Решение по дело №15764/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

        АНЕТА ИЛЧЕВА

 

при участието на секретаря Поля Георгиева, разгледа докладваното от съдия Илчева в. гр. д. № 15764 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С неприсъствено решение № 445011 от 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 83351/2017 г. на СРС, 119 състав, е признато за незаконно уволнението на Я.П.И. и е отменена като незаконосъобразна Заповед №147 от 26.09.2017 г. на Управителя на „С.9.“ ООД за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 КТ като Я.П.И. е възстановена на длъжността “склададжия” в „С.9.“ ООД.

Срещу решението е подадена молба за отмяна на неприсъствено решение от ответника, в която се твърди наличието на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Сочи се, че са допуснати нарушения при призоваването на дружеството, тъй като същото е било търсено на адрес, различен от този, на който се намира (поради промени в номерацията), въпреки че същият не е бил променян. Сочи, че в уведомлението не са посочени евентуалните последици от постановяване на неприсъствено решение, нито е указана възможността за постановяване на такова. Навежда довод, че в популярните търсачки в интернет адресът излиза на ъгъла на ул. „Родопски извор“ и ул. „Пирински проход“, а всъщност дружеството се намира на ъгъла на ул. „Родопски извор“ и ул. „Ладога“. Намира, че дружеството не е било уведомено по надлежния ред, тъй като призовкарят е посещавал друг адрес, а не този, на който се намира дружеството. Излага, че не са изпълнени предпоставките на чл. 47, ал. 1 ГПК, тъй като е извършено едно посещение, след което е залепено уведомление. Счита, че не може да се приложи и чл. 50 ГПК, тъй като дружеството не е напускало адреса си.

В подаден отговор на молбата за отмяна ищцата счита, че са налице предпоставките на чл. 239 ГПК, тъй като промяната на административната номерация на  ул. „****** е сведена до знанието на всички заинтересовани. Намира, че са изпълнени предпоставките за връчване на призовки и съобщения.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на ответника:

Молбата за отмяна на неприсъствено решение е допустима като подадена от ответника по иска и в законоустановения срок на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможността да участва в делото поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание или невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства.

В случая с оглед наведените доводи в молбата за отмяна молителят се позовава и на двете горепосочени основания. Видно от данните по делото на СРС препис от исковата молба с приложенията е бил изпратен до ответника на адрес ул. „******, като съобщението се е върнало в цялост с отбелязване, че на адреса има блок с 2 входа – вх. А - 20 апартамента, вх. Б – 24 апартамента, като няма обозначение за такава фирма, поради което съобщението се връща за уточнение на номер на апартамент. Съдът е разпоредил залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. В разписката призовкарят е посочил, че на адреса няма такава фирма, като от съседен магазин е получена информация, че фирмата е на друг адрес и често е търсена на този. Съдът е приел връчването за редовно и разпоредил съобщението да се приложи по делото.

При така установените факти, въззивната инстанция намира, че молбата е основателна.

Съобщенията и призовките до ответници-юридически лица, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, е посоченият в ТР адрес. Според чл. 50, ал. 4 ГПК уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК се залепва, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или някой, който е съгласен да получи съобщението, т. е. тази процедура е приложима в случая, че юридическото лице се намира на адреса. В конкретния случай от посоченото в съобщенията се установява, че търсената фирма не се намира на адреса, поради което е била неприложимо залепването на уведомление на съответния адрес, а се прилага чл. 50, ал. 2 ГПК.

След справка в www.google.com/maps съдът констатира, че действително адрес ул. „****** се намира на ъгъла на ул. „Родопски извор“ и ул. „Пирински проход“, а работилница за стъкла „С.9.“ ООД *** и ул. „Ладога“. От справка в ТР по партидата на ответното дружество се установи, че адресът на същото от 06.06.2008 г. до 16.10.2018 г. е  ул. „******, като от тази дата е посочен адрес ул. „******, който дружеството е променило, тъй като видно от прието в настоящата инстанция удостоверение от 27.09.2018 г. от ГИС София поземленият имот на ъгъла на ул. „Родопски извор“ и ул. „Ладога“, в който се намира сградата на „С.9.“ ООД, ***, определен на 01.04.2011 г.

От представения Анализ на правното състояние на имуществото на обект – общинска собственост се установява, че към 06.06.1995 г. помещението, намиращо се на адрес ул. „******, представляващо общинска собственост, е отдадено под наем на фирма „С.-**“. В решение № 1 от 15.04.2003 г. за регистриране на „С.-**“ ЕООД е посочено, че дружеството е със седалище и адрес на управление ***. От писмо от 29.08.2006 г. се установява, че на новопостроена жилищна сграда е даден административен адрес: гр. София, ул. „******.

Анализирайки посочените документи съдът стига до извода, че „С.9.“ ООД *** още от създаването си, като промяната на административната номерация впоследствие не може да се вмени като неблагоприятна последица на дружеството. Установява се, че дружеството не е променяло седалището си още 1995 г., когато помещението, в което се помещава, е било с адрес ул. „******, а впоследствие този номер е даден на новопостроена сграда, в която именно „С.9.“ ООД е било търсено. Не е налице укоримото поведение, което разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК има предвид, за да се приложат визираните в нея последици. Нито е налице чл. 47, ал. 1 ГПК, за да може да се залепи уведомление, тъй като дружеството е търсено на място, където то не се намира, а в действителност никога не е променяло седалището си.

Поради изложеното настоящият състав намира, че са налице посочените в чл. 240, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК основания за отмяна на неприсъственото решение и молбата за отмяна се явява основателна и следва да бъде уважена, като постановеното неприсъствено решение по гр. д. № 83351/2017 г. на СРС, 119 състав, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

Доколкото с настоящия съдебен акт не се слага край на спора по предявените искове, то не е налице хипотезата на чл. 81 ГПК и в това производство разноски не следва да се разпределят. Същите следва да бъдат разпределени от районния съд при постановяване на решение по предявените искове с оглед на изхода на спора по тях.

Воден от изложеното и на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ неприсъствено решение № 445011 от 05.07.2018 г., постановено по гр. д. № 83351/2017 г. на СРС, 119 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                  

 

 

 

                     2.