Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1208             Година  2019, 06.06.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, ІІІ състав

 

            на 28.05.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 1183 по описа за 2013 година и като обсъди :

 

Образувано е по жалба на “Сигма-3“ООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Абаджийска“№9, про­тив Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617001021-091-001/18.08.2017г., издаден на основа­ние чл.119 ал.2 от ДОПК от екип в състав Н.Ж.К. – Начал­ник Сек­тор “Ревизии” при ТД на НАП – Пловдив в качеството му на орган възло­жил ре­визията, и С.Д.Й.– главен инспектор по прихо­дите в ТД на НАП – Пловдив, в качеството му на ръководител ревизията, потвър­ден в хода на административното му обжалване с Решение № 637 от 27.10.2017г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.Пловдив, при Централно управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА с ко­ято на оспорващия са вменени допълнителни публични задължения за внасяне както следва:

1. Допълнително начислен ДДС за периода от 01.09.2013г. до 31.05.2016г. в размер общо на 171 964,67 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 41 088,95 лева и

2. Установен корпоративен данък за внасяне за 2015г. в размер на 9 412, 14 лева, ведно със съответните лихви за забава в размер на 1 320,68 лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от Съда, както и присъждане на сторените разноски по производството. Единствените поддържани възражения, вкл. и при първоначалното разглеждане на делото от състав на Административен съд – Пловдив, така и в рамките на настоящото съдебно производство са във връзка с допуснати нарушения на административно производствените правила във връзка с провеждането на ревизионното производство, касателно начина на връчване на заповедта за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001617001021-020-002 от 06.06.2017г., с аргумента че след 25.05.2017г. дружеството няма управител, както и на Ревизионния доклад № Р-16001617001021-092-001 от 18.07.2017г., както и на самия ревизионен акт. В хода по същество пред настоящата инстанция са развити съображения, че Заповедта за изменение на ЗВР и всички последващи действия процесуални действия са незаконосъобразни, предвид липсата на представител на дружеството, нарушено е правото на защита на ревизирания субект, поради което се счита, че действията на органите по приходите не пораждат правни действия. Настоява се за отмяна на РА и присъждане на сторените в процеса разноски. Допълнителни аргументи не са изложени, въпреки предоставе­ната възможност за представяне на писмени бележки.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна, и моли Съдът да я остави без уважение, като се при­съди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло факти­ческите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения администра­тивен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив. Моли съдът да се съобрази и с мотивите на постановеното Решение от ВАС.

Административен съд – Пловдив, ІII състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобраз­но с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното :

           Ревизионният акт, е обжалван в рамките на предвидените за това преклу­зивен срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е изцяло потвърдил в обжалваната част. Така постано­веният от Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвиденият за това преклузивен срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

          Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения :

            По твърдените процесуални нарушения следва да се посочи, че настоя­щото съдебно производство е второ по ред след като с Решение № 5827 от 17.04. 2019г., постановено по адм.дело № 15381/2018г. по описа на ВАС, е отменено Ре­шение № 2302/08.11.2018г., постановено по адм.дело № 1453/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

            С посочения съдебен акт касационната инстанция се е произнесла изрично, че „заличаването на управителя на дружеството с ограничена отговорност Нешко Велев не води да прекратяване на договорното представителство на упълномо­щения от него Ангел Гитев“, „електронния адрес на който са връчени ЗИЗВР и РД е деклариран от РЛ, т.е. адресът е такъв по чл.28 от ДОПК“, в която връзка са да­дени и изрични указания „при новото разглеждане на делото преценката за за­коносъобразност на РА следва да се извърши в обхвата на чл.160 ал.2 от ДОПК извън проверката за съответствието на административнопроизводствените пра­вила на процесуалните действия на органите по приходите по връчване на ЗИЗВР и РД“.

            Така дадените указания на касационната инстанция са задължителни при новото разглеждане на делото – чл.224 от АПК, поради което и се следва изводът че изцяло неоснователни са на практика единствените поддържани възражения при оспорването на РА пред съда относно допуснати съществени нарушения на административно производствените правила по връчването на ЗИЗВ, произтича­щото от това удължаване на срока на ревизионното производство, респ. по връч­ването на РД, срещу който, както е констатирала и касационната инстанция е по­дадено и възражение, т.е. не е нарушено по никакъв начин правото на защита на ревизирания субект.

Или в обобщение РА е издаден от компетентни ор­гани по приходите /чиито правомощия произтичат пряко от закона/, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нару­шения на административно производстве­ните правила за това.

            По правилото приложение на материалния закон.

            Установява се, че ревизията спрямо дружеството–жалбоподател обхваща­ща периода 01.09.2013г. до 31.05.2016г. касателно правилното определяне на за­дълженията по ЗДДС и ППЗДДС и за периода от 2013г. до 2015г. относно опреде­лянето на задълженията по ЗКПО е из­вършена по реда на чл.122 от ДОПК, пора­ди кон­статирани от органите по при­хо­дите обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно наличие на данни за ук­рити приходи или доходи.

            Този извод органите по приходите са направили на база следните събрани доказателства и направените въз основана на тях фактически установявания, ко­ито се свеждат до следното.

            За ревизирания период основна икономическа дейност на дружеството е ресторанти и заведения за бързо обслужване. Съгласно представена декларация дружеството осъществява своята дейност чрез следните обекти, които са наети:

- бърза закуска „Софра“ - гр. Пловдив, ул. „Железарска“ № 13;

-  кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ***;

- кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 13;

- сладкарница „Азра“ - гр. София, бул. „Витоша“ № 85;

- ресторант „Конак“ - гр. София, ул. „Акад. Методи Попов“ № 26 - прекратил дей­ност на 30.11.2015 г.;

- обменно бюро - гр. Пловдив, ул. „Абаджийска“ № 9;

- склад - гр. Пловдив, ул. „Злати бор“ № 3;

- склад - гр. Пловдив, ул. „Злати бор“ №1;

- сладкарска работилница - гр. Пловдив, ул. „Абаджийска“ № 9, ет. 2.

Задълженото лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 28.03.2012г. – в хи­потезата на задължителна регистрация във връзка с достигнат облагаем оборот.

С протокол № Р-16001617001021-П73-001/09.03.2017г. /Прил. № 1/, от до­сието на „Сигма - 3“ ООД – в ликвидация, са присъединени протоколи, от които се установява, че са извършени проверки  в обектите на дружеството: кафе – слад­карница „Джу­мая“ - гр. Пловдив, ул. „Патриарх Евтимий“ № 13, бърза закуска „Софра“ - гр. Пловдив, ул. „Железарска“ № 13; сладкарница „Азра“ - гр. София, бул. „Витоша“ № 85 и кафе - сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ***.

Съобразно същите е установено следното:

С протокол № П-16001616121972-073-001/12.01.2017г. за извършена про­верка за анализ на данни в електронен формат на „Сигма - 3“ ООД/в ликвидация/ е устано­вено, че е копирана информация от компютърната система, намираща се в обек­ти на ревизираното дружество - обект сладкарница „Азра“ - гр. София, бул. „Вито­ша“ № 85 и обект кафе - сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ***. В ППДОД са описани действията за обезпечаване на доказателства.

При проверката в сладкарница „Азра“ - гр. София е установено, че в обекта се използва един компютър. Локализира се информацията от използвания прог­рамен продукт за извършените продажби в обекта. За гарантиране автентичност­та на информацията, съгласно чл. 40, ал. 1 от ДОПК, на компютъра в обекта се формират контролни суми MD5 и SHA256 (файл md5sha256.txt) за файловете, подлежащи на копиране. Извършено е копиране на файл с данни и файла с кон­тролните суми на устройство с преносима памет, след което същите са записани на три броя финализирани оптични носители (CD-R). След анализ на данните от програмен продукт „Pointer POS“ в обект сладкарница „Азра“ - гр. София, бул. Витоша №85, се установява, че записаният файл е развален.

Присъединен е и Протокол сер. АА № № 0241119/02.06.2016г. за извърше­на проверка и протокол № 0010226/02.06.2016 г. за предприети действия за обез­печаване на доказателства в обекта на дружеството кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, *** /л.366 и сл./

От същият е установено, че в обект кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, *** е констатирано, че е налично 1 бр. фискално устройство /фискален принтер/ с инд.№ на ФУ № DT351864 и инд.№ на ФП 02351864, от същото се издават касови бележки с наименование „фискален бон“, но същото устройство не е свързано и не е регистрирано в приходната администраиця. При извършената проверка е извършена контролна покупка на сладкарски изделия и безалкохолни напитки на обща стойност 16,90 лв., платени в брой, е издадена бележка № 000178/02.06.2016 г. , носеща наименование „фискален бон“ от работещото в обекта фискално устройство /принтер/ № DT351864 и ФП № 02351864, но същото няма изградена връзка с НАП

Установено е, че обектът е нает по договор за наем от 12.06.2013 г., сключен с Мюсюлман­ско изповедание с ЕИК ********* чрез Районен мюфтия, съгласно който наемо­дателят предоставя на наемателя за временно ползване срещу заплащане на оп­ределена наемна цена свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, *** - етаж едно (първи) от сграда 1 (едно), с площ на обекта от 61,00 кв.м., състоящ се от търговска площ 39 кв.м. и прилежащо към нея складово помещение с площ от 22 кв.м. Месечният наем е 1 500,00 лв с ДДС. Данни за капацитета на заведението - 60 места за консумация на открито и 30 места за консумация на закрито. Предлагат се безалкохолни напитки, сладки, торти и др.

При проверката работещите в обекта лица са попълнили справка четири лица на 8-часов трудов договор. Работното време на обекта е от 08.00 ч. до 23.00 ч. Разчетена касова наличност при започване на проверката 131,90 лв., факт­ическа наличност 333,00 лв., определена касова разлика - 201,10 лв. Съставен е АУАН №F216707/14.06.2016 г. срещу „Сигма - 3“ ООД /сега в ликвидация/ за това, че не е издаден фискален бон. Плащането е прието от Н.В.Б.- сервитьор. Съставен е АУАН № F216739/14.06.2016 г. срещу Н.В.Б.за това, че не е издаден фискален бон.

На проверката е присъствал и упълномощен представител на дружеството /така пълномощно на л.369-371/, който е подписал протокола и е получил екземпляр от същия.

При извършената проверка е установено, че използваният софтуер е Pointer POS. Представена е фактура № **********/16.09.2013 г., издадена от „Соларити БГ“ ООД с ЕИК ********* за предоставяне на проверяваното дружест­во на касов апарат, компютърна система, термален принтер и софтуер Pointer POS.

Предприети са действия по обезпечаване на доказателствата по чл.40 от ДОПК обективирани в Протокол сер. АА № 0010226 от 02.06.2016г. и описани в Приложения № 1 към същия притокол, на които също е присъствал посочения упълномощен представител на дружеството, респ. разписал е протокола, съответно е получил препис от същия и приложенията /л.367-гръб и сл./

Констатирано е, че в обекта кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, *** се използва една компютърна конфигурация за отчитане на продажбите.

Със съгласието на присъствалия упълномощен представител е извършено обезпечаване на доказателства, чрез копиране на информацията от и на технически носител.

Локализирана е информацията от използвания програмен продукт за отчи­тане на продажбите („screenshot.2.jpg“). Файл „screenshot.3jpg“ - край на обез­печаването. За гарантиране автентичността на информацията, съгласно чл.40. ал.1 от ДОПК, на компютър в обекта се формират контролни суми MD5, SHA1 и SHA256 (файл „md5sha256.txt“) за файловете, подлежащи на копиране. Това е из­вършено посредством инсталирана програма на устройство с преносима (флаш) памет. Извършено е копиране на файловете с данни и файла с контрол­ните суми на устройство с преносима памет, след което същите са записани на три броя финализирани оптични носители (DVD-R). Върху оптичните носители с перманен­тен маркер е изписан номерът и датата на протокола, имената на при­съствалите на проверката лица и подписите им. Едно от копията е предоставено на пред­ставителя на проверяваното лице и а останалите две са за органите по приходи­те на НАП. Присъствалото лице е запознато със същността на контролни­те суми MD5, SHA1 и SHA256.

Извършен е анализ на текущата база данни на програмния продукт, отчи­тащ продажбите в обекта на дружеството. Данните от обект кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ул.“Железарска“№2, са в пет файла (четири файла с данни и един с контролни числа), с наименование RESTORANT.FDB и md5sha256.txt - файл с контролни числа. Файлът с базата данни, използвани за анализа, е с наименование RESTORANT.FDB. Обект на анализа са таблиците CARD_DAY – списък на продажбите, извършени на каса /същата има изглед както е показано в Приложение № 1/справка 4 от Приложение № 5 към Протокол №П-16001616121972 -073-001/12.01.2017г., л.458/ и OPIS_CARD – описание на маркираните артикули към сметка, съгласно предоставените данни от „Профит плюс ЕС“ООД /същата има изглед както е показано в Приложение № 1, справка 10 от Приложение № 5 към Протокол №П-16001616121972 -073-001/12.01.2017г./. Т.е. именно в тези таблици е прието, че се съдържа информация за извършените продажби на каса и описанието на маркираните артикули към сметките.

По данни от информационния масив на НАП е установено, че ФУ с инд.№ ФУ DY352139 и инд.№ на ФП №36432939 е регистрирано от дата 12.09.2013 г. в същия обект - сладкарница в гр. Пловдив, ул.  „Железарска“ №2 до дата 11.09. 2014г. Следователно за проверявания период в обекта е прието да има установе­ни 2 различни фискални устройства, отчитащи продажбите в обекта през опреде­лен период. Със специализирания софтуер ACL чрез обединяване на таблица FU_351864, съдържаща отчетения оборот от ФУ № DT351864 и инд.№ на ФП 02351864 и таблица FU_352139, съдържаща отчетения оборот от ФУ №DY352139 и инд.№ на ФП №36432939 в обекта на ул. „Железарска“ №2, както е показано в Приложение №1 /справка №3,Приложение №5 към протокол №П-16001616121972 -073-001/12.01.2017г., л.454 и сл./ са установени приходи по години видно от таблица на стр.22-23 от РД. Анализирани за данните от двете фискални устройства, като данните от ФУ № DT351864 са за периода от 13.10.2014 г. до 30.06.2016 г., а от ФУ № DY352139 - от 23.09.2013 г. до 13.10.2014 г. 

С протокол № Р-16001617001021-П73-001/09.03.2017 г. е присъединен про­токол за извършена проверка за анализ на данни в електронен формат на „Сигма – 3“ООД-в ликвидация, ведно с приложени към него доказателства като протоко­ли за извърше­ни проверки в обекти на дружеството, протоколи за предприети действия за обезпечаване на доказателства - данни от използван софтуер в обек­тите на дружеството, ИПДПОТЛ до „Профит Плюс ЕС“ ООД и отговор от същото относно информация за използвания от дружеството програмен продукт Pointer Ресторант и техническото описание на базата данни на софтуера.

В хода на ревизията са ползвани данни от подадени в НАП от дружеството ГДД по чл. 92 от ЗПКО за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., данни от ОПР за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. от Търговски регистър и данни от подадените в НАП справки-декларации и отчетни регистри по ЗДДС, протоколи за подадени на магнитен носител справ­ки-декларации, дневник на покупките и дневник на продажбите за данъчните пе­риоди, включени в обхвата на ревизията и данни от информационната система на НАП. Посочената информация в дневниците за продажби и в СД по ЗДДС е при­ета за достоверна.

С протокол № П-16001616121972-073-001/12.01.2017 г. е присъединено ИПДПОТЛ № П- 16001616121972-041-001/25.08.2016 г., с което е поискана инфор­мация от „Профит Плюс ЕС“ ООД с ЕИК *********, което дружество е доставчик на софтуер Pointer POS за отчитане на продажбите в обекта на дружеството, относно техническо описание на базата от данни, с които работи програмен про­дукт Pointer Ресторант, както и ръководство за потребителя за програмен продукт Pointer Ресторант. Представени са документи и писмени обяснения, в които дру­жеството посочва, че са издадени фактури за лиценз за ползване от „Соларити БГ“ ООД. Представено е общо описание на таблиците в програмен продукт Pointer Ресторант и описание на съдържанието на таблиците, съдържащи про­дажби - Card_day и Opis_card, както и ръководство на потребителя, включващо функции на програмата като главен екран, отваряне и приключване на ден, мар­киране на сервитьори, монитори за кухня и бар, запис на смяна, настройки на сис­темата, потребители и карти, сметки на сервитьори, проценти за деня, управлен­ско меню, сторниране на сметка.

От представената информация е прието за установено, че в програмния продукт се съдържа информация, съгласно описанието на таблиците, които са подробно описани на стр. 24-25 от РД.

В хода на ревизията е извършен анализ на данните от програмен продукт Pointer POS в обект кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ***.

Таблицата Card_day, представляваща Списък с продажби, извършени на каса, има изглед, както е показано в Приложение № 1 /справка № 4, Приложение № 5 към протокол №П-16001616121972-073- 001/12.01.2017г./.

В таблицата Card_day се съдържат 198 429 записа от № 1 до № 198 429. Всеки запис съответства на една извършена продажба.

От наличната информация в таблицата е установено, че записи с номера от № 1 до № 198 429 са за периода от 18.09.2013 г. до 02.06.2016 г. (датата на копиране на информацията на оптичния носител).

При извършения анализ на данните от таблица Card_day за изследване на пропуски Приложение №1 /справка № 5, Приложение № 5 към протокол №П-16001616121972-073-001/12.01.2017 г./ е установено, че номерата на полето (ID) номер транзакция са последователни, като започват от 1 и завършват до 198 430, т.е. установен е единствено един липсващ запис № 623, при което е прието, че няма липсващи или дублирани номера на записи, което е посочено, че свидетел­ства, че няма изтривани записи, съдържащи информация за извършените про­дажби за периода 18.09.2013 г. - 02.06.2016г.

Това е дало основание на ревизиращия екип да констатира, че информа­цията в базата данни съдържа всички регистрирани продажби посредством прог­рамния продукт Pointer POS, използван за отчитане на продажбите в търговския обект за посочения период.

При анализа на данните е установено, че общо сумата на отчетените про­дажби е в размер на 1 330 500,68 лв. - Приложение № 1 /справка № 6, При­ложе­ние № 5 към протокол №П-16001616121972- 073-001/12.01.2017г., л.460/.

Обобщена информация за всички извършени продажби по месеци е изве­дена в справка на стр. 27 от РД, където Period_mesec_PP e месецът, TOT_SUM е сумата на продажбите, Брой е броят на извършените продажби. Предвид начал­ната и крайната дата на периода, за който има налични данни, информацията за месец 06.2016 г. е непълна и съдържа данни само до 02.06.2016 г.

В колона SAL от таблица Card_day, в която според представеното описание на таблиците в програмен продукт Pointer Ресторант се посочва вида плащане, е установено отразено плащане „1“ и „3“. Със символ „1“ се означава плащане в брой, със символ „2“ - плащане по банка и със символ „3“ - друго. За една част от про­дажбите е посочено плащане в брой, а за друга част - плащане друго.

Ревизиращите установяват, че няма плащания по банков път. Сумата на извършените продажби с отразени плащания в брой за периода от 18.09.2013 г. до 31.05.2016 г. за приключените сметки е в размер на 297 035,51 лева, а сумата на извършените продажби с отразено плащане друго е в размер на 1 029 457,27 лева за същия период - Приложение № 1 /справка № 8, Приложение № 5 към протокол №П- 16001616121972-073-001/12.01.2017г., л.463/.

Таблица Logs, съгласно представеното от „Профит Плюс ЕС“ ООД описа­ние на таблиците в програмен продукт Pointer Ресторант съдържа информация за събитията в програмата. При изпълнение на функция FIND („нулиране“) OR FIND („изтриване“) OR FIND(„анулиране“) за филтриране на записи, където има изтри­ване, нулиране или анулиране на данни се установява, че няма такива записи от наличните данни от програмния продукт. В таблицата се съдържат данни за събития от дата до дата.

Таблица Opis card, съгласно представеното описание на таблиците в прог­рамен продукт Pointer, представлява описание на маркираните артикули към сметка. Таблицата съдържа информация за маркираните артикули към междинна сметка. От същата се установява, че стойността на маркираните артикули към сметки за изследвания период е 1 345 002,82 лв.

За целите на анализа, при който следва да се извърши съпоставка на декларираните данни за извършени продажби, отчетени в счетоводството на дру­жеството, в ГДД и по справки-декларации, и сумата на извършените продажби от наличната информация в базата данни на програмния продукт в обект на дру­жеството кафе-сладкарница „Джумая“, гр. Пловдив, ***, орга­ните по приходите са констатирали, че е необходимо да се сравняват данни, кои­то са съпоставими.

В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ № Р-16001617001021-040-001/03.05.2017 г., връчено по електронен път, е поискана от ревизираното лице справка за отче­тения оборот в обектите на дружеството с информация за общия оборот по ЕКАФП, оборота по фактури общо, в т.ч. оборот по фактури в брой по месеци, както и справка за отчетените продажби в брой за всеки обект по периоди.

Ревизираното лице е представило справки за продажбите в обекти за пери­ода 01.09.2013г. - 31.05.2016г., включително, за обект - сладкарница „Джумая“, гр. Пловдив, *** с посочен отчетен оборот в обекта - данъчна ос­нова и ДДС и посочена сума на оборота в брой за всеки месец. Ревизираното ли­це е представило и справки за оборота по ЕКАФП за всеки месец с информа­ция за общо оборот по ЕКАФП, нетен оборот по ЕКАФП за месеца, оборот по фак­тури общо и оборот по фактури, платени в брой, включително за ЕКАФП № 352139 и № 351864 в обект сладкарница „Джумая“, гр. Пловдив, ***.

При преглед на информацията в информационния масив на НАП и от пред­ставените документи, писмени обяснения и справки от дружеството е установено, че продажбите в обекта се отчитат като оборот на продажбите в брой за населе­нието или по фактури и се отчитат от фискално устройство. В дневниците за про­дажби за всеки месец продажбите от обекта са декларирани с отчет за извърше­ните продажби с посочен тип на документа „81“ и посочен контрагент „нерегистри­рани“ и с фактури с посочен тип на документа „1“ и посочен съответния контра­гент и VIN номер. В представените от ревизираното лице справки е посочен обо­ротът от продажбите в обекта по месеци, платени в брой, включително по фак­тури в брой. Посоченият оборот е приет за съпоставим с установените от прог­рамния продукт данни за сумата на реализираните продажби в обекта.

При сторената съпоставка на установените при проверката продажби, отче­тени с програмен продукт Pointer POS в обект кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ***, за който има обезпечени данни и на отчетените по ЕКАФП продажби в обекта, са получени резултати като разлика между сумата на отчетените от програмния продукт продажби и фискализираните такива от фискалните устройства по периоди от 23.09.2013 г. /датата, от която има данни по ФУ/ до 31.05.2016 г. Резултатите са обобщени в таблица, описана в РД на стр. 9 и стр. 31. От същата е видно превишение на регистрираните продажби в програмен продукт Pointer POS спрямо продажбите, отчетени чрез фискалните устройства за съответните периоди. Превишение се наблюдава за целия проверяван период, за който има данни, а именно от м.09/2013 г. до м.05/2016 г.

Въз основа на извършените в хода на ревизията процесуални действия е прието за установено, че задълженото лице в обект кафе-сладкарница „Джумая“ - гр. Пловдив, ул. ***  ползва програма, в която има информация за отразените чрез фискално устройство и посочено плащане в брой и неотразените чрез фискално устройство и посочено плащане „друго“ продажби. Общият размер на отчетените от дружеството продажби от процесния обект възлизат на 294 702, 11 лв., а отчетените такива с програмен продукт Pointer POS – 1 326 492,78 лв.

Именно това е дало основание да се приеме, че са безспорно установени данни за укрити приходи от ревизираното дружество, което представлява обстоя­телство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което и ревизията е осъществена по реда на чл. 122 от ДОПК, като за констатациите в хода на ревизията са полз­вани събраните и наличните документи в данъчното досие, подавани от задълже­ното лице, представени и присъединени документи и писмени обяснения. Извър­шен е преглед на справките-декларации за периода.

На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице е връчено уве­домление по чл.124, ал.1 от ДОПК № Р-16001617001021-113-001/03.05.2017г., с което ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с корпоративен данък за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2015 г. и основата за облагане с данък вър­ху добавената стойност за периода 01.09.2013 г. - 31.05.2016 г. ще бъде опреде­лена по реда на чл. 122 от ДОПК след задължителен анализ на всяко от относи­мите към съответния данъчен субект обстоятелства. На основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК на задълженото лице е връчено уведомление №Р-16001617001021-139-001/03.05.2017 г. Задълженото лице е предоставило декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.

На основание чл.122 ал.1 т.2 и ал.2 от ДОПК е направен анализ на всички относими към лицето обстоятелства, подробно описани в мотивната част на РД към обжалвания РА.

При определяне на облагаемата данъчна основа и по ЗКПО и по ЗДДС за процесните ревизи­рани периоди ревизиращите органи са извършили и изискуе­мия анализ на обстоятелст­вата по чл.122 ал.2 от ДОПК, като в ревизионния док­лад подробно са опи­сани констатациите в тази насока., а именно :

1. Чл.122, ал.2, т.1 вида и характера на фактически осъществяваната дейност – възприето като относимо обстоятелство.

2. Чл.122, ал.2, т.2 платени данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания – също възприето като относимо обстоятелство.

3. Чл.122, ал.2, т.3 движението и остатъците по банковите сметки – също съотносимо обстоятелство. Посочени са разкритите банкови сметки, но ревизираното лице не е предоставило информация за движението по тях.

4. Чл.122, ал.2, т.4 официалните документи и документите с достоверни данни – също съотносимо обстоятелство за определяне основата за облагане с данъци. Подробно са описани връчени в хода на ревизията ИПДПОЗЛ и предста­вените доказателства /описани по-горе в това изложение, бел.моя/, както и данни­те от по­дадените СД по ЗДДС за процесните периоди.

5. Чл.122 ал.2 т.5 наемната цена на недвижимите имоти, в които се упраж­нява цялостно или частично дейността – съотносимо обстоятелство към опреде­ляне данъчната основа за облагане с данъци. Посочени са обектите, в които дру­жеството осъществява дейността си.

6. Чл.122 ал.2 т.6 търговското значение на мястото, където се извършва дейността – също прието за относимо обстоятелство за определяне данъчната основа за облагане, тъй като ревизирания период дружеството е извършвало дей­ност в търговски обекти в гр.София и гр.Пловдив, в централните части на града. 

7. Чл.122 ал.2 т.8  брутните приходи /оборота/ - също посочено като съотно­симо обстоятелство за определяне основата за облагане с данъци. Обобщена е информацията от подадените СД и дневници за продажби за осъществените облагаеми доставки и начисления ДДС, както от подадените ГДД за отчетените приходи и разходи.

8. Чл.122, ал.2, т.9 броя на заетите за осъществяване на дейността лица – съотносимо обстоятелство към определяне данъчната основа за облагане, като са посочени като установени 97 броя лица по трудови договори.  

9.  Чл.122 ал.2 т.10 сключени договори от лицето във връзка с осъществя­ване на дейността му – съотносимо обстоятелство към определяне данъч­ната основа за облагане; Описана са представените в хода на ревизията договори.

10.        Чл.122, ал.2, т.15 получени и извършени доставки и упражнено право на данъчен кредит – съотносимо обстоятелство към определяне на данъчната основа за облагане. Цитирани са данните за декларирани за процесния период покупки с право на данъчен кредит, като не са установени основа­ния за корекция на упражненото право на данъчен кредит.

11.        Чл.122, ал.2, т.16 други доказателства, които могат да послужат за определяне на основата – също прието като съотносимо обстоятелство към оп­ределяне на данъчната основа за облагане, като тук е подробно анализирина информацията от описаните по-горе действия по обезпечаване на доказателства и установените неотчетени приходи

За да определят задълженията по ЗДДС за периода 01.09.2013г. – 31.05. 2016г. органите са приели, че от съпоставката на обобщените данни от електрон­ния носител с декларираните продажби е видно, че първите надхвърлят втората група – т.е. на лице са недекларирани приходи от търговската дейност на лицето, които подлежат на облагане с ДДС съгласно чл.86 от ЗДДС /в ред. след 01.01. 2007г./.

Счетено е, че за извършените и неотразени продажби са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, които са облагаеми по смисъла на чл.12 от същия закон, като за определяне на данъчно-задълженото лице, данъчното събитие, да­нъчният период през който е следвало да се начисли данъка, данъчната основа и размерът на дължимия данък органите по приходите са се позовали на нормите на чл.82 ал.1 от ЗДДС, чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, чл.66 ал.1 и чл.67 ал.1 от ЗДДС, чл.25 ал.2 и ал.6 от ЗДДС.

Данъчната основа на осъществените от лицето облагаеми доставки за пе-риода от 01.09.2013г. до 31.05.2016г. е определена като сбор от декларираните от дружеството данъчни основи на осъществените облагаеми доставки за съответ-ния месец /по СД по ЗДДС/ и установената в хода на ревизията данъчна основа от неосчетоводените продажби. Последната е определяна като разлика между поме­сечните данни за отчетените продажби в обект сладкарница „Джумая“ на в гр.Пловдив, ул*** /в лева с ДДС/ и данните за извършени продажби регистрирани чрез програмния продукт в същия този обект /в лева с ДДС/, съответно е приложено правилото на чл.67 ал.1 от ЗДДС, като изчисленията са дадени в таблиците на стр.61-81 от РД, съответно л.79-81 от делото/.

Конкретно данните за допълнително дължимите главници на задълженията по ЗДДС са намерили отражение, ведно с дължимите в тази връзка лихви за забава, и на стр.68 и сл. от РД, л.82 и сл. от досието по адм.дело № 1453/218г., за всеки един от процесните данъчни период, съответно в Таблица 1 “Установявам” на Ревизионния акт. 

За да определят задълженията по ЗКПО органите по приходите са приели че всички така установени недекларирани приходи от дейността на лицето реф­лектират върху определяне на данъчната печалба, която подлежи на облагане с корпоративен данък.

Приели са че във връзка с определяне на сумата на разходите, съответ­стваща на недекларираните приходи за 2013г., 2014г. и 2015г. за целите на обла­гане с корпоративен данък при ревизията следва да се определи съотношението между декларираните от дружеството разходи и декларираните от дружеството приходи, при което са използвани данните от отчета за приходите и разходите и оборотната ведомост за разглежданите периоди, съотношението е дадено в про­центи, които са приложени спрямо установените укрити приходи по години, по кой­то начин с изчислени и разходите, съответстващи на недекларираните приходи /стр.33 и 34 от РД/.

Съответно данъчната основа за облагане с КД за всеки един от процесните периоди е определяна на база установения в хода на ревизията данъчен финан­сов резултат, последния изчислен на база разлика между сбора от декларираните и недекларираните приходи и сбора от декларираните разходи и разходите, съот­ветстващи на недекларираните приходи, и при съобразяване и на останалите уве­личения и намаления на счетоводния финансов резултат сторени от ревизирания субект /които увеличения и намаления не са коригирани от ревизиращите/.

Конкретно данните и начин на изчисления са дадени в таблиците на стр.35 и сл. от РД, съобразно които единствено за 2015г. е установено задължение за КД за внасяне, ведно със съответните лихви за забава, дадени и в Таблица 1 “Уста­новявам” на Ревизионния акт, като за останалите отчетни периоди е установена данъчна загуба /разбира се в по-малък от декларирания то лицето по ГДД раз­мер/, съответно не са определени задължения за КД за внасяне. 

Тези фактически и правни констатации са възприети изцяло от ответника при обжалването на РА по административен ред, поради което и същият е пот­върден изцяло.

В хода на съдебното производство във връзка с материалната законосъ­образност на РА не са изложени каквито и да било възражения, не са оспорени събраните доказателства, не бе поискано събирането на други такива.

Разрешаването на административноправния спор по същество, в случая, на първо място налага да се съобразят разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК, които регламентират особени правила за извършване на данъчни ревизии, т.н. ревизии при особени случай. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 - 7 от посочената разпоредба. Съгласно разпо­редбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи.

Относно наличието на предпоставките по чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК е необходимо да се отбележи още следното :

          С оглед направените в хода на ревизионното производство констатации, ор­ганите на приходната администрация са приели, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити /в смисъл на неотчетени/ приходи, реализирани от стопанската дейност на ревизираното лице „Сигма-3“ООД-в ликвидация за процесните отчетни перио­ди в съответ­ните размери. 

В тази насока данните, съдържащи се в приобщените в хода на ревизион­ното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т.ч и данните относно свалените/снетите/ ин­формационни файлове от база данни на програмните продукти в проверения тър­говски обект кафе-сладкарница „Джумая“ – гр.Пловдив, ул.“Железарска“№2 в съвкупната им преценка с останалия събран в хода на ревизията доказателствен материал, спо­ред съда налагат несъм­нения извод, че за процесните ревизирани периоди жал­боподателят „Сигма -3”ООД- в ликвидация е реализирал приходи от продажби в посочения обект, които не са намерили надлежно счетоводно отражение в Отчета за прихо­ди и разходи, и в подадените Годишни данъчни декларации по ЗКПО и Справки – декларации по ЗДДС за съответните отчетни периоди, съгласно опре­деления в съответните нор­мативни актове ред.

Установява се по безпротиворечив начин от приобщените в хода на реви­зионното производство писмени доказателства, в т.ч и протоколите, обективира­щи действията на органите по приходите по сваляне/снемане/ на информационни фа­йлове от база данни на програмния продукт в проверения търговки обект, че жал­боподателят е реализирал приходи от продажби на стоки в търгов­ския си обект кафе-сладкарница „Джумая“ – гр.Пловдив, ул.“Железарска“№2, кои­то не са наме­рили съответното счетоводно отражение в дневника за продажби и СД по ЗДДС за всеки един от процесните периоди, ни­то в отчета на наличното в обекта фис­кално устройства, нито в подадените ГДД.

Както е констатирано от органите по приходите при проверката в търговския обект, обективирана в съставения протокол, в случая е устано­вено, че в архивни­те данни на съответните програмни файлове на информацион­ния продукт, съще­ствуват данни за ежедневните продажби и за издадените фис­кални бонове. В та­зи насока е констатирано, че във въпросната програма съ­ществува възможност за отнасяне на продажбите към ФУ или не, като част от извършените продажби са отнасяни към ФУ и са издавани фискални бонове за тях, а друга част, не са отна­сяни към фис­кално устройство и съответно не са отчитани посредством ЕКАФП.

Действията на органите по приходите в об­съжданата насока, обективирани в съответно съставе­ни протоколи, са имали за цел да установят всички продажби в търговските обекти на ревизираното дру­жество - тези които са били насочвани към ФУ, и тези които не са били насочвани към съответното фискално устрой­ство, и съответно не са наме­рили отражение в отчетите от фискалното устрой­ство и Справки – дек­ларации по ЗДДС, респ. ГДД, за съответ­ните ревизирани периоди.

Все в обсъжданата насока, следва да се посочи и това, че констатациите на органите по приходите са обосновани с годни доказателст­вени средства – прото­кол, съставени при условията и реда на чл.50 от ДОПК, обе­ктивиращ действията на органите по приходите по сваляне /снемане/ на дан­ни от информационните файлове на програмния продукт в про­верения търговки обект, от длъжностни ли­ца в кръга на правомощията им, по ус­тановения ред и форма.

Протоколът е съставен в присъствието на упълномощен представител на са­мото друже­ство, който е присъствал през цялото време на съответно извършва­ната проверка, свалянето/снемането/ на информацията е сторено с негово съгла­сие, подписал е протокол без заявени резерви и възражения, като към прото­колът е прило­жен и електронният носител, съдържащ информацията, свалена от базата дан­ни на програмния продукт, копие от който също е предос­тавен  на упълномо­щения представител на дружеството.

В случая протоколът за извършена проверка на органите по приходите в проверявания търговски обект е офи­циални документи, съставе­ни по установе­ния ред и форма от органите по прихо­дите в кръга на правомощия­та им, възраже­ния по която ком­петентност не е и заявен в хода на процеса.

Оспорване на самия протокол, както и автентичността на подписите, поло­жени върху самите оптични носители, не бе и заявена в процеса.

Тук е мястото да се посочи, че изискването на чл.40 от ДОПК е за съставяне на протокол за извършените от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателствата, което очевидно в случая е сторено, като протоколът има необходимото съдържание по чл.50 ал.2 от ДОПК, съответно разписан е от орга­ните по приходите които са го съставили и присъствали на проверката, както и от представляващия юридическото лице, съобразно чл.50 ал.3 от ДОПК.

Не на последно място съдът намира за нужно да подчертае, че съгласно чл.41 от ДОПК действията по обезпечаване на доказателствата подлежат на са­мостоятелен контрол /административен и съдебен/, какъвто в случая не е прове­ден от жалбоподателя, поради което и оспорването им няма място в това произ­водство, като същите се ползват с придадения им от закона стабилитет и следва да бъдат зачетени от състава на съда.

Или коментираният до тук протокол, ведно с приложенията към него, със­тавляват пълно доказателство за извършените от органите по приходите дейст­вия и за установените факти и об­стоятелства, съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК.

В случая събраните при проверките данни от технически носители, съдър­жащи се в програмния продукт, наличен в компютъра, намиращ се в търговския обект, където ревизираното лице упражнява дейността си – кафе-сладкарница „Джумая“ – гр.Пловдив, ул.***, се обхващат от хипотезата на чл.54 от ДОПК. В случая без всякакво съмнение се касае за данни, получени на техни­чески носители по електронен път по установения нормативен ред за събиране на информация от ревизирания субект, съгласно чл.54, ал.5 от ДОПК, които като та­кива съставляват годно доказателствено средство. В тази на­сока е необходимо да се посочи още, че в разпоредбите на ДОПК се съдържат специални правила от­носно доказателствената стойност на данните от техничес­ки и електронни носите­ли на информация и компютърни данни за ревизираните субекти или техни съконтрагенти, които в случая са спазени, поради което и със­тавените протоколи и по­лучените данни от технически и електронни носители на информация, състав­ля­ват годни доказателствени средства, обосноваващи конс­татациите в процесния ревизионен акт.

В обсъжданата насока в случая следва да се посочи още и това, че про­верката в процесния търговски обект на ревизираното дружество е извършена в присъствие на представляващия оспорващия, който е запознат на място с всяко едно процесуално действие на проверяващите органи, като при приключване на съответната проверка му е бил връчен екземпляр от съ­ответния протокол с при­ложенията, в т. ч и форматирания диск, съдържащ инфор­мацията от базата данни на програмния продукт, и който протокол лицето е под­писал без заявени възраже­ния и резерви. Тези данни са несъмнени и са обекти­вирани, като фактически кон­статации в протокола от извършена провер­ка в тър­говския обект на ревизираното дружество, които и доколкото не са оспорени и оп­ровергани по надлежния ред, съставляват пълно доказателство за извърше­ните от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелст­ва.

Тук е мястото да се посочи и че важи и презумпцията на чл.54 ал.3 изр.2 от ДОПК – а именно че в случаи като процес­ния при които данните се съдържат в компютрите или друг технически носи­тел, намиращ се на място, където това лице упражнява своята дейност /които пред­поставки в случая са на лице/ то се счита, че същите са създадени или полз­вани от самия субект на проверка.

Т.е. правилно е законосъобразно органите по приходите за ус­тановяване на обема от реализираните продажби в проверявания обект са изхо­дили именно от така установените данни.

Следва да се посочи, че в случая несъмнено се касае до извършени дос­тавки, които от една страна да са об­лагаеми такива по смисъла на ЗДДС, а от друга – приходите от същите са укрити. От възприетото по-горе от фактическа страна от състава на съда следва, че са осъществени об­лагаеми дос­тавки, нев­ключени в ме­сечните справки-декларации по ЗДДС, съответно приходите от същите не са намерили отражения в ГДД на дружеството.

Следователно, правният извод, който се налага е, че в случая е проявен съставът, предвиден в хипотезата на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК, което предопре­деля определяне на основата за облагане с процесните косвен и пряк да­нък по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Именно наличието на несъмнени данни за реализирани приходи от продажби в търговския обект, стопанисван от жалбопода­теля през процесните ревизирани периоди на 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. установени по надлежния ред в хода на проведеното ревизионно производство, които не са от­четени в дневниците за продажби и Справки – дек­ларации по ЗДДС, и за тях не е начислен следващият се косвен данък, респ. не са намерили отражения в ГДД за съответния данъчен период за нуждите за облагане с корпоративен данък е наложило необходимостта да се прибег­не до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл.122 и сл. от ДОПК, който е приложим във все­ки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съ­ответния материален данъчен закон. Казано с други думи, когато е налице едно противоправно развитие на данъчните правоот­ношения, което е последица от проявлението на някой от фактите възведени в нормата на чл. 122, ал.1 от ДОПК, се прилага особения ред за извършване на ре­визионно производство, същността на което е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоя­телства /критерии/, които са относими към конкрет­ния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се до­ближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нор­мално развитие на правоотношението.Това разбира се, в никакъв случай не озна­чава, че следва да бъдат напълно игнорирани и ос­новните принципи на обла­гане, възведени в съответния материален закон.

          В конкретният казус, се констатира, че органите на приходната администра­ция са съобразили основните правила за облагане по ЗДДС и при нали­чието на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 122,  ал.1, т.2 от ДОПК, са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл. 122, ал.2 т.1 - 16  от ДОПК, и по този начин са определили основата за облагане с косвен и данък данък за всеки един от казаните отчетни периоди. Съобразно така опреде­лената данъчна основа в последствие е приложена данъчната ставка за ДДС и корпоративния данък /последния единствено за 2015г./ в резултат на което са определени и следващите се фис­кални задъл­жения за реви­зираното дружест­во.

          Каза се, че съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната ос­нова, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпател­но в т.1-16 от ал.1 на чл.122 от ДОПК, като органът по приходите следва да ана­лизира и разгледа всички критерий, визирани в нормата на ал.2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за обла­гане по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение на конкрет­ния ревизиран субект. В случая органите по приходите са сторили именно това, като са извършили изискуемия анализ на обстоятелствата по ал.2, и са опреде­лили данъчната основа по възможно най - достоверния начин спрямо ревизира­ния су­бект, съобразявайки относимите  критерий, съгласно т.1 - т.16  по отноше­ние на конкретния ревизиран субект. Механизмът за определяне на облагаемата основа от страна на ревизи­ращите органи е съобразен с действителното фактическо и правно положение, като са взети предвид в необходимата пълнота релевантните обстоятелства по ал.2, които са способствали за определяне на облагаемата основа по начин, до­ближаващ се в маскимална степен до обективно осъществе­ния фактически със­тав. В случая подходът, възприет от ревизиращите органи при определяне на об­лагаемата основа, несъмнено е максимално обективен и спо­собства за форми­ране на облагаемата основа по чл.122, ал.2 от ДОПК по въз­можно най достовер­ния начин спрямо ревизирания субект.

Неминуемо, така определената облагаема основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, ще се различава в една или друга степен от обективно осъществения да­нъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на за­дълженото лице, независимо, че в разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК са рег­ламентирани критериите за определяне на облагаемата основа, като по - този на­чин различието се свежда до минимум. Задълженото лице обаче разполага с про­цесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопреде­ля с оглед правилото на чл. 154, чл. 1 от Гражданския процесуален кодекс(ГПК), във вр. с § 2 ДР ДОПК. В спорното съдебно производство, двете страни – данъч­ния субект и административния орган са равнопоставени и имат еднакви възмож­ности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с по­мощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица стра­ната претендира като настъпила. Относно факта обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест.

   В случая без всякакво съмнение е приложимо и правилото, възведено в чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на реви­зионен акт издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия ко­декс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на против­ното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено от събра­ните доказателства. Въпросното правило ясно и точно указва, кому лежи доказа­телствената тежест относно релевантните факти, при спор относно законосъоб­разността на ревизионен акт издаден в производство реда на чл. 122 от ДОПК, ка­то придава отнапред установена материална доказателствена сила на съдържа­щите се в ревизионния акт фактически констатации, когато те са надлежно обос­новани със събраните в хода на ревизията доказателства.           

Или съгласно презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА при ревизия, осъществена по прави­лата на чл.122 от ДОПК, данъчния субект е този, който е следвало да обори същите в хода на процеса.

           Съобразно изложеното по-горе следва да се приеме, че данните от приоб­щените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, в т.ч и дан­ните относно свалените/снетите/ информационни файлове от базата данни на програмния продукт в проверения търговки обект, налагат несъмнения извод, че за процесните ревизирани периоди на 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. жалбопода­телят е реали­зирал приходи от продажби в посочения обект, които не са намери­ли надлежно счетоводно отражение в Справките - декларации по ЗДДС за съот­ветните от­четни периоди, нито дори в отчетите на наличните в обектите фискални устрой­ства, респ. в подадените ГДД.          

            Каквито и да е доказателства в обратния смисъл, които да подложат на съмнение така направените констатации и основаните на тях правни изводи, не са ангажирани, нито в хода на административното, нито дори в хода на настоящото съдебно производство, като ревизираното лице не е опровергало истинността на фактическите констатации, като дори не е изложило каквито и да било твърдения в тази насока.

           В заключение, и с оглед коментирания по - горе въпрос за разпределение на доказателствената тежест, следва в случая да се посочи, че жалбоподателят, който носи доказателствената тежест, не ангажира в настоящото производство доказателства, с които успешно да опровергае, посред­ством проведено пълно насрещно доказване нормативно установената материал­на доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК.

          Обратно, в случая органите на приходната администрация, установиха по  безсъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят данъчната основа за облагане на жалбоподателят по реда на чл.122 от ДОПК, като констатациите им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. В хода на проведеното административно и съдебно производство са събрани достатъчно категорични и непротиворечиви доказателства, ползващи се с несъмнена достоверност, които в своята съвкупност позволяват да се формира обоснования и логичен извод за на­личие на неотчетени приходи от продажби от страна на ревизираното дружество, при което законосъобразно органите по приходите са определили облагаемата основа по реда на чл.122 от ДОПК, и съответно са начислили следващите се от това косвен и пряк данък.

            Крайният извод, който се налага, че ревизионният акт, като правилен и зак­оносъобразен ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу му отхвър­лена като неоснователна и недоказана. 

            При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ад­министрацията се дължи, юрисконсултско възнаграждение, което според правило­то на чл. 8 ал.1 .т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, съобразно общи материален интерес на делото – 223 786,44 лева, е в размер на 4 768 лева и жалбоподателят следва да бъде осъден да го заплати.

            Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  І отд., ІІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Сигма-3“ООД–в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Абаджийска“№9, против Реви­зионен акт № Р-16001617001021-091-001/18.08.2017г., издаден на основание чл. 119 ал.2 от ДОПК от екип в състав Н.Ж.К. – Началник Сектор “Ре­визии” при ТД на НАП – Пловдив в качеството му на орган възложил ревизията, и С.Д.Й.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, в качеството му на ръководител ревизията, потвърден в хода на адми­нистративното му обжалване с Решение № 637 от 27.10.2017г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив, при Цент­рално управление на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА с която на “Сигма-3“ООД–в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управле­ние гр.Пловдив, ул.“Абаджийска“№9 са вменени публични задължения за внасяне както следва: 1. Допълнително начислен ДДС за периода от 01.09.2013г. до 31.05. 2016г. в размер общо на 171 964,67 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 41 088,95 лева и 2. Установен корпоративен данък за внасяне за 2015г. в размер на 9 412,14 лева, ведно със съответните лихви за забава в раз­мер на 1 320,68 лева, като НЕОС­НОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА “Сигма-3“ООД – в ликвидация, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Абаджийска“№9, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” – Пловдив при ЦУ на НАП, су­мата от 4 768/четири хиляди седемстотин шестдесет и осем/ лева, юрисконсултско въз­награжде­ние.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :