№ 1577
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20221000502139 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалби на двете страни срещу
Решение от 24.03.2022 г. по гр. д. № 3872/2020 по описа на СГС I-3 състав, с
което С. И. К. и М. С. К. са осъдени да заплатят на П. Н. К. солидарно сумата
28 121.10 евро, представляваща неизпълнено задължение по Договор за заем
от 05.10.2010 г., променен със Споразумение от 24.09.2013 г. и Споразумение
от 13.05,2015 г., на основание чл. 240, вр. чл, 79 ЗЗД , ведно със законната
лихва, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане. Искът е
отхвърлен като неоснователен в частта за разликата над уважената част от 28
121.10 евро до пълния размер на предявения иск от 72 616.07 евро.
В жалбата си жалбоподателят – ищец П. Н. К. твърди, че решението е
неправилно поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на
материалния закон.
Твърди, че са нарушени императивните разпоредби на чл. 12 и чл. 235
ал.2 от ГПК, тъй като не са обсъдени в мотивите на решението всички
доказателства, въз основа на които намира процесните факти за - едни от тях
1
за установени, а други за неосъществили се. Съдебната практика е
последователна в разбирането, че съдът, при формиране на фактически и
правни изводи се ръководи от правилата по чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2
ГПК. Счита, че от съвкупната преценка на дъбраните писмени доказателства
може да се направи извод, че със Споразумението от 13.05.2015 г. не е
уговорено ново парично задължение на мястото на признатото, а е постигнато
споразумение признатото парично задължение да бъде погасено чрез
прехвърлянето на право на собственост върху движими вещи - описаните 450
броя пчелни семейства. В случай че съдът е обсъдил в съвкупност
съдържанието на клаузите на чл. 3, ал. 1 и на чл. 6 от Споразумението от
13.05.2015 г. би достигнал до извод, че уговорката е за даване вместо
изпълнение по смисъла на чл. 65, ал. 2 ЗЗД, а не новация на задължението по
чл. 107 ЗЗД, както е приел в решението.
В мотивите на обжалваното решение, първоинстанционният съд не бил
обсъдил изобщо Споразумението от 14.05.2015 г., като е посочил , че
„представеното Споразумение между ищеца и ответницата М. К. поражда
права и задължения, свързани с правоотношение по договор за заем между
ищеца и тази ответница, но те са ирелевантни към настоящия правен спор“.
Обсъждането на това споразумение по същество и в съвкупност с останалите
писмени доказателства и в частност, със Споразумението от 13.05.2015 г., по
недвусмислен начин и категорично потвърждавали съществуването на
основния дълг между страните в размер на 90 000 евро по договор за заем от
15.10.2010 г., като с подписването му единствено са предоговорени сроковете
за връщане на дълга и е уговорено даване вместо изпълнение по смисъла на
чл. 65 ал. 2 ЗЗД.
Твърди, че е нарушен материалния закон, като неправилно е прието от
първоинстанционния съд, че споразумението от 13.05.2015г. представлява
договор за новиране на задължението, а не съглашение между страните за
даване вместо изпълнение. Счита, че на са налице предпоставките на чл. 107
от ЗЗД, за което излага подробни съображения. Твърди, че извода на СГС за
наличието на новация, а не на даване вместо изпълнение е необоснован,
поради което е постановено и порочно съдебно решение. Моли обжалваното
решение да бъде отменено в отхвърлителната част и да бъде постановено
ново, с което предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Претендира
2
разноски за двете инстанции.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответника С. К., чрез
адв. В., в който се оспорва жалбата, като се твърди, че е налице новация на
задължението и моли жалбата да бъде оставена без уважение, като му се
присъдят разноски.
Ответникът С. К. е подал и жалба срещу решението в частта, в която е
уважен срещу него и ответницата М. К. иск за сумата 28 121,10 евро. В нея се
твърди, че решението е незаконосъобразно в тази си част, тъй като
първоначалното споразумение от 24.09.2013г. е сключено в нарушение на
Закона за ограничаване на плащанията в брой; сделката сключена с това
споразумение е привидна и поради това нищожна, като действителната сделка
е договор за покупко-продажба на пчелни кошери, което е видно от
споразумението от 13.05.2015г.; ако тези доводи не бъдат приети, изводът на
съда, че е извършена новация на задължението следва да се приеме за
правилен, но ответникът дължи вещи, а не плащане; за него не съществува
задължение, тъй като ответницата К. е поела еднолично цялото задължени със
споразумението от 14.05.2015г.; задължението е погасено по давност за
периода от 13.05.2015г. до 13.05.2018г. Твърди, че доводите му на са
обсъдени от съда. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и
постановено ново по същество, с което искът бъде отхвърлен и в тази част.
Претендира разноски.
Депозиран е отговор на тази жалба от ищеца, който оспорва същата.
В откритото с.з. жалбоподателят–ищец, чрез представителя си по
пълномощие поддържа жалбата си и оспорва жалбата на другата страна.
Претендират разноски по представен списък. Моли да бъде постановено
решение при признание на иска по отношение на ответницата К..
Жалбоподателят –ответник К. оспорва жалбата на ищеца и поддържа
своята жалба. Претендира разноски по представен списък.
В откритото с.з. се явява ответницата М. К., която заявява, че се
присъединява към жалбата на ответника К., като необжалвал другар. Същата
заявява, че П. К. е предоставил сумата от 90 000 евро, която не му е била
върната. Подписано било споразумение да му се предоставят кошери, но и те
не били предадени изцяло, а само 200 кошера. Счита, че задължението към
ищеца, което съществува е за 90 000 евро, намалено със стойността на 200
3
кошера.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира решението за валидно и допустимо.
По наведените в жалбите основания за неговата неправилност, приема
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното
от фактическа страна:
На 24.09.2013 г. между П. Н. К., в качеството на заемодател и С. И. К., в
качеството на заемополучател и М. С. К., в качеството на съдлъжник било
подписано Споразумение,с нотариална заверка на подписите, рeг. № 16488 на
помощник - нотариус Д.Д. при нотариус рeг. № *** на НК, район на действие
СРС. С това споразумение страните признали, че задължението по договор
заем от 15.10.2010г. в размер на 90 000 евро не е изпълнено от С. И. К..
Страните предоговорили задължението в частта относно сроковете на
погасяване на задължението, като било постигнато съгласие сумата да бъде
изплатена на части, съответно: 10 000 евро – в срок до 15.04.2014 г., 74 800
евро – в периода 10.05.2014 г. – 30.09.2015 г. на 17 месечни вноски, всяка от
по 4 400 евро и остатъкът от 5 200 евро – до 30.10.2015 г. Договорена била и
неустойка за неизпълнение в срок на две последователни вноски – в размер
35 000 евро. Ответницата М. С. К. е вписана в споразумението и го е
подписала като „съдлъжник“.
На 13.05.2015 г. между между същите страни е сключено ново
споразумение, по силата на което ответникът С. И. К. е признал, че
задължението по договора за заем не е изпълнено изцяло до момента и се е
задължил да придобие и прехвърли на П. Н. К. правото на собственост върху
общо 450 броя пчелни кошера от вид Дадан-Благ и/или от МК на две части -
собствеността върху 200 броя пчелни семейства най-късно до 31 май 2015 г.,
а върху останалите 250 броя пчелни семейства – най–късно до 30 април 2016
г. До посочените дати е трябвало и да му предаде владението на пчелните
семейства. Подробно са описани изискванията на които следва да отговарят
пчелните кошери.
В чл. 2, ал. 5 от Споразумението е посочена пазарната цена на пчелните
семейства, като за първите 200 кошера тя е определена на 170 лв. единична
цена, или общо 34 000 лв. а за останалите 250 – общо 55 000 лв. – при
4
единична цена 220 лв. на кошер, или обща стойност на 450 броя пчелни
семейства – 89 000 лв.
В чл. 3 ал.1 от споразумението е уговорено, че, след
като заемополучателят прехвърли на заемодателя правото на собственост
върху описаните 450 пчелни семейства и след съставяне на приемо –
предавателен протокол за това, страните ще считат, че задължението
на заемополучателя по договора за заем и споразумението от 24.09.2013 г. е
изцяло погасено, в т.ч. дължимите лихви, главница и неустойки.
В чл. 6 от същото споразумение е договорено, че в случай на частично
или изцяло неизпълнение на задълженията на заемополучателя за
прехвърляне правото на собственост върху пчелните кошери, то същото не
може да се тълкува, като отказ от права и като отказ от събирането на
вземането от страна на заемодателя.
Не е спорно между страните, че в изпълнение на сключеното
Споразумение, ответникът К. е прехвърлил на ищеца собствеността върху 200
кошера от посочения вид –на стойност 34 000 лв., съгласно уговореното в
споразумението.
На 14.05.2015 г. между ищеца и ответницата М. С. К. е сключено
Споразумение, по силата на което страните признават съществуването на
сключения на 15.10.2010 г. договор за заем за сумата 90 000 лв., получена на
същата дата и неизпълнението от страна на ответницата на задължението за
връщането й. Договорени са срокове за връщане на сумата, както е
постигнато съгласие сумата да бъде изплатена на части, съответно: 10 000
евро – в срок до 15.04.2016 г., 74 800 евро – в периода 01.05.2016 г. –
30.09.2016 г. на 17 месечни вноски, всяка от по 4 400 евро и остатъкът от
5 200 евро – до 30.10.2017 г. Договорена била и неустойка за неизпълнение в
срок на две последователни вноски – в размер 35 000 евро.
Ответниците не са заплащали суми по договора заем.
Изложеното от фактическа страна не е спорно между страните и се
установява от събраните писмени доказателства, неоспорени от тях.
Въз основа на събраните писмени доказателства следва да бъде
направен извод за основателност на предявения иск в неговия пълен размер.
Искът намира правното си основание в чл. 79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 и сл.
от ЗЗД.
5
Не се спори между страните, че между ищеца и първия ответник е
сключен валиден договор за заем на сумата 90 000 евро. Липсват
доказателства той да е бил сключен в писмена форма, но същата не е форма за
неговата действителност. В подписаното споразумение от 24.09.2013г.
страните по договора са признали неговото съществуване и съответно
изпълнението на задължението от страна на заемодателя да предостави
сумата от 90 000евро и неизпълнението на задължението от страна
заемополучателя да я върне в уговорения срок. С подписването на
споразумението от ответницата М. С. К., която се е задължила по договора
при същите условия, като първоначалния длъжник е налице встъпване в дълг,
наред с първоначалния длъжник и поемането на задължението в условията на
пасивна солидарност.
От изложените факти, СГС е направил извод, че е налице новация на
задължението по договора за заем, извършена със споразумението от
13.05.2015г., като задължението за връщане на сумата от 90 000 евро е
погасено и вместо него е възникнало задължение за прехвърляне правото на
собственост върху 450 пчелни кошера в уговорените срокове на обща
стойност 89 000лв.
Настоящата инстанция не споделя този извод. За да бъде преценена
правната стойност на уговореното със споразумението от 13.05.2015г. следва
да бъдат тълкувани всички уговорки в него, в цялост и заедно с другите
доказателства по делото. С цитираното споразумение страните са уговорили
задължението да бъде погасено чрез даване вместо изпълнение или чрез
прехвърлянето на правото на собственост върху 450 пчелни кошера вместо
връщането на сумата от 90 000 евро, но старото задължение не е погасено и
заместено от ново. Довод в тази насока е уговореното, че задължението ще се
счита погасено само ако е налице пълно изпълнение на уговореното, а в
случай че не се изпълни споразумението правата на кредитора по договора за
заем няма да се считат за погасени и той не се отказва от правата си по него, в
случай на неточно изпълнение на споразумението. Тези уговорки между
страните не могат да бъдат преценени като намерения да се погаси изцяло
старото задължение и като намерение на негово място да възникне само ново
задължение с равностойност 89 000лв.
В подкрепа на този извод е и подписаното споразумение за връщане на
6
сумата между съдлъжника М. С. К. и кредитора, което е с дата последваща
дата на споразумението и от което може да се направи извод, че заемодателят
не е се е отказал от изпълнението на задължението по договора за заем.
Неправилен е извода на СГС, че това споразумение не касае процесното
правоотношение и е основание за търсене на задължението само от
ответницата К., тъй като тя е солидарен длъжник и изрично е посочено, че са
касае за същото задължение, а и е страна по делото т.е. спрямо нея е
предявена претенция.
Не се спори между страните, че е налице частично изпълнение на
задължението, като на ищеца е прехвърлена собствеността върху 200 пчелни
кошера на обща стойност 34 000лв. или 17 383,93 евро (единичната стойност
на предоставените вещи е уговорена между страните).
С оглед изложеното и след като се установи частично неизпълнение на
договорното задължение от страна на заемополучателя и съдлъжника, следва
да бъдат осъдени същите да заплатят на ищеца солидарно сумата до пълния
размер на задължението, което не е изпълнено, а именно 72 616,07 евро.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция отчасти не съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, следва обжалваното решение да бъде
отменено в отхвърлителната му част и постановено ново, с което бъдат
осъдени ответниците да заплатят солидарно сумата до общия размер, над 28
121.10 евро до 72 616,07 евро.
Искането на жалбоподателя за постановяване на решение при
признание на иска по отношение на ответницата М. С. К. не може да бъде
уважено във въззивното производство.
С оглед този изход на производството на ищеца следва да се присъдят
разноските за първата инстанция до пълния им размер – 3 481лв. държавна
такса и разноски за настоящата инстанция – 1 740,49 лева за държавна такса.
Ръководен от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261060/ 24.03.2022 г. по гр. д. № 3872/2020 по
описа на СГС, I-3 състав, в частта, в която е отхвърлен предявения от П. Н.
К. срещу С. И. К. и М. С. К. иск за солидарното им осъждане за заплатят
7
сумата над 28 121.10 евро до 72 616,07 евро представляваща неизпълнено
задължение по договор за заем от 05.10.2010 г., споразумение от 24.09.2013 г.
и споразумение от 13.05.2015 г., на основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД , ведно
със законната лихва, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. И. К. и М. С. К. да заплатят солидарно на П. Н. К. сумата
над 28 121.10 евро до 72 616,07 евро представляваща неизпълнено
задължение по Договор за заем от 05.10.2010 г., споразумение от 24.09.2013
г. и споразумение от 13.05,2015 г., на основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД , ведно
със законната лихва, считано от 11.05.2020 г. до окончателното изплащане;
сумата 3 481 лв. разноски пред първата инстанция и 1 740,49лв. разноски пред
въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8