РЕШЕНИЕ
№. 1909
гр. Пловдив, 21.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Б.К. и участието на прокурора ИВАН СПИРОВ, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 1725 по описа на съда
за 2021 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, чрез процесуалния представител –
юрисконсулт Г.Б., срещу Решение № 598 от 13.05.2021 г., постановено по а.н.д № 2015 по описа за 2021 г. на Районен съд – Пловдив XXII – ри наказателен състав, с
което е отменено Наказателно постановление № 20-1030-011445 от 29.10.2020г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Пловдив, с което на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на А.С.С., ЕГН **********,***, са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 50лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 1 месец за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното наказване са допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че административното нарушението е безспорно
установено и правилно е подведено под приложимата санкционна норма като е
ангажирана отговорността на собственика на процесното моторно превозно
средство. Претендира се отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на издаденото наказателно
постановление. Иска се присъждане на
съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на ответната страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – А.С.С., ЕГН **********, с адрес: ***, не взема становище
по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от А.С.С. срещу НП
№ 20-1030-011445 от 29.10.2020г. на началник група в Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз
основа на АУАН № 938536/24.09.2021г., съставен от Й.В.К.– на длъжност полицейски
инспектор към ОД на МВР – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат
до следното: На 22.08.2020г. около 14:25ч., в с.Ягодово на ул.“Христо Ботев“ –
до параклис „Св.Петър и Павел“, като мотоциклетист – Ямаха ***с рег. № ***,
държава България, при обстоятелства: в качеството му на собственик на
мотоциклет Ямаха с *** не посочва водача на горепосочения мотоциклет, който е
извършил следното нарушение: „Не спира при ясно подаден сигнал със стоп палка
от контролен орган на МВР, с което осъществил състава на чл.103 от ЗДвП - отказва да изпълни
нареждане на органите за контрол и регулиране на движението във връзка с чл.
188 от ЗДвП“.
Актът бил съставен в
присъствие на нарушителя, който го подписал като отбелязал, че има възражения.
В последните същият заявил, че не му е известено на инкриминираните дата, място
и час кое лице е управлявало собствения му мотоциклет. Това обстоятелство
отразил и в нарочна декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка била възприета изцяло от административнонаказващия орган, който за
нарушението по чл. 103 от ЗДвП и на осн. чл. 175, ал.1, т. 4 от ЗДвП наложил на собственика на МПС глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че е
налице разминаване между фактическото и юридическо обвинение, посочени в
наказателното постановление, тъй като отговорността на нарушителя следвало да
бъде ангажирана за нарушение по чл.188, ал.1, вр.чл.103 от ЗДвП, а не
единствено по реда на чл.103 от ЗДвП. В подкрепа на този извод съдът отбелязал,
че отговорността на дееца била реализирана в качеството му на собственик на
МПС, което било в противоречие с описаното нарушение, извършено като водач на
МПС. Горното дало основание на съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
ІV. От правна страна:
9. Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП, "Собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство". Посочената норма въвеждат оборима законова презумция, че
собственикът на МПС-то, посочено в талона за регистрация е извършил
нарушението. Иначе казано, предполага се до доказване на противното, че
собственикът упражнява абсолютното си право на собственост в пълен обем, в това
число и едно от проявленията на субективното вещно право – ползването,
изразяващо се в случая във физическото управление на движимата вещ. Тежестта за
оборването на тази презумпция е поставена върху собственика на МПС, с което е
извършено нарушението.
Видно е, че законът е въвел облекчен режим за уличеното в нарушение лице
да обори тази презумпция като единственото изискване е да направи изрично
изявление пред контролните органи като посочи кое е лицето, което е управлявало
МПС. При липсата на възражения в тази насока възниква основание за ангажиране
личната отговорност на собственика на МПС за извършеното административно
нарушение, което се счита реализирано от същия, а не от неизвестен извършител.
Иначе казано, в случая отговорността на собственика на МПС не е за нарушение по
чл. 188, ал.1 от ЗДвП, тъй като посочената норма не въвежда правило за
поведение, а за конкретно извършеното административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Липсата на привръзка между двете норми в наказателното постановление не
води до сочените от районния съд съществени процесуални нарушения, тъй като по
никакъв начин не засяга правото на защита на дееца, нито се прегражда
възможността му да разбере за какво деяние е ангажирана отговорността му и с кои
свой действия е извършил нарушението.
Обстоятелствата по извършените административни нарушения са безспорно
изяснени в хода на образуваното административно-наказателно производство и
потвърдени в хода на съдебното дирене. Безспорно е, че на посочените от
наказващия орган дата, място и час процесното
МПС е било в движение, при управлението на което са настъпили и юридичските
фактите, свързани с нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, който
определя, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Привлеченият към отговорност собственик на МПС
не сочи друго лице, чиято отговорност да бъде ангажирана. При това положение поведението
на собственик на МПС се явява съставомерно именно по чл. 103 от ЗДвП.
Законосъобразно е прието, че се касае за негова виновна отговорност по смисъла
на чл. 7 от ЗАНН за установеното административно нарушение. Правилна е и
преценката, че той следва да се впише като водач. Наложените наказания са
съобразени по вид и размер с приложимата санкционна норма.
По делото не се
твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл.
28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е достатъчно, за да се
обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива белезите на
"маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен.
V. По съдебните разноски.
10. Предвид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска
защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 598 от 13.05.2021 г., постановено по а.н.д № 2015 по описа за 2021 г., на Районен съд –
Пловдив, XXII – ри наказателен състав.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
20-1030-011445 от 29.10.2020г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР - Пловдив, с което на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на А.С.С., ЕГН **********,***,
са наложени административни наказания “глоба” в размер на 50лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за 1 месец за извършено административно нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********,*** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.