№ 21972
гр. ***, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110132556 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба, депозирана от Р. Г. П. срещу
„**** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати сумата от 5,00 лева, частично предявен от сума в общ размер от
405,44 лева, представляваща заплатена без основание сума по нищожен
договор за поръчителство с № ****, ведно със законната лихва, считано от
05.06.2024г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 21.03.2022г. между ищеца, като кредитополучател и „****,
като кредитодател, е сключен договор за кредит с № ****, като
предоставената главница била в размер на 1000 лева, а в чл. 4 от Договора е
било уговорено, че потребителят следва да предостави едно от следните три
обезпечения: 1) две физически лица-поръчители; 2) банкова гаранция или 3)
одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни
сделки. В изпълнение на договорното си задължение, ищецът е сключил с
„**** договор за предоставяне на поръчителство с № ****, по силата на който
„**** се е задължил да обезпечи задълженията на ищеца по посочения
договор за кредит пред кредитодателя „****. Заявява, че по чл. 3 от договора
за предоставяне на поръчителство ищецът се е задължил да заплати на
ответното дружество сума в общ размер от 405,44 лева и е заплащал
разсрочено сума по посочената клауза на падежа на вноските по договора за
кредит. Посочва, че с влязло в сила съдебно решение № **** от 07.04.2023 г.
по гр.д. **** г. на СРС е прогласена за нищожна клаузата на чл. 3 от договора
за поръчителство № ****. с „****. Поради това поддържа, че заплатените
суми по договора за поръчителство са заплатени при начална липса на
1
основание. Претендира разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът подава отговор
на исковата молба, с който признава предявения иск по основание и размер.
Счита, че е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК и моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
В проведеното открито съдебно заседаени, страните не се представляват
и не изразяват становище по хода на делото.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
Предявен е от Р. Г. П. срещу „**** иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 5,00 лева, частично
предявен от сума в общ размер от 405,44 лева, представляваща заплатена без
правно основание сума по нищожен договор за поръчителство с № ****,
ведно със законната лихва, считано от 05.06.2024г. /датата на подаване на
исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.
С изготвения по делото проект на доклад, обективиран в Определение №
**** г., обявен за окончателен с протоколно определение от 04.11.2024 г.,
съдът е съобразил направеното от ответника признание на предявения иск,
поради което е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните обстоятелствата, че: 1/ между страните по
делото е сключен процесния договор за поръчителство № ****/21.03.2022 г.,
както и 2/ с влязло в сила съдебно решение № **** от 07.04.2023 г. по гр. д. №
**** г. по описа на СРС клаузата на чл. 3 от посочения договор за
поръчителство е призната за нищожна, както и 3/ ответникът е получил от
ищеца по нищожната клауза на чл. 3 от договора за поръчителство
възнаграждение в размер на 177,38 лв.
В хода на изготвяне настоящия съдебен акт, съдът констатира, че с
молба вх. № **** г., подадена от процесуалния представител на ищеца е
поискано изменение на предявения иск, чрез увеличение на неговия размер,
като същият да се счита предявен за сумата от 177,38 лв., вместо предявеният
частичен иск за сумата от 5 лв. Към молбата е приложен списък с разноски по
чл. 80 ГПК и ДПЗС за предоставена безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв. Поради допусната техническа грешка, цитираната молба е пришита
към кориците на друго гражданско дело на 32 състав, насрочено за
разглеждане в о.с.з. на същата дата – 04.11.2024 г. и не е докладвана от
председателя на състава в о.с.з. Настоящият съдия-докладчик, намира, че
правата на страните не следва да бъдат накърнени поради грешка на съда и
доколкото молбата е депозирана в съдебна регистратурата преди датата на
проведеното на 04.11.2024 г. о.с.з. – на 01.11.2024 г., като същата е
процесуално допустима, искът следва да се счита предявен именно за
посочената в молбата сума в размер на 177,38 лв.
Предвид горното и доколкото е налице изрично признание на иска по
основание и размер, направено с отговора на исковата молба лично от
управителя на ответното дружество, като безспорно е и изрично отделеното с
доклада на съда обстоятелство, че ответникът е получил от ищеца по
нищожната клауза на чл. 3 от договора за поръчителство възнаграждение в
2
размер на 177,38 лв., съдът намира, предявеният иск за основателен, поради
което същият следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски възниква единствено за
ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил искане,
отговорността за разноските по делото, да бъде разпределена по реда на чл.
78, ал. 2 ГПК, което настоящият съд намира за неоснователно по следните
съображения: В практиката на СЕС, относима към делата във връзка с
потребителски спорове, еднозначно се приема, че чл. 6, параграф 1 и чл. 7,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (Директива 93/13), както
и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски
да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на
нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има
предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да
възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на
ефективен съдебен контрол върху евентуалния неравноправен характер на
договорни клаузи. Настоящият съдебен състав намира, че въпреки
признанието на предявения иск за връщане на недължимо платена сума в
резултат на неравноправна клауза, потребителят не следва да понася
отговорността за съдебните разноски, доколкото кредиторът, с
извънсъдебното си поведение - с включването на неравноправни клаузи в
съдържанието на ДПК подписан между страните договор, е дал повод за
завеждането на делото.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса в размер на
сумата от 50 лв. и 480 лв. – адв. възнаграждение с вкл. ДДС, при условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Съдът намира, че възнаграждението за предоставената
безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер на сумата от 100
лв. (без ДДС) и съответно 120 лв. с начислен ДДС, т.е. под минимума, по чл. 4,
ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. (съобразно Решение от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22 на СЕС), с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото,
което е приключило след проведеното първо открито съдебно заседание, без
събиране на доказателства в хода на съдебното следствие - с оглед
признанието на ответника и без явяване на процесуалния представител на
ищеца. Следователно, в тежест на ответника следва да бъде възложена сумата
в общ размер на 170 лв. – разноски за производството, от която 50 лв. – д.т. и
120 лв. – адв. хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. ЗЗД, „**** с ЕИК **** и
адрес: гр. ***, бул. „****, „**** офис *** да заплати на Р. Г. П. с ЕГН
3
********** и адрес: гр. ***, *** ****, **** **** сумата от 177,38 лева (сто
седемдесет и седем лева и 38 стотинки) – главница, представляваща заплатена
без правно основание сума по нищожен договор за поръчителство с №
****/21.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 05.06.2024г. /датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1, ГПК, „**** с ЕИК ****, да заплати на Р.
Г. П. с ЕГН **********, сумата от 50 лева (петдесет лева) – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ГПК, „**** с ЕИК ****, да заплати
на Еднолично адвокатско дружество „**** ****, сумата от 120 лева (сто и
двадесет лева) – адв. възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4