№ 12572
гр. С., 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110137355 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнeна с молба с вх. № 232323/16.07.2024г. от
ППП С. към „...“ ЕООД гр. С. срещу Д. Д. Р., с която при условията на обективно
съединение са предявени осъдителни искове с правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ за
сумата от 978,07 лв., представляваща дължимо обезщетение за неспазено предизвестие, с
правно основание чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено
облекло за сумата от 245,53 лв., представляваща парична равностойност на неизносено
работно облекло, с правно основание чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв. представляваща
неплатена наемна цена за общежитие „В.“за м.06.2021г.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 57 от 15.10.2020 г. ответникът
работил при него на длъжността „Електромонтьор, ремонт ПЖПС I ст.“ в Локомотивно депо
С., район П., като считано от 23.06.2021г. със Заповед №156 трудовото правоотношение
между страните било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание уволнение.
Твърди, че ответникът не му заплатил дължимото се обезщетение за неспазено предзвестие в
размер на брутното му трудово възнаграждение. Освен това служителят бил настанен в
общежитие на работодателя и не платил дължимия се наем за месеца на прекратяване на
трудовото му правоотношение. В тази връзка излага, че съгласно вътрешните правила на
работодателя размерът на дължимия се наем включвал консумативните разходи и се
формирал на месечна база, като общият размер на разходите се разделял на броя на
обитателите на общежитието. Излага, че на служителя било предоставено работно облекло,
което останало неизносено, поради което работникът му дължал остатъчната стойност. При
така изложените твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати съдебно
предявените вземания, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Пренетдира
разноски.
Ответникът Д. Д. Р. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове за работно облекло и намена цена по основание
и размер. Не оспорва иска за обезщетение за неспазено предизвестие. Признава, че между
1
страните п е било налице твърдяното трудово правоотношение, както и прекратяването му
на посоченото основание, считано от 23.06.2021г. Оспорва твърденията на ищеца да му е
предадено работно облекло, за срока за изхабяването му и за остатъчната му стойност към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като в тази връзка
оспорва и доказателствената стойност на счетоводните записвания на работодателя. Наред с
изложеното се позовава на правилото на чл. 14 от Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло, като твърди, че при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът дължи връщане на работното облекло, а не паричната му равностойност. Прави
възражение, че като неперсонифицирано структурно образувание ищецът разполагал само с
работодателска правоспособност, но не можел да е носител на паричното притезание за
неплатен наем, поради което този иск бил недопустим. Оспорва исковата претенция за наем
и като недоказана със съображения, че липсват доказателства за връчване на настанителна
заповед и влизане във владение на наетото общещитие от страна на работника. По иска за
обезщетение за неспазено предизвестеи прави възражение за прихващане с вземането му за
обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, като в тази връзка твърди, че след прекратяване на
трудовото му правоотношение работодателят задържал трудовата му книжка до 23.09.2021г.,
за което му дължал обезщетение в размер на три месечни брутни трудови възнаграждения в
размер от по 978,07 лв., или общо 2 934,21 лв.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства приема следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят относно възникването, съществуването и прекратяването на
трудовото правоотношение помежду им на основание чл. 330, ал. 2 т. 6 КТ в хипотезата на
наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“ , което се установява и от
представените по делото трудов договор № 57/15.10.2020г., допълнително споразумение
№19 от 28.01.2021г. и заповед № Д-156/23.06.2021г.
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е било налице твърдяното валидно трудово правоотношение с уговорен едномесечен срок
на предизвестието за прекратяване, както и че същото е прекратено едностранно от работодателя
поради дисциплинарното уволнение на работника, като установи и надлежното връчване на
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание срещу подпис или с обратна разписка.
Ответникът не оспорва иска, поради което с доклада по делото, приет без възражения от
страните, всички материални предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на
обезщетението за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2 КТ, в т.ч. обстоятелството, че брутното
възнаграждение на уволнения служител е било в размер от 978,07 лв. са отделени като безспорни.
Признанието на ищеца намира надлежна опора в приетите по делото писмени
доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо съдът намира, че предявеният иск по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978,07лв. е
доказан по основание и размер.
По иска по чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено
облекло
В тежест на работодателя е да установи при условията на пълно и главно доказване, че на
работника е предадено работно облекло на съответната стойност, възможността работникът да
задържи работното облекло, предвидена във вътрешен акт на работодателя, и начина на определяне
на дължимата заместваща парична престация.
В тежест на работника е да докаже, че е върнал предоставеното му работно облекло.
2
По делото от представения, картон за получено работно облекло по партидата на Д. Д. Р.
се установява, че срещу подпис на 12.02.2021г. ответникът е получил грейка със срок на износване
от 3 години, работен комплект и 4 тениски със срок на износване от 1 година, зимни обувки със
срок на износване от 3г., летни обувки със срок на износване от 2 години и зимна шапка със срок на
износване от 5 години. Положените подписи от ответника срещу всяка от позициите в картона не
са оспорени. Ето защо съдът намира, че така обективираните изявления на ответника следва да се
ценят като извънсъдебно признание за неизгодния в контекста на повдигнатия правен спор факт на
получаване на работното облекло, което признание се ползва с материална доказателствена сила.
Разпоредбата на чл. 296 КТ вменява на работодателя задължението да осигурява на
работниците и служителите безплатно работно и униформено облекло при условия и по ред,
установени от Министерския съвет или в колективния трудов договор.В ал.2 на същата разпоредба
е уредено насрещното задължение на работниците и служителите да носят през работното време
работното си или униформено облекло и да го опазват като имущество на работодателя.
Специална регламентация на реда, начина и условията за предоставяне на безплатно
работно и униформено облекло се съдържа в подзаконовия акт, издаден от Министерския съвет по
делегирана компетентност - Наредбата за безплатното работно и униформено облекло / утвърдена с
ПМС № 10, обн., ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г.,/.
В нормата на чл. 14 от цитираната Наредба са предвидени предпоставките при които
възниква задължението на работниците да върнат на предприятието зачисленото им работно
облекло, сред които е и прекратяване на трудовото му правоотношение, защото от тази дата отпада
основанието за ползване на предоставеното работно облекло - занапред работника няма да
престира работна сила за същия работодател, при което да е необходимо да опазва личното си
облекло / чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че остатъчната
стойност на предоставеното работно облекло е в размера на претендираната от ищеца сума.
Не се установява, обаче, съществуването и конкретното съдържание на определените от
работодателя условия по чл. 14, ал. 2 от Наредбата, при които работникът може да задържи
предоставеното му работно облекло срещу парична престация. Ищецът не е ангажирал
доказателства в тази насока, въпреки дадените му указания с доклада по делото, а в същото време
от констативно-съобразителната част на заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че в дружеството-работодател са разработени и утвърдени Вътрешни правила за
предоставянето и ползването на работно, специално работно облекло и лични предпазни средства.
Ето защо съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че за ответника е възникнало парично
задължение за равностойността на работното облекло в размер на остатъчната му стойност.
Длъжникът не може да бъде задължен от съда да изпълни нещо различно от уговореното с
изключение на изрично предвидените в закона случаи, като това следва и от принципа на точното
изпълнение на облигационното задължение /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/.
По изложените съображение предявеният иск по чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за
безплатно работно и униформено облекло ще се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 228 ЗД
Възражението за недопустимост на предявения иск по съображения за остсъствието на
процесуална правоспособност на ищеца – поделение към „...“ ЕООД, е основателно.
Правоспособността е основна категория на правото, която се определя по съдържание от
закона. Процесуалната правоспособност /респ. правосубектност за юридическото лице/
представлява признатата от закона абстрактна възможност едно лице да бъде субект на
процесуални правоотношения. Процесуалната правоспособност е качество на страната в
гражданския процес. Според чл. 27, ал. 1 ГПК процесуално правоспособен е този, който е
правоспособен по материалното право. Материалният закон изрично и изчерпателно урежда
хипотезите, при които правоспособността се фингира, макар в действителност самостоятелна
личност да не съществува. В това число е и специалната правоспособност на работодателя по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, който не е юридическо лице /всяко физическо лице, юридическо лице
3
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за
изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател/. Безспорно е в практиката, че макар
да не притежава обща правосубектност, искът, предявен от или срещу лице, притежаващо
качеството „работодател“ по смисъла на ДР на КТ, е допустим, когато исковете касаят трудови
спорове, произтичащи от трудови правоотношения.
В случая макар и да се касае за вземане, което е свъразно със съществувалото трудово
правоотношение между страните, от анализа на представените по делото Правила за настаняване,
устройство, ръководство и експлоатация на общежития за работници и служители на „...“ ЕООД не
следва извод, че тази връзка е на обусловеност до степен, че спорът за дължимата се наемна цена
да се дефинира като трудов по смисъла на чл. 357 КТ. Съгласно цитираната разпоредба трудови са
споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването,
изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. В случая в т. 3 от раздел IIIA от
горецитираните правила е предвидено, че всеки наемател подписва договор за наем, в който са
упоменати условията за внасянето на депозит, начина на формиране на месечния наем, срока и
начина на плащане и неустойки за забава. Нещо повече - предвидено е изрично в т. 1б към раздел
IIIБ, че при прекратяване на трудовия договор наемателят е длъжен в тридневен срок да освободи
стаята, като при наличие на свободни места в общежитието може да продължи да живее в него, при
което заплаща месечен наем като външен от системата на БДЖ и дължи внасяне на депозит.
Предвид изложеното съдът приема, че облигационната връзка, от която се твърди да е
възникнало съдебно предявеното вземане за наемната цена и консумативите за ползването на
наемния обект е с източник наемно, а не трудово правоотношение и спорът, предмет на предявения
иск, няма характеристиките на „трудов“ по смисъла на чл. 357 КТ. При този извод предвидената
специална работодателска правоспособност е неприложима, а искът се явява процесуално
недопустим като предявен от неправосубектен ищец, при което производството по делото в тази
част подлежи на прекратяване.
С оглед на формираните по-горе изводи за основателност на предявения иск по чл.
221, ал. 2 КТ съдът следва да разгледа направното от ответника възражение за
прихващане.
С отговора на исковата молба ответникът прави процесуално – правно възражение
за прихващане с насрещното му вземане с правно 226, ал. 2 КТ за сумата от 2 934,21 лв.,
представляваща обезщетение за незаконното задържане на трудовата книжка на работника
след прекратяване на трудовото му правоотношение.
Така направеното евентуално възражение за прихващане съдът намира за
основателно. Съображенията за това са следните:
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 5.04.2006г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2005г. –
„задържането на трудовата книжка, след като трудовото правоотношение е било 6
прекратено, е една от формите на нарушение на задълженията по трудовия договор между
страните”. Причинените на работника или служителя вреди, в резултат на това задържане,
подлежат на обезщетяване съгласно чл. 226, ал. 2 КТ, при наличие на следните четири
предпоставки: 1.прекратено трудово правоотношение, 2. незаконно задържане на трудовата
книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка
между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди. Обезщетението е
в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на
задържане на трудовата книжка. Работникът или служителят не е длъжен да доказва размера
на конкретно претърпените от него вреди, защото той е нормативно определен. Наличието
на незаконно задържане на трудовата книжка по чл. 226, ал. 2 КТ не се предпоставя от
виновно поведение на длъжностни лица.
4
Съгласно приетото в мотивите към Тълкувателно решение № 1 от 02.12.2019 г. по
тълк. д. № 1/2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГК при прекратяване на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 350 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения - да впише
данните, свързани с прекратяването и да предаде трудовата книжка на работника или
служителя. След вписването, работодателят следва да предаде, т.е. фактически да
предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете
задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в
мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението
им следва да е „незабавно”, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка
при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен.
В деня на прекратяване трудовото правоотношение горепосочените две задължения
на работодателя стават изискуеми и следва да бъдат изпълнени.
След като задълженията по чл. 350 КТ станат изискуеми, работодателят изпада в
забава за изпълнението им, ако не е изпълнил, но изпълнението е възможно и закъснението
му се дължи на причина, за която той отговаря.
Във всички случаи е налице незаконно задържане на трудовата книжка и
работодателят дължи обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ, когато след направеното вписване на
данните, е било възможно предаването на книжката на работника или служителя, който е
бил в предприятието и е изчаквал получаването й, но книжката не му е била предадена, без
да има основателни причини за това. В тази хипотеза попадат случаите на отказ за връщане
или възпрепятстване за получаване, като работодателят изпада в забава относно изпълнение
на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка и за да се освободи от
последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от Наредбата
за трудовата книжка и трудовия стаж като съобщи на работника или служителя с писмо с
обратна разписка, да се яви, за да получи лично трудовата си книжка. За избягване на
спорове между страните по трудовото правоотношение относно обстоятелството дали
работодателят е изпълнил задължението си за връщане на трудовата книжка, след вписване
на необходимите данни, законодателят е въвел в чл. 6, ал. 2 изр. 2 от Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж изискването - датата на предаване на трудовата книжка от
работодателя на работника или служителя да се отбележи в дневника за издаване на
трудовите книжки по приложение № 1. По този начин работодателят удостоверява
изпълнението на задължението си за незабавно предаване на трудовата книжка на работника
или служителя след прекратяване на трудовото правоотношение.
По делото се установява от представеното извлечение от дневника за получаване на
трудови книжки /на л. 69-70 от делото/, представено от ответника, че трудовата книжка на
ищеца е върната на 19.10.2021г. Не се установява след прекратяване на трудовото
правоотношение между страните със заповед № Д-156/23.06.2021г, оформена като връчена
при отказ на ищеца Д. Д. Р. работодателят да е изпълнил процедурата по чл. 6, ал. 3 от
Наредбата /в приложимата й редакция преди измененията в сила от 01.06.2025г./, което
обуславя извода, че в патримониума на работника е възникнало правото на обезщетение по
чл. 226, ал. 2 КТ за периода от 23.06.2021г. до 19.10.2021г., в размер от 3 734,31 лв., съгласно
кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо искът с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978,07лв., подлежат
на отхвърляне поради прихващане с вземането на ответника срещу ищеца за сумата от 2
934,21 лв. (с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса), представляваща
дължимо обезщетение за незаконното задържане на трудовата му книжка за периода от
23.06.2021г. до 23.09.2021г. .
5
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърляне на исковете ответникът има право на
разноските по делото. Законодателят не прави разграничение дали исковете са отхвърлени
като неоснователни, или като погасени по давност или чрез прихващане. Единственото
изключение от правилото, че страната, която е загубила делото понася отговорността за
съдебните разноски, е разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която е недопустимо да се тълкува
разширително. Относно приложението на чл. 78, ал. 3 ГПК при отхвърлен иск поради
уважено възражение за прихващане /виж определение № 98 от 04.03.2021 г. по ч. т. д. №
846/2020 г. на I т. о., определение № 27/10.01.2019 г. по ч. т. д. № 1469/2018 г. на II т. о.,
определение № 44/28.01.2019 г. по ч. гр. д. № 1/2019 г. на III г. о. /.
Ето защо в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски в
размер от 500 лв. за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ППП С. към „...“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. С. ул. ... срещу Д. Д. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. Т., ул. ... иск с
правно основание по чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 978,07 лв., представляваща дължимо
обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение
между страните със заповед № Д-156/23.06.2021г. като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с
насрещното вземане на ответника Д. Д. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. Т., ул. ... от ППП С.
към „...“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С. ул. ... с правно
основание чл. 226, ал. 2 КТ на сумата 2 934,21 лв. представляваща обезщетение за
незаконното задържане на трудовата му книжка за периода от 23.06.2021г. до 23.09. 2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ППП С. към „...“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес
на управление гр. С. ул. ... срещу Д. Д. Р. с ЕГН ********** с адрес: гр. Т., ул. ... иск с
правно основание чл. 284 КТ вр. с чл. 14 от Наредбата за безплатно работно и униформено
облекло за сумата от 245,53 лв., представляваща парична равностойност на предоставено
неизносено работно облекло.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения от ППП С. към
„...“ ЕООД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С. ул. ... срещу Д. Д. Р. с ЕГН
********** с адрес: гр. Т., ул. ... иск с правно основание чл. 228 ЗЗД за сумата от 234 лв.
представляваща неплатена наемна цена за общежитие „В.“за м.06.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК ППП С. към „...“ ЕООД с ЕИК ....
със седалище и адрес на управление гр. С. ул. ... да заплати на Д. Д. Р. с ЕГН ********** с
адрес: гр. Т., ул. ... сумата от 500 лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В прекратителната му част решението има характера на определение и подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред
Софийски градски съд
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6