№ 11035
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Е. АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от Е. АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110129833 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „****” ЕАД срещу В. Ю.
К. и Д. Ю. К..
Ищецът „****” ЕАД е предявил против В. Ю. К. и Д. Ю. К. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал.
1 ТПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответниците като собственици на апартамент № 37, находящ се в гр. ***** /абонатен № ***/
дължат следните суми за предоставена топлинна енергия и извършена услуга дялово
разпределение в имота, а именно:
-В. Ю. К. /като собственик на 7/8 ид.ч./: сумата от 2276,12 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 ГПК - 23.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 387,38 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 18.11.2021 г.; сумата от
34,72 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 7,56 лева - мораторна лихва за периода от
31.12.2018г. до 18.11.2021г.;
-Д. Ю. К. /като собственик на 1/8 ид.ч./: сумата от 325,16 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
1
чл. 410 ГПК - 23.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 55,34 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2019г. до 18.11.2021 г.; сумата от
4,96 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.11.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2021г. до
окончателното изплащане на сумата и сумата от 1,08 лева - мораторна лихва за периода от
31.12.2018г. до 18.11.2021 г.;
Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че е ответниците са се намирали в облигационни отношения, като
е доставял до имота през процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя
страна ответниците били неизправна страна, тъй като останали задължени за стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължали и
обезщетение за забавено изпълнение.
Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение на сградата - етажна собственост,
в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „****” ЕООД, поради което
претендира и заплащане на цена на услугата дялово разпределение и мораторна лихва върху
нея.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. К. чрез адв. М. Л. е подал отговор на ИМ, в
който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличие на
облигационна връзка с ищеца. Оспорва ищцовото дружеството и ФДР да са имали сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение в процесния период. Оспорва
имотът да е бил топлоснабден. Навежда доводи за нищожност на клаузите на чл. 32 и чл. 33
от ОУ на ищеца. Прави възражение за изтекла давност. Изрично сочи, че не оспорва размера
на дължимите суми за топлоенергия за процесния период за главница, общо и по отделни
пера - сума за ТЕ за отопление, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за
БГВ и сума за мощност, съобразно действащите цени за ТЕ през процесния период. Моли
исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Д. К. чрез адв. С. Д. /последната без
пълномощно по делото, вкл. и в заповедното производство/ е подал отговор на ИМ, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва наличие на облигационна
връзка с ищеца. Оспорва ищцовото дружеството и ФДР да са имали сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение в процесния период. Оспорва имотът да е бил
топлоснабден. Изрично сочи, че не оспорва размера на дължимите суми за топлоенергия за
процесния период за главница, общо и по отделни пера - сума за ТЕ за отопление, сума за
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, сума за ТЕ за БГВ и сума за мощност, съобразно
действащите цени за ТЕ през процесния период. Навежда доводи за нищожност на клаузите
на чл. 32 и чл. 33 от ОУ на ищеца. Прави възражение за изтекла давност. Моли исковете да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Ответникът Д. К. чрез процесуалния си представител адв. Н. И. е направил
възражение за изтекла давност още с възражението срещу дължимостта на претендираните
2
суми депозирано в заповедното производство.
Съдът е дал указания на ответника Д. К. в едноседмичен срок от съобщението да
представи пълномощно в полза на адв. С. Д., като в противен случай съдът ще приеме, че
процесуалното действие – подаване на отговор на ИМ не е извършено. Указанията са били
съобщени чрез получаване на определението за насрочване, както лично от ответника, така
и от адв. Д., но не са изпълнени нито в дадения от съда срок, нито до приключване на
съдебните прения.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
06.02.1994г. /л. 108-109 от делото/, както и от приобщения акт за сключен граждански брак
№ ***/23.03.1969г. /л. 95-97 от делото/ - неоспорени от страните, се установява, че на
06.02.1994г. Ю. К.ов К. и Е. Д. К.а са придобили в условията на СИО процесния недвижим
имот – апартамент № 37, находящ се в гр. *****.
Видно от удостоверението за наследници на Ю. К. /л. 112-113 от делото/, последният
е починал на 13.10.2008г., като е оставил за свои законни наследници следните лица: Е. Д.
К.а – съпруга, Д. Ю. К. – син, К. Ю. К. – син и В. Ю. К. – син.
С откриване на наследството на починалия Ю. К., притежаваната от него ½ ид.ч. от
процесния имот, е преминала в наследство на законните му наследници при равни квоти
съгласно правилото на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, като всеки от тях е получил по 1/8 ид.ч.
По този начин Е. К.а е станала собственик на общо 5/8 ид.ч., а всеки от останалите
наследници, между, които и ответниците В. К. и Д. К., на 1/8 ид.ч.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 53, том IX, рег. № 20465,
део № 1519/2008г. /л. 16-17 от делото/, на 03.12.2008г. Е. К.а и К. К. са дарили на В. Ю. К.
притежаваните от тях съответно 5/8 ид.ч. и 1/8 ид.ч. от процесния имот. По този начин В. К.
е станал собственик на общо 7/8 ид.ч. от имота /1/8 ид.ч. – притежавани от него по
наследство и 6/8 ид.ч. придобити чрез дарение/. Видно от съдържанието на нотариалния акт
Е. К.а си е запазила пожизненото безвъзмездно право на вещно ползване на даряваните от
нея идеални части, които са 5/8 ид.ч.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол от Общо събрание на
собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес: ***** /л. 21-24 от делото/;
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение, сключен между
„****” ЕАД и „****” ЕООД /л. 30-33 от делото/, съобщения към фактури /л. 28-29 от
делото/, както и от представените от третото лице помагач – ****” ЕООД: справки за дялово
3
разпределение за процесния период, документи за годишен отчет, сертификат и два броя
известния за доставка, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била
топлоснабдена.
В тази насока съдът съобрази и отразеното в заключението на СТЕ, че вещото лице се
е запознало включително и със сключения между ЕС по местонахождение на имота и ФДР
„****” ЕООД.
С оглед на горното, възраженията за липса на облигационна връзка между ищеца и
двамата ответници се явяват неоснователни.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени
доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответниците в
качеството си на собственици на топлоснабдения имот през процесния период са били
клиенти/потребители на доставяната до имота топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответниците или техния наследодател да са се възползвали от правото си по чл.
150, ал. 3 ЗЕ, поради което между страните за процесния период бил сключен действителен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.
Двамата ответници, обаче, се явяват задължени лица за заплащане на претендираните
суми единствено според притежаваните от тях квоти. Конкретно по отношение на ответника
В. К. от притежаваните от него идеални части, следва да бъдат изключени тези 5/8 ид.ч., за
които Е. К.а е запазила пожизненото си вещно право на ползване. В тази насока съдът ще
обърне внимание, че видно от приобщената по делото декларация за отказ от право на
ползване, направен от Е. Д. К.а /л. 40-41 от делото/, този отказ касае имот, различен от
процесния.
Т.е., при така запазеното право на ползване от страна на Е. К.а на дарените от нея 5/8
ид.ч., именно тя се явява ползвател на доставяната в имота ТЕ и цена на услуга дялово
разпределение в релевантния период касателно тези 5/8 ид.ч., а не ответникът В. К..
Последният се явява задължен за тези суми, които отговарят на останалите 2/8 ид.ч., които
притежава.
Д. К. от своя страна се явява задължен за притежаваната от него 1/8 ид.ч.
Съдът не споделя възраженията за нищожност на чл. 32 и чл. 33 от Общите условия
за продажба на ТЕ за битови нужди от „****” ЕАД.
Страните не оспорват размера на начислените суми за главница ТЕ и дялово
разпределение.
4
Съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ, като съобрази, че вещото лице е
отговорило в пълнота на поставените въпроси.
Съгласно заключението:
Вещото лице в резултат от проучените документи е установило какви са
ежемесечните отчети по общия топломер в СЕС за процесния период. Подробните данни са
приведени в приложената Таблица № 1. Експертът установява, че за процесния период са
отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи на АС, считано от 05.2018г. до края
на периода - 04.2020г.
ФДР „****“ ЕООД за периода 05.2018г. - 04.2020г. е извършвала дялово
разпределение на ТЕ по пера, постъпила в АС на входа в т.ч. и на процесния имот.
Анализът на документите, отразяващи дяловото разпределение и съдържащият се в тях
отчет на индивидуалните разпределители в имота на ответниците, показва, че през
процесния период дяловото разпределение е извършвано, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
ТЕ за отопление на имот е определяна по реален отчет на показанията на 2 броя
ИРРО, монтирани на 2 броя радиатори в имота, както и от ТЕ отдадена от 1 брой щранг-
лира в помещението баня, на която липсва техническа възможност за монтаж на
измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. Отчитането
на уредите се извършва по дистанционен път. Проверката на приложената документация и
анализа, извършен от експерта, показват, че показанията на уредите и определеното
количество ТЕ за отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна
уредба.
ТЕ отдадена от сградна инсталация:
За периода 05.2018г. - 04.2020г. общото количество ТЕ отдадена от сградна
инсталация, е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС.
Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния
му отопляем обем в размер на 201 куб. м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към
общия топломер в размер на 7 262 куб. м.
ТЕ за БГВ:
За периода 05.2018г. - 04.2020г. разходът за БЕВ е определян на основата на реален
отчет на показанията на 2 броя технически изправни и сертифицирани водомери за топла
вода, с показания 1 куб. м и изравняване в края на всеки отоплителен сезон.
Стойността на действително потребената ТЕ за периода на дяловото разпределение,
измерен в КвтЧ, е представена на следващата Таблица № 2.
През процесния период ФДР - „****“ ЕООД редовно и на конкретна дата е изготвяла
изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на ответника - общо и
по компоненти - ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ,
както и тяхното остойностяване в лева и съответно определени суми за
получаване/доплащане/, както следва: За периода 05.2018г. - 04.2019г. отчетите са редовни и
5
за конкретна дата. За периода 05.2019г. - 04.2020г. отчетите са редовни и за конкретна дата.
В резултат от анализ на отчетите, цитирани в дяловото разпределение вещото лице
прави извод, че ФДР е извършила дяловото разпределение в съответствие с нормативната
уредба.
Изравнителните сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, тяхната
стойност и отделните периоди са посочени в приложената Таблица № 3:
За периода 01.05.2018г. - 30.04.2019г. сумата за ТЕ от дялово разпределение е в
размер на 1409,91 лева; фактурираната сума е 1034,96 ; сумата за доплащане 374,95
лева.
За периода 01.05.2019г. - 30.04.2020г. сумата за ТЕ от дялово разпределение е в
размер на 1146,01 лева; фактурираната сума 1383,83 лева; сума за получаване 237,82 лева.
Получава се обща сума за изравняване - за доплащане 137,13 лева.
Размерът на сумите за топлинна енергия за процесния период по месеци, общата й
стойност и по компоненти - сума за ТЕ за отопление на имот, сума на ТЕ отдадена от
сградна инсталация и сума на ТЕ за БГВ, както и сумата за мощност /начислявана за
определен период по нормативните документи и отпаднала съгласно нормативната уредба
считано от 01.07.2006г./, са представени в Таблица № 4. В най-долния ред от Таблицата е
представена общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период в
размер на: 2 418,60 лв., което позволява на вещото лице с помощта на аналитични
пресмятания да определи стойността на потребената от ответниците топлинна енергия през
процесния период, както следва:
-Обща стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период: 2 418,60 лв.;
-Обща стойност на сумата от изравнителните сметки за процесния период /за
доплащане/: 137,13 лв.;
Стойност на потребената топлинна енергия:
2 418,69 + 137,13 = 2 555,73 лв.
Вещото лице констатира, че сумата за получаване от корекцията в цените на ТЕ за
периода 07.2019г. - 03.2020г. е размер на - 118,40 лв., която е включена в изравнителната
сметка за периода 05.2019г. -04.2020г.
През процесния период ТЕ е определяна по прогнозни данни, предоставяни от ФДР -
„****“ ЕООД, като впоследствие, след всеки отоплителен сезон е извършвано дялово
разпределение и определяна реалната стойност на действително потребеното количество ТЕ
общо и по компоненти, както и остойностяване в лева и определяне на реалната й стойност
и сумата за доплащане /получаване/. От анализа на представените документи по делото,
експертът прави заключение, че сумите за ТЕ за имота на ответниците са начислени в
съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката.
През процесния период, съобразно изискванията на действащата през същия
нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът-доставчик на топлинна енергия -
6
„****“ ЕАД редовно, ежемесечно е отчислявала за своя сметка технологичните разходи
/загуби/ на топлинна енергия в абонатната станция. Методологията на тяхното определяне е
представена подробно при отговора на въпрос № 1 от задачите на ищеца. Стойността на
технологичните разходи за всеки отделен месец, както и общата им стойност за процесния
период са представени надлежно в Колона № 3 от Таблица № 1.
През процесния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, съобразно
изискванията на Закона за измерванията и Заповедите на ДАМТН, като СТИ /Средство за
търговско измерване/ редовно, на всеки 2 /две/ календарни години е преминавал на
метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна
годност. Същите са провеждани от лицензирани /оторизирани/ юридически лица. Броят на
извършените проверки, датите на тяхното провеждане, както и наименованието на
извършилите ги оправомощени /сертифицирани/ юридически лица, са представени
надлежно в т. 13 и т. 14 от Раздел II от настоящата СТЕ.
В заключение вещото лице привежда цените на ТЕ за процесния период, определени
от оторизираните държавни институции.
Вещото лице е посочило и цените, определени от КЕВР и въведени от ищеца то
периоди в отговора на въпрос 7.
Като крайно заключение вещото лице сочи следното:
В резултат от извършените аналитични пресмятания и проверени информационни
източници, вещото лице определя, че през процесния период м. 05.2018г. - 04.2020г. сумата
за потребена ТЕ възлиза на: 2 555,73 /две хиляди петстотин и петдесет и пет лева и 73
стотинки/, което представлява стойността на потребената от ответниците топлинна енергия.
В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има
такива.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
извършващи услугата.
От така събраните по делото писмени доказателства, в т.ч. представените от третото
лице помага документи, касаещи отчитането на потребената ТЕ и изготвянето на
изравнителни сметки, както и от заключението на СТЕ се установява, че в релевантния
период услугата дялово разпределение по отношение на ЕС, в която се намира процесния
7
имот, е била извършвана от третото лице помагач „****” ЕООД.
Ответниците не оспорват размера на цената на извършената услуга дялово
разпределение, която е в общ размер на 39,69 лева, от която сума от ответника В. К. се
претендира сумата от 34,72 лева, а от ответника Д. К. – сумата от 4,96 лева.
Предвид горния извод на съда за дължимост на вземането за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение в посочените по-горе размери, следва да бъде
разгледано своевременно въведеното от ответника В. К. възражение по чл. 120 ЗЗД за
изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба
вземания.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се
обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при
публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на
периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в ЗЗД – предварително определен и
известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде
изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени
за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово
разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в”
ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. С голед на горното, същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е
уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по
начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с
обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.
Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на
длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече
погасителната давност.
Теченето на давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на
заявлението от ищеца по чл. 410 ГПК пред съда на 23.12.2021г. Така, обхванати от
погасителната давност се явяват задълженията, чиято изискуемост е настъпила преди
23.12.2018г.
Към релевантния период действащи са Общи условия на ищеца, одобрени с решение
№ ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, влезли в сила от 11.08.2016г. Нормата на чл. 33 от ОУ от
2016г. предвижда задължение на клиентите да заплащат месечните дължими суми в 45-
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят.
8
Настоящият състав на съда намира, че независимо от практиката на ищеца след
издаването на месечните фактури по прогнозна консумация и на изравнителната сметка, да
издава кредитни и дебитни известия и накрая обща фактура, давността за отделните
месечни прогнозни задължения във връзка с нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо.
За частта от исковия период, а именно от м.05.2018 г. до м.10.2018г. /включително/,
по гореизложените мотиви, давността за прогнозните месечни вноски по прогнозна
консумация започва да тече след изтичане на 45 дни от месеца, за който се отнася
задължението и за тези суми давността е изтекла. Това е така, тъй като за месец 10.2018г.
давността за заплащането на сумите по отделните фактури, е започнала да тече 45 дни,
считано от месеца, за който се отнасят и този срок е изтекъл на 17.12.2018г. /15.12.2018г. е
събота – неприсъствен ден/. Сумите, обхванати от давността в периода от м.05.2018г. до
м.10.2018г. са в общ размер на 183,75 лева. За начислените със следващите фактури суми
давността не е изтекла.
Тази сума следва да бъде приспадната от общата сума за потребена ТЕ, която е в
размер на 2555,73 лева. Непогасена от давността е сумата 2371,98 лева.
От тази сума, обаче, ответникът В. К. се явява задължен единствено за тази част,
която съответства на 2/8 ид.ч., тъй като за останалите 5/8 ид.ч. задължено лице се явява Е.
К.а, която е запазила правото си на ползване върху тази част от имота.
Т.е., ответникът В. К. следва да заплати сумата от 593,00 лева за ТЕ, дължима за
периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., които съответстват на 2/8 ид.ч. от сумата 2371,98
лева. За горницата до пълния предявен размер от 2276,12 лева или за сумата от 1683,12 лева
и за периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г. искът за главница за ТЕ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен /като за сумата от 45,94 лева, като погасен по давност и за
сумата от 1637,18 лева, като недоказан/.
От непогасената по давност сума за ТЕ – 2371,98 лева ответникът Д. К. се явява
задължен за тази част, която съответства на притежаваните от него 1/8 ид.ч., т.е. за сумата от
296,50 лева.
Т.е., ответникът Д. К. следва да заплати сумата от 296,50 лева за ТЕ, дължима за
периода от 01.11.2018г. до 30.04.2020г., които съответстват на 1/8 ид.ч. от сумата 2371,98
лева. За горницата до пълния предявен размер от 325,16 лева или за сумата от 28,66 лева и за
периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г. искът за главница за ТЕ следва да бъде отхвърлен
като неоснователен /като за сумата от 22,97 лева, като погасен по давност и за сумата от 5,69
лева, като недоказан/.
Таксите за извършваната услуга за дялово разпределение съобразно разпоредбите на
чл. 36 ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването се фактурират и
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество. Нормите на ОУ от
2016г. предвиждат обявяване по подходящ начин на клиентите на реда и начина на
заплащане на услугата дялово разпределение, поради което съдът приема, че давността за
9
тези вземания тече от възникването им, т.е. от фактурирането.
В конкретния случай заплащането на цена за извършена услуга дялово разпределение
се претендира от 01.11.2018г. до 30.04.2020г. Т.е., обхваната от давността е единствено
фактурата за месец ноември 2018г., която е издадена на 30.11.2018г. Общата сума за дялово
разпределение, която се претендира е 39,69 лева за 26 месеца. Така, за един месец
дължимата сума за ДР се явява в размер на 1,53 лева. Така, съдът приема за обхваната от
давността сумата от 1,53 лева. Необхваната от давността е сумата от 38,16 лева. От тази
сума, ответникът В. К. се явява задължен за сумата от 9,54 лева, която съответства на 2/8
ид.ч., доколкото за останалите притежавани от него 5/8 ид.ч. неговият праводател си е
запазил правото на ползване.
Ето защо, искът за главница за цена за услуга дялово разпределение по отношение на
ответника В. К. следва да бъде уважен за сумата от 9,54 лева и за периода от 01.12.2018г. до
30.04.2020г. и отхвърлен за горницата за пълния предявен размер от 34,72 лева, или за
сумата от 25,18 лева и за периода от 01.11.2018г. до 30.11.2018г., като неоснователен /като за
сумата от 0,38 лева, като погасен по давност, а за сумата от 24,80 като недоказан/.
От сумата 38,16 лева, която не е обхваната от давността, ответникът Д. К. се явява
задължен за сумата от 4,77 лева, която съответства на 1/8 ид.ч.Искът за дялово
разпределение по отношение на Д. К. следва да бъде уважен за сумата от 4,77 лева и за
периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г. и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 4,96 лева, или за сумата от 0,19 лева като погасен по давност.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № **** от 31.07.2019г. ответниците
са изпаднали в забава считано от 15.09.2019г., за задълженията си по фактура № **** от
31.07.2020г., считано от 15.09.2020г.
По първата фактура, издадена на 31.07.2019г., от общата сума по нея – 1401,40 лева,
следва да бъде извадена сумата от 183,75 лева, за която е изтекла давността, и за която няма
да се дължи лихва, която има акцесорен характер. Т.е., лихва за забава следва да се
начислява само върху сумата от 1217,65 лева.
От тази сума, обаче, ответникът В. К. се явява задължен за сумата от 304,41 лева,
равняваща се на 2/8 ид.ч.
С оглед на това мораторната лихва върху сумата от 304,41 лева за периода от
15.09.2019г. до 18.11.2021г. за първия от отчетните периоди /изчислена с лихвен калкулатор/
е в размер на 65,03 лева. Този състав изчисли дължимата мораторна лихва върху главницата
от 304,41 лева, като изключи периода на извънредното положение, а именно от 13.03.2020г.
до 08.04.2020г. В този период действа нормата на чл. 6 от ЗМДВИП, която в първоначалната
10
си редакция и до новото изменение с ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020г. предвижда,
че до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане
на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и
непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на
вещи.
Мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 18.11.2021г. върху оставащата
дължима от този ответника главница за ТЕ, а именно сумата от 288,59 лева, следва да се
отнесе към втория отчетен период, и тя възлиза на 34,47 лева.
Или, общата мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.11.2021г. върху цялата
дължима сума за двата отчетни периода за ТЕ, възлиза на 99,50 лева.
При това положение искът за мораторна лихва върху дължимите сума за ТЕ по
отношение на ответника В. К. следва да бъде уважен за сумата от 99,50 лева и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 387,38 лева или за сумата от 287,88 лева, като
неоснователен.
От сумата 1217,65 лева, която не е погасена по давност, и касае първия отчетен
период, ответникът Д. К. се явява задължен само за тази част, която отговаря на
притежаваната от него 1/8 ид.ч., т.е. за сумата 152,21 лева. Съдът изчисли мораторната лихва
върху тази сума за периода от 15.09.2019г. до 18.11.2021г. по аналогичен на посочения по-
горе начин, използвайки лихвен калкулатор. Дължимата мораторна лихва за този период е в
размер на 32,51 лева.
Мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 18.11.2021г. върху оставащата
дължима от този ответника главница за ТЕ, а именно сумата от 144,29 лева, следва да се
отнесе към втория отчетен период, и тя възлиза на 17,23 лева.
Или, общата мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 18.11.2021г. върху цялата
дължима сума за двата отчетни периода за ТЕ, възлиза на 49,74 лева.
При това положение искът за мораторна лихва върху дължимите сума за ТЕ по
отношение на ответника Д. К. следва да бъде уважен за сумата от 49,74 лева и отхвърлен за
горницата до пълния предявен размер от 55,34 лева или за сумата от 5,60 лева, като
неоснователен.
По отношение дължимата мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение, съдът намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен и срещу двамата ответници.
11
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът и ответниците с оглед
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Ищецът доказва разноски в исковото производство, както следва: 61,85 лева – ДТ за
разглеждане на делото, 5,00 лева – такса за съдебно удостоверение и 300 лева – депозит за
СТЕ.
С оглед факта че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Т.е., общите разноски на ищеца в исковото производство са 466,85 лева.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на 111,85
лева /61,85 лева – за ДТ и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/.
Дължимите от В. К. разноски в исковото производство, следва да се изчисляват
върху сумата от 408,52 лева, отговаряща на 7/8 ид.ч. от сумата 466,85 лева, спрямо която
квота е предявен иска срещу В. К..
Дължимите от В. К. разноски в заповедното производство, следва да се изчисляват
върху сумата от 97,87 лева, отговаряща на 7/8 ид.ч. от сумата 111,85 лева
При това положение ответникът В. К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, сторени в исковото производство в размер на 106,03 лева, с оглед уважената
частна исковете и разноски, сторени в заповедното производство в размер на 25,40 лева с
оглед уважената част на иска.
Дължимите от Д. К. разноски в исковото производство, следва да се изчисляват
върху сумата от 58,33 лева, отговаряща на 1/8 ид.ч. от сумата 466,85 лева, спрямо която
квота е предявен иска срещу Д. К..
Дължимите от Д. К. разноски в заповедното производство, следва да се изчисляват
върху сумата от 13,98 лева, отговаряща на 1/8 ид.ч. от сумата 111,85 лева.
При това положение ответникът Д. К. следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски, сторени в исковото производство в размер на 52,97 лева, с оглед уважената
частна исковете и разноски, сторени в заповедното производство в размер на 12,69 лева с
оглед уважената част на иска.
Ответниците не са сторили разноски в заповедното и в исковото производство.
В исковото производство не е представено пълномощно от Д. К. в полза на адв. С. Д.,
като не е представен и договор за правна помощ, поради което на същата не се следва
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В заповедното производство Д. К. е бил представляван от адв. Н. И., който с
възражението претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.
3 ЗА в размер на 360 лева.
От адв. М. Л. – процесуален представител на ответника В. К., се претендира
12
заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, в какъвто смисъл е
представен договор за правна помощ. Претендира общата сума от 1600 лева – по 400 лева
възнаграждение за всеки от исковете.
В заповедното производство В. К. е бил представляван от адв. Красимира Билева,
който с възражението претендира заплащането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38, ал. 3 ЗА в размер на 360 лева.
Ищецът в ИМ е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът счита, че възражението на ищеца за размера на претендираното адвокатско
възнаграждение е основателно, като необосновано от страна на адв. Л. се претендира по 400
лева възнаграждение за всеки отделен иск. Действително, формално са налице отделни
искове касателно ТЕ и дялово разпределение и съответните мораторни лихви върху тях.
Следва да бъде отчетено, обаче, че всички искове произтичат от едно облигационно
отношение, касаещо предоставянето на ТЕ на един имот, поради което и на адвоката се
следва едно адвокатско възнаграждение. В случая минималното възнаграждение по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед защитавания правен интерес, възлиза на 570,48 лева и
спрямо тази сума следва да се изчислят дължимите разноски, платими от ищеца с оглед
отхвърлената част на исковете спрямо ответника В. К..
С оглед на горното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. Л.
адвокатско възнаграждение в размер на 422,41 лева.
Претендираното в заповедното производство от процесуалните представители на
двамата ответници адвокатски възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на по 360
лева, съдът не счита за прекомерни.
Поради това, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. Красимира Билева
адвокатско възнаграждение за извършеното в заповедното производство на ответника В. К.
процесуално представителство в заповедното производство в размер на 266,56 лева, с оглед
отхвърлената част на исковете.
Ищецът следва да заплати на адв. Н. И. адвокатско възнаграждение за извършеното в
заповедното производство на ответника Д. К. процесуално представителство в размер на
33,09 лева с оглед отхвърлената част на исковете.
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** срещу В. Ю. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ****, че В. Ю. К. ЕГН
13
********** дължи на „****” ЕАД, ЕИК ****, следните суми, дължими във връзка с
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, а именно: сумата от 593,00 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 9,54 лева - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата до пълния предявен размер от 2276,12 лева или за сумата от 1683,12
лева и за периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г., като неоснователен /за сумата от 45,94
лева, като погасен по давност, а за сумата от 1637,18 лева, като недоказан/, както и
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена за извършена услуга дялово разпределение за
горницата до пълния предявен размер от 34,72 лева или за сумата от 25,18 лева и за периода
от 01.11.2018г. до 30.11.2018г., като неоснователен /за сумата от 0,38 лева, като погасен по
давност, а за сумата от 24,80 като недоказан/.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.***** срещу В. Ю. К. ЕГН ********** с адрес: гр. ****, че В. Ю. К. ЕГН **********
дължи на „****” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 99,50 лева - мораторна лихва върху главницата
за ТЕ, дължима за периода от периода от 15.09.2019г. до 18.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 387,38 лева или за сумата от 287,88 лева, като
неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,56 лева - мораторна лихва върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 31.12.2018г. до
18.11.2021г., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** срещу Д. Ю. К. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, че Д. Ю. К. ЕГН
********** дължи на „****” ЕАД, ЕИК ****, следните суми, дължими във връзка с
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. ****, а именно: сумата от 296,50 лева –
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.11.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК - 23.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
сумата от 4,77 лева - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.12.2018г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 23.12.2021
г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за горницата до пълния предявен размер от 325,16 лева или за сумата от 28,66 лева и
за периода от 01.05.2018г. до 31.10.2018г., като неоснователен /за сумата от 22,97 лева, като
погасен по давност и за сумата от 5,69 лева, като недоказан/, както и ОТХВЪРЛЯ иска за
14
главница за цена за извършена услуга дялово разпределение за горницата до пълния
предявен размер от 4,96 лева или за сумата от 0,19 лева, и за периода от 01.11.2018г. до
30.11.2018г., като погасен по давност.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.***** срещу Д. Ю. К. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, че Д. Ю. К. ЕГН **********
дължи на „****” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 49,74 лева - мораторна лихва върху главницата
за ТЕ, дължима за периода от периода от 15.09.2019г. до 18.11.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 55,34 лева или за сумата от 5,60 лева, като
неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 1,08 лева - мораторна лихва върху
главницата за извършена услуга дялово разпределение, за периода от 31.12.2018г. до
18.11.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, В. Ю. К. ЕГН ********** да заплати на
„****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 106,03 лева – разноски в исковото производство, както и
сумата от 25,40 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 73933/2021г. на
СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Ю. К. ЕГН **********, да заплати
на „****“ ЕАД, ЕИК ****, сумата от 52,97 лева – разноски в исковото производство, както
и сумата от 12,69 лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 73933/2021г. на
СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, да заплати на адв. М. Л. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. ****,
сумата от 422,41 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесулно
представителство в исковото производство по гр.д. № 29833/2022г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, да заплати на адв. К>И>Б> ЕГН **********, с адрес: гр.
****, сумата от 266,56 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесулно
представителство в заповедното производство по ч.гр.д. № № 73933/2021г. на СРС, 61
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „****” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, да заплати на адв. Н. И. И. ЕГН **********, с адрес: гр.
****, сумата от 33,09 лева - адвокатско възнаграждение за осъществено процесулно
представителство в заповедното производство по ч.гр.д. № № 73933/2021г. на СРС, 61
състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „****“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16