Определение по дело №900/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Д. А. К. против определение № 378/12.2.2013 г., постановено по гр.д. № 1702 по описа за 2012 г. на РС-Сандански.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на определението, поради несъобразяване с чл. 113 от ГПК и преобладаващата практика на ВКС, според която по предявения от жалбоподателя ищец пред РС иск за заплащане на З. обезщетение по застрахователен договор той има качеството на потребител. В подкрепа на становището си излага подробни съображения.

Ответникът възразява поддържайки тезата, че ищеца няма качеството на потребител по см. на § 13,т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, тъй като спорът не е потребителски. Твърди, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иска.

Съдът счита жалбата за допустима и основателна.

Д. К. е предявил пред съда по постоянния си и настоящ адрес в гр. Сандански иск срещу З. Д. „Е.”, за заплащане на З. обезщетение на основание договор за имуществена застраховка. С атакувания акт РС поради постъпила възражение от ответника за неподсъдност на делото и като е отчел, че адресът на седалището му е в гр. С. на основание чл. 105 и чл. 119, ал. 3 от ГПК е прекратил производството пред него и го е изпратил по компетентност на РС-С..

Определението е незаконосъобразно. Районният съд не е съобразил,че е налице хипотезата на чл. 113 ГПК, съгласно която иск на потребител може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Посочената законова разпоредба предвижда изборна местна подсъдност като изборът е предоставен на ищеца. Предявения от К. иск е иск на потребител т.е. на увреденото физическо лице срещу застрахователя по договор застраховка за заплащане на обезщетение. Ищецът има качеството на потребител на застрахователни услуги по см. на § 1, т. 1 от ДР на КЗ, тъй като твърдението на което основава претенцията си е, че е трето увредено лице, за което са възникнали права по застрахователния договор. Качеството на ищеца на потребител в широк смисъл определя иска като иск на потребител и съгл. чл. 113 ГПК компетен да се произнесе е РС-Сандански. Такава е преобладаващата съдебна практика като ВКС в множество определения е приел, че изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове за заплащане на З. обезщетение, предявени от застраховани лица, поради което при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, общата местна подсъдност по чл. 105, ал. 1 ГПК /чл. 108 ГПК/ се дерогира. Приложимостта на чл. 113 от ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове се обоснова с разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса за застраховането, придаваща на застрахованото лице качеството на потребител на застрахователни услуги. В тази насока определения на ВКС № 456/4.6.2012 г. по ч.т.д. 895/11 г.; № 837/26.10.2011 г. по ч.т.д. № 127/2011 г., № 236/24.3.2010 г. по ч.т.д. 886/2009 г. и др. Ето защо определението на РС-Сандански като незаконосъобразно следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

Доводът на ответника, че ищецът не е активно легитимиран да предяви такъв иск е извън предмета на атакувания акт, относно компетентния съд да разгледа спора.

Водим от изложеното окръжният съд

О п р е д е л и:

ОТМЕНЯ определение № 378/12.2.2013 г., постановено по гр.д. № 1702 по описа за 2012 г. на РС-Сандански.

ВРЪЩА делото на РС-Сандански за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: Членове: