Определение по дело №584/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О  П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,        ІІ-ри Въззивен  граждански  състав    

На 18 ноември 2020 година

В закрито заседание в следния състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                          ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                         

 Секретар

 Като разгледа докладваното от съдия Н.Иванов

 възз. гр. дело №584   по описа за 2020 година

 За да се произнесе взе предвид:

 

В изпълнение на задълженията си по чл. 267 ГПК, Ямболският окръжен съд  констатира следното:

Образувано е по въззивна жалба на Д.И.К., чрез адв.В.Д. *** против Решение № 260057/07.10.2020г., постановено по гр.д.№454/2018г. по описа на ЕРС, в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. *** иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на сключения на 16.06.2017 г. в град Елхово между К. Ж. К., ЕГН **********,***, починал на ******* г. и К.Ж.А., ЕГН ********** ***, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 134, том III, рег.№ 3661, дело № 434 от 2017г. по описа на Нотариус К. К.с рег. № 451 на НК и район на действие - съдебния район на РС-Елхово, вписан с вх.рег.№ 1182, акт № 14, том 5, дело № 568/2017г. в Службата по вписвания -Елхово, поради липса на основание; е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на същия договор, поради противоречие с добрите нрави; и е отхвърлил предявения от Д.И.К. против К.Ж.А. иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД – за разваляне на същия договор по отношение на 2/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ: 1/2 идеална част от недвижимия имот, находящ се в град Е., на ул. „*******” ** и представляващ ПИ с идентификатор № 27382.500.182  по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18 -103 от 28.11.2008г. на АГКК, с площ по картата 492 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, заедно със сградата, разположена в него, представляваща сграда с идентификатор № 27382.500.182.1, със застроена площ от 106 кв.м., на един етаж, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

Съдът констатира, че жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Същата е редовна от външна страна, поради което следва да се внесе за разглеждане в открито заседание.

Въззиваемата страна  е депозирала отговор на жалбата.          

Страните не са направени искания за събиране на доказателства пред настоящата инстанция.

ЯОС намира, че следва да извърши доклад на жалбата и отговора, който да връчи на страните  заедно с призовката за  с.з., поради което

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

НАСРОЧВА   делото в о.с.з.  на 19.01.2021 год. от  10.00 часа, за която дата  и час да се призоват страните.

Извърши доклад на жалбата и отговора, както следва:

В жалбата се сочи, че постановения от ЕРС акт, в обжалваната си част е неправилен. Твърди се, че възприетата от съда фактическа обстановка, може би и поради факта, че не са били обсъдени всички събрани доказателства и експертизи в процеса, не кореспондира с крайните правни изводи, довели до формирането на съдебното решение.

Твърди се, че съдът приема за начален момент на издръжката за минало време - 25.04.2017 г. Дата на нотариалното упълномощаване (изразена воля от прехвърлителя) -била 16.06.2017 г., а дата на смъртта на прехвърлителя - ****** г. Т.е. общо за периода 25.04 до 20.06.2017 г. - само 57 дни. Според въззивницата, в съдебна практика в страната за последните 70 години, не е имало договор за прехвърляне на издръжка и гледане, особено такъв, който да обхваща минало и бъдещо гледане, който да е възприет за действителен при времево изпълнение за 57 календарни дни. Твърди се, че на съда са убягнали някои факти, които били възприети от самия него в обсъждането на фактическата обстановка и такива, които се намирали в кориците на делото: Първо, че синът на ответницата, свидетелствал, че след първия прекаран инсулт през месец април 2017 г., прехвърлителят К.: „НЕ Е ИМАЛ НУЖДА ОТ ГРИЖИ И СЕ СПРАВЯЛ САМ". Като при получаване на втория инсулт на 01.05.2017г. той се е обадил на съпругата си и тя го е придружила до болницата. Ответницата разбрала за влошаване на състоянието му от ищцата. Ответницата се е грижила за него 5 (пет) дни в болничното заведение при втория претърпян инсулт, и впоследствие - 3 седмици в отделение по рехабилитация. Второ, че 2 дни преди нотариалното извършване на сделката, респ. и на издаването на пълномощното - на 14.06.2017 г., датата на последната хоспитализация, ответницата споделила с приятел на Костадинов, че: „К. няма да го бъде", „К. си отива". Т.е. тя е имала знанието, намерението, че няма да изпълнява в бъдеще. Трето, че според вещото лице, заболяването и състоянието на К. при последната хоспитализация (на 14.06.2017 г.), определя остатъчна продължителност на живота от максимум 10-на дни, в повечето случай в това състояние смъртта настъпвала след 7 -8 дни. Сочи се, че в случая, дори без да са коментара колко и какво гледане (по делото липсвали доказателства за давана, респ. осигурявана, издръжка) е било предлагано/осъществено, максималният коментиран период за изпълнение на договора в двете времеви посоки, било само 57 дни и  такова изпълнение не било съществено, за да бъде зачетено като достатъчно в една възмездна размяна на стойностни престации в двустранния договор за прехвърляне на недвижим имот в населено място от градски тип, срещу задължение за гледане и издръжка. Твърди се, че  фактите и събраните доказателства били безспорни - бъдещото „изпълнение" било във времеви период от 4 (дни) - през които дори нямало изпълнение от ответницата, защото прехвърлителят бил обгрижван от съпругата си - ищцата; ответницата поне два дни преди прехвърлянето на имота, респ. поемането на „бъдещите" грижи знаела, че няма да има изпълнение, защото имала усещането, че прехвърлителят „си отива"; близката смърт била медицински очаквана. Същественото в случая, обаче било, че в процесния казус имало отскоро и сериозно болен човек, при заболяване, което действително изисквало физически грижи и от тази гледна точка можело да се каже, че съществената причина за сключване била именно поемането на бъдещата издръжка и гледане (каквато в процесния случая дори нямало). Т.е. и логически, и житейски, и от правна гледна точка, сделката нямало да бъде сключена и не била сключена, без частта за бъдеща издръжка и гледане, която част на договора била недействителна, като нищожна, и влечала нищожност на целия договор. Претендира се, постановяване на решение, с което да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, да се уважи исковата претенция и се присъдят разноски по делото.

В писмения отговор се сочи, че въззивната жалба е неоснователна. Изразява се становище, че решението на ЕРС, в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Сочи се, че по иска с правно основание чл. 26 ал.2 пр.4 от ЗЗД, съдът правилно е анализирал свидетелските показания и се е произнесъл че процесния договор е сключен и заради полаганите грижи от приобретателката до момента: „за гледането и издръжката му до сега и особено от влошаването на здравословното му състояние". Изхождайки от това съдът правилно преценил, че искът с посоченото правно основание следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. По искът на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД съдът правилно изложил съображения, че сделката не е в нарушение на добрите нрави и това не е несправеливо разместване на блага в полза на ответницата, което да е в противоречие с установените в обществото добри нрави. Съдът правилно приел, че сделката не е проява на недобросъвестност и не накърнява добрите нрави. По иска с правно основание чл.87 ал.З от ЗЗД, съдът правилно приел, по делото категорично се доказало осигуряване на необходимите грижи и издръжка от страна на ответницата, и че било налице изпълнение, което се установява по безспорен начин. Съдът правилно е приел че по изложените съображения искът се явявал неоснователен и бил отхвърлен.

Претендира се, по подробни съображения изложени в отговора, жалбата да бъде отхвърлена, атакуваното решение потвърдено в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Съдът приканва страните към спогодба.

Препис от определението да се връчи на страните.

Препис от отговора да се връчи на жалбоподателите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ:1.               

 

 

                                

                                       2.