РЕШЕНИЕ
гр.София, …………….. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XV въззивен състав в публичното
заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Мария Методиева и
прокурора Ангел Попколев като разгледа докладваното от съдия Маринкова ВНЧД № 2726 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С определение от
29.05.2019 г. по НОХД №4882/19 г., СРС, НО, 110 състав и по реда на чл.306,
ал.1, т.1 от НПК е определил едно общо най- тежко наказание по реда на чл.25
вр. чл.23 от НК на осъдения С.Я.С. по 4 от осъждания на лицето, изрично
посочени в определението на СРС, а именно - лишаване от свобода за срок от 1
година и 2 месеца, което е постановил да се изтърпи при строг режим. От така
определеното общо най- тежко наказание съдът на основание чл.25, ал.2 от НК е
приспаднал търпяната част от наказанията, включени в тази група.
Срещу определението е
постъпил в законоустановения срок протест от прокурор при СРП,който твърди,че
определението се явява незаконосъобразно в частта, с която съдът не е приложил
института на увеличаване на наказанието по реда на чл.24 от НК. Сочи, че определението
е незаконосъобразно, тъй като съдът не е изложил никакви мотиви по искането на
СРП в тази му част, което намира за съществено нарушение на процесуалните правила.
От друга страна счита, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за
увеличаване на общото най- тежко наказание, определено на осъденото лице със 7
месеца- т.е. с ½ , като излага подробни съображения в тази връзка.
Иска от въззивния съд
да приложи разпоредбата на чл.24 от НК, като увеличи общото най- тежко
наказание на осъдения С.С. със 7 месеца- т.е. ½ , като му определи общо
най- тежко такова по тази група в размер на 1 година и 9 месеца лишаване от
свобода.
В протеста не се
правят искания за събиране на доказателства.
Въззивният съд по
реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на осъдения, както и разпит на свидетели и вещи лица, но
следва да бъде изискана актуална справка за съдимост за осъдения С.С.,
включително и бюлетините за съдимост, както и справка за търпените от него до
този момент наказания лишаване от свобода, респ. справка за задържането му под
стража по различните дела.
В съдебното заседание
пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура
поддържа протеста, направените с него искания и изложените в тяхна подкрепа
аргументи.
Защитникът на
осъдения С.- адв. С. моли да се остави протеста без уважение и да не се прилага
чл. 24 НК спрямо определеното общо най-тежко наказание. Посочва се , че видно
от справката за съдимост на С., той вече е излежал това наказание от една
година и два месеца впоследствие. Твърди се, че към момента на гледане на
делото пред СРС, той е излежавал второ наказание от година и три месеца, като
от два месеца вече е на свобода, т.е. той е излежал и това наказание. По
изложените съображения се посочва, че приложението на чл. 24 НК ще бъде
незаконосъобразно.
Осъденият С.С.
редовно призован се явява лично пред въззивната инстанция и моли съда за
справедливо решение.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт,
изложеното във въззивния протест, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният протест е
подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
Настоящият съдебен
състав, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки наведените във
въззивния протест доводи, както и заявените от страните в публичното съдебно
заседание, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и
въз основа на нея изгради изложената
по-долу фактическа обстановка по делото, която относно съдебните актове,
поставени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащите на групиране
наказания, е правилно установена и от първия съд, на база вярна и точна
преценка на доказателствения материал, събран и проверен в тази насока, поради
което и се споделя изцяло от въззивния съд. Фактическата обстановка по делото е
следната:
Осъденият С.Я.С. е
роден на ***г., българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
с ЕГН : **********.
Същият е осъждан общо
десет пъти, с влезли сила към датата на постановяване на определението на СРС
съдебни актове, с които са му налагани и наказания „лишаване от свобода“ за
различни видове престъпления, повечето срещу собствеността.
С атакуваното
определение СРС, НО, 110 състав, след като е взел предвид обстоятелството, че
се е произнесъл с определение, с което е одобрил споразумение по НОХД
№4882/2019 г. на СРС, НО, 110 с-в, съгласно което на подсъдимия С.С. е
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца
за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр.
чл.28, ал.1 НК, което на основание чл.57, ал.1,т.2, б. “б“ от ЗИНЗС да изтърпи
при първоначално строг режим, както и данните от актуалната справка за съдимост
на осъденото лице, е намерил, че са налице предпоставките на чл.306, ал.1,т.1
от НПК за определяне на едно общо наказание измежду определеното със
споразумение по НОХД № 4882 по описа на СРС, НО, 110 състав наказание и
наказанията, наложени му със
споразумение от 08.03.2017г., одобрено по НОХД №4006/2017г. по описа на
Софийски районен съд, влязло в законна сила на 08.03.2017г., със споразумение
от 27.09.2017 г., одобрено по НОХД №11681/2017 г. по описа на Софийски районен
съд, влязло в законна сила на 27.09.2017 г. и със споразумение от 01.08.2018
г., одобрено по НОХД №12871/2018 г. по описа на Софийски районен съд, влязло в
законна сила на 01.08.2018 г., доколкото деянията са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда, по което и да е от тях. Предвид горното на основание
чл.306, ал.1, т.1 от НПК във връзка с чл.25, ал.1 и чл.23, ал.1 НК съдът е
определил на осъдения С.С., с ЕГН **********, едно общо наказание измежду
наложените му със споразумение от 08.03.2017г., одобрено по НОХД №4006/2017г.
по описа на Софийски районен съд, влязло в законна сила на 08.03.2017г., със
споразумение от 27.09.2017 г., одобрено по НОХД №11681/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, влязло в законна сила на 27.09.2017 г., със споразумение
от 01.08.2018 г., одобрено по НОХД №12871/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, влязло в законна сила на 01.08.2018 г. и със споразумение по
НОХД4882/2019г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 29.05.2019г. до
размера на най-тежкото, а именно – една година и два месеца „лишаване от
свобода“, като на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановил
последното да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. С така постановеното
определение на основание чл.25, ал.2 от НК, съдът е приспаднал търпяната част
от наказанията, включени в тази група. С обжалваното определение съдът не е
взел отношение по възможността за увеличаване размера на наложеното общо
най-тежко наказание, уредена в чл.24 от НК.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото, относно съдебните актове,
постановени спрямо осъденото лице и наложените с тях, подлежащи на групиране
наказания, кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Законосъобразно
проверяваният съд е преценил, че с оглед данните за датите, на които са
извършени деянията по горецитираните дела и датите, на които са влезли в сила
съдебните актове са налице предпоставките на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК
за кумулиране на наложените на осъдения наказания по горецитираните дела.
Адекватно районният съд е приел кое е най-тежкото наказание, наложено на
осъдения С. по процесните осъждания. Извършеното групиране и налагането от
страна на първостепенния съд на едно общо, най-тежко наказание от една година и
два месеца „лишаване от свобода“ не се оспорва нито от представителя на
държавното обвинение, в депозирания протест, нито от защитата.
Правилно и законосъобразно
СРС е зачел при изпълнение на определеното общо, най-тежко наказание на
осъдения С., изтърпяната част от фактически изтърпяното наказание наложено му
по НОХД №12871/2018 г. по описа на Софийски районен съд, по НОХД №4006/2017 г.
по описа на Софийски районен съд и по НОХД №1168/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, на основание чл.25, ал.2 от НК.
Законосъобразно, на
основание чл.
57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на определеното общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и два месеца.
Независимо от
изложените съображения за правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен
акт, настоящата въззивна инстанция оценява искането на СРП за приложение на чл.24 от НК, за основателно.
Разпоредбата на чл.24
от НК предоставя правната възможност на съда, в случаите, в които наложените на
осъдения наказания за престъпления, включени в съвкупността, са от еднакъв вид,
да увеличи така определеното общо, най-тежко наказание най-много с една втора,
като така увеличеното наказание не може да надминава сбора от отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание.
Приложението на този институт е бил предмет на задължително за съдилищата
тълкуване, дадено с Постановление № 4/1965г. на ОСНК на ВКС, в които е
посочено, че когато се формира съвкупност от наказания, следва да се прецени
дали тя следва да се увеличи, с оглед разпоредбите на чл. 24 от НК. Това
увеличение винаги трябва да бъде подчинено на принципите, необходими за
постигане на целите на чл. 36 от НК, а именно с оглед превъзпитателно и
превантивно действие върху осъденото лице и върху останалите членове на
обществото. При преценката за приложение на тази материалноправна норма - на чл. 24 от НК, в съда трябва да е налице
убеждение, че ако тя не бъде приложена, не биха се осъществили желаните от
законодателя цели на чл. 36 от НК.
В конкретния по
делото случай, видно от мотивната част на протестирания съдебен акт ( доколкото в последното липсва приложение
на цитираната разпоредба), такова убеждение не е било формирано у решаващия първоинстанционен
съдебен състав. Макар да липсва изрично изразена чрез мотивите обективирани в
протокола воля на съда в тази насока, същата макар и мълчалива е повече от ясна
и очевидна- съдът не е счел, че са налице предпоставките за увеличение
наказанието на осъденото лице, и доколкото не е имал и направено искане в тази
връзка от страна на прокурора не е изложил нито мотиви по този въпрос, нито е
формулирал диспозитив по същия. Това обаче не означава, че волята на съда е
неясна- точно обратното.
От друга страна при
ясно, макар и мълчаливо изразена воля на СРС, е налице съответен протест пред
въззивния съд, който и поради това счита, че няма пречка да се произнесе по
същество на направеното от прокурора искане пред въззивния съд, без да е
необходимо да връща делото за ново разглеждане на СРС.
По съществото на
направеното искане- т.е. на протеста, настоящата въззивна инстанция не споделя
изводите на решаващия първоинстанционен съд и намира, че неправилно СРС не е приложил института по чл. 24 от НК.
Видно от приложената
и приета като доказателство по делото справка за съдимост на осъденото лице, за
престъпленията, включени в съвкупността, за които с атакувания съдебен акт му е
наложено едно общо и най-тежко наказание по реда на чл.25, ал.1 вр. с чл. 23,
ал.1 от НК, на С. са наложени наказания от един и същи вид, а именно лишаване от свобода, за различен срок.
Налице е, следователно, формално-правната предпоставка за приложение на
института по чл. 24 от НК.
Според настоящата
инстанция, приложението на института в конкретния случай е необходимо и с оглед
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК. Осъденият С. е с изключително обременено съдебно минало – осъждан е общо 10
пъти, все за престъпления от общ характер, които в голямата си част са насочени
срещу правото на собственост на различни граждани, като, както правилно е
отбелязал и представителят на СРП в протеста, осъжданията на дееца и фактът, че
същият е изтърпял наложените му наказания „лишаване от свобода“, не са изиграли
своята поправителна, а дори и своята възпираща функция спрямо личността на
осъдения.
От друга страна, по
три от присъдите включени в съвкупността С. е осъден за извършване на
престъпления, всичките засягащи съществено обществени отношения, гарантиращи
неприкосновеността на правото на собственост, като всяко едно от тях е тежко
умишлено, със специален минимум и сравнително висок максимум (до 10г.), което
отразява оценката на обществото за по-висока степен на обществената опасност на
деянието.Следва да се отбележи, че се
касае за престъпни деяния, като три от тези четири престъпления са в еднородна
реална съвкупност и само едно е в разнородна такава, реализирани в период на
рамките по-малко от 13 календарни дни, осъществени в условията на повторност.
Последното обстоятелство от своя страна безспорно сочи на сериозна упоритост в
престъпното поведение на осъдения, като го отличава с особено висока степен на
обществена опасност.
Следва да се отбележи
още, че осъденият С. е започнал престъпното си поведение през далечната 2005 г.,
когато е бил непълнолетен (един месец преди на навърши пълнолетие – 18 г.) и оттогава
очертава траен, устойчив модел на престъпно поведение, като демонстрира трайно
незачитане на установения правов ред, в частност – правото на гражданите на
собственост и владение върху вещи. Горното от гледна точка на преценяваната
степен на лична опасност на С. налага извод, че у лицето са формирани трайни
противообществени навици, като очевидно множеството осъждания и изтърпените
наказания не са повлияли на лицето и не са постигнали целите, залегнали в чл.36
от НК.
Всичко дотук
изложено, мотивира настоящата инстанция да приеме, че определеното на осъдения С.
едно общо и на-тежко наказание измежду наложените му за съвкупността от престъпления, а именно една
година и два месеца „лишаване от свобода“, не би било достатъчно за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК. Необходимо е това наказание действително
да бъде увеличено, по реда на чл.24 от НК, за да се даде възможност за по-продължително
корекционно въздействие спрямо осъдения в съответното пенитенциарно заведение.
При индивидуализацията
на наказанието за съвкупността от престъпления, допустима от наказателния закон
– чл.24 от НК, съдът съобрази, данните от богатото съдебно минало на осъдения,
степента на обществена опасност на деянията и на дееца. Ето защо прецени, че определеното
му от СРС, НО, едно общо, най-тежко наказание за съвкупността от престъпления,
а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година и два месеца, следва да
бъде увеличено, по реда на чл. 24 от НК, с предвидения в закона максимум, а
именно седем месеца /в каквато насока е и протеста на СРП/, до размер от една
година и девет месеца „лишаване от свобода“. Така определеното общо и увеличено
наказание не надминава сбора от отделните наказания, наложени за всяко от
престъпленията в съвкупността, нито максималния размер, предвиден за този вид
наказание в чл. 39 от НК.
Поради изложеното,
настоящият състав намира, че са налице основания за изменение на обжалваното
определение на СРС в посочения смисъл, а именно чрез увеличаване, по реда на
чл.24 от НК, на определеното едно общо, най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година и два месеца за съвкупността от престъпления,
за които осъдения С. е осъден със
споразумение по НОХД №4006/2017 г. по описа на СРС, влязло в законна сила на 08.03.2017
г.; споразумение по НОХД №11681/2017 г. по описа на СРС, влязло в законна сила
на 27.09.2017 г.; споразумение по НОХД №12871/2018 г. по описа на СРС, влязло в
законна сила на 01.08.2018 г.и споразумение по НОХД №4882/2019 г. по описа на
СРС, влязло в законна сила на 29.05.2019 г., а именно с със седем месеца, до
размер от една година и девет месеца „лишаване от свобода“.
Правилно на основание чл. 59, ал. 1 от НК и
чл. 25, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е приспаднал от така определеното
общо най-тежко наказание времето, през което осъденият С. е търпял наказание
лишаване от свобода по отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране
група и задържането под стража по отделните (подлежащи на групиране)
наказателни производства.
След като районният съд е приел, че общото
най-тежко наказание по съвкупността следва да бъде изтърпяно, законосъобразно
се е произнесъл и относно първоначалния режим на неговото изтърпяване, а именно
първоначален "строг" режим на изтърпяване на така определеното общо
най-тежко наказание.
Видно от разпоредбата на чл. 57 ЗИНЗС, за
определяне на първоначалния режим, при който да започне изтърпяването на
наказанието "лишаване от свобода", не е водеща поредността на
осъждането, като законодателят е дал по-широки правомощия на съда да преценява
първоначалния режим на изтърпяване на наказанието дори и при няколко осъждания.
Настоящият съдебен състав счита, че първоначалният режим на изтърпяване на
общото най-тежко наказание по делата от съвкупността, следва да бъде "строг"
в съответствие с предвиденото в чл. 57,
ал. 1, т. 2, б. "Б" от ЗИНЗС. Съгласно цитираната законова
разпоредба, съдът определя първоначален строг режим за изтърпяване на
наказанието на осъдените на лишаване от свобода за умишлени престъпления, когато
не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл. 66 от
Наказателния кодекс, независимо от реабилитацията. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява, че определеното общо най-тежко
наказание по делата от съвкупността е наложено със споразумение , влязло в сила
на 29.05.2019 г., постановено по НОХД № 4882/2019 г. по описа на СРС, НО, 110
състав. Установява се също, че със споразумение по НОХД № 11150/2018 г. по
описа на СРС, НО, 132 с-в влязло в законна сила на 05.07.2018 г. на осъдения С.
е наложено ефективно наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3
месеца. Към момента на постановяване на последния влязъл в сила спрямо С.
съдебен акт, с който му е наложено ефективно наказание лишаване от свобода-
това по НОХД №4882/2019 г. на СРС, НО, 110 с-в, което е и дало основание за
ново групиране на наказанията на осъдения с обсъжданото протоколно определение
на СРС, осъденият С. все още не е бил изтърпял наказанието от 1 година и 3
месеца, наложено му по НОХД №11150/2018 г. на СРС, НО, 132 с-в, което същият
следва да изтърпи самостоятелно и отделно от наказанията, включени в групата от
1 година и 2 месеца лишаване от свобода по другите осъждания на лицето. В този
смисъл и към момента на определяне на общото най- тежко наказание на С. по
горецитираните дела, все още не са били изминали 5 години от изтърпяването на
предходно наказание лишаване от свобода по НОХД №11150/2018 г. на СРС, което е
следвало да търпи С.. Ето защо и независимо, че съдът не се е произнесъл по
това наказание, а е трябвало, той като краен резултат правилно е определил
режима, при който осъденият С. следва да изтърпи определеното му общо най-
тежко наказание от 1 година и 2 месеца лишаване от свобода от наказанията,
които е включил в групата, още повече, че и наказанието от 1 година и 3 месеца
лишаване от свобода С. също е търпял при строг режим, поради което в случая
намира приложение хипотезата на чл.47, ал.3 от ППЗИНЗС, доколкото наказанието
от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода не може да бъде включено в групата
от наказания, определена от СРС с процесното атакувано определение.
Предвид това протеста
на СРП в тази му част се явява неоснователен.
Доколкото от друга
страна и към настоящия момент наказанието то 1 година и 3 месеца лишаване от
свобода, наложено на осъдения С. вече е изтърпяно изцяло, няма пречка за
прецизност определението на СРС да бъде допълнено от въззивния съд, чрез
постановяване изтърпяването на това наказание самостоятелно от С., респ. като
бъде приспадната изтърпяната част от него- т.е. изцяло, за да е ясно и
недвусмислено за всички, че това наказание подлежи на отделно изпълнение и в
конкретния случай няма как да бъде включено в групата от наказания, определена
на С. по другите му четири осъждания, визирани по- горе.
В заключение и след
извършената цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, на
основание чл.314, ал.1 от НПК, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, налагащи неговото изменение или отмяна – неправилно приложение
на материалния закон, наличие на съществени нарушения на процесуалните правила
или явна несправедливост на определеното при условията на чл. 25, ал. 1 вр.
чл.23, ал.1 едно общо наказание, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Така мотивиран и на
основание чл. 334, т. 3 и т.6 вр. чл. 337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК , Софийски градски съд
Р Е Ш
И:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от 29.05.2019г.
постановено по НОХД №4882/2019г. на СРС, НО, 110 състав, като УВЕЛИЧАВА, по реда на чл.24 от НК,
определеното по отношение на осъдения С.Я.С. с ЕГН **********, едно общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“, за срок от една година и два месеца,
наложени му измежду наказанията по НОХД № 4882 по описа на СРС, НО, 110 състав,
по НОХД №4006/2017г. по описа на Софийски районен съд, по НОХД №11681/2017 г.
по описа на Софийски районен съд и по НОХД №12871/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, с 1/2, а именно със 7
/СЕДЕМ/ месеца, като ОПРЕДЕЛЯ общо най- тежко наказание на осъдения С. по
горепосочените дела в размер от 1 /ЕДНА/
ГОДИНА И 9 /ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
ПОСТАНОВЯВА осъденият С.С. /с установена по делото
самоличност/ да изтърпи отделно и
наказанието от 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД
№11150/2018 г. по описа на СРС, НО, 132 с-в при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 от НК от така
постановеното за отделно изтърпяване наказание от 1 година и 3 месеца лишаване
от свобода, наложено на С. по НОХД №11150/2018 г. на СРС, НО, 132 с-в
изтърпяната част от същото, а именно- изтърпяно изцяло за времето от 21.05.2018
г. до 15.07.2019 г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.