Р
Е Ш Е Н И Е
№
407/12.5.2021г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
април, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Николинка Попова
2. Христина Юрукова
При
секретаря Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стоян Пешев, разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 138,
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано
е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, чрез
валидно упълномощен процесуален представител – юрк. Т., срещу Решение № 260052
от 14.12.2020 г., постановено по АНД № 139/2020 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление №
13-002059 от 15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пазарджик, с което на М.Й.Н., с ЕГН **********, на основание чл. 416, ал. 5 от
Кодекса на труда, във връзка с чл. 413, ал. 2 от КТ и за нарушение на чл. 126,
т. 4 от КТ, във връзка с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително
монтажни работи, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
(две хиляди) лева. В касационната жалба са релевирани доводи, че решението на
първата съдебна инстанция е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Касационният
жалбоподател моли за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на оспореното
НП.
Ответникът – М.Й.Н.,
се представлява от адв. П., който по изложени съображения и тези в писмен
отговор по касационната жалба моли съда да остави в сила първоинстанционния
съдебен акт. Претендира сторените по делото разноски, за което представя списък.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита жалбата за основателна. Счита, че Н. е
извършил административното нарушение, за което правилно е ангажирана
отговорността му. Предлага решението на районния съд да се отмени и да се
остави в сила НП.
Административен
съд – Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните
и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка, при преценката на които са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си
Районен съд гр. Панагюрище е отменил Наказателно постановление № 13-002059 от
15.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пазарджик, с
което на М.Н., на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда, във връзка с
чл. 413, ал.2 от КТ и за нарушение на чл. 126, т. 4 от КТ, във връзка с чл. 26,
т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи, е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел
фактическата обстановка по делото, а именно че М.Н. е
санкциониран за това, че в качеството си на длъжностно лице по смисъла на § 1,
т. 5 от ДР на КТ – технически ръководител в „Монтажи Ко“ ЕООД, съгласно Трудов
договор № 356/29.08.2012 г., определен със Заповед № ИСУ-021/17.12.2018 г., не
изпълнява и контролира спазването и изискванията за ЗБУТ, във връзка със задълженията
си по длъжностна характеристика (т. 3), а именно „Спазване на правилата по БЗР
от всички работници и намиращи се на площадката“.
Нарушението било извършено на 31.01.2020 г. в гр.
Панагюрище, при извършена проверка на обект: „Реконструкция на хвостопровод и
оборотно водоснабдяване в участъка, засегнат от развитие на минните работи на
рудник „Асарел“ – етапно изпълнение“ с подобект: „Тръбопровод за замърсени
води. Тръбопровод за оборотно водоснабдяване“ – опорен блок 5, по повод подаден
сигнал за станала трудова злополука и установено на 19.02.2020 г. в ДИТ
Пазарджик, при извършената проверка на фирмената документация на дружеството.
Извършеното съставлявало нарушение на чл. 126, т. 4 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 26, т. 1 от Наредба № 2 за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строително монтажни работи.
Въз основа на това е съставен АУАН и е издадено
наказателното постановление.
При
постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд правилно е приел,
че длъжностното лице Н. не е бил на обекта, като той е изпълнявал други
задължения и няма как да му се вмени, че не е изпълнил т. 3 по длъжностна
характеристика, и е осъществен съставът на административното нарушение. Касационен
състав изцяло споделя изложените съображения, с които е отменено наказателното
постановление. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че Н.
е изпълнявал по време на инцидента, за който се ангажира отговорността му,
други свои задължения по длъжностна характеристика, като същият не е присъствал
на обекта. От данните по протокол № ПР2003489/28.02.2020г. за извършена
проверка на ДИТ Пазарджик се установява, че в дружеството работодател е имало
ръководител проект и технически ръководител, както и техните задължения и
отговорности. В своите показания Св. П. П. посочва, че Н. не е бил в този ден с
работни задължения и ангажименти по проекта, а се е занимавал с административна
дейност и служебен автомобил. С оглед на така установените обстоятелства
правилен е изводът на РС Панагюрище, че липсват предпоставките за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на М.Н.. Възраженията в тази насока на
касатора са неоснователни и не се подкрепят с фактите по правния спор.
При разглеждане
на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което
решението на Районен съд гр. Панагюрище следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
При този изход
на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правната помощ в
размер на 300 (триста) лева.
По изложените съображения и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 260052 от 14.12.2020г., постановено по АНД № 139/2020 г. по описа на
Районен съд гр. Панагюрище.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пазарджик да заплати на М.Й.Н., с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 300
(триста) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/