Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 13.08.2021г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, Петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1205 по описа на Добричкия районен съд за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Е.А.И. ЕГН ********** срещу НП № 19 – 0851 - 000466 от 09.04.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 14.12.2017г. около 10.56 часа в село С. на ул. „***, като водач на товарен автомобил „***, управлява влекача, като не спазва пътен знак „В – 18“ /забранено е навлизането на МПС с размери, маса и натоварване над означените/.

Така издадено, Наказателното постановление е незаконосъобразно, по следните съображения:

Видно е, че в АУАН № 0699743/21.02.2019г., съставен срещу И. е вписано, че същият на 14.12.2018г. около 10.56 часа в село С. на ул. „***, като водач на товарен автомобил „***, управлява влекача, като не спазва пътен знак „В – 18“ /забранено е навлизането на МПС с размери, маса и натоварване над означените/. При това изрично посочване, не може да се направи друг извод, освен че административнонаказателното обвинение срещу И. е повдигнато за административно нарушение, извършено на 14.12.2018г.

В издаденото обаче, въз основа на същия АУАН, Наказателно постановление № 19 – 0851 - 000466 от 09.04.2019г. е вписано, че фактическият състав на нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП е осъществен от И. с описаното в АУАН деяние на 14.12.2017г.

Безспорно е налице разминаване между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази, посочена в НП, което съществено опорочава административнонаказателната процедура, тъй като на практика И. е санкциониран за нарушение, извършено на 14.12.2017г., каквото формално няма установено с АУАН.

Изричното вписване на дата 14.12.2017г. като дата на извършване на нарушението действително влиза в противоречие с останалите изложени в АУАН фактически обстоятелства, тъй като в него е посочено, че деянието е извършено на 14.12.2018г. Дори обаче разминаването да се дължи на техническа грешка, то тя не е поправена от актосъставителя, поради което не е установен безпротиворечиво един от основните елементи на нарушението, а именно датата на неговото извършване, която е и задължителен реквизит от съдържанието на АУАН по смисъла на чл. 42 т. 3 от ЗАНН. Тази нередовност е съществена и е непреодолима по реда на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, тъй като в случая в АУАН е посочена различна дата, поради което не може да се отчете като установено по безспорен начин извършването на нарушението на една от тях. Неправилното /погрешно/ посочване на тази дата в АУАН нарушава правото на лицето, по отношение на което е съставен акта, да разбере ясно и недвусмислено какво нарушение му е вменено да е извършил.

Констатираната неяснота ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере какво конкретно нарушение му е вменено да е извършил. Посочването на точната дата на извършване на нарушението има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разминаването между датите, посочени в АУАН и НП, от друга страна води и до невъзможност за преценка по същество относно осъществяването на останалите обективни и субективни признаци на нарушението.

По този начин се е стигнало до несъответствие между датата на извършване на нарушение, вписана в АУАН и в НП. В тази връзка следва да се посочи, че датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства, срещу които наказаният следва да се защитава. Актът за установяване на административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него констатации очертават рамките, в които се развива административнонаказателното производство и се осъществява преценката на наказващия орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и осъществено ли е виновно. С оглед на това, следва да е налице пълна идентичност между акта, поставящ началото на административнонаказателната процедура и финализиращият я такъв, което е гаранция за осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта, наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Не може част от нарушението, каквото е датата, съответно мястото на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Безспорно в НП и в АУАН следва да се опишат всички обстоятелства по извършване на нарушението, следва да се наведат и доказателства в тяхна подкрепа, съответно да се посочат точно законовите разпоредби, които са нарушени, без да е налице разминаване, тъй като посоченото нарушение, за което се твърди, че е извършено, е предмет на доказване по делото. Следва също да се има предвид, че в санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението.

Поради санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е било да проведе законосъобразна процедура, завършила със законосъобразни актове. Допуснатото съществено нарушение при издаването на наказателното постановление се явява формално основание за неговата отмяна.

Поради това, съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени разноски в размер на 360 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено с представен Договор за правна защита и съдействие /л. 52/.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя, на същия се следват и сторените по делото разноски, представляващи изплатено от него адвокатско възнаграждение.

Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Налице е полагане на обичайните за осъществяване на защитата усилия от адвоката на наказаното лице, като не се установяват извършени от него прекомерни процесуални действия, нито е налице правна или фактическа сложност на спора. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 18 ал. 2 във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на основание по чл. 63 ал. 4 от ЗАНН, следва да се определи размерът на сторените разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И  :

        

 

ОТМЕНЯ НП № 19 – 0851 - 000466 от 09.04.2019г., издадено от Началник сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Е.А.И. ЕГН ********** за нарушение по чл. 6 т. 1 от ЗДвП на основание чл. 177 ал. 3 т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

ОСЪЖДА сектор към ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.И. ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

 

Председател:

/Мариана Момчева/