РЕШЕНИЕ
№ 10251
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110124394 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част Втора, Дял Първи на ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Р. Л. Г. срещу *** , с която са
предявени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите,
както следва: 10 000 лв. – представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
наказателно преследване за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК срещу ищеца,
приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.08.2022
г. по досъдебно производство № 3М 85/2022 г. във връзка с прокурорска преписка №
7039/2022 г. по описа на РП – гр. ***, Териториално отделение – ***, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2023 г., до окончателното
плащане, както и сума в размер на 7 533 лв. /съгласно уточнителна молба с вх. № от
16.06.2023 г./ , представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение за периода от 25.09.2022 г. до 08.05.2023 г. вкл., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2023 г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че срещу него било образувано досъдебно производство № 3М
85/2022 г. по описа на РУ - *** във връзка с прокурорска преписка № 7039/2022 г. по описа
на РП – гр. ***, Териториално отделение – *** във връзка с прокурорска преписка №
7039/2022 г. по описа на РП – гр. ***, Териториално отделение – *** за престъпление по чл.
144, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. Образуваното наказателно производство приключило с
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 12.08.2022 г., за което
ищецът бил уведомен едва на 24.11.2022 г. Производството се отразило негативно на ищеца,
като задържането му от компетентните органи предизвикало значително повишаване нивата
на кръвното му налягане и пулс, получил аритмия, което било необичайно за
здравословното му състояние, спомените за случилото се предизвиквали същите симптоми,
1
което наложило ищецът да започне редовно лечение, здравословното състояние на
съпругата му също се влошило – било открито доброкачествено образувание на млечната
жлеза. Р. Г. бил принуден да напусне работата си като охранител, тъй като работодателите
му узнали, че е било отнето личното му оръжие по повод образуваното срещу него
наказателно производство. В резултат от това ищецът останал без доходи, семейството му
разчитало единствено на приходите от трудовото възнаграждение на съпругата на ищеца,
като това създало чувство за безнадеждност у него предвид наличието на задължения по
договори за кредит, като той почувствал унижение от факта, че съпругата му трябвало да го
издържа. Ищецът усетил промяна и в отношението на роднини и приятели, които го
укорявали за случилото се, бил изключително потиснат, засегнат и възмутен от поведението
на ответника, живеел в шок от незачитането на гражданските му права, бил изнервен и
крайно огорчен от несправедливо повдигнатото му обвинение, което довело до обтегнати
отношения с роднини, в семейството и на работното място. Във връзка с невъзможността му
да продължи да упражнява професията си понесъл имуществени вреди в общ размер от 7
533 лева за периода на оставането му без работа - от 25.09.2022 г. до 09.05.2023 г. Твърди, че
описаните вреди са претърпени в резултат на действия и актове на прокуратурата. Моли
исковете да се уважат. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Оспорва исковете по основание и по размер. Липсвала причинна връзка между
претърпените вреди и действията на прокуратурата. Твърди, че претенциите на ищеца са
прекомерни по размер и не съответстват на твърдените с исковата молба вреди. Счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата, доколкото ищецът
не е бил привлечен като обвиняем в процесното наказателно производство. Посочва, че не
се установява дали и в кой момент постановлението за прекратяване на наказателното
производство е влязло в законна сила. Твърди, че не е налице противоправно поведение от
страна на ответника, като всички твърдени вреди били резултат от поведението на трети за
настоящото производство лица – полицейски служители, действали в условията на
оперативна самостоятелност. Релевира възражение за причиняване на увреждането по
изключителна вина на ищеца, който с неправомерното си поведение сам дал повод на
органите на полицията да предприемат действия по задържането му. Моли за отхвърляне на
претенциите.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява
от адв. Т., която поддържа исковите претенции.
*** се представлява от прокурор Ц., която счита исковете за неоснователни и моли за
тяхното отхвърляне.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
По делото е приложена като доказателство преписката по ДП № 302 ЗМ 85/2022 г.във
вр. с пр.пр. 7039/2022 г. От приложените документи са установява, че е образувано бързо
производство по реда на чл. 356, ал. НПК за това, че на 08.06.2022 г. около 15 часа в ***,
общ. ***, плаж „Делфин“ лице се е заканило с убийство на малолетната Б. М. К. чрез
отправяне на закани, като държало по същото време в ръцете си пистолет и това заканване е
възбудило основателен страх, че може да бъде осъществено, представляващо престъпление
по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Бързото производство е започнало с неотложно действие по
разследването – разпит на Р. Л. Г. на основание чл. 356, ал. 3, предл. първо вр. ал. 1 НК, като
деецът е заловен след установяването му като извършител на престъплението, разпитани са
свидетели, които го посочват като такъв, назначена е балистична експертиза на оръжието
пистолет „Макаров“, което е предадено с Протокол за доброволно предаване. От докладна
записка от С. С. – инспектор в група КП при РУ – *** от 08.06.2022 г., се установява, че след
2
получен сигнал на телефон 112, се установило, че мъжът насочил пистолет срещу малолетно
дете е Р. Л. Г. и същият е задържан за 24 часа по реда на ЗМВР, като по случая е образувано
посоченото бързо производство. С призовка, връчена на 08.06.2022 г. в 19.10 часа, Р. Л. Г. е
призован да се яви на 10.06.2022 г. в качеството му на обвиняем по бързо производство №
302 ЗМ-85/2022 г. по описа на РУ-*** за провеждане на разпит на обвиняем. Досъдебното
производство е преобразувано с постановление на РП-*** на 14.06.2022 г. за разследване по
общия ред. Други действия по разследването, включително и с участието на Р. Л. Г., не са
извършвани. С Постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-***,
териториално отделение – *** от 12.08.2022 г. е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 3М 85/2022 по описа на РУ - ***, пр.пр. 7039/2022 г. за
престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК с мотивите, че липсват каквито и да било
доказателства да е извършено престъпление от общ характер. В Постановлението за
прекратяване е посочено още, че за преценка на основанията за реализиране на
административно-наказателна отговорност по отношение на Р. Л. Г. и с оглед
разпореждането с веществените доказателства, делото следва да се изпрати на Началника на
РУ-***.
От документите, приложени към приетата като доказателство преписка, се
установява, че по отношение на ищеца Р. Л. Г. е реализирана административно-наказателна
отговорност. С Решение № 108/17.11.2022 г., постановено по нахд.д. № 338/2022 г. е
изменено издаденото наказателно постановление № 302а-14 от 11.07.2022 г. на Началника
на РУ-*** при ОД на МВР- ***, с което на Р. Л. Г. за нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“
от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и психотехническите изделия
/ЗОБВВПИ/ е наложено административно наказание „глоба“ размер на 1 5000 лв. и
отнемане за срок от 6 месеца на разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие №
20190470573, на основание чл. 184, ал. 1 ЗОБВВПИ, в частта досежно размера на
определеното административно наказание „глоба“, като размерът му е намален от 1 500 лв.
на 500 лв. С Решение № 393/13.04.2023 г., постановено канд № 2194/2022 г. по описа на
Административен съд – *** е потвърдено първоинстанционното решение, т.е. освен
наложената глоба временно за период от 6 месеца ищецът е бил лишен от издаденото му
разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Видно от приложеното по пр.пр. № 7039/2022 г. на РП *** свидетелство за съдимост
Р. Л. Г. е осъждан по нохд 222/2016 г. по описа на РС- Червен бряг, по което е сключено
споразумение в сила от 27.06.2016 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК за това, че е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, като определеното
му наказание е отложено по реда на чл. 66 НK. За извършеното престъпление деецът е
реабилитиран, което се установява и от електронната справка, приложена от Прокуратурата,
поради което и това обстоятелство няма правно значение.
Приет като писмено доказателство е Фиш за спешна медицинска помощ за проведен
преглед на Р. Л. Г. в РПУ, в който е посочено, че пулсът му е 100, а кръвното налягане
160/100. Приет е още Амбулаторен лист от 03.05.2023 г. за извършен преглед на ищеца, от
който е видно, че му е поставена диагноза хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна
недостатъчност. Анамнезата на пациента е снета по негови данни, като е посочил, че е с
оплакване от около година от пристъпно сърцебиене, без стенокардна симптоматика, с
артериална хипертония, установена от 08.06.2022 г. след преживян стрес, която е системно
лекувана.
По делото е приет като писмено доказателство Безсрочен трудов договор №
15498/06.08.2021 г., от който се установява, че по силата на трудово правоотношение Р. Л. Г.
е полагал труд във *** на длъжност „охранител“. Приета е и длъжностна характеристика, от
която се установява, че едно от допълнителните изисквания за заемане на длъжността е
срещу служителя да няма бързо производство или дознание от общ характер, в
3
длъжностната характеристика липсва изискване за притежаване на оръжие, разрешение за
съхраняването и използването му. От приетата Заповед № З-01529/21.09.2022 г. се
установява, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от 25.09.2022 г., въз основа
на молба на служителя.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Т. Т.-Г.а –
съпруга на ищеца и Д. В. Н. – братовчед на ищеца. Съдът намира, че впечатленията на
свидетелката по отношение на обстоятелствата, за които дават показания, са преки,
непосредствени и обективни. Действително между нея и ищеца съществуват лични
отношения, но при преценка по реда на чл. 172 ГПК, не се разколебава доказателствената
стойност на гласните доказателства. Свидетелката Г.а лично е присъствала на инцидента,
поради който е образувано процесното досъдебно производство, тя е възприела лично
реакцията и последиците му върху благосъстоянието на съпруга й. Напълно житейски
логично е най-близкият човек да е възприел в най-голяма степен как и по какъв начин
дадено събитие се е отразило в живота на отделния индивид. По отношение на свидетеля Н.
съдът кредитира показанията му в частта, в която той споделя свои собствени впечатления,
придобити лично при общуването с ищеца, а не и преразказа на това, което му е казала
съпругата на ищеца.
От показанията на свидетелката Г.а се установява че случката на плажа в ***, във
връзка с която е образувано досъдебното производство, се осъществила през лятото на 2022
г., около 14.30-15 часа. След като бил подаден сигнал до Полицията съпругът й бил
арестуван и бил пуснат същия ден около 21 часа вечерта. На 24. 11.2022 г. получили по
пощата постановление, че обвиненията срещу съпруга й са отпаднали. Дава показание, че
това обвинение се отразило зле на мъжа й, който рухнал психически, не могли да спят, не
могли да се примирят. Спомня си, че още в *** той вдигнал кръвно 160 на 100, с пулс 100 и
аритмия и откакто са се прибрали сърцето му излиза извън ритъм, когато говори за тази
случка. Дава показания, че съпругът й пие лекарства и ходи по лекари. Спомня си, че след
случката мъжът й останал без работа, защото работил като охранител и когато
работодателят му разбрал, че му е отнето оръжието, го принудил да напусне. Сочи, че
близките и познатите му го укорявали и не го разбрали във връзка със случилото се.
Споделя, че съпругът й е друг човек, изнервен е не може да спи, постоянно мисли за случая.
От показанията на свидетеля Н. се установява, че той още същия ден разбрал за
случката на плажа в ***. Споделя, че след тази случка Р. не е същият, усеща, че братовчед
му повече премълчава и се е променил, затворил се е в себе си и не искал да споделя. Знае,
че е уволнен от работа след случая, но не защо точно.
По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът
намира за обективно и професионално изготвено и го кредитира с доверие. Вещото лице е
констатирало, че по делото липсват каквито и да било данни за прехождащо здравословно
състояние на Р. Л. Г. и липсва каквато и да било последваща медицинска документация.
Експертизата е изготвена единствено въз основа на вече изброените писмени медицински
документи /фиш от спешна помощ и амбулаторен лист/. Вещото лице е посочило, че по
принцип в почти всички съвременни общности кръвното налягане се покачва с възрастта и
рискът от развиване на хипертония в по-късна възраст е значителен. Сред факторите, които
влияят на хипертонията е и стресът. Направено е заключение, че е възможно в зависимост
от индивидуалната чувствителност стресово изживяване, предизвикано от събития, да
обуслови временно повишаване на артериалното кръвно налягане, като остра стресова
реакция в деня на инцидента и изживяванията продължително на негативни емоции във
връзка с последващите събития да обусловят изява на артериална хипертония, но наличните
данни по делото не могат да изключат наличие и на други причини, които да са довели до
възникване на заболяването. Вещото лице е направило извод, че данните по делото не
позволяват да се посочи от кога датират здравословните проблеми при Р. Л. Г.. Посочено е
4
още, че установените на 03.05.2023 г. данни за аневризмално разширение на гръдната аорта
и хипертрофия на сърцето са морфологичен отговор на дълготрайно /с месеци, а възможно и
с години/ повишено артериално кръвно налягане. В открито съдебно заседание вещото лице
е уточнило, че повишените стойности на кръвно налягане, констатирани на 08.06.2022 г. ,е
възможно да са в причинна връзка със стресогенно събитие и е възможно споменът за него
да предизвиква учестено сърцебиене и повишено кръвно налягане. Констатираната през
месец май 2023 г. хипертонична болест е необратимо състояние, като до такава болест се
стига строго индивидуално, като зависи от начина на провеждане на режима на лечение,
режима на хранене, движение, диета, превантиране на стресови ситуации.
Други допустими и относими доказателства не са събрани по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявените осъдителни искове намират правната си квалификация в чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, като
уважаването му е обусловено от установяването на следните обстоятелства: повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателното производство и претърпени неимуществени и имуществени
вреди в претендирания размер, посочен в исковата молба, както и причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените вреди и сигурност за увеличение на имуществото на
ищеца относно пропуснатите ползи
В чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от правозащитни органи – от разследващите органи, прокуратурата
или съда, в конкретно изброени хипотези. Във връзка с ангажиране отговорността на
държавата по реда на тази разпоредба са дадени задължителни разяснения с ТР № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС. Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна, тъй
като според чл. 4 от същия закон обезщетение за претърпени вреди се дължи независимо от
това, дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице/лица. При наличие на
предвидените в закона предпоставки се отговаря за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Основанията за освобождаване от отговорност
или за нейното редуциране са предвидени в чл. 5 от същия закон, съгласно който
обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на
пострадалия, респ. ако с поведението си последният виновно е допринесъл за същото, като в
тези случаи се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно -следствена
връзка с вредоносния резултат.
От събраните доказателства се установява, че образуваното наказателно
производство е прекратено, защото няма данни да е извършено престъпление. Досъдебно
производство се образува при наличие на предвидени в НПК предпоставки /чл. 207, ал. 1
НПК/ - законен повод и наличие на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер - с постановление на прокурор по чл. 212, ал. 1 НПК, или със съставяне на
протокол за първото действие по разследването в случаите по чл. 212, ал. 2 НПК /при
неотложни следствени действия/ или в случаите на бързо и незабавно производство по чл.
356, ал. 3и чл. 362, ал. 3 НПК. При различните начини за поставяне началото на
наказателното производство са предвидени и различни правила за привличане на лице като
обвиняем. При образуване на досъдебно произовдство по чл. 212, ал. 2 НПК разследващият
орган може да привлече лицето и със съставянето на протокола за първото действие по
разследването срещу него - чл. 219, ал. 2 НПК; при образуването на бързо или незабавно
производство лицето се счита за обвиняем от момента на съставяне на акта за първото
действие по разследването срещу него - чл. 356, ал. 4 и чл. 362, ал. 4 НПК. Ето защо и
доводът на ПРБ, че ищецът не бил привлечен като обвиняем и поради това нямал качеството
5
на правоимащо лице по реда на ЗОДОВ е несъстоятелен. Следва да се отбележи още, че още
в деня на образуването на досъдебното производство лично на ищеца е връчена призовка за
явяването му за извършване на действие по разследването – разпит и изрично в призовката е
посочено, че му се връчва в качеството му на обвиняем. Наред с това ищецът е бил
задържан по реда на ЗМВР и още от 08.06.2022 г. у него се е създала представата, че той е
уличен в престъпление. Поради тази причина доколкото повдигнатото обвинение е било
незаконосъобразно, а редом с това и всички действия, свързани с наказателното преследване
на ищеца, Прокуратурата на РБ отговаря за задължението да обезщети увредения за
причинените му вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По отношение на претърпените вреди съдът намира, че по делото се доказа
единствено, че ищецът е претърпял неимуществени вреди във връзка с незаконното му
обвинение в извършване на престъпление. Още в деня на инцидента Р. Л. Г. вдигнал кръвно.
Почувствал се сринат. За дълъг период от време бил притеснен, изнервен и се променил
като станал много по-затворен. Изпитвал безпокойствие и терзания. Съдът намира, че между
установеното болестно състояние – хипертонична болест на сърцето и образуваното
досъдебно производство срещу ищеца липсва пряка причнно-следствена връзка.
Действително установява се, че е изживял стресова ситуация, но отговорността за
последващото му състояние не може да бъде вменена единствено на правозащитния орган,
т.е. липсват данни, които да подкрепят извода, че първопричина за увреждането на здравето
му е именно задържането му на 08.06.2022 г. и извършените действия по разследването. От
една страна се установява, че в дълъг период от време е реализирана и адмнистративно-
наказателната отговорност на ищеца. С оглед издаденото наказателно постановление, което
е влязло в сила частично, се установява, че случката макар и да няма характер на
престъпление сама по себе си е неправомерно деяние. Обжалването на постановлението на
две инстанции също е обстоятелство, което е генерирало негативни емоции във връзка с
конфликта, осъществил се на 08.06.2022 г., т.е. в дълъг период от време са били налице
обстоятелства, които са напомняли на ищеца за събитието. От друга не се установяват
никакви данни за здравословното състояние на ищеца преди 08.06.2022 г. и то няма как да се
предполага. След като вещото лице медик изрично уточни, че възникването на болестно
състояние от този вид е последица от взаимодействието на множество фактори, както и че те
следва да въздействат продължителен период от време, макар стресът да е един от тях, не
може по категоричен начин да се възприеме, че именно незаконното обвинение в
престъпление е причина за заболяването на ищеца. Ето защо съдът приема, че от събраните
доказателства се установява, че действията на Прокуратурата само са допринесли за
влошаване на здравословното състояние на ищеца, но не и че са причина за заболяването му.
Липсват данни и какви действия по лечения е предприел ищецът и провежда ли такова.
Единствено от показанията на съпругата му се установява, че ходи по лекари и пие
лекарства, но липсва конкретика, а и не са представени никакви медицински документи
освен процесния амбулаторен лист.
По отношение размера на обезщетението за неимуществени вреди съгласно т.11 на
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС обезщетението се определя глобално
по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда и тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени
с тези, за които е оправдан.
Както е изяснено в ППВС № 4/23.12.1986 г. и практиката на Върховния
касационен съд, /решение № 79/17.07.2018 г. по гр. дело № 2034/2017 г. на IV г. о. на
ВКС, решение № 621/22.10.2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 165 от 16.06.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. на
ВКС, III г. о.; решение № 123/23.06.2014 г. по гр. д. № 254/2014 г. на ВКС, III г. о., решение
6
№ 146 от 07.10.2020 г. по гр.д. № 4129/2019 г. на ВКС, IV г.о. и др./, съдът съгласно чл.
12 и чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да извърши преценка на всички установени
обстоятелства, имащи отношение към приложението на чл. 52 ЗЗД, а също така и да посочи
какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост. Такива
обстоятелства при искове по чл. 2 ЗОДОВ са вида на нематериалните увреждания, тяхната
продължителност и интензитет, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални
действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението;
постановени осъдителни присъди; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако
увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на
заболяването. Съдебното минало и наличието други предишни осъждания, како е изяснено
напр. в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на IV г. о. на ВКС, следва да
бъдат отчетени, които ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата
биография, имат отношение към личността на пострадалия. Паричният еквивалент на
неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от
обществено-икономическите условия в страната, като присъдената от този момент лихва
има компенсаторен характер. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да
служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта изисква сходно
разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в обществото разбиране за
обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се
съобразява и съдебната практика в сходни хипотез и. Следва да се отчита и това, че
осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на
деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално
обезщетяване, наред с паричното.
Изложените съображения налагат съдът да приеме, че в случая справедливо
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от Р. Л. Г. вследствие на незаконното
му обвинение в престъпление се равнява на сумата от 1 500 лв. Това е така, защото на ищеца
е повдигнато обвинение за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК и за него е
съществувало в периода от задържането му до получаване на постановлението за
прекратяване на производство безпокойство относно реализирането на наказателната
отговорност. Налице е било ограничаване на правото на свободно движение чрез
задържането на ищеца от органите на МВР, но то не е за пълни 24 часа, като от показанията
на свидетелката Г.а се установява, че вечерта на 08.06.2022 г. ищецът бил пуснат от ареста, а
и такива са твърденията в исковата молба. По отношение на ищеца не е взимана никаква
мярка на процесуална принуда, като той е разпитван един единствен път (в досъдебното
производство липсват други доказателства). Р. Л. Г. е семеен, съпругата му е станала пряк
свидетел на задържането му, същият е бил дълго време обезпокоен и изнервен от
ситуацията, дори и понастоящем изживява неблагоприятни усещания при спомена за нея.
Веднага е вдигнал кръвно, почувствал се зле физически. Задържането му и провеждането на
действие по разследването му са стресогенни фактори които са сред причините за
7
заболяването на сърцето му, но няма данни те да са го причинили. Няма данни да е
разпространявана информация за производството срещу него в обществото и да е имало
каквито и да било коментари. Братовчед му дава сведения, че не повдига темата пред него,
защото виждал, че ищецът се притеснява. Съпругата му дава показания, че близките им не
ги разбрали за случката, но липсва конкретика. Продължителността на наказателното
производство (приключило за малко повече от два месеца) не е прекомерна. Ето защо съдът
намира, че сумата от 1 500 лв. е достатъчна да обезщети ищеца за претендираните от него и
доказани вреди, а присъждане на обезщетение в по-голям размер би довело до
неоснователно обогатяване.
За пълнота на мотивите следва да се отбележи и че изживените неблагоприятни
усещания от страна на съпругата на ищеца, включително и увреждане на здравословното й
състояние, не подлежат на обезщетяване в настоящото производство и ищецът не е
правоимащо лице, което да получи обезщетение за претърпените от нея болки и страдания,
макар те да са свързани с незаконно повдигнатото му обвинение.
Що се отнася до имуществените вредите, претендирани от ищеца, следва да се
посочи, че същите останаха недоказани, както и недоказана остана причинно-следствената
връзка между незаконното обвинение и претендираните вреди. От събраните писмени
доказателства се установява, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на
основание чл. 326, ал. 1 КТ поради подадена от него молба. Показанията на свидетелите, че
бил уволнен не могат да оборят доказателствената сила на документа. Освен това
твърдението на ищеца, че трудовото му правоотношение било прекратено поради
обстоятелството, че му е отнето личното оръжие, не биха могли да обусловят основателност
на иска за обезщетение на имуществени вреди и поради обстоятелството, че от събраните
доказателства се установява, че той е бил лишен от разрешението си за използване на
оръжие с влязло в сила решение поради нарушение на чл. 60, ал. 1, т. 3, б. „е“ ЗОБВВПИ. От
длъжностната му характеристика може да се извлече изискването срещу него да няма
образувани наказателни производства, но твърдения за такива вреди няма липсват в
исковата молба, а в нито един от документите, касаещи трудовото правоотношение не се
съдържа изискване за разрешение за съхранение и използване на оръжие. По изложените
съображения съдът намира, че не се доказаха нито претърпени имуществени вреди, нито
причинна връзка между прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и
повдигнатото му обвинение.
По отношение основателността на претенцията за лихва съгласно т.4 от
Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС началният момент на забавата и
съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е момента на
влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, съответно на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното преследване. В случая
се претендира законна лихва от подаване на исковата молба в съда, поради което и
претенцията следва да бъде уважена, както е предявена.
По разноските
Отговорността на разноските се разпределя между страните съгласно разпоредбата
на чл. 10 ЗОДОВ.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 10 лв., представил е и
8
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. С оглед
уважената част на иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10
лв. – заплатена държавна такса /арг. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ/ и сумата от 127, 50 лв. –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска – арг. чл. 10, ал. 3
ЗОДОВ.
Ответникът следва да бъде осъден да възтснови по сметка на СРС заплатеното
възнаграждение на вещото лице за изготвяне на СМЕ в размер на 300 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА ***, с адрес в **** да заплати на Р. Л. Г. с ЕГН **********, с адрес ***
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ сумата от 1 500 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от наказателно преследване за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал.
1 НК срещу ищеца, приключило с Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 12.08.2022 г. по досъдебно производство № 3М 85/2022 г. във връзка с
прокурорска преписка № 7039/2022 г. по описа на РП – гр. ***, Териториално отделение –
***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
09.05.2023 г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
разликата над сумата от 1 500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева и иска за
сумата от 7 533 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи
от неполучено трудово възнаграждение за периода от 25.09.2022 г. до 08.05.2023 г. вкл.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.05.2023 г.,
до окончателното плащане като неоснователни.
ОСЪЖДА ***, с адрес в *** да заплати на Р. Л. Г.с ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 10 лв. – държавна такса и 127, 50 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ***, с адрес в **** да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на основание сумата от 300 лв. – изплатено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9