Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260311 / 14.10.2020г. 14.10.2020г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и осми септември Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар:Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №01510 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.79,
ал.1 ЗЗД, вр.чл.51 ТЗ, вр.чл.86 ЗЗД .
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от “Имоти –Комфорт- Сливен”ЕООД, с ЕИК:********* е седалище и адрес на управление:гр.Сливен, бул.“Х. Димитър“, №30, офис 6, представляван от Евгения Янкова Кабранова срещу Р.В.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.51 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сума в размер на 860,00лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор от 27.05.2017г., сумата от 111,32лв., представляваща лихва за забава за периода 27.11.2018г.- 05.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба 05.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че същият е изпълнил своите задължения по Договор от 27.05.2017г., като го е свързал с потенциалния купувач, участвал е в преговорите, но ответникът не е изплатил дължимото се на ищеца възнаграждение за процесната продажба.
В законоустановения срок ответникът Р.В.Д. е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил същите по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът твърди, че процесната продажба е осъществена на 27.11.2018г., т.е. близо 18 месеца след сключване на процесния договор от 27.05.2017г. и то без посредничеството на ищеца, а след директен контакт с купувача. Ответникът оспорва всички документи, приложени към исковата молба.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори по делото, че страните са сключили Договор от 27.05.2017г., с който ответникът Р.Д. е предоставила на ищеца ключовете от собствения си апартамент, находящ се в гр.С., ул.““, бл., вх., ап., за осъществяване на огледи от агенцията с цел продажба на имота при цена 65 000,00лв. Със същия договор ответникът се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 2 % от продажната цена.
В изпълнение на договора ищецът е обявил процесният апартамент в Интернет сайт на адрес: https://www.alo.bg/5802560, като в обявата е отбелязано, че същият се продава чрез посочената агенция, която предлага и огледи на апартамента.
Видно от приетите декларации агенцията е извършила следните огледи: на 02.02.2018г. от С.И.Д., на 12.02.2018г. от Д. Д. Д., на 02.05.2018г. от Д.К.И., на 21.06.2018г. от Х.П.Д., на 04.07.2018г. от К.Г.С. и на 30.08.2018г. от К.Д.К..
Видно от Договор за блокирана продажба от 03.09.2018г., сключен от ищеца с А.И.А., последният е възложил блокиране на продажбата срещу сумата от 200,00лв. Със същият договор купувачът Аврамов е предложил да закупи процесния апартамент срещу сумата от 56000,00лв., като е изложил и съображения за намаляване на цената.
Видно от разписка от 13.09.2018г., обективирана върху последната страница на горепосочения договор, А.И.А. е получил депозита за блокиране на продажбата в размер на 200,00лв.
С Нотариален акт №134/27.11.2018г. на нотариус К.Т.ответникът е продал на А.И.А. процесния апартамент за сумата от 43000,00лв.
Видно от Извънсъдебно споразумение от 19.12.2018г., сключено от ищеца с А.И.А., страните са се съгласили, че процесната сделка от 27.11.2018г. е извършена с посредничеството на ищеца. Същото се изразява в съдействие за извършване на оглед от 30.08.2018г. заедно с К.К./съжителстваща на съпружески начала с купувача/, блокиране на имота от продажбата, провеждане на преговори с ответника за намаляване на цената и намаляване на първоначалната цена с 3000,00лв. Видно от същото споразумение купувачът А.А.се е задължил да заплати сумата от 800,00лв. на ищеца за извършеното посредничество, като с платежно нареждане от 21.12.2018г. сумата е платена на ищеца.
Видно от показанията на свидетеля В.Г.М., която е служител на ищцовото дружество, същата е присъствала при сключване на процесния договор за посредничество, участвала е в обявяването за продан на процесния имот и провеждането на огледи от потенциални купувачи, включително и с купувача А.И.А. и приятелката му К.К.. Същата свидетелка е участвала и при провеждане на преговорите между А.И.А. и ответника след блокиране на процесният имот от продажба. Видно от същите показания, известно време след пропадане на преговорите за продажба, ответникът е посетил офисът на ищеца за да заяви, че е намерила клиент за продажба на процесния имот чрез свой съсед. След извършена проверка дружеството- ищец установило, че реалният клиент е А.И.А.. Показанията на свидетеля се подкрепят и от обясненията на управителя на ищцовото дружество Е.К..
С нотариална покана от 09.01.2019г. ищецът е отправил искане до ответника за заплащане на сумата от 1180,00лв. възнаграждение по договора за посредничество, сключен между страните по делото. Нотариалната покана е връчена на ответника на 22.01.2019г.
Предвид изложеното съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно константната съдебна практика посредническият договор е неформален договор, по силата на който посредникът се задължава срещу определено възнаграждение да извърши необходимата работа по сключване на една или повече сделки. Предмет на договорът за посредничество е не извършването на определена работа, а постигането на определен резултат -свързване на страните за сключването на сделки. Посредническият договор може да бъде сключен преди, по време и след изпълнение на сделката, като спада към така наречените абсолютни търговски сделки, т. е. счита се за търговска сделка, независимо от това дали лицата, които го сключват, са търговци. При договора за посредничество приложение намират и разпоредбите на договора за поръчка.
Не се спори по делото, че страните по делото са сключили Договор от 27.05.2017г., с който ответникът Р.Д. е предоставила на ищеца ключовете от процесния апартамент за осъществяване на огледи от агенцията с цел продажба на имота при цена 65 000,00лв., като ответникът се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 2 % от продажната цена. Съдът намира, че процесния договор съдържа всички елементи на договора за посредничество за продажба на недвижим имот. Съдът намира, че е съществувало облигационно задължение по същия договор от момента на сключването му на 27.05.2017г., което е било валидно и към момента на продажбата на процесния имот с Нотариален акт №134/27.11.2018г. на нотариус Катя Тодорова. По делото няма твърдения от никоя от страните за прекратяване на същото облигационно правоотношение. Като в този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че процесната продажба е осъществена близо 18 месеца след сключване на договора за посредничество. Договорът за посредничество не е сключен за определен срок, като действието му не погасено към момента на сключване на процесната сделка. Нещо повече процесният оглед, осъществен от купувача на 30.08.2018г., и последвалите преговори от септември 2018г. също са извършени по време на действие на договора и повече след година от сключването му.
Съдът намира, че ищецът е доказал да е изпълнил задълженията си по процесиня договор за посредничество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства е видно, че ищецът е обявил за продажба процесният апартамент в Интернет сайт на адрес: https://www.alo.bg/5802560, провел е множество огледи на същия апартамент от потенциални купувачи, включително и с действителния купувач А.И.А. и приятелката му К.К.. Ищецът е участвал активно и при провеждане на преговорите между А.И.А. и ответника след блокиране на процесният имот от продажба. Съдът намира, че процесният апартамент е продаден с посредничеството и благодарение услугите, извършени от ищеца. Ответникът се е свързал с купувача и е осъществил преговори със същия със съдействието на ищеца.
Съгласно съдебната практика при договора за търговско посредничество за сключване на договора за покупко-продажба на недвижим имот не е нужно посредникът да взема непосредствено участие в преговорите по сделката, както и двете страни да изпълнят изцяло задълженията си по сделката. Достатъчно е сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е извършил определена дейност по договора за посредничество, което в случая безспорно се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно купувачът за първи път е видял апартамента при огледа му, осъществен със съдействието на ищеца. Твърдението на ответника за сключване на процесната сделка след директен контакт с купувача се опровергава от всички доказателства, включително и от неоспореното извънсъдебно споразумение от 19.12.2018г., сключено от ищеца с А.И.А..
По изложени по- горе съображения съдът намира, че към датата на процесната продажба е съществувал валиден договор за посредничество между страните по делото. В случай, че ответникът не е искал да ползва повече услугите на ищеца, то за него е съществувала възможността да прекрати договора. Подписаният от ответника и ищеца договор от 27.05.2017 г. има силата на закон между страните и ги обвързва.
С оглед гореизложеното съдът счита, че ответникът на основание чл.51 от ТЗ дължи на ищеца възнаграждение по посредническия договор, тъй като с недобросъвестното си действие, е целял да постигне неплащане на посредническото възнаграждение на тази агенция.
Съгласно сключения договор за посредничество ответникът се е задължил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 2 % от продажната цена. Доколкото продажната цена по Нотариален акт №134/27.11.2018г. на нотариус К.Т.ответникът е в размер на 43000,00лв., то и дължимото се възнаграждение от ответника е в размер на 860,00лв. Поради това и искът за осъждане на ответника да му заплати сумата от 860,00лв. за възнаграждение по процесния договор е основателен и следва да бъде уважен.
Ищецът претендира при присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от 27.11.2018г.- датата на сключване на процесната продажба. Съдът обаче намира, че в договора за посредничество между страните по делото от 27.05.2017г. има само договорка за заплащане на възнаграждение в размер на два процента от възложителя, но няма уговорена дата на изпълнение. Същата нито е определена, нито е определяема. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД и да се присъди законната лихва от деня на поканата. С нотариалната покана от 09.01.2019г. ищецът е отправил искане до ответника за заплащане на сумата от 1180,00лв. възнаграждение по договора за посредничество, сключен между страните по делото, като същата е връчена на ответника на 22.01.2019г. Поради това и съдът намира, че следва да присъди обезщетение за забава за периода 22.01.2019г. до датата на завеждане на исковата молба- 05.03.2020г. След използване на общодостъпен програмен продукт съдът намира, че се дължи законна лихва в размер на 97,71лв., която и следва да бъде присъдена.
За разликата до пълния претендиран размер от 111,32лв., както и за периода 27.11.2018г.- 21.01.2019г. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На основание чл. 86 ЗЗД върху главницата следва да бъде присъдена и законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Съдът намира, че ищецът е направил разноски по смисъла на чл.78 ГПК в общ размер на 370,00лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 364,82лв.
Съдът намира, че съгласно константната съдебна практика в съдържанието на понятието „разноски по производството“ по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК не се включват разноските за настаняване в хотел и транспорт на ищеца.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.В.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Имоти –Комфорт- Сливен”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Сливен, бул.“Х. Димитър“, №30, офис 6, представляван от Евгения Янкова Кабранова, сумата в размер на 860,00лв., представляваща неплатено възнаграждение по Договор от 27.05.2017г., сумата от 97,71лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата за периода 22.01.2019г.- 05.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 05.03.2020г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за лихва за забава за разликата до пълния му претендиран размер от 111,32лв., както и за периода 27.11.2018г.- 21.01.2019г.
ОСЪЖДА Р.В.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на “Имоти –Комфорт- Сливен”ЕООД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.Сливен, бул.“Х. Димитър“, №30, офис 6, представляван от Евгения Янкова Кабранова, сумата в размер на 364,82лв., представляваща направени от ищеца разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: