РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Кърджали, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Пламен Ал. Александров
Кирил М. Димов
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Въззивно
гражданско дело № 20225100500016 по описа за 2022 година
С решение № 157 от 15.10.2021 г., постановено по гр. д. № 635/2021 г.,
Районен съд – Кърджали отхвърлил предявения от „Р-Р И. *“ О. гр. К. срещу
о. К. установителен иск за признаване за установено, че о. К. дължи на „Р-Р
И. *“ О. гр. К. сумата в размер на 791.84 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г. върху сумата 14 112 лева с ДДС –
главница, представляваща неизплатено парично задължение за плащане
цената на извършено зимно поддържане, снегопочистване и опесъчаване на
четвъртокласна общинска пътна мрежа на о. К. за оперативен сезон 2019/2020
г., по договор № 16470-02/15.10.2019 г., за която е издадена фактура №
**********/23.03.2020 г., ведно със законна лихва върху 14 112 лева, считано
от 19.02.2021 г. – дата на постъпване на заявлението до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
260120/22.02.2021 г. по ч. гр. д. № 324/2021 г. по описа на КРС. С решението
съдът е осъдил „Р-Р И. *“ О. гр. К. да заплати на о. К. разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът – „Р-Р
1
И. *“ О. гр. К., който чрез своя представител по пълномощие го обжалва като
неправилно – необосновано, постановено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Твърди, че плащането на задължението за главница в размер на
14 112 лева от страна на о. К. по сметка на НАП е извършено на 19.03.2021 г.,
която дата не предхожда датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 19.02.2021 г. В тази връзка сочи, че не е спорно дали главницата е платена, а
към кой момент е погасена и дали към момента на подаване на заявлението
длъжникът е имал непогасени задължения по договора между тях и дали е
изпаднал в забава и ако да – към кой момент. Безспорно било, че фактура №
**********/23.03.2020 г. за сумата от 14 112 лева била получена и
неизплатена към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, както и че дължимата по тази фактура
сума е преведена по сметка на НАП от името на ищцовото дружество, в
качеството му на длъжник по изпълнително дело, едва на 19.03.2021 г. в хода
на процеса. Съгласно ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Очевидно било ,че длъжникът по договора е изпаднал в забава след
23.04.2020 г. и дължал обезщетение за забава. Независимо, че ответникът по
делото погасил главницата, същият дължал лихви за забава от деня на
забавата до дена на погасяване на задължението. Счита, че присъдената от
заповедния съд лихва за забава, както и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до погасяването на
задължението се дължи от ответника, тъй като касае период, предхождащ
погасяването на главницата. Поради изложеното, моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск по отношение на
претендираната лихва за забава в размер на 791.84 лева, за периода от
01.07.2020 г. до 18.01.2021 г., върху сумата от 14 112 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2021 г.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемия о. К., чрез представител по пълномощие, с който
оспорва жалбата. Счита същата за недопустима и неоснователна. Излага
съображения за просрочие на жалбата, както и за нейната неоснователност.
Моли съда да я отхвърли. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
2
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо правен
интерес от обжалването на решението. В тази връзка неоснователен е довода
на въззиваемия за просрочие на въззивната жалба. Видно от материалите по
делото ищецът „Р-Р И. *“ О. гр. К. (въззивник в тази инстанция) е получил
съобщение за изготвеното решение, ведно с препис от същото, на 10.11.2021
г., поради което срокът за обжалване на решението изтича на 24.11.2021 г.
(присъствен ден). Установява се също, че въззивната жалба, подписана с
електронен подпис от представителя по пълномощие, е изпратена по
електронната поща на 24.11.2021 г. в 23:49 часа. Съгласно чл. 62, ал. 1 от
ГПК, последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия
час, а съгласно ал. 2 на същия член, срокът не се смята за пропуснат, когато
изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.
Обстоятелството, че към въззивната жалба не е било представено
пълномощно за надлежна представителна власт на подалия я адвокат, за
което същата е оставена без движение, не обуславя нейното просрочие,
доколкото в дадения от съда срок констатираната нередовност е била
отстранена.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Решението на Районен съд – Кърджали е валидно и допустимо, като не
са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването
му като недопустимо.
Първоинстанционното исково производство е образувано по предявен
иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на о. К. съществуване на вземане на „Р-Р И. *“ О. гр. К. за
следните суми: 14 112 лева – главница, 791.84 лева-мораторна лихва върху
главницата, считано от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, произтичащи от
неизплатена фактура № **********/ 23.03.2020 г. на обща стойност 14 112
лева с включен ДДС, съгласно договор № 16470-02/15.10.2019 г. и протокол
№ 3 за м. февруари 2020 г. за извършено зимно поддържане, снегопочистване
3
и опесъчаване на четвъртокласната общинска пътна мрежа на о. К.,
оперативен сезон 2019/2021 г., за което парично вземане е издадена заповед
№ 260120/22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 324/2021 г. на РС – Кърджали.
Поради оттегляне на предявения иск за главницата от 14 112 лева
производството по делото е прекратено с влязъл в сила съдебен акт в частта,
относно главницата от 14 112 лева с включен ДДС, за която е издадена
фактура № **********/23.03.2020 г. по договор № 16470-02/ 15.10.2019 г. и
протокол № 3 за м. февруари 2020 г. за извършено зимно поддържане,
снегопочистване и опесъчаване на четвъртокласната общинска пътна мрежа
на о. К., оперативен сезон 2019/2021 г.
Установено е по делото, че страните са били в облигационно отношение
по силата на договор за възлагане на обществена поръчка за услуги с №
16470-02/15.10.2019г., по който ищецът приел да извърши зимно поддържане,
снегопочистване и опесъчаване на четвъртокласна общинска пътна мрежа на
о. К. за оперативен сезон 2019/ 2021г., както и че на основание този договор и
протокол № 3 за м. февруари 2020 г. за приемане на извършени дейности и
тяхното заплащане, ищецът е издал фактура № **********/23.03.2020 г. на
стойност 14112 лева с включен ДДС, получена от ответника на 23.03.2020 г.
срещу подпис.
Установено е също така, че на 03.02.2020 г. Национална агенция за
приходите, Териториална дирекция Пловдив, офис Кърджали, е изпратила на
ответника по иска – о. К. (въззиваем), запорно съобщение на основание чл.
202, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК за наложен запор
на вземанията на ищеца „Р-Р И. *“ О. по процесния договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги с № 16470-02/15.10.2019 г. в размер на 136 000
лева, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки по
изпълнително дело № *********/ 2017 г. на главен публичен изпълнител. Със
запорното съобщение о. К. е предупредена, че като трето задължено лице,
съгласно чл. 206, ал. 2 от ДОПК от датата на получаване на запорното
съобщение не може да предава запорираните суми или вещи, спрямо които
има задължение на пазач и че изпълнението след получаване на запорното
съобщение е недействително спрямо държавата, като при неизпълнение на
запора третото лице отговаря солидарно за задължението до размера на
4
собственото задължение към ищеца.
Във връзка със заявено от о. К. предстоящо плащане по процесния
договор № 16470-02/15.10.2019 г., документ за плащане – фактура №
**********/23.03.2020 г., в изпълнение на т. 5 от Решение № 592/21.08.2018
г. на Министерски съвет на Република България Министерство на финансите
е уведомило о. К., че ищцовото дружество „Р-Р И. *“ О. има просрочени
публични задължения и на основание т. 5.1.4. са предприети действия по
изпълнение на вземането по договора – разпореждане от 16.03.2021 г. за
изпълнение на основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, с което се разпорежда на о.
К. в 3-дневен срок да прехвърли запорираните суми в размер на 14 112 лева
по сметка на Териториална дирекция на НАП Пловдив. С платежно
нареждане от 19.03.2021 г. о. К. превежда по сметка на НАП запорираната
сума от 14 112 лева по фактура № **********/23.03.2020 г. от името на
задълженото лице „Р-Р И. *“ О..
Във връзка с горното, не се спори, че така извършеното плащане има
погасителен ефект в отношенията между страните по делото. И това е така,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, длъжникът се
освобождава от отговорност, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което
въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи
изпълнението. В случая, о. К. е извършила плащане към лице, овластено от
закона, каквото е публичният изпълнител, наложил запор върху вземането,
поради което вземането на ищцовото дружество към ответника о. К. е
погасено поради изпълнение.
При така установената безспорно фактическа обстановка спорно по
делото е единствено дължи ли ответника в първоинстанционното
производство мораторна лихва върху погасената чрез извършеното плащане
главница, респективно – изпаднал ли е ответникът в забава спрямо кредитора.
Както се посочи по – горе, на 03.02.2020 г. Национална агенция за
приходите, Териториална дирекция Пловдив, офис Кърджали, е изпратила на
о. К. (ответник по иска и въззиваем в тази инстанция) запорно съобщение на
основание чл. 202, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 215, ал. 1, т. 2 от ДОПК за
наложен запор на вземанията на ищеца „Р-Р И. *“ О. по процесния договор за
възлагане на обществена поръчка за услуги с № 16470-02/15.10.2019 г. в
размер на 136 000 лева, наложен с постановление за налагане на
5
обезпечителни мерки по изпълнително дело № *********/2017 г. на главен
публичен изпълнител. В тази връзка следва да се посочи, че запорът върху
вземания е разпореждане на съдебен изпълнител или на друг, овластен от
закона орган или лице (като например орган на НАП, както е в случая), с
което определено вземане на длъжника се предназначава за принудително
удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се
разпорежда с вземането, а на третото задължено лице – да плаща на
длъжника. Следователно, запорът е акт на публична власт, с който
едностранно овластеният от закона орган или лице забранява на третото
задължено лице да извършва плащане на длъжника. В случая, от датата на
получаването на запорното съобщение – 03.02.2020 г., третото задължено
лице – о. К., не може да предава дължимите от него суми по процесния
договор на длъжника („Р-Р И. *“ О.), като спрямо тях то има задължението на
пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е
недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря
солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.
Във връзка с горното, следва да се посочи, че доколкото с
постановлението на публичния изпълнител за налагане на обезпечителни
мерки е наложен запор на вземанията на ищеца „Р-Р И. *“ О. по процесния
договор за възлагане на обществена поръчка за услуги с № 16470-
02/15.10.2019 г. в размер на 136 000 лева, то всички дължими по този договор
суми, включващи както главницата по процесната фактура №
**********/23.03.2020 г., така и лихвите за забава при неизпълнение, са
предназначени за удовлетворяване на вземането на Държавата и следва да се
изплащат на НАП. Още повече, че о. К. е разпоредител с бюджет и
разплащанията й по процесния договор се извършват при условията и реда,
установени в Решение № 592 на МС от 21.08.2018 г.
При това положение, доколкото от 03.02.2020 г. е наложен запор на
вземанията на „Р-Р Инвест 1“ ООД по процесния договор за възлагане на
обществена поръчка за услуги с № 16470-02/15.10.2019 г. и е налице забрана
за изплащане на суми по този договор от о. К. на ищеца, в това число
главницата по процесната фактура № **********/ 23.03.2020 г. и лихвите за
забава, не е налице забава на о. К. по отношение на ищцовото дружество за
изплащане на задължението й по посочената фактура. Ето защо, о. К. не
дължи на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
6
главницата по процесната фактура, поради което предявения иск е
неоснователен.
Поради изложеното, като е отхвърлил предявения иск за признаване за
установено по отношение на о. К. съществуване на вземане на „Р-Р И. *“ О.
гр. К. за сумата от 791.84 лева – мораторна лихва върху главницата от 14 112
лева, считано от 01.07.2020 г. до 18.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази главница от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до окончателното й изплащане, съгласно договор № 16470-02/15.10.2019
г. и протокол № 3 за м. февруари 2020 г. за извършено зимно поддържане,
снегопочистване и опесъчаване на четвъртокласната общинска пътна мрежа
на о. К., оперативен сезон 2019/2021 г., за което парично вземане е издадена
заповед № 260120/22.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 324/2021 г. на РС – Кърджали,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на
въззиваемия юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК и чл. 280, ал.
3, т. 1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 157 от 15.10.2021 г., постановено по гр.
д. № 635/2021 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА „Р-Р И. *“О. със седалище и адрес на управление: гр. К.,
ж.к. район О. п., зона *, ет.*, ЕИК *, да заплати на о. К. с административен
адрес: гр. К., бул. „Б.“ № *, Булстат *, юрисконсултско възнаграждение за
въззивна инстанция в размер на 150 лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8