№ 10107
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110109235 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от „Т.С.“ ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против К. Р. А. и С. Р. А. за осъждането им да заплатят
разделно при квоти от по 1/2 сумата 1762,29 лева – главница, представляваща обща
стойност на незаплатена ТЕ за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.
София, АДРЕС с абонатен № 250611, сумата 314,46 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.02.2022 г.,
сумата 26,92 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.01.2019 г. до м.04.2020 г. и сумата 5,73 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за
периода 02.03.2019 г. до 09.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата
на депозиране на исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
респ. с техния наследодател в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно действащите през периода общи условия е доставил за процесния период топлинна
енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди,
че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат
дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се дължат. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за
забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците. Заявява, че в сградата, в която се намира
процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да
се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите
условия, действащи между страните. Претендира разноски.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът К. Р. А. чрез
назначения му особен представител – адв. К. К. от САК оспорва предявените искове с
довода, че не са изложени основанията, въз основа на които да бъде ангажирана
отговорността на ответника за заплащане на претендираните суми. Поддържа, че не са
1
представени доказателства ответникът да има качеството потребител. Оспорва през
процесния период ищецът да е доставил качествена топлинна енергия до имота, както и че
няма данни за извършен метеорологичен контрол на измервателните уреди. Посочва, че
няма данни да е избран топлинен счетоводител за процесния период. Позовава се на изтекла
тригодишна давност по отношение на вземанията, за които твърди че са с периодичен
характер, както и че с погасяване на главното вземане се погасяват и акцесорните вземания
за лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът С. Р. А. излага аргументи за неоснователност на исковите претенции
поради погасяването им по давност за периода преди 22.02.2019 г. Не оспорва, че е
наследник на С. Н. А.. Оспорва претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение
с довода, че ищецът не е титуляр на вземанията, както и че няма сключен договор съдържащ
начина и условията за заплащане на услугата дялово разпределение. Поддържа, че Общите
условия на ищеца са нищожни в частта, с която се приема възможността за уговаряне на
задължения на потребителя без него знание и съгласие.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
наследодателя на ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да
достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да заплати цената
й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
В настоящия случай по делото е приобщено копие на нотариален акт №27, том V, рег.
№3958. Нот. дело 742/2003 г. от 15.07.2003 г. на нотариус Йонко Литовски с рег. №263 в
регистъра на НК, от който се установява, че С. Н. А. е придобила собствеността върху
недвижим имот, представляващ апартамант №58, находящ се в град София, АДРЕС заедно с
избено помещение №14 и 1.596% идеални части от общите части на сградата и толкова
иделани части от правото на строеж върху мястото, съставляващо общинска земя в кв. 44 по
регулационния план на община Слатина. Видно от приетото по делото удостоверение за
наследници на С. Н. А. с изх. №РСЛ22-ТД26-555/20.04.2022 г., издадено от Столична
2
община, район Слатина след смъртта си на 14.12.2018 г. тя е оставила за свои законни
наследници децата на починалия ѝ преди нея син, а именно К. Р. А. и С. Р. А..
След смъртта на С. Н. А. всички нейни имуществени права и задължения или дробни
части от тях (дялове) са преминали върху нейните наследници по закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 48 ЗН приемането произвежда действие от откриване на наследството.
Затова наследникът се смята за правоприемник на наследодателя от момента на неговата
смърт, което се признава от ответника С. Р. А.. При това положение съдът намира, че
отвтениците са придобили собствеността върху процесния апартамент по наследство и през
исковия период са били собственици при равни квоти на процесното жилище, доколкото по
делото няма данни, а и не се твърди същите да са се разпоредели с имота преди депозиране
на исковата молба в съда.
При тези данни съдът формира извод, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката
през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020г. респ. между тях в качеството им на
съсобственици на процесния имот и топлофикационното дружество е съществувало
облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия. Съдържанието на това
облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното
предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Общите условия
обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.
150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ. Клаузите на действащите през процесния период общи условия не попадат в нито
една от хипотезите на чл.143 от Закона за защита на потребителите, каквито твърдения е
навел ответникът. Съдът намира, че те отговарят на изискването за добросъвестност и не
водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, поради което не могат да се квалифицират като неравноправни.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Според
заключението през процесния период топлинната енергия за отопление на имот е
определяна на база „служебен отчет“ поради неосигурен достъп по 2 броя ИРРО,
монтирани на 2 броя радиатори в имота. През исковия период в процесния имот е ползвана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и такава е била начислявана от
топлофикационното дружество, както и топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация. За исковия период потреблението на топлинна енергия за БВГ е определяно на
база „служебен отчет“ поради липса на водомер за топла вода. Сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния отопляемия обем на
жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. Според
заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна
енергия за процесния период в имота е в размер на 1732,83 лева.
Ответниците не твърдят да са заплатени каквито и да е суми за процесния период,
поради което съдът приема, че същите като собственици на апартамент №58 дължат по
равно заплащането на претендираната от ищеца стойност за потребена топлинна енергия, в
размера установен от заключението на съдебно – техническата експертиза 1732,83 лева като
за горницата искът е неоснователен като недоказан.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111,
б. „В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
3
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2
ЗЕ топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.10.2018 вкл., които възлизат на 281,00 лева. Доколкото възражението на ответниците за
погасени по давност задължения се явява частично основателно исковата претенция на
ищеца за заплащане на реално потребена топлинна енергия следва да бъде уважена само за
сумата 1451,83 лева (или по 725,92 лева от всеки) като за горницата до 1762,29 лева подлежи
на отхвърляне като погасена по давност и като неоснователна
Към дължимите суми за топлинна енергия от ответниците следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение за периода
м.01.2019 г. до м.04.2020 г., възлизащи на 26,92 лева. Установява се от представените
писмени доказателства и приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, че процесният имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сграда в режим на етажна собственост се извършва
възмездно. Законовата уредба установява задължение за купувача на топлинна енергия да
заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се установява от
приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
4
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 250,70 лева платим по
равно от ответницте (по 125,35 лева) като за разликата до пълния претендиран общ размер
314,46 лева искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 5,73
лева се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно на уважената част
от исковете. В тежест на ответника С. Р. А. следва да се възложи сумата 75,59 лева за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Р. А. следва да бъде
осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати в полза на ищеца сумата 608,52 лева за
държавна такса, депозит за особен представител и вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът С. Р. А. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.2, т. 3 ЗА като декларацията за наличие на близки отношения води до
прилагане на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА и на процесуалния му представител следва да
се определи адвокатско възнаграждение, което ищецът да бъде осъден да заплати. Въз
основа цената на исковете предявени срещу нея в размер на 1054,70 лева и на основание чл.
38, ал.2 ЗАдв, препращаща към НМРАВ, чл. 7, ал.2, т.2 от същата, адвокатското
възнаграждение възлиза на 405,47 лева (400+10% за горницата над 1000 лева), от което,
съразмерно с отхвърлителната част на исковете, на процесуалния представител се следва
сумата от 73,03 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Р. А. ЕГН ********** с адрес; АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 725,92 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, АДРЕС с абонатен №
250611, сумата 125,35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.02.2022 г., сумата 13,46 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до
м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 608,52 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над
725,92 лева до предявения размер 881,15 лева и за периода м.05.2018г. – м.10.2018 г. вкл.
като погасен по давност и като неоснователен, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение
за забава за разликата над 125,35 лева до предявения размер 157,23 лева и иска за сумата
2,86 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 02.03.2019 г. до 09.02.2022 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. Р. А. ЕГН ********** с адрес: АДРЕС да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 725,92 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за
периода м.11.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, АДРЕС с абонатен №
5
250611, сумата 125,35 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 09.02.2022 г., сумата 13,46 лева –
главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до
м.04.2020 г. ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба – 22.02.2023 г. до окончателното изплащане на задълженията и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 75,59 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над
725,92 лева до предявения размер 881,15 лева и за периода м.05.2018г. – м.10.2018 г. вкл.
като погасен по давност и като неоснователен, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение
за забава за разликата над 125,35 лева до предявения размер 157,23 лева и иска за сумата
2,86 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода 02.03.2019 г. до 09.02.2022 г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС да
заплати на адвокат Р.Ц.А. от САК с л. №********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата
73,03 лева –възнаграждение за процесуално представителство на ответника С. Р. А. ЕГН
********** по гр.д. №9235/2022 г. на СРС 168 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6