РЕШЕНИЕ
№ 180
гр. Перник , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20201700100451 по описа за 2020 година
Предявен е иск от К.Е. срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за заплащане: 1/ на осн. чл.
432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 50 000 лв. – застрахователно обезщетение за
причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, от телесни увреждания от ПТП
на *** г., около 22,45 часа в ***, предизвикано от Х. В. П. при управление на МПС марка
“Пежо 308”, с рег. № ***, застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в ответното дружество, за което деяние с влязло в сила
решение № 363/31.05.2019 г. по анд дело № 462/2019 г. на РС – Перник Х. В. П. е признат за
виновен, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на
увреждането – *** г., до окончателното плащане.
Ответникът с писмен отговор по чл. 131 ГПК оспорва исковете с доводи относно
механизма на настъпилото ПТП; че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял
цитираните в исковата молба телесни увреждания – по вид и степен, както и тяхната
продължителност и да е налице причинно-следствена връзка на всички твърдени неим.
вреди с механизма на ПТП. Вина за настъпването на ПТП има не само водачът на л.а.
„Пежо", но и водачът л.а. „БМВ", тъй като последният е управлявал с несъобразена скорост,
поради което процесното ПТП е възникнало при условията на съвина. Релевира възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от К.Е., тъй като се е возил без предпазен колан.
Оспорва размера на обезщетението за неим. вреди като завишен с оглед принципа на
справедливост по чл. 52 ЗЗД и предвид съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия. Счита иска за лихви за неоснователен, поради неоснователност на главния иск.
Оспорва иска за лихва и по основание и размер и началния момент, от който същите се
претендират, тъй като ответникът не е изпаднал в забава и не дължи лихва върху
1
претенцията.
Третото лице помагач „ЗК Лев Инс“ АД оспорва исковете.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
Обстоятелствата по пътно-транспортното произшествие са установени с влязло в сила
решение № 363/31.05.2019 г. по анд дело № 462/2019 г. на РС – Перник, с което Х. В. П. е
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр2-ро, вр. чл. 342,
ал. 1 от НКза това, че на *** г., около 22, 45 часа в *** при управление на МПС – лек
автомобил марка “Пежо 308”, с рег. № *** е нарушил правилата за движение – чл. 25, ал. 1
пр. 6, пр. 8 от ЗДВП /водач на пътно превозно средство, който ще предприеме маневра – да
завие на дясно и за навлизане в крайпътен имот – бензиностанция "***", преди да започне
маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него – лек автомобил БМВ с рег. № *** и да извърши маневрата, като
се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение; чл. 25, ал. 2 от ЗДвП /при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея –
лек автомобил БМВ с рег. № ***; чл. 35, ал. 1 от ЗДвП /завиването на дясно се извършва от
най-дясната пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначение за
движение в съответната посока – от лентата предназначена за завиване на дясно/ и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на К. Е. Е., изразяваща се в
*************************************** за период от време по-голям от един месец. По
силата на чл. 300 от ГПК приложеното право и установените факти посредством акта на
наказателния съд са задължителни за гр. съд относно преценката на гражданските
последици от престъплението, извършено от прекия делинквент Х. В. П. относно за
механизма на деянието – че е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 пр.
6, пр. 8 от ЗДВП, чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, чл. 35, ал. 1 от ЗДвП, и относно резултата от
неправомерното му поведение - че на К. Е. Е. е причинена средна телесна повреда –
************************* за период от време по-голям от един месец. В този смисъл,
вече установеното от наказателния съд за извършването на деликта и елементите на
осъществения деликт, не подлежат на повторно установяване в настоящото производство.
Освен от горецитираното решение по наказателното дело, механизмът на ПТП, както и
медико-биологичния вид и характер на получените от ищеца увреждания, начина на лечение
и продължителността на лечебно-възстановителния период, се установява и от САТЕ и СМЕ
по настоящото дело. От СМЕ се описват следните травматични увреждания на ищеца,
стоящи в пряка - причинно следствена връзка с ПТП на ***г. г.:
с***************************************************.
Според САТЕ и поясненията на вещото лице в с.з. водачът на л.а. „БМВ" се движи по
ул. „***", с посока към *** и в района около входа на бензиностанция „***", т.а. „Пежо"
2
ударя л.а. „БМВ", като контакта е между предна, предимно дясна част на т.а. „Пежо" и
страничната лява част на л.а. „БМВ". Ударният импулс отклонява л.а. „БМВ" надясно и
следва нов удар на задно дясно колело в бетонна стена, изградена в дясно от платното за
движение, следва нова промяна на посоката на движение и връщане на платното, където
след хаотично движение, МПС се установява на повече от 75 м след мястото на удара с т.а.
„Пежо". Няма данни на мястото на ПТП да е имало намалена видимост -според протокола
ПТП настъпва на участък с изградено изкуствено осветление. Няма отразени предмети или
сгради, ограничаващи видимостта и на двамата водачи. Предвид факта, че т.а. „Пежо" е с
остъклен пътнически салон няма как водачът му да не е имал възможност да погледне в
посоката на приближаващия л.а. „БМВ". Установява се, че в конкретната обстановка
причина за настъпване на ПТП е предприетата, от страна на водача на т.а. „Пежо", маневра
престрояване в съседна дясна лента /или завиване надясно към бензиностанцията/, без да
пропусне попътно движещият се там л.а. „БМВ".
Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК и при събраните в настоящото производство
доказателства следва, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно: причинени на ищеца неимуществени вреди от
травматични увреждания от ПТП на *** г. г., причинено по вина на застрахования при
ответното дружество водач на моторно превозно средство Х. В. П.. С оглед на това, прекият
иск срещу застрахователя е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази
обстоятелствата, установени от СМЕ, САТЕ, свидетелските показания и писмените
доказателства по делото. Брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания
******************************************. Продължителността и интензитета на
търпените болки и страдания и ограниченията, неудобствата и страдания, които е следвало
да изтърпи ищецът – по време на възстановителния период
/*************************************************/. Освен посочените морални
измерения на болката и страданията на ищцата, се отчитат и конкретните обществено-
икономически условия в страната към настъпването на ПТП, намерили стойностен израз и в
актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на застрахователно покритие
по зад. застраховка "Гр. отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да бъдат
съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Също и
създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен
вид увреждания в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са
фактите по настоящото дело.
При съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, справедливият по чл. 52 ЗЗД и
критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. паричен еквивалент за претърпените от ищеца
неимуществени вреди e в размер на 20 000 лв. Тази сума конкретно ще репарира в пълен
3
обем неимуществените вреди на ищеца за времето досега, съставлява точно измерение на
отговорността на ответника, а в общ план е в съответствие с обществените условия, морал и
икономическото положение в страната.
По възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени
действия или бездействия на пострадалия, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем. Възражението за съпричиняване от ищеца е обосновано конкретно
единствено с липса на поставен предпазен колан, като тежестта на доказване за
съпричиняване е върху застрахователя.
От механизма на ПТП се установява, че пострадалият при ПТП е бил пътник в л.а.
„БМВ", но липсват доказателства, че е бил без поставен предпазен колан. Според СМЕ в
наличната по делото медицинска документация не са описани мекотъканни увреждания,
които да се определят като характерни, от поставен обезопасителен колан.
Неустановяването на такива характерни увреждания не изключва възможността
пострадалият да е бил с поставен предпазен колан. При липсата на категорични
доказателства, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, респ. на такива за
наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и
вредоносния резултат и конкретно, че уврежданията не биха настъпили, дори и да бе
доказано непоставяне на предпазен колан, то съдът приема, че липсва принос от
пострадалата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Възражението за съпричиняване на ПТП от водача на л.а. „БМВ", поради несъобразена
скорост, не е правнорелевантен факт по настоящото дело, тъй като противоправното
поведение на третите лица не съставлява съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
защото не е действие на пострадалия. В същата хипотеза искът на пострадалия срещу
делинквента за обезщетяване на цялата вреда не може да бъде отхвърлен частично по
съображения, че принос за настъпването й имат и трети лица, защото при солидарните
задължения кредиторът има право да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да
е от длъжниците (чл. 122, ал. 1 ЗЗД). Същото важи и когато пострадалият насочва
претенцията си срещу застрахователя на делинквента. Застрахователят не може да възразява
за съпричиняване на вредите от трето лице, защото това е от значение само в отношенията
между него, делинквента и третото лице, но не и в отношенията между застрахователя и
пострадалия. По този въпрос съдебната практика е установена с решение № 17/06.03.2015 г.
по гр. д. № 3174/2014 г., ІV г. о., ВКС, Решение № 146 от 28.05.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4482/2018 г., IV г. о., ГК.
В заключение, основната причина за настъпване на ПТП е предприетата от водача на
т.а. „Пежо" маневра престрояване в съседна дясна лента /или завиване надясно към
бензиностанцията/, без да пропусне попътно движещият се там л.а. „БМВ" и затова в
причинно-следствената верига не следва да се включва поведение на самия пострадал, респ.
4
и поведението му не може да се отчита в някаква степен с този на водача на товарния
автомобил или на л.а. или като самостоятелен причинен фактор за уврежданията му.
Възражението за съпричиняване е неоснователно и липсва основание за намаляване на осн.
чл. 51, ал. 2 ЗЗД на определеното обезщетение.
От определеното по правилото на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева следва да се приспадне платеното от ответника в полза на ищеца
обезщетение за репариране на същите вреди от деликта в размер на 7500 лева. С оглед
гореизложеното дължимото на ищеца обезщетение при конкретиката на спора е в размер на
12500 лева (разликата между дължимите 20 000 лева и платените 7500 лева). В този размер
от 12500 лв. предявеният иск е основателен и доказан, а за разликата до предявения размер
от 50000 лв. подлежи на отхвърляне.
По претенцията за лихви
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице. В случая ищецът е сезирал ответника-застраховател с
искане за заплащане на обезщетение на 04.07.2019 г. и като взе предвид, че застрахователят
се е произнесъл по подадената молба от ищеца, но увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното обезщетение, съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на
обезщетението за неимуществени вреди се дължи считано от 04.07.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, за който период претенцията за лихви е основателна /Решение № 128
от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/. Съответно за периода 27.08.2018
г. – 03.07.2019г. претенцията за лихви е неоснователна.
По разноските
Ищецът доказва разноски общо 4150 лв. (съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с уважената част от иска, или 1037,50
лв.
Ответникът доказва разноски общо 3300 лв. (съгласно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК), които се дължат съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. 2475
лв.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на К. Е. Е.,
ЕГН ********** от ***, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата 12 500 лв. –
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания,
5
от телесни увреждания от пътно-транспортно произшествие на *** г., около 22,45 часа в
***, предизвикано от Х. В. П. при управление на МПС марка “Пежо 308”, с рег. № ***,
застрахован по риска задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество, за което деяние с влязло в сила решение №
363/31.05.2019 г. по анд дело № 462/2019 г. по описа на РС – Перник Х. В. П. е признат за
виновен, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 04.07.2019 г., до
окончателното плащане, на осн. чл.493, ал.1, т.5 от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
неимуществени вреди за разликата над 12500 лв. до пълния претендиран размер от 50 000
лв., както и иска за присъждане на законна лихва върху обезщетението за периода от
27.08.2018 г. до 03.07.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, ***, да заплати на К. Е. Е.,
ЕГН ********** от ***, сумата 1037,50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Е. Е., ЕГН ********** от *** да заплати на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, ***, сумата 2475 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ЗК Лев Инс“ АД, ЕИК
********* на страната на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен
срок от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
6