Р Е Ш Е Н И Е
№398
гр.
Хасково,
09.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на единадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При
участието на секретаря Дорета Атанасова, като разгледа докладваното от съдия
Костова адм. дело №400 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството
на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Т.З.М. ***,
подадена чрез адв. Н.Т., против Заповед №272з-832/18.03.2021г., издадена от
директора на ОДМВР – Хасково, с която му е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от 1 година.
В жалбата оспорващия сочи, че не е извършил
описаното в оспорената заповед нарушение, както и че не е съгласен с така
наложеното му наказание, поради което моли същата да бъде отменена, като
неправилна, незаконосъобразна и немотивирана. Органът по налагане на
дисциплинарното наказание издал обжалваната заповед при неизяснена фактическа
обстановка. Не се установявало въз основа на какви доказателства му е вменено
извършване на нарушение и как е установено, че именно той е поставил съобщение
в мобилното приложение „В.“, за което му е ангажирана отговорността със
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че дисциплинарното
производство не е протекло в рамките на законоустановения срок съгласно ЗМВР,
което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед. В заключение се
моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменена Заповед
№272з-832/18.03.2021г. на директора на Областна дирекция на МВР Хасково, с
която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за
срок от 1 година, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощника си адв. Т.,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, както и излага
допълнителни относно незаконосъобразността на оспорения акт.
Ответникът по жалбата – Директор на ОД МВР
Хасково, не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
За изясняване на постъпили предварителни
данни, съдържащи се в Писмо рег.№7855р-7111/12.08.2020г. по описа на ГВТ, МВР,
което е във връзка с постъпил сигнал относно съобщения във В. група, качени от
служители на ОД МВР Хасково, със Заповед рег.№272з-2658/26.08.2020г. на директор ОД МВР Хасково е разпоредено
да бъде извършена проверка на изнесените данните с оглед установяване налице ли
са извършени дисциплинарни нарушения. Определен е срок за проверката до
30.09.2020г., както и състава на комисията. С докладна записка от 29.09.2020г.
председателят на определената комисия е поискал да бъде удължен срока на
проверката, като е последвало издаване на Заповед №272з-3052/01.10.2020г. –
относно нов срок – до 30.10.2020г. С издадената заповед са запознати двама
служители, като настоящият жалбоподател е положил подпис на 13.10.2020г.
подготвен е проект за Справка рег.№1253р-11373/30.10.2020г., който не е
подписан от двама от членовете на комисията. Съгласно Заповед
рег.№2723з-3638/27.11.2020г. – относно изменение на Заповед
рег.№272з-2658/26.08.2020г., е разпоредено да бъде извършена допълнителна
проверка, като от директора на ОДМВР Хасково е определен нов състав на
комисията - с нов председател, а срокът на дисциплинарната проверка е удължен
до 30.01.2021г. със заповедта жалбоподателя М. е запознат на 30.11.2020г.
След последвала кореспонденция във връзка с
установяване членовете на В. групата – л.24-27 от делото, допълнително е
представен Протокол рег.№14810/20.08.2014г., видно от който жалбоподателят М. е
положил подпис, че е запознат със заповед рег.№8121з-348/25.07.2014г. на МВР и
съдържанието на Етичния кодекс на 22.08.2014г.
В представената от административния орган
преписка се съдържа копие от Протокол от 13.10.2017г. относно запознаване на
жалбоподателя Т.М. със заповеди относно Вътрешни правила за документооборота в
МВР – т.17, както и формуляр за изготвяне на длъжностна характеристика и
кадрова справка на М..
На 19.10.2020г. от жалбоподателя до
Председателя на комисията са дадени писмени сведения относно извършената
проверка, разпоредена със Заповед №272з-2658/26.08.2020г. на директора на ОДМВР
Хасково. В тях М. е посочил, че не е споделял информация публикувана от него и
колегите му във „В.“ групата на външни лица срещу заплащане или каквато и да е
друга облага, както и че не е знаел в групата да има други лица освен служители
на МВР, и че не бил включвал в групата лица срещу заплащане или друга облага,
като дори не е добавял и колеги. Не познавал лично членовете на групата с
изключение на двама, тъй като с тях работел ежедневно. Публикуваната от него
информация относно местонахождението на техническото средство за контрол на
скоростта във „В.“ група не смятал, че е нарушение на служебната дисциплина и
нарушение на Етичния кодекс, тъй като същата се публикувала ежедневно с точките
за контрол в интернет страницата на МВР. Освен това тази информация била
достъпна и можела да се види и в социалните мрежи от всеки гражданин.
В приложение към Писмо рег.№7855р-7111/12.08.2020г.
по описа на ГВТ, МВР, съществуват данни за В. съобщения изпращани в периода от
31.01.2020г. до 19.03.2020г. от тел. номер ++359*********.
На 29.01.2021г. назначената комисия със
Заповед рег.№2723з-3638/27.11.2020г. изготвила Справка рег.№1253р-10718, в
която са обобщени данните от възложената ѝ проверка. Видно от тази
справка комисията извършила проверка на разпечатки от В. съобщения, като било
установено, че служители от ОД МВР Хасково поствали съобщения в приложението за
местонахождение на технически средства за контрол на скоростта в периода
януари, февруари, март и април 2020г., като между тези служители бил установен
и жалбоподателят Т.М.. Последният за периода от 31.01.2020г. до 19.03.2020г. е
поставил във „В.“ групата 27 съобщения за местонахождението на ползваните от
тях технически средства за контрол на скоростта или тяхната липса. От
установените служители било потвърдено членството във „В.“ групата, както и че
са публикували информация, но те не били подавали тази информация срещу
заплащане или облаги, както и не знаели да има в групата външни лица и не били
включвали такива в групата. Направен е извод, че за двама служители, единият от
които М., за установено, че са публикували информация. Изрично в справката е
посочено, че Ж. И. публикувал информацията на 06.04.2020г., а М. на различни и
изрично посочени дати, като и за двамата това бил периода от януари, февруари,
март и април 2020г. С действията си служителите били нарушили Вътрешните
правила за документооборота в МВР, както и разпоредбите на чл.71 и 75 от Етичен
кодекс за поведение на държавните служители в МВР. За така констатираното
комисията е приела, че с действията си Т.М. е извършил нарушение на служебната
дисциплина осъществявайки състава на чл.194, ал.2, т.4 от ЗДвП, за което
съгласно чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР се налага наказание порицание от 6 месеца
до 1 година. С т.1 от справката е предложено на директора на ОДМВР Хасково да
наложи на мл. инспектор Т.М. дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1
година.
След запознаване с обобщената справка
служителят М. е приканен да даде допълнително обяснения или да направи
възражения, като видно от Протокол рег.№1253р-1321/04.02.2021г., както и от
отбелязването върху самата справка, жалбоподателят се е запознал с обобщената
справка, но не се е възползвал от възможност за допълнителни обяснения и
възражения.
С оспорената в настоящото производство
Заповед №272з-832/18.03.2021г. на мл.инспектор Т.З.М., мл.автоконтрольор І ст.
в сектор „ПП“, отдел ОП, при ОД МВР Хасково, е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от една година, за това, че в периода януари, февруари,
март и април 2020г. е поставил 27 броя съобщения в приложението за
местонахождение на технически средства за контрол на скоростта в група на
приложението „В.“ през мобилния си телефон, който ползва. Дисциплинарнонаказващият
орган приел, че с деянието си служителят е извършил нарушение на чл.19, ал.1,
т.1 от Вътрешните правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени
с МЗ рег.№8121з-1013/08.08.2017г., и на чл.71 и чл.75 от раздел VI на Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР – нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР
относно неспазване на правилата на Етичния кодекс, за което на основание
чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„Порицание“ за срок от шест месеца до 1 година. Но, тъй като в конкретния
случай М. е извършил едно и също нарушение няколко пъти за определяне срока на
наложеното дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващият орган се е
позовал на разпоредбата на чл.197, ал.3 от ЗМВР.
Заповедта е връчена лично на жалбоподателя
на 22.03.2021г., а жалбата срещу нея е постъпила в деловодството на
административния орган на 08.04.2021г., като същата е подадена чрез пощенски
оператор на 05.04.2021г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено
следното:
Оспорването, като направено в установения
от закона срок, от легитимирано лице с правен интерес, и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Оспорената Заповед №272з-832/18.03.2021г.
на директора на Областна дирекция на МВР Хасково е издадена от
материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл.204, т.3 от ЗМВР - директор Областна
дирекция на МВР – Хасково. При провеждане на дисциплинарната
процедура е спазено изискването на чл.206, ал.1 от ЗМВР относно изслушване на
държавния служител или приемане писмените му обяснения. В заповедта е обсъдено,
че актът се издава след приемане на писмените обяснения на служителя, а в
административната преписка са налични дадените от жалбоподателя писмени
сведения, както и е съставен протокол, че не са представени допълнителни
обяснения след запознаване със справката, поради което в тази насока не се
установяват процесуални нарушения. Заповедта за дисциплинарно наказание е
връчена лично срещу подпис на служителя, като е отбелязана датата на връчване,
с което са изпълнени условията на чл.210, ал.2 от ЗМВР.
При издаването на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание обаче са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, които от своя страна са довели и до неправилно приложение на
материалния закон основания по смисъла на чл.146, т.3 и т.4 от АПК за нейната
отмяна като незаконосъобразна.
В този си вид обжалваната заповед се явява
издадена в нарушение на чл.
195, ал.1 от ЗМВР. Цитираната разпоредба предвижда, че
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В процесния случай
заповедта е издадена на 18.03.2021г., за нарушения посочени като извършени в
периода "януари, февруари, март и април 2020г.". От приложената по делото
Справка рег.№1253р-1078/29.01.2021г., на която се е позовал дисциплинарно
наказващият орган при издаване на процесната заповед, са посочени конкретните
дати, на които мл. инспектор Т.З.М. е публикувал информация във „В.“ група чрез
мобилния си телефон за ползваните технически средства за контрол на скоростта
или тяхната липса. Видно от справката първото съобщение от общо 27 на брой е
публикувано от тел. с № **********, на дата 31.01.2020г., а последното на дата
19.03.2020г. Това води до извода, че периодът от 31.01.2020г. до 13.03.2020г.
вкл. включващ 26 броя публикувани съобщения излиза извън
едногодишния срок, в който дисциплинарно наказващият орган е можел да
наложи на М. дисциплинарно наказание, а при липсата на конкретизация на деянието
за дата 19.03.2020г., не може да бъде преценено от съда извършването на
дисциплинарно нарушение и законосъобразността на наложеното наказание в този му
вид.
По тези съображения съдът намира жалбата за
основателна, а оспорената Заповед №272з-832/18.03.2021г, като издадена при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила, се явява незаконосъобразна и като
такава следва да бъде отменена.
При този изход на
спора съдът намира за основателно направеното от оспорващия искане за
присъждане на разноските по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнагражданието за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта. В
случая претендираните разноски са в размер на 610 лева, представляващи внесена
държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева, договорено и заплатено, съгласно договор за правна защита и съдействие от
23.03.2021 г. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
ответника в настоящото производство не е направено. По тези съображения
Областна дирекция на МВР - Хасково следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващия направените по делото разноски в общ размер на 610 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал.2, предложение второ от АПК, Административен съд
Хасково,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Т.З.М. ***.2021г., издадена от директора на ОДМВР – Хасково, с която
му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 1 година.
ОСЪЖДА
Областна
дирекция на МВР – Хасково да заплати на Т.З.М., ЕГН ********** ***, направените
по делото разноски в размер на 610 / шестстотин и десет/ лева.
Решението на основание чл.211, ал.1, изр.
последно от ЗМВР е окончателно и неподлежи на касационно оспорване.
СЪДИЯ: