НЧХД № 1602/2012 год.

МОТИВИ:

 

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в Районен съд-гр.Пазарджик тъжба от М.Р.И. ***, с която е повдигнато обвинение против подсъдимите Ж. П. П. и С.Я.П.,*** престъпление по чл.130 ал.1 от НК, а именно за това, че на 09.09.2012г. в гр.Септември, в съучастие като съизвършители, са причинили на М.Р.И. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

          В съдебно заседание  тъжитЕ.та се явява лично и с повереник, чрез който  поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за постановяването на осъдителна присъда спрямо подсъдимите  и уважаването на предявения граждански иск в пълен размер, с присъждането на направените по делото разноски.

          Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признават за виновни по обвинението, като дават обяснения по същото.

          Солидарно против подсъдимите е предявен граждански иск от пострадалата И. за сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

          Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

          Частният тъжител М.И. и подсъдимите Ж.П. и С.П. са съседи, живеещи на една и съща улица в гр.Септември. Отношенията между С.П. и тъжитЕ.та били влошени, т.к. първата имала съмнения и упреквала втората, че била в интимна връзка със съпруга й.

          На 09.09.2012г., около 13.30 часа, тъжитЕ.та И., заедно със сестра си – св.Е. А.а и нейният съпруг – св. Е. А. отивали на гости на своя леля – М.Н.И.. Минавайки покрай къщата на двете подсъдими те чули реплика от рода на „ето курвите минават”, но решили да не влизат в пререкания и продължили.

На същия ден, около 16.00 часа, тримата се прибирали от гостито, като отново минали покрай дома на подсъдимите. Подс.С.П. излязла на улицата и започнала да иска обяснение от тъжитЕ.та И. защо говори с дъщеря й по телефона, както и със съпруга й. Св.А. й казал да не се разправя с тях, а да се разбере с мъжа си, след което побутнал тъжитЕ.та М.И. да върви пред него и да не се разправя повече. ТъжитЕ.та И. обаче поискала А. да я остави да обясни спокойно на С.П. как стоят нещата и се насочила към нея. В този момент подс.С.П. я заскубала за косата и навела надолу към земята. В опит да се защити тъжитЕ.та също хванала за косата подсъдимата. Св.А. избутал настрани съпругата си, която била бременна в осмия месеца, с цел да не пострада, след което се насочил към скубещите се, за да ги разтърве.

В този момент видял, че към тях се насочва подс.Ж.П., която носела в  ръце дървена дръжка от метла дълга около 1.0 - 1.5 метра. М.И. и С.П. били зад гърба на св.А., който незабавно се развикал към подс.Ж.П. да спре и я предупредил да не удря съпругата му, казвайки й , че е бременна. Подс.Ж.П. обаче казала на св.А. да се маха и му нанесла удар с дървото в областта на единия крак. Замахнала на два пъти с цел да удари и съпругата му, при което той се насочил към нея, за да я предпази. По този начин осигурил безпрепятствен достъп на подс.Ж.П. до М. и С.. Двете все още се държали за косите, като тъжитЕ.та в този момент била наведена надолу и се падала с гръб към подс.Ж.П.. Последната започнала да я удря с дървото по главата, гърба и крайниците, като й нанесла около 5-6 удара.

Виковете и крясъците на участниците в инцидента били чути и в къщата на бабата на тъжитЕ.та, която била в непосредствено съседство с тази на подсъдимите. Там в този момент били свидетЕ.та Г. И. – леля на тъжитЕ.та по бащина линия и живеещия с нея на съпружески начала – св.М.Е..

Двамата незабавно излезли на улицата и видели как подс.Ж.П. нанА. удари над племенницата им. Св.Е. се насочил към тях и отървал тъжитЕ.та, изправяйки я от земята. Св.Г. И. пък хванала подс.Ж.П. и започнала да я уговаря да се приберат и да престанат, за да не се разрази конфликта и между мъжете от двете фамилии.

След като инцидентът бил преустановен тъжитЕ.та се прибрала в дома си, откъдето  позвънила в полицията.

На място пристигнал полицейски автопатрул, който съставил предупредителни протоколи по ЗМВР  и на двете страни в конфликта, като било разпоредено да не влизат в саморазправи.

След като се разчуло за инцидента лелята на тъжитЕ.та – М.Н.И. я посетила в дома й. Когато тръгнала да си ходи тя минала покрай дома на подсъдимите, при което подс.Ж.П. започнала да я нагрубява и да се заканва, че саморазправата ще продължи. По този повод лелята на тъжитЕ.та сигнализирала по телефона полицията. На място отново бил изпратен автопатрул, който отвел в сградата на РУП-Септември подсъдимите Ж. и С. П.. Там били снети обяснения от двете, а против подс.Ж.П. бил съставен АУАН за нарушение на общинската наредба за опазване на обществения ред.

          На 10.09.2012г.  тъжитЕ.та И.  посетила  кабинета  по „Съдебна медицина” при „МБАЛ-Пазарджик”, където била освидетелствана от съдебен лекар, който издал СМУ № 197-І от същата дата.   От приетото по делото като писмено доказателство медицинско удостоверение, издадено от д-р А. Ф. се установява, че при извършения преглед на тъжитЕ.та били констатирани следните телесни увреждания: хематом в лявата челно-теменна област с диаметър 2 см.; масивни кръвонА.дания със синкавовиолетов цвят двустранно по гърба с линейна форма и размери от 9х4 см. до 6х4 см.; масивно кръвонА.дане със синкавовиолетов цвят в областта на лявата подбедрица, по задната й повърхност, с размери от 7х4 см. Тези травматични увреждания са довели до разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

По повод на всичко това на 13.09.2012г. тъжитЕ.та сезирала с тъжба РС-Пазарджик, по повод на което било отпочнато настоящото наказателно производство.

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа  показанията на свидетелите  Е. А., Е. А.а, Г. И., П. И. и М.Е., както и от представените и приети по делото писмени доказателства.

Съдът дава вяра именно на горепосочените гласни доказателства, т.к. същите  са  хронологично точни и достоверни, взаимно се допълват помежду си и се подкрепят от останалите писмени доказателства, основното от които СМУ № 197-І от 10.09.2012 год., като категорично очертават гореописаната фактическа обстановка.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимите, т.к. същите са израз на изградената от тях защитна теза, целяща избягването на наказателната отговорност, а не източник на доказателства за фактите от обективната действителност. Отделно от това техните обяснения са изключително вътрешно противоречиви, респ. житейски недостоверни, като противоречат помежду си и се опровергават от горепосочените свидетелски показания.

Съдът не дава вяра и на показанията на св. В. П. не само поради родствената й близост с двете подсъдими, доколкото тя живее на съпружески начала със сина на Ж., респ. – братът на С. и е изключително заинтересована от изхода на делото. Отделно от това нейните  показания са изключително противоречиви по основни факти, включени в предмета на доказване и категорично се опровергават от показанията на останалите свидетели, но и от обясненията на двете подсъдими.

На първо място съдът не дава вяра на твърденията на подс.С.П. в частта им, в която твърди, че нито тя, нито нейната майка са нанесли побой над пострадалата. Според подс.С.П. инцидентът започнал около 16.00 часа, а повод за това бил фактът, че когато минавали покрай дома им /очевидно на връщане от гостито – бел. моя/, тажитЕ.та и сестра й се хилели и гледали към нея. Тя ги попитала защо се хилят, като в този момент М.И. я хванала първа за косата. На свой ред П. започнала да се отбранява като драскала тъжитЕ.та. Насъбрали се много хора, като в този момент дошла и майка й, която не носела нищо в ръцете си и по никакъв начин не ударила тъжитЕ.та. След намесата на майка й двете бил разтървани и инцидентът приключил. Всички тези нейни обяснения освен, че се опровергават от показанията на свидетелите на обвинението, се намират и в драстично противоречие с показанията на подс.Ж.П..

Според последната, след като тя чула, че нещо се случва на улицата излязла и видяла как дъщеря й била скубана едновременно от тъжитЕ.та, сестра й и св.А.. Такова нещо не се твърди дори и от подс.С.П.. След това Ж.П. тръгнала към тях, но в един момент там се появила и бабата на тъжитЕ.та, която носела дърво в ръцете си. Бабата също заскубала дъщеря й, при което Ж.П. се намесила и изтръгнала със сила дървото от ръцете на бабата, като започнала тя да го държи. Нищо такова не се твърди не само от С.П., но и от снахата – св.В. П.. Пак според обясненията на подс.Ж.П. тя не била удряла с нищо и по никакъв начин тъжитЕ.та. Това категорично се опровергава не само от гореизброените свидетели, но и от отразените в СМУ наранявания по тялото на пострадалата. Те са били констатирани на следващия ден и не може да не направи впечатление, че всички масивни кръвонА.дания със синкавовиолетов цвят са с линейна форма, като гърба са разположени двустранно. Това иде да покаже, че свидетелите на обвинението говорят истината, като механизмът на причиняване на телесната повреда е именно посредством нанА.не на удари по главата, гърба и крайниците с дървена пръчка.

Съдът не дава вяра и на показанията на св.В. П., т.к. те звучат изключително недостоверно. Според нея инцидентът бил станал около 13.45 часа, т.к. преди това около 13.30 часа тъжитЕ.та, сестра й и зет й минали покрай дома им, а след около 15 минути се върнали. Пак според тази свидетЕ. инцидентът възникнал, т.к. тъжитЕ.та обидила С., наричайки я „грозотия” и „маймуна”. Нищо такова не се твърди от самата С.П.. Св.П. твърди, че когато инцидентът започнал нейното дете, което било на една година се разплакало, а тя се уплашила и тръгнала към задния двор на къщата, за да извика мъжа си. Бавила се около пет минути, след което се върнала и тогава видяла, че Ж.П. излиза от къщата. Двете със свекърва си заедно излезли на улицата, но С. и М.  вече  били разтървани от св.А.. Твърди, че  Ж.П. не е държала нищо в ръцете си през цялото време. Това противоречи дори и на обясненията на подс.Ж.П., която признава, че в един момент е държала дървена пръчка в ръцете, макар и да обяснява недостоверно, че тя била отнета от ръцете на бабата на подсъдимата.

С оглед на всичко това съдът не кредитира обясненията на двете подсъдими и показанията на св.П..

Съдът кредитира представеното от страна на защитата като писмено доказателство СМУ № 20/2012г., издадено от съдебен лекар – д-р П.Митев, в което са описани причинени на С.П. травматични увреждания: две охлузвания на тила в дясно дължина 1.5 и 0.8 см. и охлузване на външната повърхност на дясната мишница с размери 1.5х 1см. и 0.6х0.5 см. Отразено е, че тези наранявания по сведение на освидетелстваната са получени на 09.09.2012г. след като била бита от три лица – тъжитЕ.та, сестра й и съпруга на сестра й. На това обстоятелство съдът обаче не дава вяра, защото дори в обясненията си в съдебно заседание подс.С.П. не сочи да е била бита от тримата, а заявява, че  само била скубана от тъжитЕ.та. Отделно от това за съда не остана съмнение, че тези увреждания са били причинени от страна на тъжитЕ.та, но в момент, когато тя се е отбранявала след като била заскубана от П. и на свой ред е започнала да драска и скубе нападатЕ.та си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимите С. и Ж. П. са осъществили престъпния състав на чл.130 ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2от НК, като на 09.09.2012г. в гр.Септември, в съучастие като съизвършители, са причинили на М.Р.И. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, в резултата на нанесените травматични увреждания, подробно описани по-горе.

Авторството на деянието, както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се доказаха по един несъмнен начин.  

Подсъдимите са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението и са искали настъпването на обществено-опасните последици на деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

Подсъдимите са съучастници в извършване на престъпното посегателство, под формата на съизвършителство. Вярно е, че подс.С.П. само е държала пострадалата за косата, като я била навела надолу и тя се падала с гръб към майка й. Вярно е, че само подс.Ж.П. е нанесла съставомерните телесни увреждания, но това не означава, че подс.С.П. не следва да носи наказателна отговорност. Дори в началото на инцидента да не е възникнала общност на умисъла у двете подсъдими за причиняване на телесна повреда над тъжитЕ.та, то такъв е възникнал в момента, когато подс.Ж.П. се е появила при двете и започнала да нанА. удари над пострадалата. Тогава С. е възприела поведението на своята майка и не се е отказала, а е продължила да държи пострадалата, с цел Ж.П. да продължи да й нанА. неколкокртано удари, като всяка една от двете е съзнавала приноса на другата в постигането на общия престъпен резултат.

В този ред на мисли неоснователно се явява искането на защитата за оправдаване на подс.С.П., поради обстоятелствното, че тя лично не е причинила съставомерни телесни увреждания. Съдебната практика изобилства от примери относно това, че при групов побой над конкретен пострадал, наказателна отговорност за съучастническа дейност ще носят всички участници в побоя като е без значение кой точно е причинил съставомерните телесни повреди.

Не може да бъде уважено и искането на защитата за оправдаване на подс.Ж.П. поради обстоятелството, че тя действала в условията на неизбежна отбрана, опитвайки да защити дъщеря си. От пространно коментираните по-горе доказателства стана абсолютно ясно, че не тъжитЕ.та, а подс.С.П. е извършила акт на нападение, посредством заскубването на М.И. и навеждането й към земята, като именно последната е била поставена в условията да се защитава.

При определяне вида на отговорността, която следва да понесат двете подсъдими съдът отчете обстоятелството, че за извършеното от тях престъпление се предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до 2 години, както и че двете са пълнолетни, не са осъждани, не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава 8, раздел 4 от НК и от деянието няма настъпили материални щети, подлежащи на възстановяване.

При това положение по отношение на всяка от двете подсъдими са налице материалноправните предпоставки за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК.

При определяне и индивидуализация на наказанието съдът отчете завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, като изходи от времето, мястото и начина на неговото извършване, а именно публично, дЕ.нстративно и чрез употреба на груба физическа сила.

Самите подсъдими са личности с невисока степен на обществена опасност, доколкото не са осъждани, няма данни да са криминално проявени, както и да са негативно охарактеризирани по местоживеене. Настоящото деяние се явява инцидентно в техния живот.

Подбудите за извършване на деянието се коренят в личността на всяка от подсъдимите, в незачитането на установения правов ред и правото на неприкосновеност на личността.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало и добрите  характеристични данни по местоживеене, доколкото няма данни за противното, а  като отегчаващи   мястото и времето на извършване на престъплението – публично, пред очите на множество хора и с възможност скандалното и арогантно поведение да бъде възприето от обществото. Отчетоха се и множеството конкретни  травматични увреждания, причинени на пострадалата, всяко от които има характер на лека телесна повреда по чл.130 ал.1 от НК.

          Предвид  това и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест, за всяка от двете подсъдими, както и степента на участие и приноса на всяка от тях в извършване на инкриминираното престъпление съдът намери, че след като освободи от наказателна отговорност извършителите то следва да им бъде наложено административно наказание глоба в размер на по 1500, с което ще бъдат постигнати целите на наказанието и ще е съответно на степента на обществена опасност на извършеното от тях.

          При определяне конкретния размер на глобата наложена на подсъдимите съдът изходи и от тяхното семейно, материално положение и имотно състояние.

При този изход на делото и след преценка на събраните доказателства, съобразявайки вида и естеството на нанесените телесни увреждания, създадения здравен дискомфорт у пострадалата и протеклия оздравителен период, както и свързаните с него болки и страдания, съблюдавайки правилата на справедливостта, съдът намери за частично основателен предявеният от тъжитЕ.та солидарно против подсъдимите граждански иск по чл.45 от ЗЗД.

С оглед на това съдът осъди подсъдимите солидарно да заплатят на гражданския ищец сума в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в резултат на извършеното престъпление по чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. За разликата до претендирания размер от 5000 лева, гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите бяха осъдени солидарно да заплатят на тъжителя И. сторените разноски  по воденето на делото, включително и заплатен адвокатски хонорар, в размер общо на 341 лева, както и да заплатят в полза на държавата по бюджета на СВ държавна такса върху размера на уважения граждански иск в размер на 120 лева.

По изложените съображения, Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.

 

                  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: