Р Е Ш Е Н И Е
№ 1004 08.07.2021г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1094 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във връзка с
чл.118, ал.1 и 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба от П.И.М.-М. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат Б.В. - БАК, против Решение № 1040-02-73/26.04.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Бургас, с което е оставено в сила Разпореждане №
ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.115, ал.2 от КСО на П.И.М.-М. с ЕГН
**********, с адрес: *** е разпоредено възстановяване на сумата от
12 832.27 лева.
Иска се отмяна на оспорения административен акт и да се постанови изплащане
на законната лихва върху възстановената й сума в размер на 12 832.27 лева за
периода от 14.01.2021г. до 01.04.2021г.. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят
П.И.М.-М. не се явява лично, а се представлява от адвокат Б.В., която
поддържа жалбата съобразно изложените в нея съображения и иска присъждане на
разноски, като представя списък на същите.
Ответната страна Директорът на ТП
на НОИ гр.Бургас се представлява от главен юрисконсулт Катя В., която оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя и моли за
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Жалбоподателката П.И.М.-М. подала заявление с
вх.№ 1019-02-389/30.03.2021г. (л.15 от делото) до директора на ТП на НОИ – Бургас, с което поискала да й
бъде възстановена надвзетата сума във връзка с разпореждане №
РС-4-02-00849238/03.12.2010г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Бургас, ведно със законната лихва за периода от 14.01.2021г. до
датата на връщането й.
С
Разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас (л.12 от делото) на П.И.М.-М. била
възстановена сумата 12 832.27 лева без лихва. В разпореждането било
посочено, че в осигурителното законодателство липсва разпоредба, по силата на
която следва надвзетата сума да се възстанови с лихва. Същото било връчено на
Манджадиева с известие по пощата на 02.04.2021г.
С жалба
вх.№ 1012-02-99/16.04.2021г. (л.10-11 от делото) П.И.М.-М. го обжалвала по
административен ред пред директора на ТП на НОИ – Бургас в частта му, с която е
отказано възстановяването на надвзетата й сума със съответната лихва.
Във връзка
с подадената жалба било издадено оспореното в настоящото съдебно производство
Решение № 1040-02-73/26.04.2021г. на директора на ТП на НОИ – Бургас (л.7-8 от
делото), с което е оставено в сила Разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г.
на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас.
Решението
било връчено на представителя на Манджадиева с известие по пощата на
28.04.2021г.
Срещу
решението е подадена жалба до Административен съд-Бургас, чрез административния
орган с вх.№ 1012-02-128/11.05.2021г., във връзка с която е образувано
настоящото дело.
Сумата от
12 832.27 лева била преведена по сметката на П.И.М.-М. в Банка ДСК с
бюджетно платежно нареждане на 31.03.2021г.
Делото е
основано само на писмени доказателства, съдържащи се в административната
преписка, които не са оспорени от страните. Всички те са непротиворечиви по
съдържание, последователни по хронология, като логично представят развилите се
събития. Съдът ги кредитира с доверие и основава на тях фактическите си
констатации.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима в
частта, с която се иска отмяна на оспореното решение, с която е оставена без
уважение жалбата на П.И.М.-М., с която се оспорва Разпореждане №
ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Бургас, в частта му, с която е отказано възстановяването на надвзетата
й сума със съответната лихва, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването.
Жалбата е процесуално недопустима
в останалата й част, с която се иска отмяна на оспореното решение, с което е
оставено в сила Разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на
контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, в частта му, с която е
възстановена сумата 12 832.27 лева, поради липса на правен интерес.
Разгледана по същество в допустимата й част жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
съдебно производство е Решение № 1040-02-73/26.04.2021г. на директора на ТП на
НОИ – Бургас, в частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.115, ал.2 от КСО на П.И.М.-М. с ЕГН
**********, с адрес: *** е отказано възстановяване на сумата от 12 832.27
лева, заедно с лихвата за периода от 14.01.2021г. до датата на връщането й.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган - директор на ТП на НОИ гр.Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата
на чл.117, ал.3, вр. с чл.115, ал.2 от КСО, в съответната писмена форма и
съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Решението е мотивирано,
тъй като в него се съдържат фактическите и правните основания за издаването му.
Волята на административния орган е ясна и непротиворечива, като мотивите
кореспондират изцяло с диспозитива на решението.
В хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значения на случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.36,
ал.1 от АПК да събере служебно всички доказателства относими към конкретния случай.
С оглед на
изложеното при осъществената проверка не се установяват отменителни основания
по чл.146,
т.1, т.2
и т.3
от АПК.
Обжалваното решение е издадено в
съответствие с материалноправните разпоредби на закона, поради следното:
Съдът намира за неправилни и
незаконосъобразни съображенията на административния орган изложени в
обстоятелствената част на оспореното решение, относно това дали надвзетата
процесна сума в размер на 12 832.27 лева е следвало да бъде възстановена
със или без лихва. Същият е посочил, че искането на М. посочената сума да й
бъде възстановена със законната лихва за периода от датата на извършения банков
превод – 14.01.2021г. до датата на връщането й, е неоснователно поради липса на
законово основание. В подкрепа на този си извод административният орган е посочил,
че в КСО липсва разпоредба, която да е основание за възстановяване на суми с
начисляване на лихви от ДОО. Уточнил е, че вземанията на НОИ са с
публичноправен характер, поради което се установяват и събират по специален
административен ред и разпоредбата на чл.113, ал.1 от КСО урежда размера на
лихвите по вземания на НОИ и допълнителното пенсионно осигуряване за невнесени
осигурителни вноски за ДОО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване
и за неправилно извършени осигурителни разходи. Изведен е изводът, че
цитираната разпоредба не може да бъде тълкувана разширително и приложена в
обратната хипотеза при частноправни вземания към НОИ.
Така изложените мотиви в
оспорения административен акт са неоснователни досежно конкретния случай, тъй
като процесната сума, която е била надвзета по погрешка от банковата сметка на
жалбоподателката и преведена по сметка на НОИ следва да бъде определена като
сума получена без правно основание по смисъла на чл.55 от ЗЗД, поради което и
именно на това основание е възникнало задължението на НОИ да я възстанови в
патримониума на жалбоподателката М.. В случая надвзетата сума няма характер на осигурителни
плащания осъществявани по реда и на основанията предвидени в КСО в полза на
бюджета на НОИ от задължените лица или в полза на правоимащите лица от бюджета
на НОИ. В този смисъл цитираната в оспореното решение разпоредба на чл.113,
ал.1 от КСО е неотносима към конкретния казус, респ. възстановяване на
неоснователно надвзетата сума от 12 832.27 лева.
Приложимите материални разпоредби
в случая са чл.55, чл.84 и чл.86 от ЗЗД. Надвзетата сума от НОИ, получена без
правно основание, следва да бъде възстановена в патримониума на
жалбоподателката на основание чл.55 от ЗЗД, като съгласно разпоредбата на чл.86
от ЗЗД при неизпълнение на това свое задължение длъжникът НОИ дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.84 от ЗЗД когато
няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора, от което следва, че в настоящия казус денят, в който НОИ
би изпаднал в забава е датата когато е поканен от кредитора - М. да върне
надвзетата сума, т.е. – 30.03.2021г., когато е подала своето заявление с вх.№
1019-02-389/30.03.2021г. за възстановяването й. Тъй като процесната сума е
възстановена по сметката на жалбоподателката в Банка ДСК още на следващия ден –
31.03.2021г., то следва да се приеме, че НОИ не е изпаднал в забава и затова не
дължи лихва.
Съобразно изложеното съдът
намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в
рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради
което жалбата против него с искане за отмяната му се явява неоснователна и не
следва да бъде уважавана.
При този изход на делото искането
на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски за
възнаграждение на юрисконсулт се явява основателно съобразно чл.143, ал.3 и
чл.144 от АПК, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, като размерът му следва да е
100.00 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и
с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, ХХ-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.И.М.-М. с ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Б.В. - БАК, против Решение № 1040-02-73/26.04.2021г.
на директора на ТП на НОИ – Бургас, в
частта, с която е оставено в сила Разпореждане №
ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ – Бургас, с което на основание чл.115, ал.2 от КСО на П.И.М.-М. с ЕГН
**********, с адрес: *** е разпоредено възстановяване на сумата от
12 832.27 лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.М.-М. с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат Б.В. - БАК, против Решение № 1040-02-73/26.04.2021г. на директора
на ТП на НОИ – Бургас, в частта, с
която е оставено в сила Разпореждане № ВР-4-02-00901775/31.03.2021г. на
ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Бургас, с което на
основание чл.115, ал.2 от КСО на П.И.М.-М. с ЕГН **********, с адрес: *** е
отказано възстановяване на сумата от 12 832.27 лева, заедно с лихвата за периода от 14.01.2021г. до датата на връщането
й.
ОСЪЖДА П.И.М.-М. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ТП на НОИ гр.Бургас
направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на
100.00 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
В прекратителната му част, която
има характер на определение, решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: