Решение по дело №4099/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№….…../11.12.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА                                                    

при участието на секретаря Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4099 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.415 от ГПК, предявен от „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** против С.Д.Д., ЕГН:**********, с адрес: *** за приемане за установено  по отношение на ответника съществуването на вземане за сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща задължение по Запис на заповед издаден на 12.02.2016 год. в гр.Варна, с издател С.Д.Д., ЕГН:********** в полза на „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, платима на предявяване, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№15342/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че в полза на  12.02.2016г. в полза на ищеца е издаден процесия запис на заповед от С.Д.Д.. Навежда се, че ценната книга е предявена за плащане с нотариална покана № 73, том2, рег. № 8462/15.06.2018г. на нотариус Кънчо Ицков, като поканата е връчена на издателя, чрез залепване на уведомление. Поради липса на изпълнение поемателят се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение срещу ответника, чието възражение по реда на чл. 414 ГПК мотивира интереса му да предяви иск за установяване на вземането.

С отговора ответникът оспорва иска. Оспорва автентичността на процесния менителничен ефект. Оспорва да е получавала сума от поемателя по ефекта.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържа становищата си по спора. Претендират разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че по искане на ищеца по по ч.гр.д. №15342/2018г. по описа на РС-Варна, е издадена заповед №7672/10.10.18г. за изпълнение на парично задължение срещу С.Д.Д. за сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща задължение по Запис на заповед издаден на 12.02.2016 год. в гр.д. Варна, с издател С.Д.Д., ЕГН:********** в полза на „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, платима на предявяване, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.417 от ГПК.

В срока по чл. 414, ал.1 от ГПК е депозирано възражение срещу заповедта.

Исковата молба на заявител, чието вземане е оспорено с депозирано в срок възражение е допустима за разглеждане като предявена в срока по чл. 415 от ГПК. Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца – поемател по запис на заповед за съществуване на вземане по менителничен ефект срещу издателя по ценната книга- ответника по делото.

Видно от приложения запис на заповед, издаден на 12.02.2016г. в гр.Варна, и с падеж на предевяване ответникът С.Д.Д. се е задължила да заплати неотменимо и безусловно, без протест, въз основа на този запис на заповед на „Ш.Б.“ ЕАД сумата от 12 000 лева.

Менителничният ефект е редовен от външна страна и съдържа изискуемите реквизити съгл. чл. 535  ТЗ.

Менителничният ефект е предявен за плащане с нотариална покана на 03.08.2018г. Относно връчването на ценната книга липсва спор.

Ответникът е предприел своевременно оспорване на автентичността на ценната книга. Във връзка с това оспорване е открито производство по чл. 193 ГПК. С оглед компетентно дадените заключения и по единичната, и по тричленната СПЕ, които съдът кредитира изцяло, лицето посочено за издател на записа на заповед – ответницата С.Д.Д. не е подписала, респективно издала записа на заповед. Вещите лица са категорични,че подписите не са на соченото лице и са изпълнени с опит за имитация на подписа на Д. от лице, познаващо строежа на нейния подпис.

С оглед горната фактическа установеност съдът достига до извод за липса на валидно менителнично изявление, а оттам и за липса на менителнично правоотношение, по което ответникът се е задължил.

Предвид на изложеното предявеният иск се явява неоснователен и се отхвърля.

 На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да понесе сторените от ищеца по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на  900 лева и 250 лева- депозит за експертиза при представен списък по чл. 80 от ГПК.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление *** против С.Д.Д., ЕГН:**********, с адрес: *** за приемане за установено  по отношение на ответника съществуването на вземане за сумата 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева/, представляваща задължение по Запис на заповед издаден на 12.02.2016 год. в гр.Варна, с издател С.Д.Д., ЕГН:********** в полза на „Ш.Б.” ЕАД, ЕИК:*********, платима на предявяване, за което вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№15342/2018г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Ш.Б.“ ЕАД, *** да заплати на С.Д.Д., ЕГН:**********, с адрес: *** сумата от 1150 лева разноски в производството за експертиза и адвокатско възнаграждение,на осн. чл. 78 ал.3 от ГПК.

  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :