Решение по дело №1087/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от „Силвър Сун“ ЕООД, *, представлявано от управителя Ю.Х., против Решение № 126/31.05.2023г., постановено по АНД №162/2023г. по описа на Районен съд – Кърджали.

В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Изложени са доводи за необоснованост на решението и недоказаност на нарушението. Касаторът сочи, че основната дейност на „Силвър Сун“ ЕООД е свързана с търговия на облекла, както и че дружеството не е изпълнявало строително-монтажни дейности, за извършването на които да е било необходимо назначаването на строителни работници. Твърди, че лицето А. Н. Р. е част от строителна бригада, с ръководител Б. И. и към момента на проверката е извършвало инцидентно възникнали ремонтни дейности, по силата на договор за изработка. В тази връзка счита, че не е налице трудово правоотношение, което да следва да се оформи с писмен трудов договор, поради което намира за неправилен извода на районния съд за наличието на такова трудово правоотношение. Излага и доводи за маловажност на случая. По тези съображения иска отмяна на оспореното решение, както и на потвърденото с него НП № 09-2200088/03.05.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Кърджали. Претендира направените по делото разноски и пред двете инстанции.

Ответникът, в представена писмена молба-становище сочи, че намира касационната жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на районния съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради следните съображения:

С оспореното решение районният съд е потвърдил Наказателно постановление № 09-2200088/03.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на труда КТ), на „Силвър Сун“ ЕООД, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от КТ, за това, че не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето А. Н. Р., преди постъпването му на работа. С горното решение, жалбоподателят е осъден да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София сумата от 100 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови горния резултат, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и че нарушението се установява безспорно от доказателствата по делото. Позовавайки се на данните от извършената проверка, показанията на свидетелите Л. И., Е. Ю. и Т. С., както и на декларацията, попълнена от А. Н. Р., съдът е приел за безспорно установено по делото, че последното лице е предоставяло работна сила за жалбоподателя, като е осъществявало трудова дейност, поради което е налице трудово правоотношение. Съдът не кредитирал показанията на свидетелите А. Н. Р., Б. И. и Р. С., като несъответни на другите доказателства по делото. Не е кредитиран и представения от жалбоподателя договор за ремонтни услуги, сключен на 11.03.2022 г., като противоречащ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, в т. ч. и на декларацията, попълнена от А. Н. Р..

Решението е неправилно.

По силата на чл.61 ал.1 и чл.1 ал.2 от КТ, всички отношения при предоставянето на работна сила следва да се уреждат като трудови правоотношения и да се оформят с трудов договор в писмена форма. В случая няма спор, че на 14.03.2022 г., лицето А. Н. Р., заедно с други три лица, извършвало ремонтни работи в посочения магазин в гр. Кърджали. Спорен е въпросът, дали правоотношенията между горното лице и санкционираното дружество имат трудово-правен характер, респ., са такива по предоставянето на работна сила или са облигационни - основани на представения по делото граждански договор, сключен на 11.03.2022 г.

По делото не се спори, че собственик на въпросния магазин е Р. Т. С.. Според писмените обяснения и показанията на свидетеля С., материалите за ремонта са предоставени от него, като с управителя на „Силвър Сун“ ЕООД се уговорили последният да извърши ремонт на помещението, с оглед намерението му да наеме магазина. Тези обстоятелства са били известни на контролните органи още при извършването на проверката, видно и от показанията на свидетеля Л. И. и свидетеля Е. Ю..

Според приложения Договор за ремонтни услуги, сключен на 11.03.2022 г., между управителя на „Силвър Сун“ ЕООД, като възложител и Х. Х. Х., А. Н. Р., С. С. А. и Б.и Б. И., като изпълнители, последните четири лица се задължават да организират и извършат ремонт на обект: магазин в ***, считано от 14.03.2022 г. до 18.03.2022 г., срещу сумата в размер на 800 лева с ДДС, платима след изпълнение на възложената работа, по банкова сметка ***. Уговорен е и краен срок на изпълнение - 20.03.2022 г. На 18.03.2022 г. е съставен протокол за приемане на извършената работа, в който възложителят е потвърдил и задължението си за заплащане на договореното възнаграждение. Последното е изплатено на същата дата -18.03.2022 г., видно от фактура № 34/18.03.2022г. и от приложеното банково извлечение.

Според показанията на свидетеля А. Н. Р. и свидетеля Б. И., последният се е уговорил с управителя на „Силвър Сун“ ЕООД, заедно с още три лица, измежду които и А. Н. Р., да извършат ремонт на помещение - подмяна на подова настилка, срещу сумата в размер на 800 лв. И двамата твърдят, че управителят на дружеството не им е определял работно време, нито начина на работа, както и че преди и след този ремонт, не са работили за дружеството. Сочат, че са работили на обекта три-четири дни, след което, уговорената сума от 800 лв. била платена.

При тези данни и вземайки предвид обстоятелството, че предметът на дейност на санкционираното дружество е свързан с търговия на облекла, а не с извършването на строителни дейности, неправилни са изводите на районния съд, че лицето А. Н. Р. е престирало работна сила по трудово правоотношение, с работодател „Силвър Сун“ ЕООД. Следва да се отбележи, че не всяка работа, извършвана в полза на трето лице, е престиране на работна сила, по смисъла на КТ, изискваща и сключването на трудов договор, а само тази, при която правоотношенията между страните са трудови. Последните предполагат извършване на дейност, характеризираща се с елементите на трудовото правоотношение – работно време, работно място, задължение за спазване на трудова дисциплина, както и йерархична зависимост работодател-работник. В случая не се установи наличието на тези основни характеристики на трудовото правоотношение. Констатираният характер на уговорената работа - еднократно извършване на ремонтни дейности, заплащане на възнаграждение за краен резултат, липсата на задължение за спазване на трудова дисциплина, както и на зависимост между възложителя и изпълнителите за начина на извършване на работата, водят до извода, че се касае за облигационни правоотношения по договор за изработка, при който е уговорен краен резултат, при самостоятелност на изпълнителите, по отношение на начина на изпълнение.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства за характера на установените взаимоотношения, разколебават и данните, декларирани от А. Н. Р., още повече, че според показанията на свидетеля Р. и свидетеля И., декларациите са попълнени съгласно указанията на проверяващите.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

При този изход на делото и предвид заявеното искане, на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143 от АПК, на касатора се следват и направените по делото разноски. При заплатено адвокатско възнаграждение от страна на касационния жалбоподател в размер на 800.00 лева по Договор за правна защита и съдействие от 11.12.2023г., представен по АНД (К)1087/2023г. на Административен съд - Хасково, съответно в размер на 600.00 лева по Договор за правна защита и съдействие от 21.03.2023г., представен по АНД №162/2023г. на Районен съд – Кърджали, с оглед надлежно направени възражения за прекомерност от ответната страна, предвид фактическата и правна сложност на делото, която настоящият състав отчита като ниска и с оглед разпоредбата на чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 450.00 лева, за всяка от тези две инстанции. Така ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски в размер общо на 1300.00 лв. за договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представени Договори за правна защита и съдействие по КАНД №147/2022г. на Административен съд – Кърджали, по АНД №162/2023г. на Районен съд – Кърджали и по АНД (К) №1087/2023г. на Административен съд – Хасково. Разноски за съдебното производството по АНД № 590/2022г. на Районен съд Кърджали не се следват, тъй като такива не са били претендирани от жалбоподателя.

Ето защо и на основание чл.221 ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №126/31.05.2023г., постановено по АНД №162/2023г. по описа на Районен съд – Кърджали и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-2200088/03.05.2022 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5, вр. чл.414 ал.3 от Кодекс на труда, на „Силвър Сун“ ЕООД, ЕИК *********, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., за нарушение на чл.61 ал.1, вр. с чл.1 ал.2 от Кодекс на труда, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София да заплати на „Силвър Сун“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *, разноски по делото в размер на 1300.00 (хиляда и триста) лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: