№ 2348
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100512962 по описа за 2021 година
С Решение № 20126070 от 27.05.2021 г. по гр.д. № 14632/2020 г. по описа на
СРС, 164 с-в, е признато за установено, че на основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, ИВ. ИВ. В., с ЕГН **********, в качеството си на
собственик на имот с адрес гр. София, ж.к. „**** и с аб. № 046135, дължи на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ****, сумите, както следва:
- 2399,55 лв. съставляваща дължима главница за доставена ТЕ, за периода от
11.12.2015 г. до 30.04.2018 г до топлоснабден имот - апартамент № 65, находящ се в гр.
София, ж.к. „Дружба", ****, с аб. № 046135, ведно със законната лихва, считано от
10.12.2018г. до окончателното изплащане, за част от което вземане по ч.гр.д. №
77632/2018г. по описа на СРС, 164-и състав на 18.10.2018г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК, като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от 2741,34 лв.
или за сумата от 342,79 лв. и периода от
01.05.2015 г. до 10.12.2015 г., като неоснователен, поради погасяване на
вземането по давност.
- 37,50 лв. - представляваща дължими такси за услугата дялово
разпределение, извършвана в периода от м.ноември 2015 г. до м.април 2018 г., като е
отхвърлен иска за периода от м.май2015 г. до м. октомври 2015 г. вкл. и сумата от 0
лева, като недоказан;
1
С постановеното решение е признато за установено по предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ИВ. ИВ. В., с ЕГН
**********, в качеството си на собственик на имот с адрес гр. София, ж.к. Дружба",
****, ап. 65 и с аб. № 046135, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, сумите от :
-159,64лв. представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата
за ТЕ, дължимо за периода от 14.09.2017 г. до 27.11.2018 г., като е отхвърлен иска за
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за горницата до пълния предявен размер от
321,77 лв. или за сумата от 162,13 лв. и периода от 14.06.2016 г. до 27.11.2018 г., като
недоказан.
-5,59 лв. - представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата
за ДР, дължимо за периода от 30.12.2015 г. до 27.11.2018 г.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „Б.Б." ООД,
с ЕИК ****, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответника ИВ. ИВ. В. с изложени доводи, че е неправилно поради
нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.
Неправилно съдът приел, че в производството е доказано наличие на облигационно
отношение, по което ищецът е доставил услуга в определен обем, чиято стойност се
дължи от ответника. Не било доказано, че ответникът е потребител на ТЕ за битови
нужди за имота, че реално е потребил ТЕ в определен размер, чиято стойност следва да
заплати на ищеца. Неправилно съдът е формирал извод, че ответникът дължи суми за
потребена топлоенергия за отопление при установяване, че отоплителните уреди са
демонтирани. При постановяване на решението си СРС не е съобразил изложеното и е
постановил неправилно решение.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба
от ищеца "Т.С. " ЕАД, в който е изразено становище за неоснователност на въззивната
жалба. Излага доводи за правилност на постановеното от СРС решение, след като е
проведено пълно и главно доказване относно съществуването на вземанията му.
Отправя искане за потвърждаване на решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „Б.Б." ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
2
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за замяна на
недвижими имоти № 51/04.06.1993 г. се установява, че собственик на топлоснабдения
имот- имот с адрес гр. София, ж.к. „**** и с аб. № 046135 е именно ответника ИВ. ИВ.
В.. С оглед така установеното правото на ползване принадлежи на пълноправния
собственик – ответник в производството и изложените в жалбата доводи в обратен
смисъл са недоказани и неоснователни. В производството не е доказано правото на
ползване върху имота да принадлежи на друго лице като подобни твърдения
ответникът не е въвел пред първата инстанция.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана. Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът намира за недоказани
и неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
3
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото
обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в
проведеното производство е представен нотариален акт, с който имота е продаден на
ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на
топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са
оспорени от ответника.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се извършва от Б. ООД съгласно договор. При условията на
сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената енергия за
исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са
взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Доводите на въззивника за недоказване потребление на услугата – отопление на
имот за исковия период, съдът намира за неоснователни. Чрез представените
доказателства пред първата инстанция и констатациите на експерта по СТЕ се
установява, че за исковия период в имота е била начислена ТЕ за отопление на имот за
две щранг лири в имота, които са отчитани на мощност. Именно и с оглед правилата на
Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за топлоснабдяването са били изготвяни изравнителни
4
сметки като отчетените по този начин показатели са били включени в общото
потребление на абоната.
Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца,
изравнителни сметки на подпомагащата страна и констатациите на СТЕ и ССчЕ,
приети пред първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали
вземания за следните суми: сумата 2399,55 лв. съставлява дължима главница за ТЕ, за
периода от 11.12.2015 г. до 30.04.2018 г.; сумата 159,64 лв. - дължима мораторна лихва
върху непогасената по давност главница за ТЕ, за периода от 14.09.2017 г. до
27.11.2018 г.; сумата 37,50 лв. - дължима главница за ДР за периода от м.ноември 2015
г . до м.април 2018 г. и сумата 5,59 лв. съставлява дължимата мораторна лихва върху
главницата за ДР, за посочения в исковата молба период на забава, а именно от
30.12.2015 г. до 27.11.2018 г.
Ето защо исковете за ТЕ се явяват основателни за посочените размери.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20126070 от 27.05.2021 г. по гр.д. № 14632/2020 г.
по описа на СРС, 164 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че на
основание чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, ИВ. ИВ. В., с
ЕГН **********, в качеството си на собственик на имот с адрес гр. София, ж.к. „****
и с аб. № 046135, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ****, сумите, както следва:
- 2399,55 лв. съставляваща дължима главница за доставена ТЕ, за периода от
11.12.2015 г. до 30.04.2018 г до топлоснабден имот - апартамент № 65, находящ се в гр.
София, ж.к. „Дружба", ****, с аб. № 046135, ведно със законната лихва, считано от
10.12.2018г. до окончателното изплащане, за част от което вземане по ч.гр.д. №
77632/2018г. по описа на СРС, 164-и състав на 18.10.2018г. е издадена заповед по чл.
410 ГПК,
- 37,50 лв. - представляваща дължими такси за услугата дялово
5
разпределение, извършвана в периода от м.ноември 2015 г. до м.април 2018 г.;
-159,64лв. представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата
за ТЕ, дължимо за периода от 14.09.2017 г. до 27.11.2018 г.,
-5,59 лв. - представляваща обезщетение за забава при плащането на главницата
за ДР, дължимо за периода от 30.12.2015 г. до 27.11.2018 г.
ОСЪЖДА ИВ. ИВ. В., с ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД с ЕИК ****,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – Б. ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6