№ 394
гр. гр. Добрич, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. МарГ.а Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500675 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на М. Н. Т. от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№659/01.07.2022г. по гр.д.№3751/2021г. на Добричкия районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу “Електроразпределение
Север“АД – гр.Варна иск за установяване, че ищцата не дължи на ответника
сумата в размер на 2 218.28 лева по фактура №**********/24.11.2021г.,
представляваща стойност на коригирано количество електроенергия,
изразходена в периода 25.08.2021г. - 22.11.2021г. в обект в гр.Д. и
въззивницата е осъдена за разноските по делото на другата страна.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на атакуваното
решение при допуснати нарушения на процесуалния закон.
Първоинстанционният съд приел осъществяването на друго, различно от
поддържаното от ответника основание за коригиране на количеството
доставена в обекта на ищцата електрическа енергия. Съдът не отдал значение,
че по вина на ответника по делото не били събрани доказателства за редица
релевантни за спора обстоятелства. Не взел предвид наличните данни относно
1
начина на съставяне на констативния протокол за извършената от
служителите на ответника проверка, които внасяли съмнение в неговата
достоверност, както и не съобразил правно регламентираните ред и начин за
обслужване на средствата за техническо измерване, отговорността за което е
възложена на електроразпределителното дружество. Приетото, че ищцата има
задължение за стойност на коригирано количество електрическа енергия,
доставена в обекта й, било в противоречие с материалния закон за целия
начислен период или поне за частта от него, относима преди датата на
последния отчет на средството за техническо измерване. По тези
съображения се настоява първоинстанционното решени да бъде отменено и
искът да се удовлетвори.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор въззиваемият “Електроразпределение Север“АД, чрез
упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна и иска
решението на районния съд да бъде потвърдено.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, въззивният съд намира за установено следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е постановено по предявен от
М. Н. Т. срещу „Електроразпределение Север“АД отрицателен
установителен иск по чл.124 ал.1 от ГПК за установяване на това, че ищцата
не дължи на ответника сумата 2 218.28 лева по фактура
№**********/24.11.2021г., съставляваща цена на електроенергия, доставена в
периода 25.08.2021г. – 22.11.2021г. в обект в гр.Д. на клиентски №***.
По делото не е спорно, че ищцата с клиентски №*** е потребител на
доставяната в гр.Д. електроенергия.
Представен е констативен протокол №5200892 за извършена на
22.11.2021г. от служители на „Електроразпределение Север”АД проверка на
средството за търговско измерване /електромера/ на доставяната в обекта на
ищцата електроенергия. В протокола е отбелязано, че проверяващите
установили, че средството за търговско измерване с №1127031900390428,
заведено в базата данни на електроразпределителното дружество, като
измерващо електроенергията за обекта на ищцата, липсва. В таблото било
монтирано средство за търговско измерване с №1127031800348531, но то не
2
било заведено в базата данни на електроразпределителното дружество, като
такова, отчитащо електроенергията за обекта на ищцата, следствие което и
доставяната в нейния обект такава не се отчитала.
Съгласно отбелязаното в протокола, проверката е извършена в
присъствието на двама свидетели, които не са служители на оператора,
полицейски служител и съпруга на ищцата. Протоколът за проверката е
подписан от всички тях без забележки. Следователно те са били запознати с
констатациите и действията на проверяващите, които констатации и действия
са осъществени така, както са внесени в протокола.
С оглед констатираното при проверката и при позоваване на чл.50 ал.2 и
3 от ПИКЕЕ ответникът съставил справка от 23.11.2021г. за доставена в
обекта на ищцата 9 475.2 kwh електроенергия за периода от 26.08.2021г. до
22.11.2021г. Въз основа на справката ответникът е издал фактура
№**********/24.11.2021г. за стойността на така начислената електроенергия
в размер на 2 218.28 лева.
От заключението на вещото лице и от представената от ответника
справка за потреблението /л.55/ се установява, че преди проверката от
22.11.2021г. потребяваната в обекта на ищцата електроенергия е била
редовно и ежемесечно отчитана от служителите на ответника. Последният
преди проверката отчет е на 03.11.2021г. Съгласно отговор на ответника,
даден с писмо изх.№6084951/29.03.2022г., при всеки ежемесечен отчет
визуално е било констатирано, че номерът на електромера, който реално е
монтиран в таблото за отчитане електроенергията за обекта на ищцата -
№1127031900390428, съвпада с този, регистриран в базата данни на
дружеството, като отчитащ електроенергията за този обект -
№1127031900390428. Така също при всяко ежемесечно отчитане било налице
съвпадение на GPS координатите на електромера с №1127031900390428.
Следователно и при последния редовен отчет на 03.09.2021г. регистрираният
при ответника електромер с №1127031900390428 е бил наличен и именно
чрез него е била отчетена доставената в обекта на ищцата електроенергия.
Средството за търговско измерване с №1127031900390428 е монтирано за
обекта на ищцата от оператора с протокол от 07.05.2019г. и не е било
проверявано /само ежемесечно са отчитани показанията/. Няма данни кой,
кога и защо го е демонтирал и вместо него е монтирал електромер с
3
№1127031800348531. Последният е записан на склад при ответника, но на
22.11.2021г. фактически се е намирал в таблото на сградата с обекта на
ищцата, без да е заведен при оператора като такъв за отчитане
електроенергията в този обект, следствие което и преминаващата през него
електроенергия не е била измервана, както се установява от заключението на
вещото лице.
Спорното правоотношение има своята специална регламентация в Закона
за енергетиката и създадените въз основа на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от
него Правила за измерване на количеството елекрическа енергия /ПИКЕЕ/,
обн.ДВ,бр.35/30.04.2019г.
При установената по-горе фактическа обстановка, се налага изводът, че
проверката на средството за търговско измерване на електроенергия в имота
на ищцата е осъществена в съответствие с предвиденото в ПИКЕЕ – относно
компетентността на мрежовия оператор да извършва технически проверки на
средството за търговско измерване /чл.46/, реда и начина за това /чл.48-49/,
правните последици, съобразно резултата /чл.50-58/.
Оспорванията на констативния протокол, подписан от двама свидетели и
от представител /съпруг/ на ищцата, са неоснователни. Протоколът е
изготвен при спазване изискванията на чл.49 от ПИКЕЕ.
Липсата на регистрираното при оператора средство за търговско
измерване подвежда спора под хипотезата на чл.50 ал.3 ПИКЕЕ. Не следва
друго от фактическото присъствие на место на друго средство за търговско
измерване, което, като не е регистрирано при оператора като измерващо
доставяната в обекта на ищцата електроенергия, не е елемент от
измервателната система като цяло. Липсата на средство за търговско
измерване в измервателната система е предвидено в чл.50 ал.3 от ПИКЕЕ
основание операторът да изчисли електрическата енергия по реда на чл.50
ал.2 от ПИКЕЕ.
Препратката се отнася до математическата формула за изчисленията и тя
в случая /според вещото лице/ е изпълнена от ответника.
Но, в хипотезата на чл.50 ал.3 от ПИКЕЕ операторът трябва да извърши
изчислението за по-краткия период между периода от датата на констатиране
на липсата на средството за търговско измерване до последния извършен
негов отчет или до датата на последната извършена проверка, предхождащи
4
датата на констатиране на липсата на средството за търговско измерване. В
случая проверка на липсващото средство за търговско измерване не е била
извършвана никога, а последният месечен на същото е от 03.11.2021г.
Следователно изчислението на потребената в обекта на ищцата
електроенергия при условията на липсващо в измервателната система
средство за търговското й измерване трябва да се извърши за периода от
03.11.2021г. /последния отчет/ до 22.11.2021г. /датата на констатиране на
липсата/.
Съгласно заключението на вещото лице, изчислена по реда на чл.50 ал.3
във вр. с ал.2 от ПИКЕЕ, електроенергията за обекта на ищцата за периода
03.11.2021г. – 22.11.2021г. е в размер на 2 105.6 kwh и е на стойност 493.06
лева.
Следователно ищцата дължи на ответника част от стойността по фактура
№**********/24.11.2021г., която част е в размер на 493.06 лева за периода
03.11.2021г. – 22.11.2021г. Искът за установяване, че ищцата не дължи на
ответника тази част от задължението по фактурата е неоснователен и
правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд, чието решение в тази част
следва да се потвърди..
В частта за разликата над 493.06 лева до пълния размер на вземането по
фактурата от 2 218.28 лева за периода 25.08.2021г. – 03.11.2021г. ищцата няма
задължение към ответника. Обратно приетото от първоинстанционния съд е
неправилно. Искът за установяване, че ищцата няма задължението в тази част
следва да се удовлетвори след съответна частична отмяна на обжалваното
решение.
С оглед крайния резултат от спора и в съответствие с чл.78 ал.1 и 3 от
ГПК, всяка от страните има право на съразмерна част от платените от нея
държавни такси, адвокатски възнаграждения и разноски за водене на делото
във всяка инстанция.
При съобразяване на последното, решението на районния съд следва да
се отмени и в частта на присъдените на ответника разноски в повече от 527.07
лева, както и на ищцата да се присъди съразмерна част от нейните разходи за
водене на делото в първата инстанция. Те са общо в размер на 743.73 лева
/93.73 лева държавни такси, 500 лева адвокатско възнаграждение и 150 лева за
вещо лице/ и от тях следващата се на ищцата съразмерна част възлиза на
5
165.33 лева.
За въззивното обжалване ищцата е платила държавна такса в размер на
44.37 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. От общо 444.37
лева, на ищцата се следва съразмерно сумата 98.80 лева.
За въззивното производство ответникът е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 770 лева, респ. 924 лева с ДДС. С оглед
фактическата и правна сложност на спора, това възнаграждение е прекомерно
и в съответствие с чл.78 ал.5 от ГПК, както с основание се възразява от
другата страна, то следва да бъде намалено до минималния размер по чл.7
ал.2 т.2 от НМРАВ, който възлиза на 521.80 лева, респ. на 626.16 лева с ДДС.
От този размер съразмерната част, която следва да се присъди на въззиваемия
възлиза на 382.67 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №659/01.07.2022г. по гр.д.№3751/2021г. на
Добричкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. Н. Т. срещу
“Електроразпределение Север“АД – гр.Варна иск за установяване, че ищцата
не дължи на ответника сумата в размер на 2 218.28 лева по фактура
№**********/24.11.2021г., представляваща стойност на коригирано
количество електроенергия, изразходена в периода 25.08.2021г. - 22.11.2021г.
в обект в гр.Д. – в частта за разликата над 493.06 лева до 2 218.28 лева за
периода 25.08.2021г. – 03.11.2021г., както и в частта на присъдените в полза
на „Електроразпределение Север“АД разноски над 527.07 лева, като
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М. Н. Т. с ЕГН
********** от гр.Д., срещу “Електроразпределение Север“АД - гр.Варна,
район “Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав
Варненчик” №258, иск, че ищцата не дължи на ответника разликата над
493.06 лева до 2 218.28 лева по фактура №**********/24.11.2021г,
съставляваща стойност на електроенергия за периода 25.08.2021г. –
03.11.2021г. за обект в гр.Д..
ОСЪЖДА “Електроразпределение Север“АД - гр.Варна, район
6
“Владислав Варненчик”, „Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик”
№258, да заплати на М. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.Д., сумата 165.33 лева и
сумата 98.80 лева – съразмерни части от сторените от ищцата разноски за
водене на делото в първата и във въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Н. Т. с ЕГН ********** от гр.Д., да заплати на
“Електроразпределение Север“АД - гр.Варна, район “Владислав Варненчик”,
„Варна тауърс – Г”, бул.”Владислав Варненчик” №258, сумата 382.67 лева –
съразмерна част от адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7