвиден в Наредба № 1/2017 г., а горепосочените проби, предмет на лабораторно
изследване и на експертиза, не са взети по реда на Наредбата, по същество представляват
последващи медицински изследвания, които не могат да дерогират установените по
надлежен ред данни за употреба на наркотично вещество, в случая метамфетамин, като в
този смисъл изрично Решение № 4/11.05.2018 г. по н. д. № 1244/2017 г., III н. о., НК на ВКС.
Неоснователно е и възражението на защитата, че употребата на наркотични вещества не е
безспорно доказана, тъй като показанията на техническото средство имат само скринингов
характер.
Несъмнено при отхвърлена с лабораторно изследване употреба на наркотици не следва да
се отчитат показанията на техническото средство, но в случая такова лабораторно
изследване с отрицателен резултат не е налице, тъй като подсъдимият е отказал кръвна
проба, поради което и на основание горепосочената разпоредба на чл.6, ал.9 от Наредба №
1/2017 г., употребата на наркотично вещество се установява въз основа на показателите на
техническото средство.
Изцяло несъстоятелно е многократно въведеното от защитата възражение, че с
процесното техническо средство не е взета втора, контролна проба/тест, каквото изискване
се съдържало в указанията за използване на техническото средство.
Българското позитивно право не съдържа предписание за вземане на втора проба/тест с
техническо средство, чрез която втора проба/тест да се опровергава/проверява първата
такава.
Съгласно чл.3а, т.2 от Наредба № 1/2017 г., ако лицето не приема показанията на
техническото средство или теста, установяването на употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване,
в случая на подсъдимия е предоставена възможност за опровергаване на показанията на
техническото средство с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, от
която възможност той не се е възползвал, отказвайки да даде кръвна проба за изследване.
Защитата въвежда като аргумент за недоказаност на обвинението и твърдението, че
положителният резултат на техническото средство се дължи не на употреба от подсъдимия
на наркотично вещество, а на хранителни добавки, посочени от подсъдимия на досъдебното
производство като „Фенилетиламин“ и „Метил-сулфонил метан“.
По отношение на това възражение на първо място следва да се посочи, че твърдението на
подсъдимия, че е употребявал хранителни добавки не е подкрепено от каквито и да е
доказателства, събрани по реда на НПК.
На второ място, дори и съдът безкритично да приеме за установено твърдението на
подсъдимия, че е употребил горепосочените вещества във вид на хранителни добавки и то
преди извършената му проверка, тази употреба не може да обективира положителен
резултат за наркотичното вещество метамфетамин при тестването му с техническото
средство, тъй като дневната доза на горепосочените вещества, използвани за фитнес, има
изключително кратко време на действие в организма, което не позволява веществата да се
натрупат в оралната течност, използвана при тестването с техническото средство, каквото е
категоричното заключение на изслушаните от съда вещи лица по основната и допълнителна
съдебно химикотоксилогични /токсикохимични/ експертизи, кредитирано изцяло от съда в
тази му част, като пълно, ясно и обосновано.
4
В съвкупност от изложеното, според съда в производството несъмнено се установи, че от
обективна страна подсъдимият е осъществил престъплението чл.343б, ал.4, вр. с ал.3 от НК,
предмет на обвинението.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на
вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
При безрезултатните престъпления (каквото е и деянието в настоящия случай) умисълът
може да бъде само пряк и такъв е налице, тъй като подсъдимият е употребил наркотично
вещество метамфетамин, след което съзнателно е поел управлението на процесното МПС,
т.е., Ф. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, съзнавал е, че нарушава
забраната да се управлява МПС след употреба на наркотични вещества и че е невъзможно
постигането на преследваната от него цел, която не е съставомерна (управление на МПС)
без да осъществи изпълнителното деяние.
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.343б, ал.4, вр.с ал.3 НК, се
предвиждат наказания лишаване от свобода от една до пет години и глоба от петстотин до
хиляда и петстотин лева.
За да определи размера на предвидените за престъплението наказания съдът взе предвид
доказаните по делото смекчаващи и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Подсъдимият е в сравнително млада възраст, показал е добро процесуално поведение и в
двете фази на производството, както и такова при извършената му полицейска проверка и не
се констатират други негови противообществени прояви, извън инкриминираната.
Количеството на употребените наркотични вещества и степента, в която те са повлияли на
способността на водача да управлява МПС, не са елемент от състава на престъплението по
чл.343б, ал.3/4 НК, но тези обстоятелства не са без правно значение, тъй като биха били
релевантни за степента на обществена опасност на конкретното деяние, откъдето и имат
отношение при преценката как да бъде индивидуализирано наказанието – Решение №
81/15.05.2018 г. по н. д. № 237/2018 г., III н. о., НК на ВКС. В случая, както е видно от
протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества и
от протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества, подсъдимият е бил със запазена координация, ясно
съзнание и адекватно поведение, поради което според съда конкретно употребеният
наркотик и степента, в която той е повлиял на способността на водача да управлява МПС, не
завишава степента на обществена опасност на деянието.
Предходното осъждане на подсъдимия не следва да се отчита като отегчаващо
обстоятелство, тъй като е взето предвид при квалификацията на деянието, като повторно, но
от друга страна като отегчаващо следва да се отчете обстоятелството, че престъпното деяние
е извършено от подсъдимия в сравнително кратък срок след предходно негово осъждане за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества.
При преценка на посочените обстоятелства, отчитайки тяхната специфика и относителна
тежест, съдът намери, че в случая е налице значителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия наказания лишаване от свобода и глоба,
при условията на чл.54 НК, в размери близо до предвидените от закона минимални такива, а
именно наказание една година и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер 700 лв.,
като счете, че така определените по размер наказания съответстват на целите на генералната
и най-вече на специалната превенция по чл.36, ал.1 НК.
Само за пълнота следва да се посочи, че в случая не е налице хипотезата на чл.55 НК, тъй
като не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, които да
водят до извод, че и най – лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно
тежко.
Предвид установеното обстоятелство, че подсъдимият е правоспособен водач на МПС, на
5
основание чл.343 г., вр.с чл.343б, ал.4, във вр. с вр.с чл.37, ал.1, т.7 НК, съдът му наложи и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, при
съобразяване изискването срокът на това наказание да не е по-малък от срока на лишаването
от свобода, когато се налагат заедно /чл.49, ал.3 НК, Постановление № 1/17.I.1983 г. по н. д.
№ 8/82 г., Пленум на ВС/ и ограничението срокът на лишаването от права да не надминава
срока на лишаването от свобода с повече от три години /чл.49, ал.2 НК/, като за да определи
по-дълъг срок на наказанието лишаване от права съдът отчете обстоятелството, че на
подсъдимия са налагани административни наказания за други нарушения по ЗДвП, както и
горепосоченото извършване на деянието в сравнително кратък срок след предходна такава
негова проява.
На основание чл.59, ал.4 НК, съдът приспадна от изпълнението на наказанието лишаване
от право да управлява МПС времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право, считано от 31.12.2020 г.
Процесното умишлено престъпление е извършено от подсъдимия в изпитателния срок на
осъждането му по НОХД № 405/2019 г. на РС – П., но сборът от двете наказания / 1г. и 6м./
не надвишава две години, поради което и на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът
определи първоначален общ режим на изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание
една година и три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1, т.1 НК, съдът приспадна от изпълнението на наложеното
наказание лишване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР
във връзка с престъплението, за което е осъден по НОХД № 405/2019 г. на РС – П., а именно
периода от 22.35 часа до 23.55 часа на 22.12.2019 г., установен от представената по делото
заповед за задържане на лице рег. № 320зз-185/22.12.2019 г., както и времето, през което
подсъдимият е бил задържан по ЗМВР във връзка с процесното деяние, а именно периода от
15.27 часа до 16.40 часа на 31.12.2020 г.
Както бе посочено, престъплението по настоящото обвинение, което е умишлено, е
извършено от подсъдимия в изпитателния срок на осъждането му по НОХД № 405/2019 г.
на РС – П., изтичащ на 22.05.2023 г. и тъй като за процесното деяние на подсъдимия е
наложено наказание лишаване от свобода, на основание чл.68, ал.1 НК, съдът приведе в
изпълнение наложеното на подсъдимия по НОХД № 405/2019 г. на РС – П., наказание три
месеца лишаване от свобода, като постанови същото да бъде изтърпяно отделно от
наложеното на подсъдимия с настоящата присъда наказание, при първоначален общ режим
на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от
ЗИНСЗ.
По отношение на вещественото доказателство 1бр. тест касета Drager Drug Test 5000 STK
7 с REF № 8323157, съдът постанови същото да бъде върнато на собственника му РУ – П.
при ОДМВР – Бургас след влизане на присъдата в сила.
Предвид признаването на подсъдимия за виновен в извършване на престъплението,
предмет на обвинението, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, съдът го осъди да заплати на
държавата, по сметка на ОДМВР – Бургас, разноските по делото в размер 592 лв. (петстотин
деветдесет и два лева), представляващи заплатени от бюджета на ОДМВР – Бургас
възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
6
Съобщи за изтекли лични данни