№ 7
гр. Велики Преслав, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200321 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Напоителни
системи“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис
III“№136, ет.3, представлявано по закон от С. Д.-изпълнителен директор, представлявано по
пълномощие от Д. Д.-юрисконсулт срещу НП №114/06.11.2023 г. издадено от Директор на
Басейнова дирекция „Черноморски район“.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалните норми и при неправилно и необосновано прилагане на
материалния закон, поради което следва да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява от процесуален представител-юрисконсулт,
поддържа жалбата и изложените в нея обстоятелства, като моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя разноски
за юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител- юрисконсулт, който излага
подробни съображения в подкрепа на обжалваното наказателно постановление, като счита същото
за законосъобразно и правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено, както и да им бъдат
присъдени разноски за юрисконсулско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка
и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени
ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното: На
04.04.2023 г. длъжностни лица в дирекция "Контрол" към БД ИБР, оправомощени на осн. чл. 201,
ал. 1 предл. второ от ЗВ със Заповед №192/20.07.2021 г. и Заповед №315/09.12.2021 г. и двете,
издадени от директор на същата дирекция свидетелите Д. Ч. и Н. К., извършили две проверки на
място на обект язовир „Тича“ във връзка с изпълнение на условията за водовземане през месец
1
март 2023 г., съгласно утвърдения график за използване на водите на комплексните и значими
язовири, утвърдено от министъра на околната среда и водите, по разрешително за водовземане
№0166/08.01.2004 г., издадено на „Напоителни системи“ЕАД, гр.София, ЕИК ********* за обект
язовир „Тича“, Община Върбица, обл.Шумен, продължено с Решение №183/14.10.2020 г. на
министъра на околната среда и водите за срок до 30.07.2030 г., както и на изпълнение на условията
за водовземане съгласно издаденото разрешително на ВЕЦ „МОСТА" на язовир Тича, собственост
на „Касиопея – 7“ЕООД, ЕИК *********, гр.София.
При проверките на място е установено, че през месец март 2023 г. ВЕЦ „МОСТА"е
работил с прекъсвания и по време на тези прекъсвания, дружеството жалбоподател „Напоителни
системи“ЕАД не е осигурявало водни маси за екологични нужди в река „Голяма Камчия“, след
язовирната стена на язовир „Тича“, с което е нарушило изискванията на т.7 от Раздел „Условия на
водовземането“ на разрешителното, в която е посочено задължението на адресата на
разрешителното, водовземането да се извършва в съответствие с месечния график за ползване на
водите на комплексните и значими язовири, утвърден от министъра на околната среда и водите,
съответно това задължение е доразвито в утвърдения за месец март 2023 г. график в раздел
„Условия, при които се утвърждава графикът за м.март 2023 г.“, конкретно в т.7: Отпуснатите
водни обеми за осигуряване на минимално допустимия отток, в коритата на реките, следва да се
подават равномерно през денонощието, с цел непрекъснато оводняване.“
Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол №Ш-103/04.04.2023
г. и Констативен протокол №Ш-95/04.04.2023 г.
От които е видно, че са направени констатации, че екоотока за месец март 2023 г. е
600 000 куб.м., като през този месец ВЕЦ“МОСТА“ е работел с прекъсвания и не е могъл да
осигури постоянно екоотока в р.Голяма Камчия. Екоотокът в р.Голяма Камчия се осигурявал от
ВЕЦ“МОСТА“ и от загубите от основен изпускател, като по данни на „Напоителни системи“ЕАД-
клон Шумен загубите за посочения период са били 32 147 куб.м. За екологични нужди през месец
март 2023 г. от ВЕЦ“МОСТА“ са отчетени 547 000 куб.м. или общо 579 147 куб.м. В утвърдения
график е посочено, че водите за осигуряване на минимално допустим отток в реката след язовира
могат да се преработват чрез ВЕЦ“МОСТА“. Към датата на проверката оттока в реката бил слаб.
Чрез който екологичен отток се осигурявало съществуването на речните екосистеми във водния
обект, като количество на оттока под минималното би могло да причини измиране на речните
екосистеми - риба, растителни видове и фауна. Задължение на титуляра на разрешителното било
осигуряване на необходимия минимален отток, по времето, когато ВЕЦ“МОСТА“ не е работел и
това не могло да стане чрез него. Бездействието на титуляра на разрешителното за водовземане по
Закона за водите, изразяващо се в неосигуряване минимално допустимия отток, в коритото на
р.Голяма Камчия, равномерно през денонощието, с цел непрекъснато оводняване, според
административнонаказващия орган е нарушение на т.7 от Раздел „Условия на водовземането“ на
разрешителното за водовземане №0166/08.01.2004 г., издадено на „Напоителни системи“ЕАД,
гр.София, ЕИК ********* за обект язовир „Тича“, Община Върбица, обл.Шумен, продължено с
Решение №183/14.10.2020 г. на министъра на околната среда и водите за срок до 30.07.2030 г. във
вр. т.7 на раздел „Условия, при които се утвърждава графикът за м.март 2023 г.“ от утвърдения за
месец март 2023 г. график, с което е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 11 от
ЗВ, съгласно която водоползвателите титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на Закон за водите и комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.
2
Предвид посоченото по-горе неизпълнение, произтичащо от Закона за водите във връзка
с издаденото разрешително, на титуляра на разрешителното за водовземане, е съставен АУАН
№75 бл.№000885 на 26.05.20232 г. Въз основа на съставения АУАН на 06.11.2023 г. директорът на
БД Черноморски район издал обжалваното НП, с което за нарушение на правилото на чл. 48, ал. 1,
т. 11 вр. с чл.53, ал.1 от Закона за водите и на осн. чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ на жалбоподателя е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
Горната фактическа обстановка, съдът приема за установена с кредитираните като напълно
достоверни показанията на разпитаните свидетели на АНО. Съдът възприе показанията им, т.к
разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им
във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с
установеното по делото. Съдът кредитира кредитира и неоспорените писмени доказателства,
доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни доказателства и в съвкупност с тях по
един безспорен начин, допринасят за установяване на гореописаната фактическа обстановка.
Всички доказателства са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, поради което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
Следва да се обсъди Констативен протокол №Ш-103/04.04.2023 г. и Констативен протокол №Ш-
95/04.04.2023 г., като официални документи, които се ползват с обвързваща доказателствена сила
за посочените факти, изрично удостоверени в тях. От същия се установява по безспорен начин
неосигуряване на екоотока за месец март 2023 г. е 600 000 куб.м. на коритото на р.Голяма Камчия.
Тези факти се установяват и от свидетелите Ч. и К.. Показанията на свидетелите допълват и
конкретизират, отразеното в Констативните протоколи, ето защо съдът прие, че не е налице
противоречие в тези доказателствени материали.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона четиринадесетдневен срок от връчването на НП. Ето защо, същата е
допустима.
Относно основателността на жалбата: Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните норми, налагащи
неговата отмяна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 201, ал.1 и ал.2 от ЗВ и чл.167 и чл.168 ЗООС
вр. с чл.37, ал.1, б.“б“ и чл. 47, ал. 1, б. "б" ЗАНН и Заповед №192/20.07.2021 г. и Заповед
№315/09.12.2021 г. и двете Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. При
съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34,
ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е
спазил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН за преценка на възраженията, събраните и
представени доказателства.
Спазена е процедурата по съставянето и връчването им и съдържат всички изискуеми
3
съобразно разпоредбите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН реквизити, в това число описание на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и неговата правна квалификация.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и в НП не е посочена датата
на извършване на нарушението, предвид че от обективна страна нарушението, за което е
повдигнато обвинението се осъществява чрез бездействие и то за определен период от време,
който съгласно утвърдения от Министъра на околната среда и водите е месечен, чрез посочването
на период на извършване на деянието месец март 2023 г. от административнонаказващия орган е
спазил изискванията на ЗАНН за посочване на дата на извършване на нарушението. Поради което
не е допуснато соченото от жалбоподателя, съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до ограничаване на правото му на защита.
В АУАН и НП правилно е посочена квалификацията на административното нарушение,
поради което направеното от жалбоподателя възражение в този смисъл съдът счита за
неоснователно. Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на условията на разрешителното за водовползване, което е издадено на
жалбоподателя. Установи се по безспорен начин, че дружеството жалбоподател, по време на
прекъсване на работата на ВЕЦ“МОСТА“ не е осигурило екоотока в р.Голяма Камчия, който е бил
600 000 куб.м. Поради, което правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. В АУАН и НП са посочени всички факти. Доколкото отговорността е на юридическо
лице, а тя е обективна и безвиновна, не е необходимо наличието на субективната страна на
нарушението да е реализирана, нито да бъде изследвана от съда.
Санкционната разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите предвижда, че
физическо или юридическо лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и
системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от
предвидените условия в разрешителното се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 лв.
до 10 000 лв.;. Наложената на основание посочената разпоредба имуществена санкция е
индивидуализирана от наказващия орган в минимален размер от 2000 лв., при отчитане на
предвидените в чл. 27, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН критерии и според настоящия състав същата съответства
на характера на извършеното нарушение и би постигнала визираните в ЗАНН цели на наказанието.
Съдът намира, че отговорността на жалбоподателя правилно е ангажирана от
административнонаказващия орган.
Съобразявайки посоченото и във връзка с проверка на материалноправната
законосъобразност на наказателното постановление, в частта за наложената санкция настоящият
състав намира, че определеното наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева е
обосновано определена, като това е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца.
Съдът намира и че извършеното не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б.
"а" от ЗАНН, какъвто довод се прави в жалбата и се поддържа в съдебно заседание, тъй като
установеното по несъмнен начин нарушение не се отличава по степен на обществена опасност по-
ниска от обичайната за този вид нарушения. Същото е формално по вид, на просто извършване и
за съставомерността му не е необходимо възникването на вредни последици.
Ето защо депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди като законосъобразно и обосновано.
В настоящото производство са претендирани разноски от страните, поради което съдът
дължи произнасяне и с оглед изхода на делото на адм. наказващия орган следва да се присъдят
4
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение, следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от
Закона за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80.00 до 120.00 лв.. С
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът стигна до извода, че за осъщественото от
юрисконсулта процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се
присъди и определи възнаграждение в размер на 80.00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №114/06.11.2023 г. издадено от
Директор на Басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на „Напоителни системи“ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цар Борис III“№136, ет.3,
представлявано по закон от С. Д.-изпълнителен директор, представлявано по пълномощие от Д.
Д.-юрисконсулт, за нарушение по чл.48, ал.1, т.11 вр. с чл.53, ал.1 от Закона за водите и на
основание чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция”
в размер на 2000.00 лева.
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Цар Борис III“№136, ет.3 да заплати Басейнова дирекция
„Черноморски район“ сумата от 80.00 лева /осемдесет лева/, представляваща сторените пред
районния съд разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5