Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11648 по описа на състава за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с с чл. 430 от ТЗ.
Ищецът „Ю.Б.“ АД твърди, че по силата на
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017г. в производството по ч.гр.д. №
53613/2017г. по описа на 37 с-в при СРС, на посочените в нея длъжници - ответниците С.Г.М. и Ц.К.М. било разпоредено да му заплатят солидарно сумата от
90652, 06 швейцарски франка, представляващи главница по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL39709 от
08.07.2008г., дължима за периода от 20.10.2015г. до 01.08.2017г., заедно със
законната лихва върху същата сума, дължима за периода от 03.08.2017г. до деня
на изплащане на вземането и сумата от 6538, 77 лева направените
в заповедното производство съдебни разноски. Посоченото в заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземане се
основавало на кредитно правоотношение- на 08.07.2008г.
между ищеца (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи“ АД) и двамата ответници бил сключен Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL39709, съгласно който банката предоставила
на ответниците кредит в швейцарски франкове, в равностойност на 49 500 евро,
изчислени по курс „купува“ на банката за швейцарски франк към български лев, в
деня на усвояване на сумата. Съгласно чл.1, ал.4 от договора, задължението на
ответниците към банката – кредитор било уговорено като солидарно. Съгласно
чл.3, ал.1 от договора за кредит, кредитополучателите поели задължение да заплатят на на кредитора и
уговорената лихва. Според чл.6 и чл.7 от договора ответниците поели
задължение да погасяват кредитното си задължение, съобразно
погасителен план, заплащайки равни месечни погасителни вноски
/анюитети/, включващи главница и лихва. Погасителният план
станал неразделна
част от договора. Кредитът следвало да се погасява във валутата в която бил
уговорен. Съгласно клаузата на чл.10, т.3 от договора - кредитополучателите
поели солидарно задължение да
заплащат на кредитора и разноските, свързани с оценка,
предоставяне, регистриране, вписване и застраховане на обезпечението, както и
разноски по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
предоставеното обезпечение. Клаузата на чл.18, ал.1 от договора уреждала
възможността за предсрочна изискуемост на кредита. Сумата на кредита била
усвоена от кредитополучателите в цялост, на два транша. След сключването на
договора, страните подписали допълнителни споразумения,
уреждащи изменения в кредитното правоотношение, включително относно размера на дължимата лихва. Такива били
допълнителните споразумения от 27.05.2009г., от 21.05.2010г., от 26.05.2011г.,
от 20.03.2012г., от 18.06.2012г., от 15.04.2013г., от 19.04.2013г., от 05.08.2013г., от
11.03.2014г. и от 23.02.2015г. Посредством Договор за
прехвърляне на вземания от 05.09.2008г. „Ю.Б.“ АД („Юробанк И Еф
Джи“ АД) прехвърлило на трето за процеса лице – „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД
произтичащите от договора за кредит свои вземания си срещу ответниците, но
последствие цесионерът прехвърлил вземанията си срещу двамата ответници отново
на „Ю.Б.“ АД, посредством Договор за прехвърляне
на вземания от 20.05.2016г. Кредитополучателите били уведомени за тази цесия
чрез нотариална покана, връчена на 04.07.2017г.
Поради допуснато договорно неизпълнение на предвидените задължения в клаузите
на чл.6 и чл.7 от договора и клаузата на чл.5 от допълнителното споразумение
към него – двамата ответници изпаднали в забава към банката- кредитор, тъй като
не погасили своевременно 22 вноски по главницата, считано от
20.10.2015г.
и 27 вноски за лихвата,считано от 20.05.2015г. Неизпълнението на
кредитополучателите мотивирало „Ю.Б.“ АД,
да упражни предвиденото в чл.18 от Договора потестативно право, като обяви
кредита за изцяло предсрочно изискуем. Това право според ищеца било упражнено надлежно, чрез адресирана до длъжниците
/ответници/ нотариална покана, която била връчена на 04.07.2017г. Чрез
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК с вх. № 061727/03.08.2017г. ищецът сезирал Софийски районен съд и
било образувано ч.гр.д. № 53613/2017г. по описа на 37 с-в при СРС. Към датата
на подаване на заявлението, общият размер на кредитното задължение на
ответниците /главница, лихви и разноски/ възлизал на 107057, 09 швейцарски
франка, но предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение била
само дължимата главница, в размер на 90 652, 06 швейцарски франка. Със
съобщение от 26.07.2018г. банката- кредитор била уведомена, в качеството на
заявител в заповедното производство, че срещу издадената на 10.10.2017г.
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е постъпило възражение, а при това били дадени указания за предявяването на
иск за установяване на заявеното вземане. При така изложените фактически
твърдения, (и съгласно уточнителна молба от 15.10.2018г.) ищецът претендира да
бъде установено съществуването на заявеното негово вземане кореспондиращо със
солидарното задължение на двамата ответници да заплатят сумата от 90652, 06
швейцарски франка, представляваща непогасена главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL39709, за периода от 20.10.2015г. до 01.08.2017г. за
която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017г. в производството по ч.гр.д. №
53613/2017г. по описа на 37 с-в при СРС. С оглед очаквания
положителен изход от делото ищецът претендира и за направените съдебни и
деловодни разноски в настоящия процес и в заповедното производство.
Ответниците
С.Г.М. и Ц.К.М. оспорват допустимостта, а при условията на евентуалност и
основателността на предявените срещу тях искове за установяване съществуването
на вземането.
Ответниците оспорват твърдението, че ищецът е надлежно
материално легитимиран в качеството на кредитор, тъй като не бил титуляр
на заявеното вземане- оспорват твърдението на ищеца, че
извършените цесии на процесното вземане са им били надлежно съобщени и са породили правно действие. Ответниците оспорват размера на
задължението, като поддържат становище, че този размер е преизчислен
некоректно, през курса на швейцарския франк към курса на еврото. Независимо от изложените аргументи
-поддържат твърдение, че в хода на процеса
се е осъществил един новонастъпил, проявил се след
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение юридически факт, който съдът бил длъжен да съобрази в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Според това твърдение, в хода на образуваното срещу тях
изпълнително дело № 2017838040845 по описа на ЧСИ М.Б.,
била извършена публична продан на недвижимия имот, който бил предоставен за
обезпечение на задълженията им по процесния договор кредит.
От публичната продан постъпила сумата от 82 084
лева, която погасила частично процесното кредитно задължение
за главницата със сумата от 73 251, 93
лева и това обстоятелство съдът следвало да съобрази при постановяване на
решението, като в случай, че искът бъде признат за основателен –
да рдуцира от размера на главницата - сумата от 73 251, 93 лева.
Молят за отхвърляне
на претенцията за установяване на вземането и
претендират за осъждане на ищеца, да им
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL39709 от 08.07.2008г. установява, че на
08.07.2008г. между ищеца (с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи“ АД) и двамата ответници бил сключен Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL39709, съгласно който банката предоставила на
ответниците кредит в швейцарски франкове, в равностойност на 49 500 евро,
изчислени по курс „купува“ на банката за швейцарски франк към български лев, в
деня на усвояване на сумата.
В полза на кредитора била учредена и договорна
ипотека върху недвижим имот, представляващ апартамент № 100
на адрес – гр. София, ж.к. „****“, бл. *******, заедно с таванско помещение №
44 и избено помещение № 52, както и съответните идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото.
Съгласно чл.1, ал.4 от договора, задължението на
ответниците към банката – кредитор било уговорено като солидарно. Съгласно чл.6
и чл.7 от договора ответниците поели задължение да погасяват кредитното си
задължение, заплащайки равни месечни погасителни вноски
/анюитети/, включващи главница и лихва съобразно погасителен
план, който бил неразделна част от договора. Кредитът следвало да се
погасява във валутата в която бил уговорен. Съгласно клаузата на чл.18,
ал.1 от договора банката- кредитор има преобразуващото право да предизвика
предсрочна изискуемост на кредита при неизпълнение на
три поредни месечни погасителни вноски.
Приетият като доказателство погасителен план към договора определят
принципа на формиране на размера на част от вземанията, чието съществуване
ищецът се домогва да установи.
Приетите като доказателства документи – допълнителни
споразумения, установяват твърдението на ищеца, че след сключването на
договора за кредит, страните са се съгласили
да изменят и допълнят съдържанието на вече възникналото кредитно
правоотношение, включително относно размера на дължимата лихва. В тази
насока, съдът кредитира съдържанието на приетите без оспорване: Допълнително
споразумение
от 27.05.2009г., Допълнително споразумение от 21.05.2010г., Допълнително споразумение от 26.05.2011г., Допълнително споразумение от 20.03.2012г., Допълнително споразумение от 18.06.2012г., Допълнително споразумение от 15.04.2013г., Допълнително споразумение от 19.04.2013г., Допълнително споразумение от 05.08.2013г., Допълнително споразумение от 11.03.2014г. и
Допълнително споразумение от 23.02.2015г.
По делото е представено и прието като писмено доказателство Извлечение от
счетоводни книги /на стр.14-18/ за задълженията на С.Г.М. и Ц.К.М., произтичащи от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL39709 от 08.07.2008г., в което са описани извършените
транзакции за периода от 17.07.2008г. до 01.08.2017г.
Като доказателства в хода на съдебното дирене са представени Справка
извлечение за промените в нивата на БЛП за ипотечни кредити и преводно нареждане за сумата от
77 883, 80 лева, по изпълнително дело № 2017838040845 по описа
на ЧСИ М.Б., но тяхното съдържание не се обсъжда от съда подробно,
доколкото съдържа специализирана счетоводна информация, което е обект на
експертен анализ от допуснатата специализирана съдебно- икономическа
експертиза.
Съдържанието на приетите като доказателство Договор за цесия
от 05.09.2008г. /стр.94-97 от делото/ и Договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 20.05.2016г. /стр. 99-105 от делото/ мотивират извода за
сключените между „Ю.Б.“ АД с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи“ АД и трето
за процеса лице – „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД съглашения за прехвърляне на процесното вземане, като
част от група вземания, произтичащи от договори за кредит.
Приетите като доказателства Нотариални покани с
приложения, адресирани от името на „Ю.Б.“ АД съответно до С.Г.М. /стр.106-108 от делото/ и Ц.К.М./стр.109-111 от делото/ мотивират извода, че всеки от двамата ответници е
бил уведомен за извършените цесии на 12.07.2017г., която дата е удостоверена от
нотариуса като дата на връчване на книжата.
Приетите като доказателства Нотариални покани с
приложения, адресирани от името на „Ю.Б.“ АД съответно до С.Г.М. /стр.112-113 от делото/ и Ц.К.М./стр.114-115 от делото/ мотивират извода, че всеки от двамата ответници е
бил уведомен за изявлението на банката за упражняване на правото на пресрочна
изискуемост на 12.07.2017г., която дата е удостоверена от нотариуса като дата
на връчване на книжата.
Страните не спорят, че ищецът сезирал
Софийски районен съд със
заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК - с вх. № 061727/03.08.2017г. и вэъз основа на него било образувано ч.гр.д. № 53613/2017г. по
описа на 37 с-в при СРС. Със съобщение от 26.07.2018г. банката- кредитор била
уведомена, в качеството на заявител в заповедното производство, че срещу
издадената на 10.10.2017г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК е постъпило възражениеи са
били дадени указания за предявяването на иск за установяване на заявеното
вземане.
Заключението на изслушаната и приета без оспорване съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещо лице С.И., дава следното заключение по
подлежащите на установяване факти:
Усвоеният размер на кредита е съответен на уговорения. Размерът на
дължимата, неплатена главница към момента на изготване на експертното
заключение възлиза на 90 652, 06 швейцарски франка. Ищците са погасили
последната вноска за главницата по кредита на 20.02.2014г. /частично плащане за
0, 20 швейцарски франка/. Постъпилите суми по изпълнително дело №
2017838040845 съгласно описа на ЧСИ М.Б. са погасили дължимата главница със сумата от 39020, 43 швейцарски франка.
Към момента на изготване на експертното заключение, остатъчният непогасен
размер на дълга- като се приспаднат постъпилите в рамките на изпълнително
дело № 2017838040845 съгласно описа на ЧСИ М.Б. суми от принудително изпълнение възлиза на 51 631, 63 швейцарски
франка.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на
съда достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на предявените искови претенции:
В изпълнение на указанията на районния
съдия, заявителят в заповедното производство и ищец в настоящото е предявил
положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането,
предмет на произнасяне в Заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.417 от ГПК.
След като извърши проверка за спазване
на преклузивния срок, предвиден в разпоредбата на чл.422 от ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че искът, с който настоящия съд е сезиран е процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на предявените искови претенции:
Съдът е сезиран с иск за установяване
на вземане срещу двамата ответници, за което е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
Тъй като предмет на делото по настоящия
специален установителен иск по чл. 422 от ГПК не е просто вземането,
произтичащо от договора за кредит, а е всъщност точно онова вземане, което
основано на представения в заповедното производство документ по чл.417, т.2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката - заявител, произнасяйки се,
съдът ще трябва да прецени дали, споменатото вземане съществува, така както и
било заявено, отчитайки и настъпилите факти към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящия процес, с изключение на онези, които са настъпили
в процеса на принудителното изпълнение (виж т.9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по
ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС ).
С оглед обстоятелството, че в исковата
молба, като източник на на заявеното вземане, чиято съществуване ищецът се
домогва да установи е посочено процесното кредитно правоотношение – то следва да се приеме, че за преценката по
основателността на иска правно значение имат три основни групи от факти:
Първата група от правнозначими факти е
свързана с преценка за съдържанието и правното действие на кредитното
правоотношение, произтичащо от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим
имот HL39709 от 08.07.2008г. и допълнителните споразумения, които страните са подписали за да изменят и
актуализират неговото действие. Към тази група от факти, следва да се обсъди и
правното действие на процесните договори за цесия, защото те имат отношение към
надлежната материална легитимация на ищеца, в качеството му на кредитор.
Втората група от правнорелевантни факти
е свързана с твърдението на заявителя /ищец в настоящото производство/ за
настъпила предсрочна изискуемост на кредитното задължение, тоест, че при
наличието на основание за това – ищецът е отправил изрично волеизявление до
длъжниците, което е породило правни последици, достигайки до тях, още преди да
бъде подадено заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Третата група от правнозначими факти
има отношение към установяване на размера на заявеното вземане, вкл. и настъпилите
след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение факти,
повлияващи върху съществуването на вземането и/ или неговия размер (виж т.
11-12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС).
Анализирайки внимателно съвкупността
от събраните доказателства, настоящият състав на съда счита за доказани направените
от ищеца твърдения, които имат отношение към установяване на посочени по- горе
три основни групи от правнозначими факти. Така се налага мотивирания извод за
основателност на предявения в хипотезата на чл. 422 от ГПК специален
установителен иск, за съществуване на вземането, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение.
Обсъждайки доводите на страните,
настоящият състав на съда съобрази, че възникването и съдържанието на
кредитното правоотношение бе установено пряко - посредством приетите в хода на
съдебното дирене писмени доказателства, обсъдени по- горе в мотивите на
съдебното решение и косвено- посредством заключението на съдебно-икономическата
експертиза, което се основава на счетоводни записвания в банката.
Релевираните от ответниците възражения
срещу надлежната материална легитимация на ищеца – в качеството на кредитор са
неоснователни. Съдът счита, че договорите за цесия са породи желаното от
страните правно действие, доколкото и в двата случая – длъжникът е бил надлежно
уведомен за извършената цесия. В подкрепа на този извод, следва да се отчита надлежното
оформяне на разписките, удостоверяващи връчването на тези уведомления и материалната
доказателствена сила на нотариалното удостоверяване на връчване на
уведомленията, с които всеки от двамата длъжници е уведомен за извършените
прехвърляния на процесното вземане.
Приетите като доказателства нотариални
покани, които са адресирани от името на „Ю.Б.“ АД съответно до С.Г.М. /стр.112-113 от делото/ и до Ц.К.М./стр.114-115 от делото/ мотивират извода, че всеки от двамата ответници е
бил уведомен за изявлението на банката за упражняване на правото на пресрочна
изискуемост на 12.07.2017г., която дата е удостоверена от нотариуса като дата
на връчване на книжата. Следователно, банката-
кредитор е упражнила надлежно правото си да обяви предсрочна изискуемост на
кредита (виж т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
При този извод, съдът следва да съобрази правните последици на настъпилата
предсрочна изискуемост на процесното кредитно задължение за дължимата главница
- като приеме че всяко от лицата, конституирани като длъжници в заповедното
производство /двамата ответници/, вече дължи плащането на всички неизплатени
вноски, относно главницата по кредита,
която единствено е предмет на настоящото производство.
При това, извършеният от съда на
основание чл.7, ал.3 от ГПК служебен преглед и проверка, не открива в съдържанието
на процесното кредитно правоотношение такива клаузи, които съществено и
неоправдано да нарушават равновесието между правните възможности на страните в
правоотношението.
В процесния договор за банков кредит,
от който ищецът черпи правата си, в действителност са уговорени и санкционни
клаузи т.е. такива, които предвиждат настъпване на неблагоприятни последици за
длъжника, в случай на забава и/ или неизпълнение на поетите договорни
задължения. Сами по себе си обаче, тези санкции не могат да бъдат приемани като
дефинитивно "неравноправни клаузи", понеже прилагането им е
обусловено от поведението на длъжника, като страна в правоотношението. В
константната си практика ВКС на РБ приема, че не всяка договорна клауза, която
предвижда санкция за потребителя е "неравноправна" и следователно -
недействителна. Предвидените в процесния договор за кредит санкции, са
съразмерни с риска, който кредиторът би понесъл в случай на договорно
неизпълнение и това е така, доколкото кредиторът (банка) по дефиниция съществува
за да оперира с чужд, заемен (т.е. на вложителите), а не със собствен капитал.
За да възприеме този извод, настоящият състав на съда съобрази, че съгласно чл.
4, § 1 от Директива 93/13 на ЕП и Съвета, "..преценката за неравноправност
на дадена клауза се извършва като се отчита характерът на стоките или услугите,
за които е сключен договорът и се вземат предвид всички обстоятелства, довели
до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали
клаузи в договора.." (виж Решение от 16.01.2014 г. по дело С-226/12 на
Съда в Люксембург).
Неоснователен е също и доводът на
ответниците, че при постановяване на своето решение, настоящият съд е длъжен да
съобрази погасителния ефект на принудително събраните в изпълнителното
производство суми.
В хода на настоящия процес, в
действителност бяха ангажирани и приети без оспорване писмени доказателства,
подкрепящи твърдението на двамата ответници, че предоставения като обезпечение
недвижим имот е продаден и с получената сума е погасена част от главницата на
кредита. По общото правило на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, които са от
значение за спорното право, и това са фактите, настъпили след предявяване на
иска - от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
В хипотезата по чл.
418, ал. 1 ГПК обаче, заповедта подлежи на
изпълнение преди да е влязла в сила, поради което събраните по принудителен ред в изпълнителното производство суми, са били събрани на основание на издадения съдебен акт - разпореждане за незабавно
изпълнение, което не подлежи на проверка в исковия процес. Правото на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК възниква за длъжника при събрани суми в изпълнителното производство за
погасяване на вземане, което не съществува към момента на приключване на
съдебното дирене в исковото производство, но не е съществувало и към момента на
осъщественото принудително изпълнение. Обективните предели на силата на
пресъдено нещо, когато правото е отречено, обхваща установяване, че правото
никога не е съществувало или че е съществувало от момента на неговото
възникване, но се е прекратило или погасило към момента на приключване на
съдебното дирене. При съобразяване на събраните суми в изпълнителното
производство искът за установяване на съществуването на вземането би бил отхвърлен, но длъжникът няма да има право на обратен изпълнителен
лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към момента на осъщественото
принудително изпълнение. Ето защо и предвид изричното
разпореждане в нормата на чл. 422, ал. 3 ГПК - за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на този иск - съдът не следва да
съобразява факта на удовлетворяване на вземането, което е
настъпило в рамките на образувания
изпълнителен процес - чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен
лист, въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение (виж т. 9 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
По всички изложени съображения,
предявения иск за установяване на вземането следва да бъде уважен изцяло, по
отношение за заявените вземания за главница и лихви, посочени в издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК от 10.10.2017 г., включително и за законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, до деня на окончателното плащане на задължението.
Отделните елементи на задължението,
заедно с техния размер също бе установено посредством заключението на съдебно-
икономическата експертиза, което съдът кредитира, тъй като е обосновано и ясно,
а при това не бе оспорено при изслушването му.
По претенцията за разноски:
Ищцовото дружество е представило списък по реда на чл.80 от ГПК, въз основа
на който претендира възстановяване на направените разноски в настоящото
производство, а именно сумата от 3606, 72 лева за заплатена държавна такса и
депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза. По делото са приложени
надлежно изготвени банкови документи за извършени плащания на направените
разноски. В заключение, съдът намира, че ищецът е легитимиран да получи от
ответницата, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК общо сумата от 3606, 72 лева
съдебни разноски, направени пред
Софийски градски съд и сумата от 6538, 77 лева съдебни разноски,
направени в заповедното производство пред Софийски районен съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО при условията на чл. 422 от ГПК,
съществуването на парично вземане на „Ю.Б.“ АД с ЕИК*****със
съдебен адресат – адв. Д.М.,*** срещу солидарно отговорните длъжници: С.Г.М. с ЕГН ********** и Ц.К.М. с
ЕГН **********,***, м. „*****, за
сумата от 90652, 06
швейцарски франка /деветдесет хиляди шестстотин петдесет и два швейцарски
франка и шест сантима/, представляваща
непогасена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39709/ 08.07.2008г., за
която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 10.10.2017г.
в производството по ч.гр.д. № 53613/2017г. по описа на 37 с-в при СРС.
ОСЪЖДА С.Г.М. с ЕГН **********
и Ц.К.М. с ЕГН **********,***, м. „***** да заплатят на „Ю.Б.“ АД с ЕИК*****със съдебен адресат – адв. Д.М.,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – сумата от 3606, 72 лева /три
хиляди шестстотин и шест лева и 72 ст./ съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд и сумата от 6538, 77 лева
/шест хиляди петстотин тридесет и осем лева и 77 ст./ съдебни разноски,
направени в заповедното производство пред Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд -
София, до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: