Р Е
Ш Е Н
И Е № 2
гр.Кюстендил, 09.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия в публичното
заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря: Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от
съдия:Костадинова т.д.№ 69/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
МБАЛ „***”ЕАД- в несъстоятелност, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***” №***, обл. Кюстендил, със съдебен адрес:***-
адв. Д.А., е предявило срещу „*** ***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***” №***, обл. Кюстендилска обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 92
от ЗЗД, както следва: за сумата 9 773.40 лв., представляваща неплатена
главница по фактури за наем за месеците: януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и за месеците
октомври, ноември и декември 2018 г и за сумата 31 466.20 лв.,
представляваща договорна неустойка, считано от 11-то число на текущия месец,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска до
окончателното й издължаване,.Претендира и направените по делото съдебни разноски.
Ответният
медицински център не е подал отговор, а в съдебно заседание неговият законен
представител не оспорва исковите претенции, като счита, че при постановяване на
решението съдът следва да се съобрази със заключението на вещото лице.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено
следното:
По делото е представен
договор за наем №9 от 03.04.2017 г., от
който е видно, че ищцовата болница в качеството си на наемодател е предоставила
на ответния медицински център в качеството му на наемател за временно и
възмездно ползване шест кабинета (подробно индивидуализирани в договора (р.І, т.1) срещу месечен наем в размер на
511.00 лв. (р.ІІІ, т.1) със срок за плащане до 10-то число на месеца, за който
се отнася (р.ІІІ, т.2). Договорът е сключен за срок от една година, считано от
01.04.2017 г. (р.VІІ. т.1). В р.VІІІ, т.1 от договора страните са се
договорили, че при забава за плащане на наемната цена, наемателят дължи
неустойка в размер на 5% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от
трикратния размер на уговорената наемна цена общо.
Между страните по делото е сключен и друг
договор за наем- от 01.12.2018 г. по силата на който ищцовата болница в
качеството си на наемодател е предоставила на ответния медицински център в
качеството на наемател за временно и възмездно ползване самостоятелни обекти,
подробно индивидуализирани в р.І, т.1.1 срещу месечен наем в размер на 318.00
лв. (р.ІІІ, т.1) със срок за плащане до
10-то число на месеца за който се отнася по банковата сметка на наемодателя (р.ІІІ,
т.2). Договорът е сключен за срок от една година, считано от 01.12.2018 г.
(р.VІІ. т.1). В р.VІІІ, т.1 от договора страните са се договорили, че при
забава за плащане на наемната цена, наемателят дължи неустойка в размер на 5%
от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от трикратния размер на
уговорената наемна цена общо.
По делото са представени
фактури за дължимия месечен наем през
исковия период, както и справка за дължимите суми по фактури към 29.03.2019 г.
Представена е и покана за
доброволно изпълнение, с която ответният медицински център е поканен в 30-
дневен срок от получаване на поканата да заплати месечните си наеми.
В съдебно- счетоводната
експертиза, изпълнена от вещото лице Н.Ш. са представени два варианта за дължимите
суми- без заплащането на наемите за м. Х,ХІ и ХІІ.2018 г. през 2019 г. и след
заплащането на наемните вноски за посочените месеците. Според І-ви вариант за периода 2017 г. и 2018 г.
размерът на задължението по главница на ответното дружество към ищцовото
дружество за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. и периода м.10. до
м.12.2018 г. е на обща стойност 9 754.40 лв., в т.ч. 6 756 лв. дължим
наем и 2 998.40 лв. стопански разходи. Според ІІ-ри вариант- 2017 г. /след
плащането през 2019 г./ размерът на
задължението по главницата на ответното дружество към ищцовото дружество за
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. е на обща стойност 8 619.40 лв.,
в т.ч. 5 621 лв. дължим наем и 2 998.40 лв. стопански разходи.
Дължимата неустойка за исковия период е в размер на 20 268 лв.
С оглед на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира предявеният иск с
правно основание чл. 232, ал.2 във вр. с
чл.79 ал.1 ЗЗД е
частично основателен. Съображения:
За да бъде уважен
искът с правно основание чл. 232, ал.2 от ЗЗД следва да са налице следните
предпоставки: валидно облигационно
отношение, породено от договор за наем, по силата на който процесната вещ да е
предоставена от наемодателя на наемателя за временно и възмездно ползване; изискуемост (настъпил падеж) на вземането за
наемната цена и неизпълнение на
задължението на наемателя за заплащане на последната. В настоящия случай между страните не се спори, а и от
доказателствата по делото се установява, че между страните е съществувало
наемно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът като наемодател е
предоставил на първия ответник за временно и възмездно ползване помещения,
подробно индивидуализирани в договорите за наем. Между страните не се спори за
размера на месечния наем и относно падежа на плащане- до 10-то число на месеца за който се
отнася, както и че през исковия период до посоченото число от месеца наемните
вноски не са платени, т.е. че е настъпила изискуемостта на претендираните
вземания. От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
в счетоводствата и при двете страни по делото са осчетоводявали издадените и
приложени по делото фактури при спазване на Закона за счетоводството. Съдът
обаче констатира, че в претендираната
сума от 9 573.40 лв. са включени не само суми, които представляват
месечен наем, каквато е претенцията на ищеца, а също така и суми, които в
представените фактури са описани като стопански разходи и вероятно
представляващи незаплатени разходи за ток, вода и пр. Вярно е, че незаплащането
на разходите свързани с ползването на
вещта поражда отговорност и съответно вреда за наемодателя- собственик, който е
страна по правоотношението с предприятията, предоставящи посочените услуги, но
тези обстоятелства следва да бъдат заявени в исковата молба. В случая нито в исковата молба, нито в молбата-
уточнение са изложени фактически обстоятелства относно задължения, произтичащи
от разходи направени по имотите от наемодателя. При изложени от
ищеца-наемодател обстоятелства, че ответникът-наемател не е изпълнил само договорното
си задължение за заплащане на наемните вноски за наетите помещения, съдът не дължи
произнасяне по направени разходи
свързани с ползването на наетата вещ, доколкото те не са заявени по надлежния
ред.
От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установява, че е извършено плащане към ищцовото
дружество за месеците октомври, ноември и декември 2018 г. в общ размер на 1135
лв. Следователно задължението на ответния медицински център за посочената сума
е погасено чрез плащане.
По
изложените по- горе съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен
за сумата 6 132 лв., представляваща сбора от неплатените месечни вноски за
времето от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., поради което искът ще се уважи за
тази сума. За разликата до пълния размер от 9 573.40 лв. искът е неоснователен
и ще се отхвърли.
Върху уважената
част от исковата претенция се дължи законната лихва, считано от подаването на
исковата молба- 21.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Частично основателен е искът
с правно основание чл. 92 от ЗЗД. Съображения:
За да бъде уважен този иск
следва да се налице следните предпоставки: наличие на действително облигационно
отношение, в което да налице уговорена неустойка и неизпълнение на задължението
на ответника, което е обезпечено с неустоечната клауза. В настоящия случай,
както се посочи и по- горе, се установява, че между страните е възникнало
валидно договорно правоотношение за
наем. В двата договора- р.VІІІ, т.1,
страните са се договорили, че при забава за плащане на наемната цена,
наемателят дължи неустойка в размер на 5% от дължимата сума за всеки ден
забава, но не повече от трикратния размер на уговорената наемна цена общо.
Следователно налице е уговорена неустойка при неизпълнение на задължението за
плащане на наемната цена. Следва да се отчете обаче, че за месеците І, ІІ,
ІІІ.2017 г. наличието на договорно правоотношение между страните се установява
само от приложените по делото фактури: от 09.01.2017 г., 08.02.2017 г. и
07.03.2017 г. За тези месеци липсва писмен договор и в този смисъл няма и
уговорка за заплащане на неустойка. Липсва писмен договор и за месеците Х и
ХІ.2018 г., доколкото този от 03.04.2017 г. е прекратил действието си на
03.04.2017 г., а следващият е сключен на 01.12.2018 г. За тези два месеца също
липсва уговорена неустойка, поради което не следва да се присъжда. Имайки
предвид изложеното, както и данните съдържащи се в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза (табл.1, колона 6) съдът намира, че искът е основателен
за сумата 13 218 лв. За разликата
до 31 466.20 лв. искът е неоснователен и ще се отхвърли
Съдът
счита, че определеният размер на неустойката - 5% от дължимата сума за всеки ден забава, но не повече от
трикратния размер на уговорената наемна цена общо е в рамките на обичайната търговска практика и не
излиза извън присъщите функции на неустойката по чл. 92 ЗЗД.
С оглед на частичната
основателност на исковете, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 924.60
лв., определени по компенсация съразмерно на уважената част от исковете.
Доколкото МБАЛ „***”ЕАД- в
несъстоятелност е освободен от предварителното заплащане на държавна такса по
делото по предявените от него искове съгласно чл. 620, ал.5 ТЗ, тъй като те
представляват искове за попълване масата на несъстоятелността, то с оглед на отхвърлената част следва да
заплати държавна такса в размер на 774 лв., а ответникът следва да заплати
държавна такса, съответна на уважената част от иска, която също възлиза на 774
лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „*** ***” ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №***, обл. Кюстендилска
на основание чл. 79, ал.1 във вр. чл. 232, ал.2 от ЗЗД да заплати на МБАЛ „***”ЕАД- в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №***, обл. Кюстендил, представлявано от синдика Т.Н.Д. сумата 6 132 (шест хиляди сто тридесет и два) лв., представляваща неплатените месечни вноски за за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. по фактури от 09.01.2017 г., 08.02.2017 г. и
07.03.2017 г. и
договори за наем №9/03.04.2017 г. и от 01.12.2018 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаването на исковата молба- 21.06.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до пълния размер от
9 573.40 лв.ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен.
ОСЪЖДА „*** ***” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
ул. „***” №***, обл. Кюстендилска
на основание чл. 92 от ЗЗД да заплати на МБАЛ „***”ЕАД- в несъстоятелност, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ул. „***” №***,
обл. Кюстендил,
представлявано от синдика Т.Н.Д. сумата 13 218 (тринадесет хиляди двеста и осемнадесет) лв., представляваща и неустойки по р.VІІІ, т.1 от договори
за наем-
№9/03.04.2017 г и от 01.12.2018 г. за периода
01.01.-31.12.2017 г. и за месеците 10.11.и
12.2018 г., като
искът за разликата до пълния размер от 31 466.20 лв.ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „*** ***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №***,
обл. Кюстендилска да заплати на МБАЛ „***”ЕАД- в несъстоятелност, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №***, обл. Кюстендил, представлявано
от синдика Т.Н.Д. деловодни разноски в размер на 924.60 (деветстотин двадесет и
четири лв. и 60 ст.) лв.
ОСЪЖДА
МБАЛ „***” ЕАД- в несъстоятелност, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №**, обл. Кюстендил,
представлявано от синдика Т.Н.Д. да заплати в полза на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд- Кюстендил сумата 774 (седемстотин седемдесет и четири) лв.
държавна такса по отхвърлената част от искове.
ОСЪЖДА „*** ***”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” №***,
обл. Кюстендилска да заплати в полза на
съдебната власт по сметка на Окръжен съд- Кюстендил сумата 774 (седемстотин
седемдесет и четири) лв. – държавна такса по уважената част от искове.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :