Р
Е Ш Е Н И Е
№
1640
гр.
******, 28.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Капка Станчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 03022 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове от „Топлофикация –******“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. ******, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, срещу Й.М.П. и Л.М.П.,***,
с които се искабъде признато за установено, че ответниците дължат РАЗДЕЛНО на
ищцовото дружество сумата от 506,92 лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „*******, ***, от които:
главница в размер на 417,66 лева за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г.
включително, сумата от 89,26 лева, представляваща законна лихва за забава за
периода от 08.01.2013г. до 28.07.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за
които суми по ч. гр. дело № 01683/2019г. по описа на Районен съд – гр. ****** е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците, чрез
пълномощника им, са депозирали писмен отговор, в който оспорват по основание и
размер предявените искови претенции, като релевират възражение за погасяването
им по давност.
В
съдебно заседание, представителя на ищеца пледира за постановяване на решение,
с което да бъде установено, че ответниците дължат претендираните суми, но
последните са погасени по давност. Ответниците не се явяват и не изпращат
представител.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са от страна на ищеца обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1264 от 06.03.2019г. по ч. гр. д. № 01683
по описа за 2019г. на ПРС. Същата е била връчена на ответниците (в хода на
заповедното производство – длъжници), при което същите, в срока по чл. 414 ГПК,
са оспорили вземанията по заповедта, депозирайки писмени възражения. Настоящата
искова молба е предявена в законоустановения едномесечен срок, поради което
съдът намира същата за допустима и следва да се произнесе по нея.
По
основателността:
Ищецът “Топлофикация-******”АД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г./, която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия
определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на
топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на
задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на
топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай страните не спорят,
че ответникът е собственик на процесния недвижим. Последното, освен от
твърденията, наведени в писмения отговор, се установява и от приетите писмени
доказателства, в т. ч. заверено копие на нотариален акт за делба на недвижим
имот № ***от ***г. на нотариус Н.З., с район на действие ПРС. С оглед тези
обстоятелства, съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот,
се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала
ex lege, по силата на закона, от
момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна
енергия за битови нужди”.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е
определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за
разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за
отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект.
Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между
страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и
чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено.
Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят
топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да
избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне.
Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Следва
да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В
този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено
от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия
продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него
месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата
разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане
на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество
ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за
топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи
части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като
потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с
идентично съдържание за дължимите суми
ежемесечно.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.
В
писмения си отговор, ответниците заявяват, че не оспорват обстоятелството, че
до процесния имот за исковия период е доставяна топлинна енергия на стойност,
идентична с претендираната с исковата молба от ищеца. Не оспорват и размера на
претендираната лихва за забава за посочения в исковата молба период. С оглед
това обстоятелство, съдът намира, че предявените обективно съединени
установителни искове са доказани и по размер.
Ответникът,
обаче, е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
константната съдебна практика, когато потребителите на топлинна енергия
заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение
на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява
задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се
погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за
издаване на процесната заповед е
подадено на 05.03.2019г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца
за главница, чиято изискуемост е настъпила преди 05.03.2016г. са погасени по
давност. Предвид обстоятелството, че исковият период е до 30.04.2014г. съдът
намира, че погасено по давност е цялото вземане, досежно претендираната
главница, поради което и установителния иск за него следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съгласно
чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на
същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите
заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от
деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.
На
ищцовото дружество се дължи разделно от
ответниците сумата от 86,26 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода 08.01.2013г. до 28.07.2015г.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД, обаче, с погасяването по давност на
главното вземане се погасяват и акцесорните вземания. Поради това и съдът
намира, че са погасени по давност вземанията за законна лихва за забава в
размер на 86,26 лева за периода 08.01.2013г.
до 28.07.2015г., с оглед на което искът за законна лихва за забава следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск
съдът се произнася по дължимостта на разноските, както в заповедното, така и в
исковото производство.
Предвид изхода на делото, право на
разноски имат единствено ответниците. Същите са били представлявани в
настоящото производство безплатно от адв. С.Д. – ПАК на основание чл. 38 ал. 1
т. 2 от Закона за адвокатурата, поради което съдът намира, че следва да осъди
ищеца да заплати на адв. С.Д. възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника. Съдът намира, че в процесния случай са предявени два
обективно съединени иска на обща стойност 506,92 лв. Поради това и с оглед на
фактическата и правна сложност по делото съдът намира, че следва да присъди на
адв. С.Д. възнаграждение в размер на 300.00 лева. Следва да бъде отбелязано, че
съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило израз в
Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в.ч.гр.д. № 484/2018г. по описа
на Окръжен съд – гр. ****** и Определение № 643/02.10.2018г. по в.ч.гр.д. №
532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. ******, разпоредбата на чл. 2, ал. 5
от Наредбата не намира приложение, когато предявените с една искова молба
искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като
претендираните парични вземания се основават на идентични факти.
Мотивиран от горното, Пернишкият
районен съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете, предявени от
“Топлофикация- ******”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:
гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу Й.М.П. и Л.М.П.,***, с които
се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат РАЗДЕЛНО на ищцовото дружество сумата
от 417,66 лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******,
ул. „*******, ***, за периода от 01.11.2012г. до 30.04.2014г. включително и
сумата от 89,26 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 08.01.2013г. до 28.07.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК – 05.03.2019г.
до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 01683/2019г.
по описа на Районен съд – гр. ****** е издадена Заповед за изпълнение на
парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА “Топлофикация- ******”АД,
с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“,
ТЕЦ “Република”, да заплати на адв. С.Д.,
с адрес на упражняване на дейността: гр. ******, ул. „***сумата от 300,00лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответниците.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 01683/2019г.
на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис
от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: