Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260690
02.10.2020 година, град
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХXI
граждански състав, в публично заседание на първи септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 20928 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България
топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* срещу И.Д.Д., с която са предявни установителни
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и 86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на
енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за
енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна
енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо
водоснабдяване. Ответникът като ползвател на имот, находящ се в *****, магазин, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а
като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставеното му,
съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава
в размер на законната лихва, съгласно чл. 35 от ОУ. С оглед сключения при общи
условия договор за покупко- продажба на топлинна енергия, дружеството, в
качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 157.39
лева през периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., вкл. изравнителна сметка
от 9.96 лева, която не била заплатена. Предвид забавата в плащането, се дължала
и сумата от 17.64 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата. Срещу ответника
било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
частно гр. дело била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски,
срещу която постъпило възражение. Иска да бъдат установени задълженията. Претендира
се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване, както и присъждането на разноските за заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, с който се оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ответника, защото обектът не бил присъединен към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, в имота нямало отоплителни тела
и не били монтирани средства за измерване. Твърди, че обектът не е в режим на
етажна собственост.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Относно допустимостта:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЕВН България
топлофикация” ЕАД срещу И.Д.Д., по което е образувано ч. гр. дело № 16749/2019
г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение за процесните суми, както и за разноските.
В срок е постъпило възражение от длъжника и съдът е указал
на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради
което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество на спора:
За процесния период съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.
1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Разпоредбата предвижда две условия за възникването на
облигационното отношение, а именно: лицето да е собственик/титуляр на вещно
право на ползване и да е присъединено към
абонатна станция. Последното изискване се отнася за присъединяването на
самият обект от етажната собственост, чрез което всъщност се предоставя
възможността собственика му да получава и да ползва доставяната до абонатната
станция топлинна енергия. Този извод следва тълкуването на разпоредбата и
използваното множествено число в „присъединени“ към абонатната станция.
Изискването за присъединяване е напълно логично, защото, без да е има такова
(чрез съответния тръбопровод до имота) собственикът/ползвателят не би могъл да
получава доставката. В тази връзка е приета и разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ,
която предвижда, че клиентите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, т.е. за да има право ищецът да претендира плащане на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, следва да се докаже
възникването на облигационно правоотношение чрез присъединяване на обекта на
ползвателя към станцията и последващо прекратяване на топлоснабдяването към
имота.
От приетата СТЕ, която съдът кредитира, се установява, че
абонатната станция в жилищния блок, в който се намира имотът, върху който има
запазено право на ползване ответника, е работела и е подавала ТЕ за отопление и
БГВ. При изслушването си вещото лице конкретизира, че в самия обект-магазин,
няма тръби и отоплителни уреди, като при огледа не е забелязал да преминават
вертикални разпределителни щрангове през този имот.
Предвид тези данни, съдът намира, че не е изпълнено второто
условия на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и имотът на ответника, макар да се
намира в сграда етажна собственост, реално не е присъединен към абонатната
станция, която я обслужва. Поради това между него и ищеца не е възникнало
облигационно отношение и не намира приложение разпоредбата на чл. 153, ал. 6
ЗЕ.
Предвид липсата на облигационно правоотношение предявените искове
са неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва
да бъде присъдена сумата от 330 лева разноски за адв. възн.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕВН България топлофикация”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37 срещу И.Д.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, магазин, искове за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Д.Д., ДЪЛЖИ на „ЕВН България топлофикация” ЕАД, следните суми: 157.39 лева– главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в *****, за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2019г., включващи
147.43 лева за периода 01.05.2017г.-30.04.2019г. и изравнителна сметка от 9.96
лева за периода 01.10.2016г.-30.04.2017г. и
17.64 лева- представляваща
обезщетение за забавено плащане на горното задължение за периода от
04.07.2017г. до 15.10.2019г., ведно със
законна лихва, върху главницата считано от дата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда на 16.10.2019г. до пълното и изплащане, за които суми е била издадена Заповед №
9095 от 17.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
по ч. гр. дело № 16749/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА
„ЕВН България топлофикация” ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на И.Д.Д., ЕГН
**********, сумата от 330.00 лева /триста и тридесет лева/- разноските в
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.