Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260028, 05.03.2021 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На първи март 2021 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ:
Мариана Иванова
Бисера Максимова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 28 по описа за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 333 от 13.11.2020 година, постановено по гр. д. № 1245/2020
година по описа на Районен съд - Търговище, съдът е изменил размера на
издръжката, която С.Д.С., ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощник адв.А.М.
от ТАК, със съдебен адрес:***, кантора 6, е бил осъден с решение по гр.д. № 317
/ 2013 год. на ТРС да заплаща за детето А.С.Д., ЕГН **********, действащо със
съгласието на своята майка и законен представител И.Н.С.,ЕГН ********** ***,
действаща чрез пълномощник адв.Н.Л. от ТАК, със съдебен адрес ***, кантора 4
като я увеличил от 150 лв. на 220 лв., считано от 02.10.2020 год., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини обуславящи
нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.150 от СК, като отхвърлил иска в
останалата част и до пълния размер от 250 лв., като неоснователен. Със същото
решение съдът е изменил размера на издръжката, която С.Д.С., е бил осъден с
решение по гр.д. № 317 / 2013 год. на ТРС да заплаща за детето М.С.Д., ЕГН **********,
действащо чрез своята майка и законен представител И.Н.С., като я увеличил от
100 лв. на 200 лв., считано от 02.10.2020 год., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, до настъпване на причини обуславящи нейното изменение
или прекратяване, на осн. чл.150 от СК, като отхвърлил иска в останалата част и
до пълния размер от 220 лв., като неоснователен. Присъдени са такси и разноски
в производството.
Постъпила е въззивна жалба от С.Д.С., ЕГН ********,***, в която се
излага следното:
1. Безспорно от съдържанието на НА №72, том I, дело №62 от 06.03.2020 г.
на Светослав Генчев, нотариус с район на действие - Районен съд гр.Търговище,
вписан под № 327 в регистъра на НК, представен по делото, се установява, че на 06.03.2020
г. е продал негов недвижим имот - Жилище, апартамент № 4, с площ от 104.62
кв.м., находящ се в гр.Търговище, кв.Запад бл.52, ет.1. От съдържанието на
извлечение по сметка, издадена от Първа инвестиционна Банка АД, клон Търговище,
за периода от 01.03.2020 г. - 30.04.2020 г., се установява, че продажната сума
в размер на 31 000 лв. е преведена по банков път на 12.03.2020 г. Още на
13.03.2020 г., следващ датата на получаване на сумата от 31 000 лева (12.03
2020г.), прехвърлил сумата по Банков Кредит № 206LD-R-001818/14/02/2019 г. в
размер на 50 000 лв., за да погаси поне главницата по кредита.
2. От съдържанието на Анкетна карта за регистрация на земеделски
стопанин, се установява, че същата е издадена на името на Д. С. Д., ЕГН **********,
с адрес: *****№ **, ет. **, негов баща. Въззивникът твърди, че не получава
странични доходи от продажба на мед и не отглежда пчели.
3. От съдържанието на Договор № 206LD-R-001435/11/04/2018 г. сключен с Първа
инвестиционна банка АД, клон гр. Търговище, за кредит в размер на 9 000 лева и
договор за покупко-продажба на МПС, се установява, че е закупил л.а. със
средства получен от банков кредит.
Въззивникът твърди, че безспорно е, че А. е навършил 14 години и е
ученик в 8 клас. Смята обаче, че месечна издръжка в размер на 200 лева, е реална с оглед възрастта му. За М. смята, че
месечна издръжка в размер на 200 лева, с оглед нейната възраст е завишена.
Счита, че следва да бъде отчетено от въззивния съд, че поради заплащане
на суми за кредит в размер на 544.77 лв.: месечна издръжка в общ размер на 420
лв.: разходи за ток средно 50 лева, за вода средно 30 лева, за парно средно 150
лева (общо 230 лева), разполагаемата сума за храна и облекло, възлиза на 230
лева.
Моли съдът да измени Решението № 333, постановено на 13.11.2020 г. по
гр.д.№ 2020350101245 по описа за 2020 г. на PC-Търговище, в частта за размера
на издръжката, определена за детето А.С.Д., от 220 лв. на 200 лв., считано от 02.10.2020 год., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини обуславящи
нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.150 от СК, а за детето М.С.Д., от 200 лв. на 180 лв., считано от 02.10.2020
год., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
причини обуславящи нейното изменение или прекратяване, на осн. чл.150 от СК.
Постъпил е отговор на подадената въззивна жалба от насрещната страна
- И.Н.Х., ЕГН **********, като майка и
законен представител на децата: М.С.Д., с ЕГН ********** и А.С.Д., с ЕГН **********.
В отговора се излага следното становище: Относно първото обстоятелство
изложено във въззивната жалба /по отношение на факта, че със сумата от 30 000
лв. ответникът С. твърди, че е бил принуден да погаси част от главницата по
кредит № 206LD-R- 001818/14.02.2019 г. в размер на 50 000лв./ сравнявайки
цитирания по-горе договор за банков кредит с представените по делото два
договора за банков кредит, се установява безспорно, че г-н С. е спестил факти
на съда, че разполага с още банкови кредити, със средствата от които си
осигурява един добър и охолен живот. Като се съобрази факта, че преди да
отпусне кредит банката прави проучване на финансовата състоятелност и
имуществена възможност на кредитополучателя, то следва извода, че след като
банката е отпуснала кредити на г-н С. в завидни размери, то явно финансовите му
възможности са високи. По второто твърдение, че ответника не реализирал
допълнителни доходи от производството на мед, според въззиваемата страна,
същото е неоснователно. Разпитаната в с.з. свидетелка М.Б. заяви, че си е
купувала от него мед и той не оспорил в с.з.
това обстоятелство. Счита, че съдът правилно е съобразил обстоятелствата
по делото и определената издръжка за двете деца, не би затруднила бащата.
Предвид всичко изложено моли за оставяне без уважение на въззивната жалба.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат С.М..
Въззивната жалба се поддържа. Изразява се становище, че ответникът няма
странични доходи от продажба на мед. Работи като офицер и се издържа единствено
от трудовото си възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез своя процесуален
представител адвокат Н.Л.. Въззивната жалба се оспорва и се моли за
потвърждаване на решението в обжалваната му част.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея
оплаквания, обсъди представените
доказателства и констатира следното:
Пред Търговищкия районен съд е предявен иск за увеличение на присъдена
издръжка от 150 лв. на 250 лв. за непълнолетното дете А. и от 100 лв. на 220
лв. за непълнолетното дете М.. Исковете са уважени както следва: 220 лева
месечна издръжка за А. и и 200 лева месечна издръжка за М.. Решението се обжалва
частично за разликата над 200 лева за А. и над 180 лева за М..
Настоящото производство е
образувано по реда на чл. 150 от СК - При изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или
прекратена.
Няма спор, че е налице промяна в обстоятелствата, която налага изменение
на издръжката. Предходната издръжка е определена през 2013 година. А. е вече на
близо 15 години, а М. – на близо 9 години. Не се спори от страните, че от
януари 2020 год. ответника доброволно увеличил размера на престараната от него
издръжка, превеждайки по банков път издръжка в общ размер на 330 лв., а от
февруари 2020 год. започнал да изплаща месечна обща издръжка в размер на 355
лв., която превеждал до месец юли 2020 год. Видно от банков документ дължимата
издръжка за месеците юли, август и октомври 2020 год. ответникът превел на
13.10.2020 год. Това показва, че самият ответник съзнава, че следва да заплаща
по-висока издръжка от тая, която е осъден да заплаща по бракоразводното
решение. Спорът във въззивното производство касае именно размера на издръжката,
която бащата следва да заплаща на децата си.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на децата и от
възможностите на родителите.
Относно нуждите на А. безспорно е, че нуждите му от облекло, храна,
обучение, забавления са от такова естество и обем, че предполагат повече
финансови средства. М. е по-малка, но в началото на период, през който бързо ще
израства и ще се нуждае от повече средства за нейното пълноценно обгрижване.
Относно възможностите на родителите съдът констатира следното:
От приложеното по делото удостоверение
за доходи на майката се установи, че същата работи и реализира месечен доход в
размер на MP3. От показанията на св. А. се установи, че майката работи като
представител и дистрибутор на система за почистване Rainbow, заедно със
свидетеля, поради което нейния доход е в зависимост от извършените продажби. От
показанията на същия свидетел се установи, че в периода март 2020 год. - май
2020 год., при действие на извънредното положение в държавата ищцата не е
реализирала никакъв доход. От представените документи за доходите на ответника
се установи, че същия работи и получава месечно нетно възнаграждение в размер
на 1427.88 лв. Във въззивната инстанция, разпитан по реда на чл. 176 от ГПК,
ответникът заяви, че от 01.01.2021 година трудовото му възнаграждение е
увеличено с 10% както на всички държавни служители.
При така установените в настоящото производство факти, съдът прави
следните правни изводи:
Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно
наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на
претендиращия издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето, което има
право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен
в ал. 2 на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете
и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Минималната месечна работна заплата у нас към настоящия момент е 650 лева от
01.01.2021 година – т.е. към настоящия момент минималната издръжка, дължима на
непълнолетно дете е в размер на 162.50 лева. Задължителна съдебна практика
приема, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите на лицата, които
имат право на издръжка се определят съобразно с обикновените условия за живот
на тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Размерът на издръжката следва да
съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждане на детето, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите живеят
заедно. При определяне размера на издръжката се отчитат нуждите и възможностите
към момента, когато се постановява решението, макар издръжката да се присъжда
за задоволяване на бъдещи нужди, през периода, когато се изпълнява решението.
В настоящия случай се установява, че доходите на майката не са постоянна
величина за разлика от доходите на бащата, които са в размер, който
надхвърля средната работна заплата в страната.
Средното възнаграждение за страната за четвъртото тримесечие на 2020 година е 1
437 лева, а през четвъртото тримесечие на 2020 г. средната месечна брутна
работна заплата в област Търговище е 1 139 лева.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания от страна на бащата за
дължими вноски по банков кредит, задължения за заплащане на ток, вода, парно. В
тази връзка съдът държи да подчертае, че всяко българско домакинство плаща
консумативи за ток, вода, парно, телевизия, Интернет, мобилни телефони, но
разходите за тези услуги следва да се съобразяват и с доходите на съответното
домакинство. Що се отнася до вноски по ползван банков кредит, в такава ситуация
самият въззивник се е поставил. Няма как едно такова обстоятелство да се отчита
в негова полза и във вреда на децата му.
При установената по-горе фактическа обстановка и направени изводи съдът
счита, че общият размер на издръжката от която се нуждае детето А. е в размер
на 350 лв., от която бащата следва да поеме по-голямата част, а именно 220 лв.,
а общият размер на издръжката от която се нуждае детето М. е в размер на 310
лв., от която бащата следва да поеме по-голямата част, а именно 200 лв., като в
останалата част издръжката ще се поеме от майката, която ще продължи да полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата.
Предявеният иск за изменение на издръжка с правно основание в
разпоредбата на чл. 150 от СК е основателен за сумата от 220 лева за А. и за
200 лева – за М. и следва да се уважи за тази сума. Като е стигнал до същия
правен извод Районен съд – Търговище е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да се потвърди в обжалваната му част.
На въззиваемата страна следва да се присъдят направените във въззивното
производство разноски в размер на 300 лева.
Водим
от горното, съдът, на основание чл. 271 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 333
от 13.11.2020 година, постановено по гр. д. № 1245/2020 година по описа на
Районен съд – Търговище, в обжалваната му част, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА
С.Д.С., ЕГН ********** ***, да заплати на И.Н.С., ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.