№ 208
гр. Габрово, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и пети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Радинка Ст. Кулекова Атанасова
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210102133 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от "Топлофикация-
Габрово" ЕАД гр. Габрово, чрез пълномощник адвокат Д. Н., против Н. Г. И..
В исковата молба се твърди, че вземанията на ищеца за главници и лихви
произтичат от факта, че ответникът - титуляр на партидата за имот, находящ се в гр.
Габрово, ул. „**********" 63, вх. Б, ап. 18, в който е потребена топлинна енергия за
процесните месеци, доставяна от кредитора „Топлофикация - Габрово" ЕАД, не е
заплатил на установените падежи цената на консумираната в имота топлоенергия. От
забавата за изпълнение на дължимата главница е възникнало правото на кредитора да
търси обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86. ЗЗД върху всяко главно
вземане.
С цел събиране на горепосоченото парично задължение и на основание чл. 154 от
Закона за енергетиката ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410, ал. 1, т. 1. ГПК, по което е образувано ч.гр.дело 938/2023г. по описа на
Районен съд - гр. Габрово и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. След
образуване на съдебното производство (на 31.07.2024 г.) ответникът сключил
извънсъдебно споразумение за изплащане на дължимите от него суми в размер на
951.22 лв. (559.44 лв. главница, 41.78 лв. мораторна лихва, 350 лв. съдебни разноски) и
заплатил сума в размер на 500 лв. След заплащане на посочената сума ответникът
преценил, че няма да доплати остатъка от дължимото от него задължение и подал
възражение по горепосоченото дело, прието като възражение по чл. 414. ал. 1 от ГПК,
1
поради което ищецът предявява настоящия иск.
Ищецът твърди, че с оглед сключената спогодба и заплатените по нея 500 лв.,
същите погасяват част от най - обременителното за длъжника задължение, като с тях
се погасява сума в размер на 500 лв. от търсената и дължима по делото главница в
размер на 559,44 лв. С оглед погасяването на задълженията от най - старото към най -
новото, с плащането на сумата от 500 лв. задълженията за отоплителните месеци
12.2021г. 04.2022г. включително са напълно погасени. От последната дължима сума за
месец 06.2022г. е погасена частично сума в размер на 263,52 лв., като остатъкът, който
е неплатен възлиза на сума в размер на 59,44 лв.
Фактът на заплащане на почти цялата главница след датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК безспорно
установява основателността и дължимостта на същата. С неизправното си поведение, а
именно - незаплащането на дължимите суми за консумирана топлоенергия, ответникът
се е превърнал в причина за завеждане на производството. Фактът, че ответникът е
титуляр на партидата за имот в топлоснабдена сграда го превръща в абонат, дължащ
суми за консумирана топлоенергия. Фактът на плащане на дължимата главница има
отношение към дължимостта на сумите, като с това си действие, същите от търсими и
доказуеми са се превърнали в признати и вече заплатени. Плащането в хода на по -
голямата част от дължимата главница по издадените фактури няма връзка с малкия
остатък по нея, натрупаната мораторна лихва и извършените разноски от ищеца за
завеждане на производството, изразяващи се в заплащане на държавна такса и
адвокатско възнаграждение за образуваното ч.гр.д. 938/2023г. но описа на PC -
Габрово. В този смисъл е и трайната съдебна практика, като ответникът следва да
понесе разноските, които е причинил на ищеца с поведението си, независимо че е
заплатил дължимите от него суми след образуването на делото.
Търсената главница е сбор от суми, дължими за всеки от месеците, в които е
консумирана топлоенергия, за която сумите са вече почти заплатени от ответника.
Претендираната главница е за сума, дължима поради незаплатена и потребена
топлинна енергия, като това задължение на длъжника да заплати посочените суми,
произтича от чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, тъй като той е титуляр на
партидата за жилище, което се намира в сграда - етажна собственост с работеща
абонатна станция, като дължимите суми са начислени съобразно с действащата през
процесния период нормативна уредба. Непрекъсността на сградната инсталация не
позволява обособяване на отделни части от инсталацията, спрямо които може
конкретния абонат да се откаже от сградна инсталация отделно, тъй като частта
сградна инсталация по своята функционална същност е обща, а и заплащането на
сумите е изрично предвидено в чл. 153 от ЗЕ.
Единствено спорен в настоящото дело остава размерът на остатъка от
2
неплатената сума за месец 06.2022г. в размер на 59,44 ли. и на дължимата мораторна
лихва върху признатите и неоспорени главници в размер на 41.78 лв.
За уравняване на изразходената, отчетена и консумирана топлоенергия се
изготвят уравнителни сметки след края на всеки отоплителен сезон. След края на
отоплителен сезон 2021/2022г. е изготвена уравнителна сметка oт месец 06.2022г. в
размер на 322,96 лв., тъй като начислената прогнозна топлоенергия е по-малко от
реално консумираната и дължима, поради което ответникът дължи посочената сума.
От същата ответникът е заплатил частично сума в размер на 263,52 лв., поради което
към настоящия момент остава да дължи за месец юни 2022 г. частична сума в размер
на 59,44 лв.
Падежите за отделните отоплителни сезони, съгласно чл. 154, изр. 2 от ЗЕ
настъпват след изготвяне на изравнителните сметки, а топлинната енергия се заплаща
в срок до 30 дни след съответния месец за доставката й, като след изтичането на срока
абонатът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86
ал. 1 от ЗЗД. Поради изпадането в забава, дължима е мораторна лпхва в размер на
41,78 лева.
С оглед гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи сумата 59,44 лв. - главница за
неизплатена топлоенергия за месец юни 2022 г. и сумата 41,78 лв. - лихва за забава
върху всяко от просрочените заплатени задължения от датата на забава до 15.06.2023 г.
Моли да бъде присъдена и законна лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане, както и
направените разноски.
В с.з. адвокат Н. заявява, че ответникът е заплатил сумите, предмет на
предявените искове, поради което същият следва да бъде осъден да заплати на ищеца
единствено сторените във връзка с производството разноски.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в който
оспорва като неоснователни и недоказани предявените искове. Признава, че като
наследник на починалата си съпруга притежава идеална част от апартамента на ул.
„**********" № 63. вход Б, ап. 18, но заявява, че той не живее в този имот, а същият
се ползва от друго лице - също наследник. По тази причина нееднократно ответникът
правил опити да прекрати партидата за топлоенергия на имота, която е на негово име,
като същата бъде само на името на реалния ползвател, но получавал постоянни и
неоснователни откази от страна на служителите на дружеството-ищец. Не отговаряло
на истината твърдението в исковата молба, че е подписвал извънсъдебна спогодба.
Такава му била предложена от „Топлофикация - Габрово" ЕАД, но той отказал да я
подпише. Направеното от него плащане на сумата от 560 лв. е в полза на трето лице -
настоящият ползвател на имота - и не следва да се тълкува като признание на дълг. По
3
същата причина след получаване на прение от исковата молба, на 14.02.2025 г.
ответникът заплатил исковата сума в размер на 101,22 лева. Счита, че с оглед тези
обстоятелства, той не е станал причина за образуването на заповедното производство
по ЧГД № 938/2023 г., както и на исковото производство. Предвид горното моли съда
да остави предявените искове без уважение, като не присъжда съдебно-деловодни
разноски в полза на ищцовата страна. В случай, че съдът приеме, че такива се дължат,
прави изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В с.з. ответникът не се явява. Представя писмено становище, в което излага
съображения за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №414 от
27.06.2023 г. по приложеното ч.гр.д. № 938/2023 г. на РС Габрово е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца сумата 559,44 лв. – главница незаплатена
топлоенергия за периода от м. декември 2021 г. до м. юни 2022 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 22.06.2023 г. до окончателното и заплащане;
сумата 41,78 лв. – лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до 15.06.2023 г., както и
направените в заповедното производство разноски 50 лв. – заплатена държавна такса и
300 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Срещу заповедта е постъпило възражение от ответника, поради което с
разпореждане №2646/01.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1940/2024 г. РС Габрово е указал на
ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
С молба вх. №5573/14.08.2023 г. ищецът е признал извършено от ответника
плащане в размер от 560 лв., в исковата молба, въз основа на която е образувано
делото, е заявил, че ответникът е заплатил 500 лв.
С разпореждане №2801 от 18.12.2024 г. по ч.гр.д. № 1940/2024 г. на РС Габрово
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №414 от 27.06.2023 г.
по приложеното ч.гр.д. № 938/2023 г. на РС Габрово е обезсилена в частта, в която е
издадена за сумата 500 лева, представляваща част от главницата за използвана и
незаплатена топлоенергия за отоплителните месеци декември 2021 г. – април 2022 г.
Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
Тъй като исковата молба е подадена в срока по чл. 415 от ГПК и с нея се
претендира установяване на вземанията, за които е издадена горепосочената заповед
по чл. 410 от ГПК в тази й част, която не е обезсилена от съда, то предявените искове
са допустими. С оглед изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск за
установяване на вземането за главница следва да се квалифицира като такъв с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД. Предявеният иск за установяване на вземане за мораторна лихва е с правно
4
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ответникът не оспорва, че е титуляр на партидата, открита при ищеца за
процесния топлоснабден имот. Признава и че притежава идеална част от него,
получена по наследство от покойната му съпруга, за което представя договор за
продажба на държавен имот и удостоверение за наследници на Й.И.И., приложени в
ч.гр.д. № 938/2023 г. на ГРС.
С отговора на исковата молба ответникът е представил и платежно нареждане за
сумата 101,22 лв. в полза на ищеца, като последният изрично призна погасяването на
задълженията за главница и лихви, предмет на предявените искове. Този факт следва
да бъде съобразен като настъпил в хода на процеса, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
/т.11в от ТР №4/2013 г./. При това обстоятелство предявените искове подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Ищецът претендира направени в исковото производство разноски в общ размер от
525 лв., от които 25 лв. – заплатена д.т. и 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно искането на ответника разноските да
не бъдат възлагани върху него, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, за да бъдат възложени
разноските в тежест на ищеца, освен изложеното от ответника условие, необходимо е
същият и да признае исковете. А в отговора си той изрично ги оспорва, поради което
не са налице предпоставките за уважаване на искането му и разноските следва да
бъдат възложени в негова тежест.
Основателно е обаче направеното възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява
обществено значима дейност, като няма основание да се подценява положения от него
труд. От друга страна, фактическата и правна сложност на делото не е висока, цената
на предявените искове също е ниска, а делото е приключило в едно съдебно заседание.
След преценка на така изложените обстоятелства и като се съобрази с наложилата се
практика в сходни случаи, съдът приема, че претендираното от ищцовата страна
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно.
Съдът не е обвързан от минимално определения размер на адвокатския хонорар в
нормативен акт със задължителен характер, изготвен от съсловна организация, което
според СЕС по дело С- 438/2022 г. следва да се счита за ограничаване на
конкуренцията, с оглед на целта по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС, във връзка с чл.
4, § 3 от ДФЕС, поради което настоящата инстанция няма основание да се ръководи от
определените в Наредба № 1 за минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Ръководен от обективните критерии при определяне на дължимото възнаграждение,
каквито са цената на предявените искове, правната сложност на спора, необходимата
5
професионална квалификация за защита по предявения иск и инвестираните време и
труд за осъществяването й, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да
бъде редуцирано до сумата от 250 лева. Така общият размер на разноските, които
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца, възлиза на 275 лева.
Ответникът не е сторил и не претендира разноски.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “Индустриална”
№ 6, против Н. Г. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, бул. „**********“ №84, ет.
3, ап. 13, искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
59,44 лева, представляваща главница за неизплатена топлоенергия за месец юни 2022
г. и сумата 41,78 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.02.2022 г. до
15.06.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК №414 от 27.06.2023 г. по ч.гр.д. № 938/2023 г. на РС Габрово, поради
погасяване на задълженията чрез плащане.
ОСЪЖДА Н. Г. И., ЕГН:**********, с адрес гр. Габрово, бул. „**********“ №84,
ет. 3, ап. 13, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ГАБРОВО” ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. “Индустриална” № 6, направените в
производството разноски в размер от 275,00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6