Решение по дело №279/2019 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 141
Дата: 3 октомври 2019 г. (в сила от 3 декември 2019 г.)
Съдия: Петя Николова Гатева
Дело: 20194340200279
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

гр. Троян,03.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ТРОЯНСКИ   РАЙОНЕН СЪД , трети  състав,

в  открито  заседание на   дванадесети септември,

през две хиляди и  деветнадесета    година в състав:

                                                         Председател: ПЕТЯ  ГАТЕВА

.............................

Секретар  Ваня Маринова

Прокурор 

като разгледа докладваното от съдията   Гатева

АНД №  279  по описа  на ТРС за  2019год., за да се произнесе – съобрази:

                

          Производство с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

          С Наказателно постановление  №1580/2019г. от 10.07.2019г.  на  Дончо И. Трашлиев - началник на отдел МРР Дунавска при Главна дирекция МРР  на жалбоподателката М.  Д.К. *** е наложено административно наказание  глоба в размер на 3 327.28/три хиляди  триста двадесет и седем лева и двадесет и осем  стотинки/лева за нарушение по чл.126 ал.1 предл.1 т.1  от Закона за  акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ и са отнети в полза на Държавата  акцизни стоки- 40 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт с действително  алкохолно съдържание по обем 54.0% vol., при 20° С; 160 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44.8 % vol, при 20° С и 120 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 48.3 % vol, при 20° С, годен за консумацияосоченото  наказателно постановление  е обжалвано от  М.  Д.К., която в законоустановения  срок е подала  жалба до  Троянски районен съд  и като се позовава на незаконосъобразността му, моли съда да постанови решение, с което да отмени   обжалваното  наказателно постановление.Изложени са съображения, че  АНО  при произнасянето си не е съобразил  представените писмени доказателства, а именно  6 бр. данъчни фактури, доказващи законния произход на процесния алкохолен продукт.Твърди се, че не е оборена формалната доказателствена сила на посочените фактури, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно.В подкрепа на   твърденията си  жалбоподателката   е  ангажирала  писмени  доказателства.

          В съдебно заседание  жалбоподателката М.  Д.К., редовно призована, се явява лично и с адв. Цачев от АК Ловеч, който поддържа жалбата  по изложените в нея съображения, подробно доразвити в пледоарията му по същество.

          Ответникът  по жалбата  отдел МРР Дунавска при ГД МРР – Митница Свищов се представлява от гл. юрисконсулт Явор Якимов, който  изразява становище, че  жалбата е неоснователна и недоказана и   обжалваното НП следва да се потвърди, като законосъобразно и обосновано.Съображенията си е развил подробно в пледоарията си по съществото на спора.

От показанията на разпитаните свидетели   А.Н.Й., М.Я.П. и П.Б.И. и от приложените към делото писмени  доказателства  съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 На 21.02.2019г. свидетелите А.Н.Й.  и  М.Я.П., служители на отдел ММГ, Главна дирекция МРР, в ЦМУ-София,  извършили проверка на частен имот - къща с двор, находящ се в *************** В имота се  намирал  Д. И. Х., баща на жалбоподателката  К.. Х. допуснал доброволно проверяващите служители в имота си и е присъствал при извършване на  проверката.Посочените свидетели  установили, че в маза на къщата  се държи течност с вид и мирис на алкохол в различни  съдове: 120 л жълтеникава течност с вид и мирис на алкохол с измерено алкохолно съдържание по обем 48% vol, държана в пластмасов бидон с неустановена вместимост; 40 л жълтеникава течност с вид и мирис на алкохол с измерено алкохолно съдържание по обем 54% vol, държана в пластмасов бидон с неустановена вместимост и  160 л жълтеникава течност с вид и мирис на алкохол с измерено алкохолно съдържание по обем 43% vol, държана в 8 бр. пластмасови туби с вместимост от по 20л всяка.При проведен разговор с Христов, същият заявил, че установеното количество ракия – общо 320литра  е собственост на дъщеря му - М.Д.К.,***. К. е уведомена за извършената проверка  и  е пристигнала в дома на баща си. Пред проверяващите е потвърдила заявеното от баща и, че  ракията е нейна собственост, за лична употреба. Не е представила за  нея  документи, удостоверяващи заплатен/обезпечен акциз, съгласно изискванията на ЗАДС.

           Свидетелите Й. и П. по съответния ред, установен в Наредба №3/2006г. на МФ,  са   взели  12 проби, като съставили  Протокол за извършена проверка № 19BG9999A006603/21.02.2019 г. Установената течност  с вид и мирис на алкохол   била подробно описана и иззета с Опис на иззетите веществени и писмени доказателства, който е неразделна част от Протокол за извършена проверка № 19BG9999A006603/21.02.2019 г., като  пластмасовите туби   били обезпечени посредством поставяне на хартиени стикери на капачките, с подписи на проверяващия екип и М.К..На място  е бил извършен и полеви тест с денситометър със сериен  №82740986, който е отчел посочените по-горе алкохолни градуси.

В Централна митническа лаборатория  гр. София са изготвени три  експертизи, както следва: 1/ Експертиза № 23_05.03.2019/08.04.2019г., касаеща Протокол за вземане на проба №45/21.02.2019г. - взета проба от жълтеникава течност с мирис на алкохол, разпределена в 2 бр. пластмасови туби - общо количество 40 литра, като в становището на експертизата анализираната проба е определена като „неденатуриран дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 54.0 % vol, при 20° С”; 2/Експертиза № 24_05.03.2019/08.04.2019г., касаеща Протокол за вземане на проба №46/21.02.2019г. - взета проба от жълтеникава течност с мирис на алкохол, разпределена в 8 бр. пластмасови туби - общо количество 160 литра, като в становището на експертизата анализираната проба е определена като „дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44.8 % vol, при 20° С, годен за консумация”  и 3/Експертиза № 01_01.03.2019/26.03.2019г., касаеща Протокол за вземане на проба
№47/21.02.2019г. - взета проба от жълтеникава течност с мирис на алкохол,
разпределена в 6 бр. пластмасови туби - общо количество 120 литра, като в
становището на експертизата анализираната проба е определена като „неденатуриран дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 48.3 %
vol, при 20° С".

Впоследствие е получено и становище, чрез Служебни бележки с № 32-102346/04.04.2019г. и №32-109736/11.04.2019г., относно тарифното класиране на горецитираните стоки, от което е видно, че изпитаните стоки могат да бъдат класирани до ниво позиция на КН - 2208, обхващаща „етилов алкохол, неденатуриран, с алкохолно съдържание по обем под 80%, дестилати, ликьори и други спиртни напитки".

С Придружително писмо Вх. № 32-63847/01.03.2019г.  М.     Д.К. е представила на АНО заверени копия, придружени с оригинали за сверка, от документи както следва: Фактура №5198 от 17.12.1986г.;  Фактура №8237 от 22.12.1977г.; Фактура №204/15.12.1978г.; Фактура №9688/28.12.1978г.; Фактура 1943/16.12.1980г.  и Фактура №3029 от 10.11.1988г. Пред АНО са представени и 3 броя Удостоверения за родствени връзки, както следва : изх. № 02-03- 162/25.02.2019г., изх. № 02-03-164/25.02.2019г. и изх. № 02-03-166/25.02.2019г.

       На  жалбоподателката М.  Д.К.  е съставен АУАН № 1119 от 14.05.2019г.   от  А.  Н.Й., ст. инспектор в  отдел ММГ, Главна дирекция  МРР, ЦМУ София,   затова, че   на 21.02.2019г. К. държи акцизни стоки в маза на къщата в частен имот, находящ се в *************-40 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 54,0 % vol, при 20° С; 160 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44.8 % vol, при 20° С и 120 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 48.3 % vol, при 20° С, годен за консумация, без да притежава данъчен документ, фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ заплащането, начисляването  или обезпечаването на дължимия акциз. Констатирано е, че е налице нарушение по чл.126  ал.1 от ЗАДС.Въз основа на акта   е издадено Наказателно постановление  №1580/2019г. от 10.07.2019г.  на  Дончо И. Трашлиев - началник на отдел МРР Дунавска при Главна дирекция МРР, с което  на  М.  Д.К. е  наложено административно наказание  глоба в размер на 3 327.28/три хиляди  триста двадесет и седем лева и двадесет и осем  стотинки/лева за нарушение по чл.126 ал.1 предл.1 т.1  от Закона за  акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ и са отнети в полза на Държавата  акцизни стоки- 40 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт с действително  алкохолно съдържание по обем 54.0% vol., при 20° С; 160 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44.8 % vol, при 20° С и 120 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 48.3 % vol, при 20° С, годен за консумация.

          При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното:

          Жалбата е  подадена от надлежна страна  и в изискуемия  съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество е  основателна поради следните съображения:

            При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН. Наказателното постановление е било издадено в двумесечен  срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. АУАН е съставен от  А.Н.Й. – на длъжност ст. инспектор и е надлежно връчен на нарушителятакуваното НП  е издадено от  компетентно лице- началник на отдел МРР Дунавска при Главна дирекция МРР , който е надлежно упълномощен от директора на Агенция митници чрез заповед №ЗАМ – 43/32 -8734/ 07.01.2019г.

            Въпреки изложеното, обжалваното НП е издадено  при съществени нарушения  на  процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл.126 ал.1 т.1  от ЗАДС на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 2000 лв. - за физическите лица.В разпоредбата на чл.126 от ЗАДС се съдържат различни, но самостоятелни хипотези, всяка от които осъществява отделно нарушение и налага конкретизиране при изписване на нарушената норма в наказателното постановление. От съдържанието в обстоятелствената част на НП се установява, че жалбоподателката държи акцизни стоки без документите, удостоверяващи плащането, начисляването  или обезпечаването  на акциза. Кои са конкретно тези необходими документи и какъв е техния характер в НП не се посочва, което затруднява защитата на жалбоподателя ( в този смисъл е и Решение № 578/04.11.2016г. по КАНД № 487/2016г. по описа на Административен съд –. гр.Монтана).

Освен това, нито в съставения АУАН, нито в НП, са посочени  доказателства и факти, както и съответните законови разпоредби, от които да се извърши преценка по какъв начин е бил изчислен дължимия акциз, което също прави повдигнатото административно обвинение неясно, тъй като няма как  задълженото лице  да знае какъв акциз е трябвало да заплати.

Съдът счита, че  твърдяното нарушение е  и недоказано.Както и по горе е посочено, на 01.03.2019г., преди датата на съставяне на АУАН, жалбоподателката   М.Д.К. е представила на АНО 6 бр.  заверени копия, придружени с оригинали за сверка, от документи, както следва: Фактура №5198 от 17.12.1986г.;  Фактура №8237 от 22.12.1977г. ; Фактура №204/15.12.1978г ; Фактура №9688/28.12.1978г. ; Фактура 1943/16.12.1980г.  и Фактура №3029 от 10.11.1988г. Пред АНО са представени и 3 броя Удостоверения за родствени връзки, както следва: изх. №02-03- 162/25.02.2019г., изх. № 02-03-164/25.02.2019г. и изх. №02-03-166/25.02.2019г.С посочените фактури К.  установява законния произход на  процесния алкохолен продукт.Съдът намира за основателно  заявеното от адв.Цачев, че тези фактури  имат изискуемите към действащото към момента на издаването им данъчно и счетоводно законодателство реквизити.Бланките, на които са издадени са по образец, имат  отразени дата, номер, издател, получател на акцизната стока и положени подписи.Посочените фактури  са за общо количество  алкохолен продукт  323 литра, закупени от близък на жалбоподателката, а именно от бащата  на нейния  свекър Х. С. П., на когото  наследник е съпругът на К. Х.С.К..Тези обстоятелства се доказват от представените по делото удостоверения за родствени връзки, от които е видно, че М.Д.К. е  съпруга на  Х.С.К. и снаха на С.Х.С.. Баща и наследодател на последния е Х.  С.  П. , който е закупил процесния алкохолен продукт от  РПК Стара планина Троян, РПК Бели Осъм, Ловешка област и АПК Троян.

Основателно е  и второто възражение на адв.Цачев, а именно, че  процесният алкохолен дестилат не е  произведен и придобит  при действието на ЗАДС, поради което в случая не би следвало да бъде съобразяван този закон при констатиране на твърдяното нарушение.АНО не е установил какво е било данъчно- акцизното законодателство към момента на производството  на процесния алкохол, а именно периода  1986г. – 1988г., когато същият е закупен.Тогава са действали разпоредбите на Закона за данък върху оборота и акцизите, отменен през 1994г. със Закона за акцизите.Законът за акцизите и данъчните складове е обнародван пред 2005г., а е влязъл в сила на 01.01.2006г. Съдът счита, че в случая следва да кредитира твърденията на жалбоподателката, че процесният алкохолен продукт  притежава  по наследство от нейния свекър, който го е закупил с надлежни документи.Действително  същата е заинтересована от изхода на делото и твърденията и не могат да бъдат кредитирани безрезервно. Въпреки това, установените по несъмнен начин обстоятелства, при които е открита ракията в държане на   жалбоподателката – в мазето на бащината и къща в гр.********** , в  пластмасови бидони и туби, дават основание да се приеме, че твърденията на К. са  житейски логични и най- вероятно напълно достоверни.Този извод не се опровергава от събраните от АНО доказателства, като негово  задължение  е да докаже  твърдяното нарушение.Освен това   по делото се изясни, че една лабораторна експертиза не би могла да установи кога е произведен алкохолния продукт, а само действителното  му алкохолно съдържание.При това положение съдът счита, че са правдиви твърденията на К., че ракията  е придобита по наследство и счита, че същата не следва  да носи отговорност за нещо, извършено от праводателя и преди повече от 20 години.

Следва да се добави и това, че съгласно  трайно установената съдебна практика  нарушената разпоредба на чл.126 от ЗАДС установява задължението за надлежното документиране, на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз, т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти и то от правоимащи лица, а не само начисляване, плащане или обезпечаване на акциз, т.е. разпоредбата обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването, пращането или обезпечаването на акциза. Задължени да водят /респ. да разполагат с/ такива документи обаче са само регистрираните по ЗАДС лица. Това е така защото чл.43 ал.1 от ЗАДС  изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива.      

По смисъла на закона това са лица, които могат да съставят документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лица разполагащи с тях. В този смисъл е и разпоредбата на чл.44 от ЗАДС, където е посочено кой може да заплати акциз, като състави редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. Единственото изключение – задължението за плащане на акциз от нерегистрирано лице е посочено в чл.123 от ЗАДС, но посочената норма не е приложима в случая, тъй като тя не касае документация относно начисляването и плащането на акциза, а само плащането на същия. Според съда, идеята на законодателя е да санкционира по чл.126 от ЗАДС лицата, които макар и редовно регистрирани по закона, не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането или обезпечаването на акциза, а не да санкционират тези, които изобщо не са се регистрирали. Лице, което не е регистрирано, не може да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Това лице може да е задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на документи, които да удостоверят такова плащане, защото в случая когато нерегистрирано лице е задължено да плаща акциз, същият се събира в двоен размер на основание чл.123 от ЗАДС, т.е. без да се съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този случай обаче нарушението не е се изразява в липсата на документи, които да удостоверяват плащането, а само неплащане, което е различно от липсата на документи. В този смисъл разпоредбата на чл.126 от ЗАДС има съвсем различна цел –. да защитава обществените отношения във връзка с правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечението на акциза, но такива задължения да съставят книжа имат само задължените по ЗАДС лица, защото само те принципно биха могли да съставят редовни документи и да разполагат с тях. Самото неплащане на акциз е нарушение, различно от недокументирането на същото и за него се носи отговорност от нерегистрираните лицА. В случая обаче не се твърди  и не се посочва, че жалбоподателката държи акцизни стоки, без да е регистрирано лице по ЗАДС.  

          При това положение жалбата се явява основателна и доказана и Наказателно постановление №1580/2019г. от 10.07.2019г.  на  Дончо И. Трашлиев - началник на отдел МРР Дунавска при Главна дирекция МРР ще следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

          Водим от горното съдът

 

                                               Р     Е     Ш     И   :

 

          Отменя Наказателно постановление №1580/2019г. от 10.07.2019г.  на  Дончо И. Трашлиев - началник на отдел МРР Дунавска при Главна дирекция МРР, с което на М.  Д.К. ***, ЕГН **********, е наложено административно наказание  глоба в размер на 3 327.28/три хиляди  триста двадесет и седем лева и двадесет и осем  стотинки/лева за нарушение по чл.126 ал.1 предл.1 т.1  от Закона за  акцизите и данъчните складове/ЗАДС/ и са отнети в полза на Държавата  акцизни стоки- 40 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт с действително  алкохолно съдържание по обем 54.0% vol., при 20° С; 160 литра дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 44.8 % vol, при 20° С и 120 литра неденатуриран дестилатен алкохолен продукт, с действително алкохолно съдържание по обем 48.3 % vol, при 20° С, годен за консумация, като незаконосъобразно.

          Решението може да се обжалва пред Ловешки административен съд в четиринадесетдневен  срок от съобщението на страните.

 

                                                                                               

                                                                                  Районен съдия: