№ 896
гр. Шумен, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20223630100487 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл.422,ал.1 от ГПК.
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по искова молба подадена от * ***"ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. ****, представлявано от *** и ***, съдебен адрес:
гр. *** срещу С. Б. Б., ЕГН **********, адрес: гр.****, в която е посочено, че
на 24.02.2018г. между него и ответника е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет 29,99 лоялен клиент 25,99
стандартен месечен абонамент в размер на 29,99 лева и промоционален такъв
от 25,99 лева за първите 24 месеца. Ответникът не изпълнил задълженията си
по споразумението в общ размер 53,78 лева, представляващо неплатени
абонаментни такси за отчетен период 01.08.2019г.- 30.09.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно Раздел III, т. 4 от споразумението, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 86,39 лева, за което е издадена
фактура № **********/01.12.2019г.
На 24.02.2018г. между същите страни е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 44,99 промо 2000MB и
стандартен месечен абонамент от 44,99 лева. Ответникът не изпълнил
задълженията си по споразумението в общ размер 105,74 лв., представляващо
неплатени абонаментни такси за отчетен период 01.08.2019 г. - 30.09.2019 г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел IV, т. 4 от споразумението,
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 112,47 лв., във фактура
№**********/01.12.2019г.
На същата дата - 24.02.2018г., и по повод Допълнително споразумение
към Договор с предпочетен номер +****, „***“ ЕАД, като лизингодател,
1
сключил с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка APPLE iPhone X 256GB Silver c обща лизингова цена 2198,57 лева,
дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 95,59
лева. По договора за лизинг ответникът дължал заплащане на сума в общ
размер на 507,31 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
01.08.2019г. - 30.11.2019г. а именно: сумата 95,28 лв. - остатък от лизингова
вноска след приспадане на платена сума за отчетен период 01.08.2019г.
31.08.2019г., начислена във фактура №**********/ 01.09.2019г.; сумата 95,59
лв. -лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.09.2019г.-
30.09.2019г., начислена във фактура №**********/ 10.10. 2019г.; сумата 29,67
лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за
отчетен период 01.10.2019г.-31.10.2019г., начислена във фактура №
**********/01.11.2019г.; сумата 286,77 лв. - сбор от 2 лизингови вноски,
начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12
от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска на
основание чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 01.11.2019г.-
30.11.2019г., начислени във фактура №**********/01.12.2019г. Вследствие на
неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер +****, ответникът дължал сума в размер на 41,12 лева,
начислена във фактура №**********/01.12.2019г., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
На 28.09.2018г. между същите страни е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал 44,99 с допълнителни 10000МВ“ и стандартен месечен абонамент в
размер на 44,99 лева. Ответникът не изпълнявал задълженията си по
споразумението в общ размер 92,24 лева, представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 01.08.2019г. -
30.09.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III, т. 3 от
споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 112,47
лева, която не надвишава три месечни абонаментни такси и е начислена във
фактура № ********** /01.12.2019г.
На 28.09.2018г. между същите страни е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 44,99 с допълнителни
10000МВ“ и стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лева.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер
124,26 лв., представляваща неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 01.08.2019г. -30.09.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно Раздел IV, т. 3 от споразумението, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 112,47 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № **********
/01.12.2019г.
На 28.09.2018г. по повод Допълнително споразумение към Договор с
предпочетен номер +***, „***“ ЕАД, като лизингодател, сключил с ответника
- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual
Black с обща лизингова цена в размер на 91,77 лева, дължима чрез заплащане
2
на 23 месечни лизингови вноски в размер на 3,99 лева. По договора за лизинг
ответникът дължал заплащане на сума в общ размер на 51,87 лв. , формирана
от лизинговите вноски за отчетен период 01.08.2019г. -30.11.2019г.
Вследствие на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни
услуги с предпочетен номер +***, ответникът дължи сума в размер на 115,18
лева, начислена във фактура №**********/01.12.2019г. представляваща
разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
На 10.11.2018г. между същите страни е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
срок от 24 месеца, с което потребителят продължава ползването на услугите
съобразно абонаментния план, който е ползвал към датата на подписване на
споразумението, а именно: с абонаментен план „Тотал 44,99 с допълнителни
10000МВ“ и стандартен месечен абонамент в размер на 44,99 лева.
Ответникът не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер
на120,06 лв. , представляващо неплатени абонаментни такси и използвани
услуги за отчетен период 01.08.2019г. - 30.09.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно Раздел IV, т. 3 от споразумението, мобилният
оператор начислява неустойка в размер на 112,47 лв., която не надвишава три
месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № **********
/01.12.2019г. На същата дата - 10.11.2018г., и по повод Допълнително
споразумение към Договор с предпочетен номер +***, ищецът, като
лизингодател, сключва с ответника - лизингополучател, Договор за лизинг, с
който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Blue за обща лизингова цена в
размер на 105,57 лева, дължима чрез плащане на 23 месечни лизингови
вноски в размер на 4,59 лева. По договора за лизинг ответникът дължи
заплащане на сума в общ размер на 68,85 лв. за отчетен период 01.11.2019г. -
30.11.2019г., начислени във фактура № **********/01.12.2019г. Вследствие
на неизпълнението по горепосоченото споразумение за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, ответникът дължал сума в размер на 127,67 лева,
начислена във фактура №**********/ 01.12.2019г.,представляваща разликата
между цената наустройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
Горепосочените задължения били индивидуализирани следните
фактури:
-фактура №**********/01.09.2019г. за отчетен период 01.08.2019г.-
31.08.2019г. срок за плащане - 16.09.2019г. издадена за сумата от 351.27 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва: 26,89 лева абонаментна такса за предпочетен
номер +****; 52,87 лева абонаментна такса за предпочетен номер +****;
95,59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +****; 46,12 лева
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***; 66,43
лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***; 3,99
лева лизингова вноска за предпочетен номер +***; 54,79 лева абонаментна
такса и използвани услуги за предпочетен номер +***; 4,59 лева лизингова
вноска за предпочетен номер +***. От тази фактура претендират сумата
350,96 лева, поради извършено частично плащане в размер на 0,31 лева,
което погасява задължението за лизингова вноска за номер + **** до размер
на 95,28 лева.
3
-Фактура №**********/01.10.2019г. за отчетен период 01.09.2019г. —
30.09.2019г. срок за плащане - 16.10.2019г. издадена за сумата от 353.15 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва: 26,89 лева, абонаментна такса за
предпочетен номер +****; 52,87 лева абонаментна такса за предпочетен
номер +****; 95,59 лв. лизингова вноска за предпочетен номер
+****; 46,12 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***; 57,83 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***; 3,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 65,27 лв.
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +***; 4,59 лв.
лизингова вноска за предпочетен номер +***;
- фактура №**********/01.11.2019г. за отчетен период 01.10.2019г. -
31.10.2019г. срок за плащане - 16.11.2019г. издадена за сумата от 38.25 лева,
представляваща неплатени лизингови вноски, както следва: 29,67 лв. остатък
от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми за предпочетен
номер +****; 3,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***; 4,59
лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
-фактура №**********/01.12.2019г. за отчетен период 01.11.2019г. —
30.11.2019г. срок за плащане - 16.12.2019г.. издадена за сумата от 1201.99 лв.,
представляваща неплатени: 86,39 лева неустойка за предпочетен номер
+****; 112,47 лв. неустойка за предпочетен номер +****; 286,77 лв.
лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +****; 41,12 лева
сума за мобилно устройство за предпочетен номер +****; 112,47 лева
неустойка за предпочетен номер +***; 112,47 лева неустойка за предпочетен
номер +***; 39,90 лева лизингови вноски начислени накуп за предпочетен
номер +***; 115,18 лева сума за мобилно устройство за предпочетен номер
+***; 112,47лева, неустойка за предпочетен номер +***; 55,08 лева
лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +***; 127,67 лева
сума за мобилно устройство за предпочетен номер +***;
Ищецът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК в което се претендират: главница в размер на 1944,35 (хиляда
деветстотин четиридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки) лева и и
законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно
разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид горното предявява настоящият
иск и моли ответникът да бъде осъден да му заплати суми в общ размер на
1944,35 лева, представляващи неплатени месечни абонаменти, лизингови
вноски и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +****; месечни абонаменти, неустойка
и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +**** и неплатени лизингови вноски по
Договор за лизинг към него; неплатени месечни абонаменти, използвани
услуги и неустойка по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***; месечни абонаменти и
използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него;
месечни абонаменти и използвани услуги, неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по
4
Договор за лизинг към него; законна лихва, от подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането както и сторените
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 2495/2021 г.по описа на ШРС и по
настоящото производство.
В срока по чл. 131, от ГПК ответникът, чрез назначеният му особен
представител депозира отговор, в който заявява, че предявеният иск е
недопустим, като в условията на евентуалност твърди, че искът е
неоснователен. Излага подробни съображения за твърденията си.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на подаденото от ищеца срещу ответника заявление по
чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 2495/2021 г.по описа на ШРС. По
делото е издадена е Заповед за изпълнение №860/15.09.2022г., с която е
разпоредено на ответника, като длъжник да заплати на заявителя сумата
1944,35 лева , представляваща неплатени месечни абонаменти, лизингови
вноски и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +****; Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,Договор за
лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** и сума за мобилно устройство по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги
предпочетен номер +***, Договор за лизинг към него; законна лихва от датата
на подаване на заявлението и деловодни разноски.
Поради обстоятелството, че длъжникът е призован по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, с Разпореждане №342/01.02.2022г., заповедният съд е указал на
длъжника да предяви иск с едномесечен срок , в резултат на коет е образувано
настоящото дело.
На първо място съдът намира, че следва да отговори на възражението
на ответника за недопустимост на иска. Той твърди, че доколкото
производството е по чл.422,ал.1 от ГПК, между настоящите претенции и
присъденото в заповедното производство следва да е налице пълна
идентичност, каквато не се установява в случая. Съдът намира възражението
за неоснователно, напротив в заповедта за изпълнение изрично са описани
договорите въз основа на които се присъждат сумите, същите договори са
посочени и в исковата молба като основание за вземанията на ищеца, т.е.
произтичат от едно и също облигационно правоотношение. Липсва и
разминаване между претендираните суми и периодите за които се отнасят,
напротив налице е пълно съвпадение между присъденото в заповедното
производство и претенциите в исковото .
По делото са представени Договори за мобилни услуги и сключени към
тях Допълнително споразумение от 24.02.2018г. към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +****, Допълнително споразумение от
24.02.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,
Допълнително споразумение от 28.09.2018г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***, Допълнително споразумение от 28.09.2018г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***,
подписани и неоспорени между страните, по силата на които ищецът се е
5
задължил да предоставя на ответника мобилни услуги, при условията
уговорени в описаните договори. Освен договорите за предоставяне на
мобилни услуги, между същите страни са сключени Договор за лизинг от
24.02.2018г., с който ищецът, като лизингодател предоставил за временно и
възмездно ползване устройство марка APPLE iPhone X 256GB Silver c обща
лизингова цена 2198,57 лева, дължима чрез заплащане на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 95,59 лева, Договор за лизинг от 28.09.2018г., с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black с обща лизингова цена в
размер на 91,77 лева, дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови
вноски в размер на 3,99 лева и Договор за лизинг от 10.11.2018г., с който
лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство
марка HUAWEI Y6 2018 Dual Blue за обща лизингова цена в размер на 105,57
лева, дължима чрез плащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,59
лева.
За процесните претенции били издадени фактура
№**********/01.09.2019г. за отчетен период 01.08.2019г.-31.08.2019г.
издадена за сумата от 351,27 лв., фактура №**********/01.10.2019г. за
отчетен период 01.09.2019г. — 30.09.2019г. издадена за сумата от 353,15 лева,
фактура №**********/01.11.2019г. за отчетен период 01.10.2019г. -
31.10.2019г. издадена за сумата от 38.25 лв., и фактура
№**********/01.12.2019г. за отчетен период 01.11.2019г. — 30.11.2019г.
издадена за сумата от 1201.99 лв.
От посоченото по-горе съдът намира, че между страните са възникнали
валидни облигационни отношения по силата на описаните по-горе договори
за мобилни и фиксирани услуги и договори за лизинг.
Ответникът оспорва претендираните вземания, като твърди, че между
претенциите на ищеца и издадените от него фактури са налице разминавания
в сумите. На първо място съдът намира, че липсва соченото несъответствие,
напротив, във фактури №**********/01.09.2019г., №**********
/01.10.2019г., №**********/01.11.2019г. са описани по вид, период и
отделна стойност предоставените услуги и начислените вноски за лизинг, а
във фактура №**********/01.12.2019г. е посочена общата стойност на
задълженията по предходните фактури, като е добавена и стойността на
начислената поради предсрочно прекратяване на договорите неустойка.
Независимо от неоснователността възражението за несъответствие
между претендираните и начислени суми, ответникът твърди, че ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало
правото на ищеца да начисли съответните такси, както и да докаже, че
ответникът е потребил услугите, чието заплащане се иска.
Съдът намира горните възражения за частично основателни. Счита, че
ответникът дължи изцяло посочените във фактурите суми представляващи
месечни и еднократни такси. В сключените договори за предоставяне на
мобилни услуги, ответникът изрично е декларирал, че е запознат с Общите
условия на дружеството - ищец. С подписите си, които не са оспорени,
ответникът е удостоверил, че ги приема и се задължава да спазва. Съгласно
чл. 23 от Общите условия на ищеца, представляващи неразделна част от
съответния договор и приложими спрямо абонати на ищеца, страните са
договорили, че дружеството - оператор има право да получава абонамент,
който се заплаща от потребителя всеки месец, като периодът на отчитане е на
6
ежемесечна база. Съобразно уговореното в договора за мобилни услуги и ОУ
към него, потребителят на мобилни услуги дължи месечен абонамент за
осигурения достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор
и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно в размери, съобразно избрания от потребителя
абонаментен план(чл. 23, б. Б от ОУ), т. е. по силата на сключения между
страните договор ответникът дължи ежемесечна сума съобразно избрания от
него абонаментен план. След подписване на договора и получаване и
активиране на СИМ карта, потребителят получава достъп до мобилната
мрежа на оператора и по този начин последният е изпълнил задълженията си,
срещу които се дължи заплащане на тази такса, независимо дали потребителят
реално е осъществявал разговори и е ползвал услугите на мобилната мрежа.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца
сбора от начислените по фактура №**********/01.09.2019г. и фактура
№**********/01.10.2019г. месечни и еднократни такси и след приспадане на
сумата по кредитно известие №**********/01.11.2019г., или сума от
(220,42+220,42) -57,09 =383,75 лева с ДДС.
Относно сумите, индивидуализирани във фактурите като „разговори,
данни, съобщения и други таксувани услуги“ и „други начисления и
компенсации“ и „дарения“ ответникът възразява, че по делото не се изяснява
на какво основание се иска заплащането им, едновременно с това твърди, че
не е доказано използването на тези услуги. Съдът възприема възраженията за
основателни, защото единствените доказателства за потреблението на тези
услуги се съдържа в представените от ищеца частни свидетелстващи
документи –фактура №**********/01.09.2019г., фактура №**********/
01.10.2019г., фактура №**********/01.11.2019г. и фактура
№**********/01.12.2019г. Фактурата обаче не е основание за плащане,
задължението за плащане възниква съобразно условията на договора, в
параметрите уговорени от страните по облигационното правоотношение.
Въпреки надлежно релевираните възражения от ответника, ищецът не е
конкретизирал какъв е произходът на задълженията, не са събрани и
доказателства за реалното предоставяне на тези услуги, ето защо претенцията
е неоснователна. Тук е мястото да се посочи, че в уточняваща молба вх.
№11853/08.09.2022г. ищецът заявява, че претенцията му за „месечни и
еднократни такси“, „разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги“
е в размер на 496,08 лева. Съобразно това уточнение и приетият от съда
размер на основателност на претенцията за „месечни и еднократни такси“ ,
счита че искът за „разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги“
следва да се отхвърли за разликата от 383,75 лева до размера от 496,08 лева,
или сума от 112,33 лева.
Ищецът претендира и сумата 820,24 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на описаните договори за мобилни и фиксирани услуги. Съдът
счита, че претенцията е неоснователна по следните съображения: Съобразно
чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира
точното изпълнение на поетите задължения.В представените по делото
Допълнителни споразумения към сключените с ответника Договори за
мобилни /фиксирани услуги е уговорена неустойка в случай на прекратяване
7
на същите по вина на потребителя, в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвид
формулировката на договорните клаузи, първата и основна предпоставка за
възникване на вземането за неустойка е договорът да е прекратен.В случая от
събраните по делото доказателства не се установява кога са били прекратени
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е
упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое
намерение. Съгласно чл. 19б в и чл. 75 от общите условия, ищцовото
дружество има право, не и задължение, при наличие на сочените хипотези да
прекрати едностранно индивидуалния договор, поради което и волеизявление
за прекратяване е необходимо да бъде отправено. Още повече, че в случая
доколкото се претендира неустойка във връзка с твърдяно неизпълнение на
задължение на насрещната страна по договора се касае до упражнено от
страната право да развали договора. Доколкото в случая не е уговорено друго,
следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори
подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. В случая както бе
посочено по-горе, не са ангажирани доказателства ответникът да е
уведомяван за прекратяване на договорните правоотношения преди датата на
завеждане на исковата молба, поради което и не следва да бъде ангажирана
отговорността му за заплащане на неустойка. В тази връзка следва да се
уточни, че съобразно практиката на ВКС, при наличие на останалите
предпоставки по чл. 87 ЗЗД е възможно договорът да бъде развален с
връчване на препис от исковата молба на ответника (Решение №
178/12.11.2010 г по т. д. № 60/2010 г. по описа на ВКС, ІІ-ро т. о.).
Уведомяването на длъжника, че кредиторът разваля договора, направено с
връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг
начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение има
за последица настъпване на ефекта от развалянето на договора. Това
уведомяване обаче не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл. 235, ал. 3
ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението за неустойка, а представлява ново основание за
предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Ако относимите към възникването на задължението за неустойка
факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо. Предвид това, съдът
намира, че не се установи ищецът да е упражнил надлежно правото си да
прекрати процесните договори за мобилни услуги преди да изтече срокът им
и не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото му да иска
заплащането на начислената неустойка по тях в размер на 820,24 лева.
Претенцията за присъждане на незаплатените лизингови вноски и
сума за мобилните устройства в размер на 628,03 лева (уточнена като размер
в молба вх.№11853/08.09.2022г.)е частично основателна. По делото е
доказано, че между ищеца и ответника са сключени три договора за лизинг -
Договор за лизинг от 24.02.2018г., с който ищецът, като лизингодател
предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка APPLE
iPhone X 256GB Silver c обща лизингова цена 2198,57 лева, дължима чрез
8
заплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 95,59 лева, за
периода 24.03.2018г. до 24.01.2020г., Договор за лизинг от 28.09.2018г., с
който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване
устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual Black с обща лизингова цена в
размер на 91,77 лева, дължима чрез заплащане на 23 месечни лизингови
вноски в размер на 3,99 лева, за периода 28.10.2018г. до 28.08.2020г. и
Договор за лизинг от 10.11.2018г., с който лизингодателят предоставил за
временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI Y6 2018 Dual
Blue за обща лизингова цена в размер на 105,57 лева, дължима чрез плащане
на 23 месечни лизингови вноски в размер на 4,59 лева, за периода
03.12.2018г. до 10.10.2020г. От описаното е видно, че към датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК е настъпил падежа на всички лизингови
вноски по трите договора, което обосновава неоснователност на възражението
на ответника, че се твърди предсрочната им изискуемост.От друга страна, в
договорите изрично е вписана клауза, според която лизингополучателят
декларира, че е получил устройствата във вид, годен за употреба,
функционирщи и съответстващи на договорените технически характеристики,
комплектовани с цялата документация, включително гаранционна карта.
Доколкото по делото няма данни устройствата да са били върнати или
договорите за лизинг да са били прекратени, то договорите са действали през
целия уговорен срок и затова ответникът дължи всички неплатени вноски по
лизинга. Поради посоченото искът за лизинговите вноски е основателен за
пълния размер от 628,03 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и съгласно т.12 от ТР № 4/2014 г. по
ТД № 4/2013 г. ответникът дължи на ищеца извършените в заповедното и
исковото производство деловодни разноски съразмерно на уважената част от
иска, както следва 207,57 лева в заповедното и 210,69 лева в исковото
производство.
Водим от горното , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Б. Б., ЕГН **********, адрес:
гр.**** дължи на „* ***"ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, представлявано от *** и ***, съдебен адрес: гр. ***
(предишно наименование"***" ЕАД ), следните суми: 383,75 лева с ДДС
(триста осемдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща
сбор от неплатени месечни и еднократни такси за периода 01.09.2019г. до
30.11.2019г.по Договори за мобилни услуги и сключени към тях
Допълнително споразумение от 24.02.2018г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +****, Допълнително споразумение от 24.02.2018г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****, Допълнително
споразумение от 28.09.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***, Допълнително споразумение от 28.09.2018г. към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и 628,03
9
(шестстотин двадесет и осем лева и три стотинки) лева- неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг от 24.02.2018г., за устройство APPLE iPhone X
256GB Silver ,Договор за лизинг от 28.09.2018г., за устройство HUAWEI Y6
2018 Dual Black и Договор за лизинг от 10.11.2018г., за устройство HUAWEI
Y6 2018 Dual Blue, които вземания са индивидуализирани във фактура
№**********/01.09.2019г., фактура №**********/01.10.2019г., фактура
№**********/01.11.2019г. и фактура №**********/01.12.2019г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
-07.04.2921г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение №860/15.09.2022г. по ч.гр.д. № 2495/2021
г.по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.422,ал.1 от ГПК, за признаване за
установено, че С. Б. Б., ЕГН ********** дължи на „* ***"ЕАД, ЕИК ****,
сумата 112,33 (сто и дванадесет лева и тридесет и три стотинки)лева –
неплатена сума за „разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги“,
„други начисления и компенсации“ и „дарения“ за периода 30.09.2019г. до
30.11.2019г. и за сумата 820,24 (осемстотин и двадесет лева и двадесет и
четири стотнинки) лева – неустойка за предсрочно прекратяване на описаните
договори за мобилни/фиксирани услуги по Договори за мобилни услуги и
сключени към тях Допълнително споразумение от 24.02.2018г. към Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +****, Допълнително споразумение
от 24.02.2018г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +****,
Допълнително споразумение от 28.09.2018г. към Договор за мобилни услуги
с предпочетен номер +***, Допълнително споразумение от 28.09.2018г. към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+***, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на „* ***"ЕАД, ЕИК
**** , обща сума от , адрес: гр.****, обща сума от 418,26 (четиристотин и
осемнадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева, от която 207,57 лева-
деловодни разноски в заповедното и 210,69 лева – деловодни разноски в
исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Окръжен съд-Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10