Р Е Ш Е Н И Е
№
15.07.2015г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№1517/2015г.. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Пред
ПлРС е депозирана искова молба от А.Ю.Ч.,
чрез адв. Д. Ц.- ГАК, против “***, гр. Плевен, с която се твърди,
че ищецът е потребител на ТЕ, за имоти, находящи се в гр. ***, по партиди с №№
3515 и 3516, с доставчик на ТЕ- ответникът. Твърди се, че за периода
01.11.2014-30.11.2014г, на ищецът е начислена ТЕ, в размер на 162,96лв. с ДДС,
за което са издадени съответните фактури, получени от ищеца. Твърди се, че
сумите по фактурите не е вярна, като същата е неточно определена и не отговаря
на действително потребеното количество ТЕ. Твърди се, че дружеството, което в
момента отчита потребената енергия е „Термостил Систем”, ЕООД, като това е
първата сметка, съставена по данни на това дружество. Твърди се, че базата данни, с която работи дружеството, е
невярна; твърди се, че не е налице приключване и изравняване, от страна на
предишното дружеството за дялово разпределение. Твърди се, че от страна на
етажната собственост, не е взето решение за промяна на дружеството, извършващо
дялово разпределение. Заедно с това се твърди , че не са налице доказателства,
установяващи, че това е потребеното количество ТЕ. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумата от 162,96лв. с
ДДС,-начислена като потребена ТЕ за периода 01.11.2014-30.11.2014г, за което са
съставени фактури №№ 2139504 и 2139505 от дата 30.11.2014г.
По делото,
-л.30, е депозирана допълнителна моба от
ищеца, с която прави уточнение на ИМ, съобразно даденото от съда указание. В
първото по делото с.з. на 25.06.2015г, ищецът, чрез адв. И. Д., по реда на чл.214,
ал.1 от ГПК, прави изменение на предявеният иск, прието от съда, съобразно
което претенцията обхваща сумата от 102,94лв. с ДДС, за апартамент с аб.№ 3616.
Изрично процесуалният представител заявява, че не поддържа претенцията си за
апартамент с аб.№ 3515, който е бил собственост на съпругата на ищеца *** Ч.-
поч. С оглед на това, съдът намира, че следва да се произнеса само в заявените
от адв. Д. граници за претенцията за установяване на недължимост на сумата от
102,94лв. Съдът констатира, че в с.з. не се е произнесъл с нарочно определение
за прекратяване производството по делото, за сумата от 60лв., за апартамент с
аб.№3515, което няма пречка да бъде сторено с настоящето съдебно решение.
Ответникът
“***, гр. Плевен, в срока за отговор, изразя становище за неоснователност на
предявеният иск. Твърди се че на името на ищеца е открита само партида № 3516-
за ап.15, като за ап.16, аб. № 3515, партидата е на името на друго лице. Твърди
се,че не става ясно за кой от двата ап. Не се дължи сумата от общо
162,96лв. твърди се също, че са спазени
изискванията на чл.139б от ЗЕ, и е проведено ОС на ЕС, като решението е взето с
мнозинство от 78,36% от собствеността. Твърди се също, че с оглед на
прекратяване на договорните отношения с предишното дружество за извършване на
дялово отчитане , на практика потребителите се оказват без уреди за дялово разпределение; твърди се,
че дружеството „Термостил Систем”, ЕООД изпълнява услугата в съответствие на
т.9 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сградите етажна собственост-
Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г за топлоснабдяването.
Претендират се разноски.
С определение № 2214/25.05.2015г,
като трето лице –помагач, на страната на ответника е
конституирано „Термостил
Систем”, ЕООД, гр. Плевен. Същият депозира становище по делото-л. 54, в което се посочва, че
отопляемият обем на имота- апартамент с аб.№ 3615, собственост на ищеца, е
197,46 куб.м. Посочва се, че по проектни
данни на сградата, в имота на ищеца има 5 бр. отоплителни тела- радиатори и
щранг- лира в банята-за които се посочва, че са необорудвани, тъй като абонатът
е отказал достъп за монтаж на уред за дялово разпределение. Посочва се, че абонатът е оборудван с два броя водомери за
топла вода. Твърди се също, че абонатът
не осигурява достъп за отчет на водомерите за топла вода. Посочва се, че енергията
за отопление е изчислена по реда на Наредба №16-334, по максимален специфичен
разход на сградата. Третото лице – помагач посочва също,че за процесият месец
ноември 2014г., е начислена сума в размерна 97,49лв., от които- за сградна
инсталация- 37,09лв., БГВ-0,00лв. и за отопление по отоплителни тела без уред-60,40лв.
Представят се писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становището
на страните, на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че ищецът А.Ч., е собственик на топлоснабден имот, с аб.№ 3516,
находящ се гр. ***. Безспорно по делото се
установява също факта на издаването на процесната данъчна фактура №
2139505/30.11.2014г, на стойност 102,94лв. с ДДС, за периода 01.11.2014-30.11.2014г.
По делото се установява също, че с решение на ОС на ЕС в сградата- етажна
собственост, в която се намира и имотът на ищеца, обективирано в протокол на ОС
от дата 31.10.2013г, е взето решение, с което е прекратен договора с
дружеството, извършващо дялово разпределение –„Холидей и Райзен” ЕООД и е избрано ново дружество- „ТЕРМОСТИЛ
СИСТЕМ” ЕООД, което да извършва дяловото разпределение на ТЕ в сградата. С
протоколно определение от дата
25.06.2015г, съдът е отказал откриване производство по оспорване на
протокола от ОС на ЕС в сградата, по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, като е
изложил мотиви в тази насока; отчетен е
и факта, че няма водено производство по
реда на чл. 40 от ЗЕС, за оспорване решението на ОС. Поради това, съдът приема,
че решението на ОС на ЕС, обективирано в протокол от 31.10.2013г, е валидно и
е произвело своето действие. Поради
това, съображенията на ищеца, допълнително развити в представената писмена
защита, относно валидността на взетото решение, се следва да се обсъждат в
настоящето производство. В този смисъл, съдът приема, че в случая третото лице помагач-„ ТЕРМОСТИЛ
СИСТЕМ”ЕООД, гр. Плевен, е избрано по съответният предвиден в закона ред-чл.138
от ЗЕ, като лице, което да извършва услугата дялово разпределение в сградата
етажна собственост, в която се намира и имота на ищеца. В случая, с оглед на
характера на предявеният иск-отрицателен установителен, в тежест на ответника е
да докаже, че сумата от 102,94лв., съставляваща стойността потребена ТЕ, за периода
01.11.2014-30.11.2014г, е дължима. Видно от твърденията в ИМ, ищецът заявява,
че сумата не е дължима, тъй като не отговаря на действително потребената ТЕ, за
съответният период. Видно от твърденията на третото лице- помагач, дадени в
писменото становище, и в с.з., с установява, че на ищеца А.Ч., сумите са
начислявани служебно, по реда на Наредба № 16-334, в максимални стойности. По
делото обаче няма представени никакви доказателства- от страна на ответника,
или от третото лице- помага, от които да се установят причините, поради които
на ищеца стойностите са начислявани служебно, както и относно състоянието на
уредите за отопление в имота му. По делото няма представени доказателства и за
твърденията на третото лице- помагач, за отказа на ищеца Ч., да допусне
служителите на „Термостил Систем”ЕООД, до имота си-както за подмяна на уредите,
така и за реално отчитане на потребената ТЕ. По делото, от страна на ответника,
с оглед на разпределената
доказателствена тежест, няма и направени искания за съдебно-счетоводна и
техническа експертизи. Съдът намира също твърдението на ответника, в
депозираната писмена защита, касаещо обстоятелството, че при смяната на
дружеството, извършващо дялово разпределение на ТЕ в сградата етажна
собственост, на практика собствениците на имотите потребители на ТЕ, са останали без уреди за
отчитане, не може да се вмени във вина на третото лице- помагач, е изцяло
неоснователно и неотносимо към правният спор. Не се установява по делото факта,
че новоизбраното дружество за дялово
разпределение- Термостил Систем е длъжно, или че е необходимо, да извърши смяна
на уредите за индивидуално отчитане с нови такива. Такова задължение не се
извежда никъде както от нормите на ЗЕ,
така и от Наредба № 13-334/
6.04.2007 г. за топлоснабдяването-чл.61 и сл. По делото не се установява също и факта
съществуват ли на място уреди за отопление в имота на ищеца, с оглед липсата на
каквито и да е доказателства за посещение от страна на ответника или от третото
лице – помагач. В сз. Третото лице- помагач заявява, че е налице декларация от
страна на сина на ищеца, че радиаторите са демонтирани, която не е представена
по делото като доказателство; според третото лице – помагач, декларацията е
представена след м. ноември 2014г.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че искът с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, е основателен и следва
да бъде уважен, като бъде признато за установено спрямо ответника “ТЕЦ-ПЛЕВЕН” ,че ищецът А.Ч., не дължи сумата от 102,94ЛВ., съставляваща начислена сума за ТЕ, за периода
01.11.2014-30.11.2014г, за имот с аб.№ 3516, с адрес гр. ***. Безспорно е по
делото, че ищецът има качеството на потребител на ТЕ, като собственик на
топлоснабден имот, на посоченият адрес, по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, и съответно е длъжен да заплаща дължимите суми. При
предявен отрицателно установителен иск, обаче, както бе посочено по- горе, в
тежест на ответника е именно да установи дължимостта на сумата, посочена в
издадената данъчна фактура, в т.ч. и правилното отчитане на потребената ТЕ.
Съдът намира, че неосъществяването на подмяна на уредите за дялово
разпределение, за което се посочи по-горе, че не се установиха обстоятелствата,
които налагат това, както и при липсата на доказателства за извършване на
посещение в дома на ищеца, се налага
извода, че отразеното, като потребено количество ТЕ, не отговаря за
реалното такова. Не се установиха и начина, по който е начислена ТЕ, за
процесният период.
Следва ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 200лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На основание чл.232 от ГПК,
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта му по предявеният иск с правно
основание чл.124 , а.1 от ГПк, предявен от А.Ю.Ч., ЕГН **********, против „ТЕЦ- ПЛЕВЕН”, ЕАД, ЕИК *** ЗА СУМАТА
ОТ 60,02ЛВ., за периода 01.11.2014-30.11.2014г, за апартамент с аб.№ 3515., с
адрес гр. Плевен, ул.”Г.Раковски”,
№ 57, вх.Г, ап.14.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК,
че ищецът А.Ю.Ч., ЕГН ********** , от гр. Плевен, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ТЕЦ- ПЛЕВЕН”, ЕАД, ЕИК *** представлявано от
***, сумата от 102,94лв.,
съставляваща начислена ТОПЛИННА ЕНЕРГИЯ, за периода 01.11.2014-30.11.2014, по фактура № 2139505/30.11.2014г,
за имот с аб.№3615, на адрес гр. ***.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, „ТЕЦ- ПЛЕВЕН”, ЕАД,
ЕИК *** представлявано от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА А.Ю.Ч., ЕГН **********,
от гр. Плевен, сумата от 200лв.-разноски
по делото.
Решението, в частта му, с която е
прекратено частично производството по делото, има характер на определение и
може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението. В останалата си
част, решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: