Решение по дело №7385/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 459
Дата: 27 януари 2023 г.
Съдия: Веселка Николова Йорданова
Дело: 20211110207385
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. София, 27.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110207385 по описа за 2021
година
като разгледа докладваното от съдия Йорданова НАХД № 7385 по
описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.Д. /ЗД/ „Б.И.” АД, с ЕИК – /ххх/, със
седалище и адрес на управление /адрес/, чрез адв. М. И. Г. срещу Наказателно
постановление № Р – 10 – 295 от 20.04.2021 г. на заместник - председателя на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал.
2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с §1, т. 51 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Кодекса за застраховането /КЗ/, във вр. с
чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а алтернативно моли НП да бъде изменено, като
санкционната норма бъде преквалифицирана от чл. 644, ал. 2 от КЗ на чл. 644,
1
ал. 1, т. 1 от КЗ и да бъде наложена минималната законова санкция. Сочи, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати редица
съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт. Според жалбоподателя
твърдяното нарушение не е извършено в условията на повторност, тъй като в
процесното НП се релевират твърдения за предходно нарушение по смисъла
на чл. 107 от КЗ /отм./, извършено преди влизане в сила на новия КЗ. Твърди
се, че дружеството е санкционирано за квалифициран състав на
административно нарушение, чийто елементи не са описани в съставения акт
за установяване на административно нарушение. В тази връзка се сочи, че на
дружеството е наложено административно наказание за нарушение, което не
е било предявено с АУАН. На следващо място се излагат доводи за
неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като според
жалбоподателя нормите на чл. 108 от КЗ имат характер на общ закон по
отношение на Глава 39 /”Имуществено застраховане”/ и Глава 47
/”Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”/
от КЗ и доколкото в конкретния случай се касае за претенция по застраховка
„ГО”, то приложими са разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ. Настоява се още
за неправилна индивидуализация на административно-наказателната
отговорност с налагане на санкция, която не съответства на целите по чл.12 от
ЗАНН. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на настъпили
общественоопасни последици, както и поради факта, че към момента на
съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му
застрахователно обезщетение.
Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез
процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р –
2
06 – 287 от 08.04.2021 г. на С. В. А., на длъжност „старши експерт” в отдел
„Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление
„Застрахователен надзор” към КФН е установено, че на 17.03.2021 г. в КФН,
управление „Застрахователен надзор“, е постъпила жалба с вх. № 91-02-
353/17.03.2021 г. от Г.Т.Г.. Съгласно изложеното в жалбата, пред „ЗД Б.И.”
АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с
№ **********. Жалбоподателят изразява оплакване от забавеното изплащане
на обезщетение по предявената претенция. По повод на посочената жалба, с
писма на КФН, изх. № 91-02-353 от 19.03.2021 г. и от 30.03.2021 г., от „ЗД
Б.И.” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и
заверени преписи от всички документи по претенцията. Отговорът на
застрахователното дружество е постъпил в КФН с писма, вх. № 91- 02-353 от
29.03.2021 г. и 07.04.2021 г.
След извършване на анализ на документите и на проверка по
преписката е установено следното: На 08.11.2020 г. пред „ЗД Б.И.” АД е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
вследствие на подадено от Г. Г. уведомление за щета. Преписката е
образувана по повод на настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което са причинени
увреждания на лек автомобил „ф.ф.”, рег. № СА6786НМ, собственост на г-н
Г.. Завеждането на претенцията е удостоверено с № ********** на основание
на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на виновния водач, обективиран в застрахователна полица
№ BG/02/120000025888. На датата на завеждане на претенцията (08.11.2020
г.) пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за
установяване на основанието размера ѝ, а на увредения автомобил е извършен
оглед. На 10.11.2020 г. е представено удостоверение за банкова сметка. На
13.11.2020 г. е извършен втори оглед на увреденото моторно превозно
средство /МПС/ и след тази дата застрахователят не е изисквал допълнителни
доказателства или изискуеми по силата на закон документи.
На 26.03.2021 г. „ЗД Б.И.” АД се произнася по претенция
№ ********** чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
791,53 лв. по банкова сметка на Г.Т.Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е
3
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като:
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано откаже плащането.
Предвид гореизложеното, за „ЗД Б.И.” АД съгласно чл. 108, ал. 1 от
КЗ е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106 от КЗ13.11.2020 г., но не по-късно от
04.12.2020 г. включително , окончателно да се произнесе по претенцията,
като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или мотивирано откаже плащането. „ЗД Б.И.” АД се е произнесло чрез
изплащане на застрахователно обезщетение по претенция № ********** на
26.03.2021 г. – извън рамките на законоустановения срок. В акта е отразено,
че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Нарушението е извършено
на 05.12.2020 г. в гр. София. Срещу АУАН № Р – 06 – 287 от 08.04.2021 г. в
срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) не са постъпили писмени възражения от „ЗД Б.И.” АД.
След преценка на всички представени доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, наказващият орган приел за установено от
фактическа и правна страна, че „ЗД Б.И.” АД не е изпълнило задължението си
по чл. 108, ал. 1 от КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 да се произнесе по застрахователна претенция №
********** по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/120000025888, предявена пред застрахователното дружество от Г.Т.Г.
(ползвател на застрахователни услуги – увредено лице), по един от
алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането. Нарушена е разпоредбата на чл. 108,
ал. 1 от Кодекса за застраховането. Нарушението е извършено на 05.12.2020 г.
в гр. София.
Нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е обявено за административно
нарушение с чл. 644, ал. 1 от КЗ. В случая субект на нарушението е
4
юридическо лице, поради което въпросът за вината, като елемент от
субективната страна на нарушението, не подлежи на обсъждане. Наказващият
орган приел, че констатираното с АУАН № Р-06-287 от 08.04.2021 г.
нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Забавеното уреждане на застрахователна претенция винаги
засяга правата на ползвателите на застрахователни услуги, които не могат да
получат своевременно обезщетение, с което да възстановят претърпените
вследствие на застрахователното събитие вреди или съответно да потърсят
защита на правата си по съдебен ред в случай на отказ от страна на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение или при несъгласие с
неговия размер. В случая следва да се има предвид и че нарушението на чл.
108, ал. 1 от КЗ е формално и наличието на причинена вреда не е
задължителен елемент от състава на неговото извършване.
При определяне размера на имуществената санкция АНО отчел, че
установеното с АУАН № Р-06-287 от 08.04.2021 г. нарушение е „повторно” по
смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, тъй като същото е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № Р-10-
714/23.07.2019 г. /влязло в сила на 31.12.2019 г./, с което на „ЗД Б.И.” АД е
наложена „имуществена санкция” за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Поради това административнонаказващият орган преценил, че размерът на
имуществената санкция следва да бъде определен съгласно разпоредбата на
чл. 644, ал. 2 от КЗ. С оглед на срока на закъснението от около три месеца и
двадесет и един дни, с който „ЗД Б.И.” АД се е произнесло по
застрахователната претенция, и на размера на изплатеното обезщетение
/791,53 лв./ АНО счел, че имуществената санкция за нарушението, извършено
при условията на повторност, следва да бъде определена в размер над
минимално предвидения от закона /2 000 лв./, а именно 3 000 /три хиляди/
лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С. В. А., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
5
правна страна следното:

Жалбата е подадена от наказаното лице, т.е. от субект с надлежна
процесуална легитимация, като същата е подадена в преклузивния
седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ предвижда, че застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането. Посочената разпоредба е точна, ясна и
съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни
субекти.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
вмененото му законово задължение в срок 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106 от КЗ13.11.2020 г., но не по-късно от
04.12.2020 г. включително , да се произнесе по претенция № ********** по
един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини,
като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или 2. мотивирано откаже плащането.
При прегледа на представените в КФН документи по претенция №
********** е установено, че „ЗД Б.И.” АД се е произнесло по заведената
претенция извън законоустановения срок. Ето защо съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Санкционната норма на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, действаща към датата
на процесното нарушение, предвижда налагане на имуществена санкция в
размер от 1000 лева до 20 000 лева за юридическо лице, което извърши или
6
допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на
актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския
съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на
комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й. В ал. 2
на посочената разпоредба е предвидено, че когато нарушението е извършено
повторно, наказанието е имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лв.
за юридическо лице.
В тази връзка, съгласно разпоредбата на §. 1, т. 51 от Допълнителните
разпоредби на КЗ повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение.
Съдът намира, че административно – наказващият орган правилно е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя
по чл. 644, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, приемайки, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е било осъществено в условията на повторност,
доколкото видно от приложеното наказателно постановление № Р-10-
714/23.07.2019 г. /влязло в сила на 31.12.2019 г./, с което на „ЗД Б.И.” АД е
наложена „имуществена санкция” за същото по вид нарушение. Съдът
намира, че така определената санкция, с оглед засегнатите обществени
отношения и периода на закъснение за окончателното произнасяне по
претенцията, съответства на вида, характера и тежестта на извършеното
нарушение.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно-
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление коректно са отразени датата на нарушението и описание на
същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да
разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в него,
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
7
последното липсва отразяване на нови факти.
Настоящата инстанция намира за неоснователни изложените в
жалбата доводи за отмяна на НП поради факта, че в АУАН не се съдържат
обстоятелства за повторност на извършеното нарушение. Изискването на чл.
42, т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от
фактическия състав на деянието по чл. 108, ал. 1 от КЗ е спазено при
съставяне на горепосочения АУАН. Извършването на нарушението в
условията на „повторност“ е свързано с определяне размера на наказанието и
не е необходимо това обстоятелство да се посочва още в АУАН. Касае се за
дейност на административно-наказващия орган по определяне вида и размера
на наказанието в НП, за което няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде
посочено още със съставяне на АУАН.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение. А от друга страна нарушението е извършено в условията на
повторност, при което се изключва възможността за приложение на чл. 28 от
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
неправилна правна квалификация на деянието. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от
КЗ е разположена систематически в Глава 7, раздел VII “Организация на
дейността по уреждане на застрахователни претенции”, като част от дял втори
„Изисквания към управлението и дейността на застрахователи и
презастрахователи” . Това е нормата, която следва да намери приложение при
приключване на всяка една претенция, предявена към застраховател.
Предвиденият в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за окончателно
произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, не освобождава застрахователя от
задължението му по чл. 108, ал.1 от КЗ. Това е видно и от разпоредбата на чл.
108, ал.3 от КЗ, според която срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага само
когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ.
С оглед всичко гореизложено съдът намира обжалваното наказателно
8
постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, във вр.
с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Р – 10 – 295 от
20.04.2021 г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което на жалбоподателя
„З.Д. „Б.И.“ АД, с ЕИК – /ххх/, със седалище и адрес на управление /адрес/, на
основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с
§1, т. 51 от ДР на КЗ, във вр. с чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложена „имуществена
санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от
КЗ.

ОСЪЖДА жалбоподателя „З.Д. „Б.И.“ АД, с ЕИК – /ххх/, със
седалище и адрес на управление /адрес/, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Комисията за финансов надзор на Р.България, с адрес: гр. София 1000, ул.
„Будапеща“ № 16, сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението
9
за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „З.Д. /ЗД/ „Б.И.” АД, с ЕИК – /хххх/, със
седалище и адрес на управление /адрес/, чрез адв. М.И. Г. срещу Наказателно
постановление № Р – 10 – 295 от 20.04.2021 г. на заместник - председателя на
Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление
„Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл. 647, ал.
2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с §1, т. 51 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Кодекса за застраховането /КЗ/, във вр. с
чл. 648, ал. 1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно, а алтернативно моли НП да бъде изменено, като
санкционната норма бъде преквалифицирана от чл. 644, ал. 2 от КЗ на чл. 644,
ал. 1, т. 1 от КЗ и да бъде наложена минималната законова санкция. Сочи, че в
хода на административно-наказателното производство са допуснати редица
съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт. Според жалбоподателя
твърдяното нарушение не е извършено в условията на повторност, тъй като в
процесното НП се релевират твърдения за предходно нарушение по смисъла
на чл. 107 от КЗ /отм./, извършено преди влизане в сила на новия КЗ. Твърди
се, че дружеството е санкционирано за квалифициран състав на
административно нарушение, чийто елементи не са описани в съставения акт
за установяване на административно нарушение. В тази връзка се сочи, че на
дружеството е наложено административно наказание за нарушение, което не
е било предявено с АУАН. На следващо място се излагат доводи за
неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като според
жалбоподателя нормите на чл. 108 от КЗ имат характер на общ закон по
отношение на Глава 39 /”Имуществено застраховане”/ и Глава 47
/”Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”/
от КЗ и доколкото в конкретния случай се касае за претенция по застраховка
„ГО”, то приложими са разпоредбите на чл. 496 и сл. от КЗ. Настоява се още
за неправилна индивидуализация на административно-наказателната
отговорност с налагане на санкция, която не съответства на целите по чл.12 от
ЗАНН. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на настъпили
общественоопасни последици, както и поради факта, че към момента на
съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му
застрахователно обезщетение.
Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез
процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде
изцяло потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Р –
06 – 287 от 08.04.2021 г. на С.В.А., на длъжност „старши експерт” в отдел
„Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор”, управление
„Застрахователен надзор” към КФН е установено, че на 17.03.2021 г. в КФН,
управление „Застрахователен надзор“, е постъпила жалба с вх. № 91-02-
353/17.03.2021 г. от Г.Т.Г.. Съгласно изложеното в жалбата, пред „ЗД Б.И.”
АД е предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с
№ **********. Жалбоподателят изразява оплакване от забавеното изплащане
на обезщетение по предявената претенция. По повод на посочената жалба, с
писма на КФН, изх. № 91-02-353 от 19.03.2021 г. и от 30.03.2021 г., от „ЗД
Б.И.” АД са изискани подробни писмени обяснения по случая, както и
заверени преписи от всички документи по претенцията. Отговорът на
застрахователното дружество е постъпил в КФН с писма, вх. № 91- 02-353 от
29.03.2021 г. и 07.04.2021 г.
След извършване на анализ на документите и на проверка по
преписката е установено следното: На 08.11.2020 г. пред „ЗД Б.И.” АД е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
вследствие на подадено от Г. Г. уведомление за щета. Преписката е
образувана по повод на настъпило застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, в резултат на което са причинени
увреждания на лек автомобил „Форд Фокус”, рег. № СА6786НМ, собственост
на г-н Г.. Завеждането на претенцията е удостоверено с № ********** на
основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на виновния водач, обективиран в
застрахователна полица № BG/02/120000025888. На датата на завеждане на
претенцията (08.11.2020 г.) пред застрахователя са представени писмени
доказателства, необходими за установяване на основанието размера , а на
увредения автомобил е извършен оглед. На 10.11.2020 г. е представено
удостоверение за банкова сметка. На 13.11.2020 г. е извършен втори оглед на
увреденото моторно превозно средство /МПС/ и след тази дата
застрахователят не е изисквал допълнителни доказателства или изискуеми по
силата на закон документи.
На 26.03.2021 г. „ЗД Б.И.” АД се произнася по претенция
№ ********** чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
791,53 лв. по банкова сметка на Г.Т.Г..
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 - 3, 8 - 10 и 13 - 18, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
2
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като:
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или мотивирано откаже плащането.
Предвид гореизложеното, за „ЗД Б.И.” АД съгласно чл. 108, ал. 1 от
КЗ е възникнало задължение в срок до 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл. 106 от КЗ13.11.2020 г., но не по-късно от
04.12.2020 г. включително , окончателно да се произнесе по претенцията,
като: определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или мотивирано откаже плащането. „ЗД Б.И.” АД се е произнесло чрез
изплащане на застрахователно обезщетение по претенция № ********** на
26.03.2021 г. – извън рамките на законоустановения срок. В акта е отразено,
че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ. Нарушението е извършено
на 05.12.2020 г. в гр. София. Срещу АУАН № Р – 06 – 287 от 08.04.2021 г. в
срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) не са постъпили писмени възражения от „ЗД Б.И.” АД.
След преценка на всички представени доказателства, както поотделно,
така и в тяхната съвкупност, наказващият орган приел за установено от
фактическа и правна страна, че „ЗД Б.И.” АД не е изпълнило задължението си
по чл. 108, ал. 1 от КЗ в срок до 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106 да се произнесе по застрахователна претенция №
********** по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/120000025888, предявена пред застрахователното дружество от Г.Т.Г.
(ползвател на застрахователни услуги – увредено лице), по един от
алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането. Нарушена е разпоредбата на чл. 108,
ал. 1 от Кодекса за застраховането. Нарушението е извършено на 05.12.2020 г.
в гр. София.
Нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е обявено за административно
нарушение с чл. 644, ал. 1 от КЗ. В случая субект на нарушението е
юридическо лице, поради което въпросът за вината, като елемент от
субективната страна на нарушението, не подлежи на обсъждане. Наказващият
орган приел, че констатираното с АУАН № Р-06-287 от 08.04.2021 г.
нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН. Забавеното уреждане на застрахователна претенция винаги
засяга правата на ползвателите на застрахователни услуги, които не могат да
получат своевременно обезщетение, с което да възстановят претърпените
вследствие на застрахователното събитие вреди или съответно да потърсят
защита на правата си по съдебен ред в случай на отказ от страна на
застрахователя да изплати застрахователно обезщетение или при несъгласие с
неговия размер. В случая следва да се има предвид и че нарушението на чл.
108, ал. 1 от КЗ е формално и наличието на причинена вреда не е
задължителен елемент от състава на неговото извършване.
3
При определяне размера на имуществената санкция АНО отчел, че
установеното с АУАН № Р-06-287 от 08.04.2021 г. нарушение е „повторно” по
смисъла на § 1, т. 51 от ДР на КЗ, тъй като същото е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № Р-10-
714/23.07.2019 г. /влязло в сила на 31.12.2019 г./, с което на „ЗД Б.И.” АД е
наложена „имуществена санкция” за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Поради това административнонаказващият орган преценил, че размерът на
имуществената санкция следва да бъде определен съгласно разпоредбата на
чл. 644, ал. 2 от КЗ. С оглед на срока на закъснението от около три месеца и
двадесет и един дни, с който „ЗД Б.И.” АД се е произнесло по
застрахователната претенция, и на размера на изплатеното обезщетение
/791,53 лв./ АНО счел, че имуществената санкция за нарушението, извършено
при условията на повторност, следва да бъде определена в размер над
минимално предвидения от закона /2 000 лв./, а именно 3 000 /три хиляди/
лева.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля С.В.А., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:

Жалбата е подадена от наказаното лице, т.е. от субект с надлежна
процесуална легитимация, като същата е подадена в преклузивния
седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от КЗ предвижда, че застрахователят е
длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от
приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1.
определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума,
или 2. мотивирано откаже плащането. Посочената разпоредба е точна, ясна и
съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни
субекти.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил
вмененото му законово задължение в срок 15 работни дни от представянето
на всички доказателства по чл. 106 от КЗ13.11.2020 г., но не по-късно от
4
04.12.2020 г. включително , да се произнесе по претенция № ********** по
един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от чл. 108, ал. 1 от КЗ начини,
като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната
сума, или 2. мотивирано откаже плащането.
При прегледа на представените в КФН документи по претенция №
********** е установено, че „ЗД Б.И.” АД се е произнесло по заведената
претенция извън законоустановения срок. Ето защо съдът намира, че
законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.
Санкционната норма на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, действаща към датата
на процесното нарушение, предвижда налагане на имуществена санкция в
размер от 1000 лева до 20 000 лева за юридическо лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на
актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския
съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на
комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й. В ал. 2
на посочената разпоредба е предвидено, че когато нарушението е извършено
повторно, наказанието е имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лв.
за юридическо лице.
В тази връзка, съгласно разпоредбата на §. 1, т. 51 от Допълнителните
разпоредби на КЗ повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение.
Съдът намира, че административно – наказващият орган правилно е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя
по чл. 644, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от КЗ, приемайки, че извършеното от
жалбоподателя нарушение е било осъществено в условията на повторност,
доколкото видно от приложеното наказателно постановление № Р-10-
714/23.07.2019 г. /влязло в сила на 31.12.2019 г./, с което на „ЗД Б.И.” АД е
наложена „имуществена санкция” за същото по вид нарушение. Съдът
намира, че така определената санкция, с оглед засегнатите обществени
отношения и периода на закъснение за окончателното произнасяне по
претенцията, съответства на вида, характера и тежестта на извършеното
нарушение.
Съдът не констатира допуснати в хода на административно-
наказателното производство, съществени процесуални нарушения, налагащи
отмяна на атакуваното наказателно постановление. При съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, са спазени отразените в ЗАНН изисквания, като
същевременно съдът намира, че същите са издадени от компетентен орган. В
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление коректно са отразени датата на нарушението и описание на
същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да
5
разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Актът е съставен в
присъствието на двама свидетели, като описанието на нарушението в него,
изцяло съответства на посоченото в наказателното постановление и в
последното липсва отразяване на нови факти.
Настоящата инстанция намира за неоснователни изложените в
жалбата доводи за отмяна на НП поради факта, че в АУАН не се съдържат
обстоятелства за повторност на извършеното нарушение. Изискването на чл.
42, т. 4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от
фактическия състав на деянието по чл. 108, ал. 1 от КЗ е спазено при
съставяне на горепосочения АУАН. Извършването на нарушението в
условията на „повторност“ е свързано с определяне размера на наказанието и
не е необходимо това обстоятелство да се посочва още в АУАН. Касае се за
дейност на административно-наказващия орган по определяне вида и размера
на наказанието в НП, за което няма изискване в чл. 42 от ЗАНН да бъде
посочено още със съставяне на АУАН.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за наличие на
маловажност на извършеното нарушение, доколкото в случая е налице
засягане на значими обществени отношения, касаещи предмета на
нарушението, поради което и обществената опасност на деянието не се явява
незначителна и не следва да се приеме, че това деяние не съставлява
нарушение. А от друга страна нарушението е извършено в условията на
повторност, при което се изключва възможността за приложение на чл. 28 от
ЗАНН.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
неправилна правна квалификация на деянието. Разпоредбата на чл.108, ал.1 от
КЗ е разположена систематически в Глава 7, раздел VII “Организация на
дейността по уреждане на застрахователни претенции”, като част от дял втори
„Изисквания към управлението и дейността на застрахователи и
презастрахователи” . Това е нормата, която следва да намери приложение при
приключване на всяка една претенция, предявена към застраховател.
Предвиденият в чл. 496, ал. 1 от КЗ тримесечен срок за окончателно
произнасяне на застрахователя по претенция, свързана със задължителна
застраховка „ГО” на автомобилистите, не освобождава застрахователя от
задължението му по чл. 108, ал.1 от КЗ. Това е видно и от разпоредбата на чл.
108, ал.3 от КЗ, според която срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ се прилага само
когато не са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ.
С оглед всичко гореизложено съдът намира обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно и правилно и като такова същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
По въпроса за разноските по делото и с оглед неговия изход, съдът
намира, че претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, като
същото съдът определя в размер на 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4, във вр.
6
с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :


7