№ 1165
гр. Перник, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. И.
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720105755 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Венков инженеринг“ ООД, с ЕИК:
*********, чрез адв. Ц. И., срещу Р. Г. Е., с ЕГН: **********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2126.98 лева –
главница, представляваща обезщетение за неспазен от ответника в качеството
му на работник срок на предизвестие при прекратяване по негово искане на
трудовия му договор с ищцовото дружество като работодател по реда на чл.
326, ал. 1 от КТ, извършено със заповед № 1170/08.09.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
14.11.2022 г. до окончателното заплащане на сумата. Претендират се
разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №
*****/27.04.2022 г. ответникът като работник встъпил в трудово
правоотношение с ищеца като работадател и заемал длъжността „технически
ръководител, строителство“ при месечно възнаграждение от 2 126.98 лева.
На 08.09.2022 г. обаче работникът подал до дружеството молба за
прекратяване на трудовото правоотношение от същия ден на основание чл.
326, ал. 1 от КТ – по искане на работника без предизвестие от един месец
съгласно КТ. Молбата била уважена като трудовият договор бил прекратен
със заповед № 1170/08.09.2022 г. – връчена на ответника още същия ден
срещу подпис, т.е. прекратяването на правоотношението настъпило на
08.09.2022 г.
В тази връзка се твърди, че действително работникът имал право да
1
поиска прекратяване на трудовото си правоотношение по всяко време – но
дължал поне един месец предизвестие. Ако работникът искал, то КТ му давал
възможност да поиска прекратяване на труво правната връзка и без
предизвестие, но тогава дължал обезщетение за неспазен срок на
предизвестие – в размер на трудовото възнаграждение за неспазения срок – в
случая 30 дни.
Поради това и доколкото трудовото правоотношение било прекратено
именно без спазване на предизвестието, с последиците от което работникът
бил наясно, дружеството счита, че ответникът му дължи сумата от 2 126.98
лева, представляваща трудовото му възнаграждение за един месец.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена. Към исковата
молба са представени: трудов договор № *****/27.04.2022 г., длъжностна
характеристика, молба и заповед № 1170/08.09.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Р. Г. Е., чрез упълномошения
му процесуален представител – адв. Н. Х., е постъпил писмен отговор, с
който предявения иск се оспорва като основание и размер.
В тази връзка на първо място не се оспорва, че страните са били в
трудово правоотношение по силата на трудов договор № *****/27.04.2022 г. -
със срок на изпитване от шест месеца в полза на работодателя, като
ответникът изпълнявал надлежно задълженията си по същия. Ответникът не
оспорва и че трудовото му възнаграждение възлизало на 2 126.98 лева
месечно.
Твърди се, че през м. септември 2022 г. обаче ответникът поискал да
прекрати трудовия си договор и посетил отдел „Човешки ресурси“ на
ищцовото дружество. Там на ответника била дадена предварително
подготвена бланка – за прекратяване на трудовия договор на основание чл.
326, ал. 1 от КТ. Ответникът поддържа, че искал трудовият договор да се
прекрати по взаимно съгласие, но бил подведен от служителите, които му
казали, че това била надлежната бланка, която да подаде като не му било
разяснено и че би дължал обезщетение.
На следващо място ответникът посочва, че действително трудовият
договор бил прекратен още същия ден със заповед № 1170/08.09.2022 г. В
трудовата му книжка вместо основание за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1
от КТ било вписано чл. 326, ал. 1 от КТ, но това не било оспорено в
законовия 2 месечен срок.
По отношение основателността на исковата претенция обаче ответникът
счита същата за неоснователна, доколкото прави ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ с дължими от страна на работодателя в негова полза като
работник суми. В тази връзка ответникът счита, че ищецът му дължал
неизплатена част от месечно трудово възнаграждение за м. август и м.
септември 2022 г. в чист размер от 1980.78 лева, както и сумата от 473.49 лева
– обезщетение на основание чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен
годишен отуск от 5 дни.
Излагат се подробни доводи, че сумите не били заплатени на ответника,
поради което и същият сезирал Дирекция „Инспекция по труда“ София. От
2
там получил отговор, че съгласно твърдения на работодателя сумите били
платени срещу подпис във фиш. Ответникът обаче поддържа, че никога не е
получил същите, не се е подписвал във фиш, а освен това всички суми от
работодателя било уговорено да се заплащат по банков път съгласно
трудовия договор.
В тази връзка и ответникът счита, че работодателят му дължи сумата от
общо 2454.27 лева и прави възражение за прихващане между същата и
исковата претенция при признаване основателността на последната – до
размера на по-малката сума.
С отговора са представени: извлечение от банкова сметка и писмо от
20.10.2022 г. Не се оспорва истинността на представените с исковата молба
писмени доказателства. Оспорва се обаче редовността на воденото от ищеца
счетоводство. Прави се искане по реда на чл. 192 от ГПК, както и евентуално
искане за допълнителни доказателства.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде отхвърлена. Претендират
се разноски.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
графологична експертиза. Разпитани са двама свидетели – Е. Т. Г. и И. Г. Б. –
служители на ищцовото дружество.
Представени и приети са и писмени доказателства: разчетно платежна
ведомост за м. август 2022 г. и разчетно платежна ведомост за м. септември
2022 г. на ищцовото дружество, фиш за заплати за м. август 2022 г. и фиш за
заплати за м. септември 2022 г. /оригинал и копие/ - досежно ответника;
писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с приложени –
сигнал от ответника Р. Е., заповед за прекратяване на трудов договор, молба
за прекратяване на трудов договор, трудов договор, отново фишове за заплати
на ответника и разчетно платежни ведомости на дружеството за м. август и
м.септември 2022 г., отчетна форма за явяване/неявяване на работа,
разпечатка заа начислени и изплатени обезщетения в дружеството, молба за
ползване на платен отпуск и заповед за разрешаването му, копие от трудова
книжка, длъжностна характеристика, служебна бележка, молба за постъпване
на работа, удостоверение за придобита правоспособност, справка за приети
уведомления към НАП, удостоверение, протокол за извършена проверка,
както и правилник за вътрешния трудов ред в дружеството,
В съдебно заседание, проведено на 30.10.2023 г. процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена, доколкото исковата претенция е доказана по основание и
размер. Оспорва възражението за прихващане, като излага подробни доводи,
че същото е неоснователно, доколкото на ответника били заплатени
дължимите суми за заплати и неизползван отпуск.
Процесуалният представител на ответната страна изразява подробни
доводи за неоснователност на исковата претенция. Евентуално поддържа, че
от доказателствата по делото категорично се установявало, че възражението
за прихващане е основателно, доколкото дружеството дължало на ответника
суми.
3
От страните в даден от съда срок са постъпили писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от трудов
договор № *****/27.04.2022 г. се установява, че ответникът е бил нает по
трудово правоотношение при ищеца на длъжността „технически ръководител,
строителство“. Трудовият договор е със срок на изпитване от 6 месеца,
уговорен в полза на работодателя. Съгласно договора месечното
възнаграждение на работника възлиза на 2126.98 лева – платими между 10-то
и 15-то число на месеца следващ месеца на положения труд, а същият има
право и на 20 работни дни платен отпуск. Уговорен е срок на предизвестие
еднакъв и за двете страни от 30 дни. Трудовият договор и длъжностната
характеристика са подписани от работника като същият е постъпил на работа
на 28.04.2022 г.
На следващо място, видно от молба от ответника Р. Е. същият е отправил
искане до дружеството работодател трудовият му договор да бъде прекратен
на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, считано от 08.09.2022 г. като ответникът
изрично е посочил, че няма да спази срока на предизвестието и е запознат с
последиците от това. В тази връзка и със заповед № 1170/08.09.2022 г.
трудовото правоотношение на ответника е прекратено с дата 08.09.2022 г. – с
посочено основание чл. 326, ал. 1 от КТ – по искане на работника и с
неспазено предизвестие от последния. Съгласно заповедта дружеството
следва да заплати на ответника сумата от 473.49 лева – обезщетение за
неизползван платен отпуск по чл. 224, ал.1 от КТ. От своя страна ответникът
следва да заплати на работодателя сумата от 2126.98 лева – обезщетение за
неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ. Заповедта е връчена на
ответника на 08.09.2022 г. срещу подпис.
По делото не се спори, че заповедта не е оспорена пред съд и именно
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 326, ал. 1
от КТ е вписано в трудовата книжка на ответника.
На следващо място видно от фиш за заплата за м. август 2022 г. на
ответника е начислено трудово възнаграждение от 2178.03 лева. След
приспадане на удръжките от 487.93 лева /за осигурителни вноски и данък по
ЗДДФЛ/ сумата за получаване от ответника е опредЕ. на 1690.10 лева. Във
фиша е отбелязано, че сумата подлежи на заплащане „в брой“ като
ответникът е положил свой подпис във фиша с изписване на две имена.
Видно от фиш за заплата за м. септември 2022 г. на ответника е начислено
трудово възнаграждение от 435.61 лева за отработени четири дни. Заедно с
това във фиша е начислено и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ – в размер
на 473.49 лева / посочен и в допълнителна справка на л. 97 от делото/. След
приспадане на удръжките от 144.93 лева /за осигурителни вноски и данък по
ЗДДФЛ/ сумата за получаване от ответника е опредЕ. на 764.17 лева. Във
фиша е отбелязано, че сумата подлежи на заплащане „в брой“ като
ответникът е положил свой подпис във фиша с изписване на две имена.
4
Посочените суми за м. август и м. септември 2022 г. са вписани като
начислени на ответника Р. Е. и съгласно разчетно платежна ведомост за м.
септември 2022 г. на ищцовото дружество. Във всяка от двете ведомости е
налице графа „подпис, получил сумата“ – като за част от работниците е
отбелязано „по сметка“. Относно ответника липсва негов подпис като
получил сумата.
Съгласно отчетна форма за явяване/неявяване на работа за м. септември
2022 г. ответникът има отработени 4 работни дни през месец септември при
ищцовото дружество.
Видно от извлечение от банкова сметка на ответника за периода от
03.05.2022 г. до 29.09.2022 г. ответникът е получил от ищцовото дружество
следните плащания: 1690.10 лева заплата за м.май 2022 г.; 1673.99 лева
заплата за м.юни 2022 г.; 1489.58 лева заплата за м.юли 2022 г.
От писмо от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
дирекция „Инспекция по труда“ – София се установява, че по сигнал на
ответника е извършена проверка в дружеството ищец. При тази проверка е
установено, че възнаграждение на ответника е начислено за м. август 2022 г.
и за съответно отработените 4 дни от м.септември 2022 г. в разчетно
платежните ведомости за всеки от двата месеца. Във ведомостта за м.
септември на ответника е начислено и обезщетението за неизползван платен
отпуск. Сумите за трудово възнаграждение и обезщетението са приети за
изплатени срещу подпис във фиш за всеки от двата месеца.
По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно
графологична експертиза /СГЕ/. Съгласно същото и разясненията, дадени от
вещото лице в съдебно заседание, проведено на 30.10.2023 г., ръкописният
текст в заповед № 1170/08.09.2022 г. за прекратяване на трудово
правоотношене и в двата фиша за заплати от м. август и м. септември със
съдържание „Р. Е.“ и „Р Е.“ е изпълнен именно от ответника Р. Е.. По
отношение на подписа за работник в трите документа вещото лице също е
установило, че трите подписа са положени именно от ответника Р. Е..
Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото
същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за
вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на
делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по
делото, а в съдебно заседание, проведено на 25.09.2023 г. /след като
експертизата вече е била изготвена/ самият ответник лично заяви, че в
бързината е „подписал“ документите, независимо, че в предходно съдебно
заседание изрично оспори подписа си отново лично.
На последно място по делото са разпитани и две свидетелки, а именно Е.
Т. Г. и Евелина Г. Б. /служители на ищцовото дружество/. Съгласно
показанията на същите на 08.09.2022 г. двете са получили информация от
управителя на ищцовото дружество, че ищецът иска да напусне като не спази
срока на предизвестието си и поради това пътува към офиса на дружеството в
гр. София. Поради това и след разпореждане на управителя свидетелката
Евелина Г. Б. като счетоводител подготвила документите за напускане на
5
ответника, а именно: молба за напускане и заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение и начислила на същия трудовото възнаграждение
за м. август 2022 г., за съответно отработените дни за м. септември 2022 г.,
както и обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ. Така св. Б. издала фишове за
заплата за м. август и м. септември 2022 г., а свидетелката Е. Г. в качеството
си на технически сътрудник въз основа на тези фишове и отново по указания
на управителя на дружеството извадила от касата на дружеството посочената
в тях сума, за да я предаде на ответника. Самият ответник се явил в офис на
дружеството като на рецепцията на същото подписал документите – молба за
напускане, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и два броя
фишове за заплата. Доколкото ответникът носел трудовата си книжка св. Б.
оформила същата. Според двете свидетелки ответникът бил запознат със
съдържанието на документите, които подписва вкл. с обстоятелството, че
напуска работа без да спази предизвестието си. На последно място
свидетелките твърдят, че св. Г. предала на ответника дължимите му суми по
двата фиша за заплата „на ръка“, но не помнят дали последният е брой
парите. Свидетелката Б. уточнява, че в дружеството имало практика заплати
да се плащат и в брой от касата като тя ежемесечно ги отчитала с разходен
касов ордер. Такъв документ по делото обаче не се представя.
Така депозираните показания съдът кредитира като съобразява
служебната обвързаност на свидетелите и към настоящия момент с ищцовото
дружество, което води до възможна заинтересованост за тях от изхода на
делото. Показанията на свидетелите обаче са еднопосочни и последователни,
а разминаванията в тях незначителни предвид и изминалия период от време.
Изложените от свидетелките факти обаче съдът съобразява само доколкото
съответните правнорелевантни за делото обстоятелства подлежат на
установяване със свидетелски показания.
Останалите доказателства по делото са неотносими към предмета на
спора, поради което и съдът не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявения иск за допустим, като в тази
връзка липсват наведени възражения и от страна на ответника.
По основателността:
Предявеният иск е с правно основание по чл. 220, ал. 1 от КТ вр. с чл.
326, ал. 1 от КТ. В доказателствена тежест на ищеца по същия е да докаже:
наличието на трудово правоотношение с ответника, както и прекратяването
на същото на посоченото основание – по чл. 326, ал. 1 от КТ – по искане на
работника след отправено предизвестие. Предвид обстоятелството, че същото
не е спазено ищецът следва да установи моментът на прекратяване на
трудовия договор спрямо подаване на молбата за това от работника. Ищецът
следва да установи и размера на претенцията за обезщетение. От своя страна
в доказателствена тежест на ответника е да установи, че трудовото
правоотношение е прекратено на друго основание, респ. че е заплатил
6
дължимото обезщетение за неспазено предизвестие.
Предявеният иск с правно основание по чл. 220, ал. 1 от КТ вр. с чл. 326,
ал. 1 от КТ съдът намира за доказан по основание, като съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ работникът/служителят може да прекрати
трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работодателя. От
своя страна чл. 220, ал. 1 от КТ дава възможност страна, която има право да
прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, да го прекрати и преди
да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието.
В настоящия случай безспорно се установи, че ответникът е поискал да
напусне работа в деня на подаване на молбата за прекратяване на трудовото
му правоотношение. В тази връзка и в представената като доказателство по
делото молба от 08.09.2022 г. ясно е видно основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение като в същата изрично е вписано волеизявление
от ответника, че желае да напусне именно от 08.09.2022 г. като е запознат с
обстоятелството, че ако не спази предизвестието си ще понесе последиците от
това. Действително молбата е написана отчасти на „на компютър“
предварително от служител на ищеца /св. Б./, но ответникът е попълнил „на
ръка“ в същата личните си данни, както и датата на напускане като се е
подписал и заедно с това е написал и името си. Поради това и съдът намира,
че ответникът е имал достатъчна възможност да се запознае със
съдържанието на молбата предвид краткия печатен текст и да откаже да
подпише същата ако не е съгласен с нея. Дори ответникът да не се е запознал
с молбата обаче това се дължи изключително на неговата незаинтересованост
и ниска правна култура, което не може да се вмени във вина на ищеца.
Поради това и възражението на ответника, че е бил „подведен“ да подпише
документа няма как да бъде споделено.
Същите изводи са относими и досежно заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, връчена на ответника срещу подпис. В заповедта
отново изрично е вписано, че ответникът дължи на работодателя обезщетение
за неспазеното предизвестие като е упоменат и неговия размер 2126.98 лева.
Самата заповед също има кратко и ясно съдържание, което изключва
възможността ответникът да не е имал възможност да се запознае с нея.
Поради това и съдът приема, че ответникът е бил напълно наясно с
обстоятелството, че при прекратяване на трудовия си договор без да спази
предизвестието си ще дължи обезщетение за това, но се е отнесъл
безразлично към тази последица. Нещо повече в съдебно заседание съдът
изрично запита ответника дали подписът в заповедта е положен от него като
ответникът първоначално отрече това обстоятелство, но впоследствие /след
изготвяне на съдебно графологична експертиза/ посочи, че действително е
подписал документа.
На последно място следва да се отбележи, че законосъобразността на
заповедта, с която е прекратен трудовият договор не може да се преценява
7
инцидентно в настоящото производство, нито пък съдът може да замества
отразеното основание в акта, с който е извършено уволнението с друго, на
което страната е искала да прекрати трудовото правоотношение. Поради това
в случая са настъпили правните последици именно от уволнение на
основание чл. 326, ал. 1 от КТ – трудовият договор е прекратен от работника с
неспазване на предизвестието. При това положение за ответника е възникнало
задължението по чл. 220, ал. 1 от КТ. Същото произтича от закона, поради
което е без правно значение дали работодателят го е вписал в заповедта за
уволнение, още повече, че в случая това е сторено / в този смисъл Решение №
313/21.07.2010 г. на ВКС по гр.д. № 201 от 2009 г. /.
Претенцията на ищеца се явява доказана и по размер, а именно възлиза
на 2126.98 лева – възнаграждението на ответника за един месец, като по
отношение на размера между страните липсва спор.
По възражението за прихващане:
От страна на ответника по делото е направено възражение за
прихващане – с дължими му от ищеца суми за трудово възнаграждение за м.
август /1690.10 лева/ и м. септември 2022 г. /290.68 лева/ в общ размер от
1980.78 лева и с дължимо му обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 473.49 лева.
По възражението за прихващане в доказателствена тежест на ответника
е да установи наличието на основание за прихващане с посочените от него
суми, докато дружеството работодател следва да докаже, че е изплатило
посочените от ответника суми.
В тази връзка на първо място следва да се отбележи, че съдебното
прихващане е допустимо, доколкото същото изисква насрещни вземания за
пари като е необходимо вземането на прихващащия (активното вземане) да е
изискуемо. Пасивното вземане може да не е изискуемо като е достатъчно да е
изпълняемо. След като по правило длъжникът може да изпълни преди срока
(чл. 70, ал. 2 ЗЗД), той може и да прихване преди срока. Другата
предпоставка е ликвидността. Тя е изискване само към активното вземане.
Аргументът е от буквалния прочит на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, но и логически. Ако
ликвидността е относима и към пасивното вземане, а то е ликвидно, защото е
безспорно установено с влязло в сила решение или заповед за изпълнение,
спорът за него е недопустим.
Потестативното право на прихващане се осъществява чрез изявление на
прихващащия. За да породи предвидения в закона ефект – погасяване на
насрещните вземания до размера на по-малкото, изявлението трябва да
съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни,
основание и размер. Извършено в процеса, т. нар. „съдебно прихващане“,
изявлението е под условие, че предявеното с иска вземане ще бъде уважено.
За да породи действие, съдът трябва да установи вземането по иска и
осъщественото право на прихващане. Когато изявлението за прихващане,
извършено в процеса, е съчетано с оспорване на основанието на иска,
възражението е евентуално. По него съдът се произнася, след като отхвърли
останалите. Когато изявлението за прихващане, извършено в процеса, е
8
единственото възражение, съдът винаги се произнася по него, когато установи
съществуването на пасивното вземане.
Действието на прихващането, изразено в погасяване на насрещните
вземания до размера на по-малкото от тях, винаги настъпва с обратна сила -
от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т.е. когато
активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. Кога е
настъпила ликвидността на вземането на прихващащия - в процеса или извън
него - е без значение за обратното действие на погасителния способ. Изводът,
че действието на прихващането е винаги обратно, произтича пряко от чл. 104,
ал. 2 ЗЗД, който текст също не разграничава извънсъдебното от съдебното
прихващане / в този смисъл разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/18.03.2022 г. по тълк.д. № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС/.
В тази връзка и основният спорен между страните въпрос е дали на
ответника в деня на прекратяване на трудовото му правоотношение са
изплатени посочените от него суми.
Ищецът е представил в подкрепа на заявеното от него плащане
документ, представляващ по своята правна същност извлечение от
ведомостта за заплати, обозначаван в практиката като фиш за заплата, в който
е посочена начислената сума, основанието за това, направената удръжка за
ДОД и сумата за изплащане на служителя. В случая са налице два фиша – за
м. август – за сумата от 1690.10 лева /трудово възнаграждение/ и за м.
септември за сумата от общо 764.17 лева /трудово възнаграждение от 290.68
лева и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 473.49
лева/. В случая във фишовете е отбелязано, че сумите подлежат на заплащане
„в брой“ като и двата фиша са подписани от ответника Р. Е..
Според нормата на чл. 270 ал. 3 от КТ, трудовото възнаграждение се
изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка
или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. По
писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се
превежда по сметка в посочената от него банка. Разпоредбата намира
приложение и относно плащанията на обезщетения по КТ.
Съдебната практика допуска възможността извършеното плащане да
бъде установявано и с други документи – напр. в Решение № 241 от
07.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3269/2014 г., III г. о., ГК, се приема, че когато
законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен
документ, това не изключва възможността съответните обстоятелства да
бъдат доказани със случаен документ.
Според настоящия състав, подписаните от ответника фишове за работна
заплата не удостоверяват получаване на посочените в тях суми. Това е така,
тъй като липсва изявление за получаване на съответните суми. Фишът
съдържа информацията за това каква сума е начислена, на какво основание,
какви удръжки работодателят е направил от нея и каква сума подлежи на
плащане. Документът има уведомителен характер и с подписването му,
ответникът е заявил, че е запознат с това какво му се дължи и на какво
основание. Подписването на фиша не е равнозначно на изявление за
9
получаване на конкретна сума. Такова би било налице при подписване на
ведомостта за заплати, по която са били извършвани плащанията в
дружеството, в която ведомост има отделна графа за поставяне на подпис за
получаване на сумата. Подпис на ответника във ведомостите за двата месеца
липсва и не се доказва наличието на някаква обективна пречка за това. Следва
да се отбележи и че за предишните три месеца ответникът е получавал
заплатата си по банкова сметка като не се наведоха доводи какво е наложило
промяна на това обстоятелство за сумите по двата фиша.
В тази връзка съдът намира, че двата фиша не могат да се приравнят на
разписка за получени суми, предвид липсата на волеизявление за получаване
на сумите /така Решение № 114/13.05.2016 г. по в.гр.д. № 101/2016 г. на ОС
Кюстендил и Решение № 89 от 29.03.2013г. на ВКС по гр.д.
№558/2012г., IV г.о., ГК /.
От своя страна в Решение №141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр.д. №
2715/2008 г., IV г. о., ГК се посочва, че
носещите личния подпис на работника разходни касови ордери
/РКО/, установяващи получаване на суми от работодателя, могат да
се приравнят по правна стойност на разписка по смисъла на чл. 270 ал. 3 от
КТ. В тази връзка следва да се отбележи, че св. Б. заяви, че е съставила РКО
при изплащане на суми от касата на дружеството, но такъв по делото не беше
представен от работодателя, поради което и не може да се установи дали
ответникът е подписал такъв документ.
Предвид показанията на изслушаните по делото свидетели следва да се
отбележи, че доказването на плащане на трудово възнаграждение или на
обезщетение по трудово правоотношение не може да става чрез свидетелски
показания. Непротиворечиво, в съответствие с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т.
4 от ГПК, съдебната практика приема, че са недопустими свидетелски
показания за доказване погасяване на тези парични задължения, установени с
писмен акт. Освен това в случая не се твърди ведомости или други
документи, съставени от дружеството във връзка с плащане на
възнаграждения на работниците да са загубени или унищожени. Независимо
от това такова доказване далеч не се ограничава само до представяне на
ведомости, платежни нареждания или разписки. Както се сочи в Решение №
295 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр.д. №251/2012 г., IV г.о., ГК, тези документи,
ако са съставени, биха съставлявали пълно доказателство за плащане, но е
допустимо плащането да се установи и с други доказателства (с изключение
на свидетелските показания), включително косвени, стига да водят до
единствено възможен извод. В настоящия казус са събрани доказателства, че
работодателят е начислил дължимото трудово възнаграждение и обезщетение
по чл. 224 ал.1 от КТ, както и дължимия в полза на държавата данък общ
доход. Няма данни обаче тези суми да са платени, но дори и да бяха платени,
но изпълнението на задълженията към фиска, не води до единствено
възможен извод, че на ответника също са заплатени съответните суми.
В контекста на горното следва да се приеме, че дружеството дължи на
ответника сумата от общо 2454.27 лева, от които 1980.78 лева трудово
възнаграждение и 473.49 лева обезщетение за неизползван платен годишен
10
отпуск.
В тази връзка исковата претенция за сумата от 2126.98 лева следва да
бъде отхвърлена, но поради съдебно прихващане със сумата от общо 2454.27
лева – до размера на по-малката сума на иска от 2126.98 лева.
По исканията за разноски на страните:
Предвид изхода на делото разноските следва да останат за всяка от
страните, така както са направени. Разноските за съдебно графологична
експертиза следва да останат в тежест на съда.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Венков инженеринг“ ООД, с ЕИК: ********* и с
адрес на управление: гр. София, кв. Бенковски, ул. Оралица № 24 против Р. Г.
Е., с ЕГН: ********** и адрес: гр. **** за осъждане на Р. Г. Е. да заплати на
дружеството сумата от 2126.98 лева – главница, представляваща обезщетение
за неспазен от Р. Г. Е. в качеството му на работник срок на предизвестие при
прекратяване по негово искане на трудовия му договор с ищцовото дружество
като работодател по реда на чл. 326, ал. 1 от КТ, извършено със заповед №
1170/08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на исковата молба – 14.11.2022 г. до окончателното заплащане на
сумата ПОРАДИ ИЗВЪРШЕНО СЪДЕБНО ПРИХВАЩАНЕ изцяло със
сумата от 1980.78 лева – трудово възнаграждение, дължимо от „Венков
инженеринг“ ООД, но неизплатено на работника Р. Г. Е., за м. август 2022 г.
/1690.10 лева/ и за м. септември 2022 г. /290.68 лева/ по трудов договор №
*****/27.04.2022 г. и частично до сумата от 146.20 лева /до размера на по-
малкото вземане/ - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в общ
размер от 473.49 лева, дължимо от „Венков инженеринг“ ООД, но
неизплатено на работника Р. Г. Е..
Разноските остават за страните, така както са направени.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
11