Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 30.07.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети март, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня
Ружина,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. №
14568 по описа на състава за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците Е.А.Т., И.Т.Т. и А.Т.Т.
поддържат твърдение, че всеки от тях претърпял значителни неимуществени вреди,
в резултат от смъртта на Т.И.Т., който бил съпруг на първата ищца и баща на
втория третия ищец. Смъртта на Т.И.Т.,
която настъпила на 19.04.2015г., била
следствие на контузиите, които той понесъл при настъпилото по- рано на
29.03.2014г. пътно- транспортно произшествие. Самото произшествие настъпило в
гр. Смолян при сблъсък между маневриращия на заден ход лек автомобил „Ауди” с
рег. номер *******и пешеходеца Т.. Срещу посочения от ищците причинител на
произшествието - водача на автомобила било образуваното наказателно
производство по НОХД № 37/2015г. по описа на ОС Смолян, което приключило с
осъдителна присъда срещу водача на автомобила. Тъй като ответното дружество
било предоставило валидно застрахователно покритие по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” за водача- причинител на вредата, а
това обстоятелство пораждало за него задължение да изплати на ищците
застрахователно обезщетение – ищците предявили претенция за изплащането на
обезщетение. Според тази претенция, справедливият размер на обезщетението,
което било дължимо за понесените от Е.А.Т. било в размер от 100 000 лева,
а справедливия размер на обезщетението за вредите, понесени от И.Т.Т. и А.Т.Т.
било по 70 000 лева. В хода на процеса, ищците поддържат твърдение, че са
сключили с ответника извънсъдебно споразумение, по което получили частично
плащане по всяка от претенциите си. При изложените фактически твърдения всеки
ищец претендира за осъждане на ответника
да му заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от настъпването на вредоносния резултат на
19.04.2015г. до окончателното плащане,
като бъдат приспаднати сумите на направените частични плащания С оглед
очаквания благоприятен изход на процеса, ищците претендират да получат от
ответника и направените съдебни разноски за настоящия исков процес, включително
възнаграждение за процесуално представителство на ангажирания от тях адвокат.
Исковата претенция е оспорена от ответника „З.К.О.- К.Б.
КЧТ” . Чрез процесуалния си представител, ответникът заявява становище, с което
не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
причинилия вредите водач, нито механизма на настъпване на ПТП и факта на
постановената и влязла в сила присъда на наказателния съд срещу водача със
застрахована гражданска отговорност, оспорва предявените искове по размер. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
поради нарушаване на установените от ЗДвП задължения на пешеходците – чл.113 от ЗДвП, чието спазване според него, би могло да предотврати настъпването на
вредоносния резултат. Независимо от изложеното, ответникът релевира доводи за
значително по- малък от твърдения от ищците обем на вредоносните последици. Поддържа,
че е сключил извънсъдебно споразумение с ищците, както и че е извършил плащания
по това споразумение. Моли за отхвърляне на предявените искове, респ. за
определяне на значително- по нисък размер на обезщетение и претендира за осъждане
на ищците да му заплатят съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Приетият като доказателство заверен препис от Присъда от
27.01.2015г. по НОХД № 87/2014г. по описа на Окръжен съд Смолян мотивира в хипотезата на чл. 300 от ГПК
доказателствените изводи на настоящия състав на съда, че на 29.03.2014г. в гр.
Смолян, на ул. „********, при управление на заден ход на МПС - лек автомобил
„Ауди” с рег. номер ********, водачът С.М.С.е нарушил задълженията си по чл.
40, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца Т.И.Т..
Смъртта на пострадалия настъпила на 19.04.2014г. в УМБАЛ „Св. Георги“ гр.
Пловдив.
Прието като доказателство Удостоверение за наследници №
ГРА0001868/19.06.2015г. изд. от Община Смолян установява, че тримата ищци - Е.А.Т.,
И.Т.Т. и А.Т.Т. са наследници по закон на Т.И.Т., който бил съпруг на първата
ищца и баща на втория третия ищец.
Като доказателство по делото са приобщени медицински
документи и документи от досъдебното производство по ДП № 33/2014г. по описа на
РУ „Полиция“ гр. Смолян, които съдържат данни за настъпването на процесното ПТП
и поради това са обект на анализ от допуснатите от съда специализирани
експертизи- съдебно- автотехническа и съдебно- медицинска.
Заключението на изслушаната и приета съдебно- медицинска
експертиза, изготвена от д-р Н.С. (съдебна медицина) анализира съдържанието на
приетите медицински документи и обосновава следните изводи за подлежащи на
установяване факти:
·
При настъпването на
процесното ПТП, пострадалият Т.И.Т. е бил с измерено съдържание на алкохол в
кръвта от 0,30 промила.
·
Споменатата
концентрация на алкохол в кръвта определя субклинична степен на алкохолно
опиване /това е състояние под клинично установимите външни признаци на
алкохолно опиване/. Алкохолът в тази концентрация оказва много слабо влияние
върху поведенческите реакции- защото в това състояние лицето е практически
трезвено. При прилагане на специални тестове, може да се установи влияние само
върху психомоторната функция т.е. върху способността на човека да извършва
точни (фини) координативни движения.
Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно-
автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице Х.И. (технология и
безопастност на автомобилния транспорт) анализира съдържанието на приетите
медицински документи и обосновава следните изводи за подлежащи на установяване
факти:
- Процесното
ПТП е настъпило върху пътно платно с асфалтово покритие и ширина от 6
метра, което не е разделено с осева линия. Асфалтът е гладък, без
неравности, но с наклон от около 7%, няма данни за пътна сигнализация и
указателни табели в близост до настъпилото ПТП. Пешеходецът е преминал от
тротоара- към платното за движение, където е бил ударен от маневриращия на
заден ход лек автомобил. Преди удара- автомобилът е бил паркиран на
уличното платно на ул. „*******“пред номер 2А.
- Вещото
лице допуска, че скоростта на автомобила при настъпване на удара е била
около 5 км/ч., но липсват обективни данни в тази насока. Вещото лице
допуска, че скоростта на пешеходеца при настъпване на удара е била около 2
км/ч., но липсват обективни данни в тази насока. Няма данни пешеходецът да
е забелязал приближаващия лек автомобил при осъществяване на маневрата за
движение на заден ход. Водачът на автомобила е имал техническа възможност
да възприема предметите зад автомобила по време на маневрата, тъй като
автомобилът е бил снабден с огледала за задно виждане.
- Сравнителният
анализ на данните, относно механизма на настъпване на процесното ПТП мотивира
извода на вещото лице, че пешеходецът е предприел пресичане на пътното
платно преди момента на потеглане на автомобила за извършване на маневрата
„движение на заден ход“, следователно, - водачът на автомобила е имал
възможността да предотврати настъпването на ПТП, ако би проявил достатъчна
бдителност.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят Т. А.
А.заявява, че познава ищците, които са негови родственици по съребрена линия и има
трайни впечатления за естеството на взаимоотношенията им с починалия Т.Т.-
приживе. Свидетелят заявява, че съпругата на починалия Т.Т. - Е. преживяла
тежко загубата, тъй като двамата живеели заедно в едно домакинство, поддържали
отлични взаимоотношения и не се били разделяли от момента на сватбата си.
Свидетелят знаел, че между починалия Т.Т.- приживе и синовете му И. и А.
съществували много близки емоционални и социални отношения. Социалните контакти
на пострадалия със сина му А. (ищеца) били ежедневни, а с И., който живеел
отделно в гр. София - Т.Т. контактувал непрекъснато по телефона, а поне веднъж
месечно се виждали и лично.
Страните не спорят и въз основа на представените и приети
без оспорване писмени доказателства- Договор за спогодба от 27.03.2018г. (стр.
160 от делото), както и платежни нареждания (стр. 163, 164, 165 и 166 от
делото) съдът приема за установен факта, че между ищците и ответника се е
осъществила процедура по извънсъдебно предявяване на застрахователна претенция
и е било постигнато съгласие за размера на дължимото от застрахователя
обезщетение за неимуществените вреди, които са предмет на спора в настоящия
съдебен процес. В съдържанието на писменото споразумение, страните се
съгласяват за това, че ответникът ще изплати на ищците обезщетение в размери,
както следва: на ищцата Е.А.Т.- в размер на сумата от 75 000 лева, а на
всеки от ищците И.Т.Т. и А.Т.Т. – в размер от по 65 000 лева. Платежните
документи установяват факта на плащането на част от уговорените суми, които са
равни на ½ част от застрахователното обезщетение, за чиито размер е било
постигнато споразумението.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
състав на съда достигна до следните правни изводи:
Предявената искова претенция за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, се основава на твърдението, че при наличие на
предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм/ ответникът дължи да заплати на третите
увредени лица (ищците) застрахователно обезщетение за причинените от
застрахования при него водач неимуществени вреди.
В резултат от анализа на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства, съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки за ангажиране на ответника - да изплати на ищеца застрахователно
обезщетение, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на процесния лек автомобил лек
автомобил „Ауди” с рег. номер ********.
За да достигне до този извод, съдът съобрази не само
правните последици на влязлата в сила присъда на наказателния съд - Присъда от
27.01.2015г. по НОХД № 87/2014г. по описа на Окръжен съд Смолян, които е длъжен
да зачита по въпросите дали е извършено деяние, дали то е противоправно и кое е
лицето, което го е извършило.
Както заключенията на приетите съдебно- медицинска и
съдабна- автотехническа експертизи, така и съдържанието на приетия Договор за
спогодба от 27.03.2018г., който по съществото си представлява извънсъдебно
признание от ответника на предпоставките по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.),
мотивира категоричен извод, че ответникът дължи да изплати на ищците
застрахователно обезщетение за понесените от тях неимуществени вреди, в резултат
от причинената смърт на Т.Т.
Наведените от ответника доводи- за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, не могат да бъдат възприети, по
следните съображения:
Събраните в хода на първоинстанционния процес
доказателства мотивират достатъчно обоснован извод, че тези доводи са
неоснователни, защото единствената и
изключителна причина за настъпването на предоносния резултат е
необезопасената т.е. извършена в нарушение на чл. 40 от ЗДвП маневра за
движение на заден ход на лекия автомобил „Ауди” с рег. номер ********.
Твърденията, на ответника за алкохолно повлияване на пострадалия бяха
опровергани от заключението на съдебно- медицинската експертиза, а твърденията
за принос на пострадалия в механизма на настъпване на самия пътен инцидент бяха
опровергани от изводите на съдебната авто- техническа експертиза. Само за
прецизност в тази насока, заслужава да се отбележи, че поведението на
пешеходците в хипотезата на чл. 113 от ЗДвП никак не може да бъде поставено в
същите изисквания на дължимост, сравними с хипотезата, която е регламентирана
от чл. 40 от ЗДвП. Автомобилите типично се движат в посока напред и това
движение е логично предвидимо. Движението на заден ход всъщност е вид маневра,
която се извършва спорадично. Движението на заден ход на паркирал автомобил,
потеглящ от място е много трудно предвидимо за пресичащ пътното платно
пешеходец, поради което и законът вменява задължение за полагане на особена
грижа от страна на водача, който предприема такава маневра.
По отношение размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за уместно да приложи правните последици на сключения
в хода на съдебния процес Договор за спогодба от 27.03.2018г. доколкото счита,
че именно този договор в най- голяма степен отразява съгласието между страните
за приложното поле на принципа на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД – в
конкретната хипотеза. Ответникът изрично признава основателността на
претенциите на ищците за изплащане на застрахователно обезщетение до следните
размери: 70 000 лева за Е.А.Т., а за И.Т.Т. и за А.Т.Т. по 65 000
лева, а в останалата част ищците са заявили намерение да се откажат от
претенциите си. Чрез молба вх. № 130324/ 11.10.2018г. ответникът представи ответникът е
представил платежни документи, от чието съдържание се установява, че е изплатил
½ от посочените по- горе размери на обезщетенията - съответно на Е.А.Т.,
И.Т.Т. и А.Т.Т. и заявява, че би изпълнил изцяло задължението си, но
забраната да се разпорежда с активи на територията на страната обективно го
лишавало от такава възможност. Съдържанието на извънсъдебното
споразумение /Договор за спогодба от 27.03.2018г./ не бе оспорено от ищците,
чийто процесуален представител заяви, че признава осъществяването на всички
фактически твърдения в молбата вх. № 130324/ 11.10.2018г. т.е. че е постигнато
споразумение и че ответникът е заплатил
на Е.А.Т. – сумата от 37 500 лева т.е. ½ от общия размер на
обезщетението за 75 000 лева които ищцата и ответника са определили като
приемливо по размер и са се съгласили да бъде изплатено, че ответникът е заплатил на И.Т.Т.Т. – сумата
от 32 500 лева т.е. ½ от общия размер на обезщетението за
65 000 лева които ищеца и ответника са определили като приемливо по размер
и са се съгласили да бъде изплатено и че ответникът
е заплатил на А.Т.Т. – сумата от 32 500 лева т.е. ½ от общия
размер на обезщетението за 65 000 лева които ищцата и ответника са
определили като приемливо по размер и са се съгласили да бъде изплатено.
Споменатите изводи, налагат да бъде възприето становището
на съда, че исковете за изплащане на застрахователни обезщетения са основателни
и следва да бъдат уважени – но само до размер на уговорените, но незаплатени до
приключване на съдебното дирене суми, които възлизат съответно на 37 500
лева, която е платима на Е.А.Т., на 32 500 лева, която е платима на А.Т.Т.
и на 32 500 лева, платима на И.Т.Т.. За разликата над присъдените суми – предявените
искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
По претенциите за присъждане на законната лихва върху претендираните суми
на обезщетенията;
На основание чл. 223, ал. 2 КЗ, във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД - ответникът следва да бъде осъден да заплати на всяка от ищците и
законната лихва, изчислена върху присъдения й размер на обезщетението, считано
от датата на настъпване на вредоносния резултат която не съвпада с деня на
настъпване на процесното ПТП, а е по- късна т.е. 19.04.2015г., когато е настъпил
леталния изход за пострадалия. Това е така, доколкото релевираният източник на
вредите е именно смъртта на пострадалия. От друга страна обаче, като се
съобрази с правните последици на постигнатото извънсъдебно споразумение между
страните – т.3 от Договор за спогодба от 27.03.2018г., настоящият състав на
съда намира, че следва да присъди претендираната законна лихва, считано от
19.04.2015г. до деня на окончателното плащане, но само върху фактически
незаплатените до момента на приключване на съдебното дирене части от уговорения
размер на застрахователно обезщетение, които всеки ищец е легитимиран да получи
за пълна компенсация на причинените вреди и лихва, според изрично постигнатото
съгласие с ответника.
По претенциите на
страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът е претендирал, с оглед изхода на спора и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, да получи от ответника направените съдебни
разноски, вкл. за процесуално представителство, съразмерно с уважената част от
иска.
Ищецът не представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, но доколкото е бил освободен от задължението за внасяне на съдебни такси и
разноски - те първоначално са били поети от бюджета на съда, но следва да бъдат
възложени в тежест на ответника – на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Съразмерно
с уважената част от исковете, ответникът трябва да бъде осъден да заплати по
сметката на Софийски градски съд общо сумата от 4420 лева, включваща държавна
такса и разноски за събиране на доказателства.
Процесуалният
представител на ищеца е заявил, че претендира възнаграждение за процесуално
представителство, в размера, който е определен от 38 на Закона за адвокатурата.
Тъй като за да отхвърли частично всеки един от исковете, съдът възприе и
приложи правните последици на сключения в хода на съдебния процес Договор за
спогодба от 27.03.2018г., то следва да се приеме, че ответникът е дал основание
за предявяването на иска. При това положение, възнаграждението, платимо на
процесуалния представител на ищците следва да се изчисли върху уговорените в
процесния Договор за спогодба от 27.03.2018г. суми на дължими застрахователни
обезщетения. Мотивиран от тези изводи, съдът приема, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. С.П.Д. сумата от общо 7740 лева, представляваща
сбор от сумите: 2480 лева, 2480 лева и 2780 лева, които се дължат за
процесуално представителство на всеки ищец.
Ответното дружество също има право да получи претендираните
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска – на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК. В случая, размерът на разноските, които е направил ответника и
сумата на възнагражденишето, което се дължи за процесуално представителство възлиза
общо на 620 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ с ЕИК ******* и седалище- гр. София, бул. „**********да
заплати на Е.А.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Д.,***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата
от 37 500 лева (тридесет и седем хиляди и петстотин лева), представляващи незаплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Ауди” с рег. номер ********,
за причинени неимуществени вреди поради смъртта на Т.И.Т. на 29.03.2014г., в
резултат от настъпило ПТП в гр. Смолян на 19.04.2015г., заедно със законната
лихва върху присъденото обезщетение, считано от 19.04.2015г. до деня на окончателното
плащане, като отхвърля иска за
присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата - над
присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 100 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за отхвърлената част
от иска за изплащане на застрахователно обезщетение.
ОСЪЖДА „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ с ЕИК ******* и седалище- гр. София, бул. „**********да
заплати на И.Т.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Д.,***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата
от 32 500 лева (тридесет и две хиляди и петстотин лева), представляващи
незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Ауди” с
рег. номер ********, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на Т.И.Т.
на 29.03.2014г., в резултат от настъпило ПТП в гр. Смолян на 19.04.2015г.,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 19.04.2015г.до
деня на окончателното плащане, като отхвърля
иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата -
над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 70 000
лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за отхвърлената част
от иска за изплащане на застрахователно обезщетение.
ОСЪЖДА „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ с ЕИК ******* и седалище- гр. София, бул. „**********да
заплати на А.Т.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. С.Д.,***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ – сумата
от 32 500 лева (тридесет и две хиляди и петстотин лева), представляващи
незаплатена част от дължимо застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на водача на лек автомобил „Ауди” с
рег. номер ********, за причинени неимуществени вреди поради смъртта на Т.И.Т.
на 29.03.2014г., в резултат от настъпило ПТП в гр. Смолян на 19.04.2015г.,
заедно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 19.04.2015г.
до деня на окончателното плащане, като отхвърля
иска за присъждане на застрахователно обезщетение, в частта за разликата -
над присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за
70 000 лева, както и претенцията за присъждане на законна лихва за
отхвърлената част от иска за изплащане на застрахователно обезщетение.
ОСЪЖДА „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ с ЕИК *******
да заплати на адв. С.П.Д.,***, на
основание чл. 38 от Закона за адвокатурата - сумата от 7740 лева (седем хиляди седемстотин и четиридесет лева),
представляващи разноски за процесуално представителство на ищците Е.А.Т., И.Т.Т.
и А.Т.Т. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Е.А.Т., И.Т.Т. и А.Т.Т. да заплатят общо на „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ, на
основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал. 8 от ГПК - сумата от 620 лева (шестстотин
и двадесет лева) за съдебни разноски пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „З.К.О.- К.Б.“ КЧТ да заплати по сметката на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – сумата от 4420 лева (четири хиляди четиристотин и двадесет лева), представляваща държавна такса и
съдебни разноски, от заплащането на която ищците са били освободени.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, чрез
въззивна жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на всяка от страните.
СЪДИЯ: