О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 111
гр.Хасково,
06.02.2019 г.
Хасковският
окръжен съд, трети въззивен граждански състав на шести февруари две хиляди и деветнадесета година, в
закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като разгледа
докладваното от съдия И. в.ч.гр.д. № 48 по описа за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.577 ГПК, вр. чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано
е по частна жалба, подадена от държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ Милена Асенова
Узунова при Районен съд - Ивайловград
против отказа на Съдията по
вписванията при Районен съд - Ивайловград
да заличи възбрана, наложена върху
недвижими имоти, собственост на длъжника
по изп.дело № 20175650400017 по описа на СИС при РС - Ивайловград,
поискано от ДСИ при РС – Ивайловград.
Определението се обжалва
като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата се
твърди, че изпълнителното производство по изп.дело № 20175650400017 по
описа на СИС при РС - Ивайловград е приключено
на основание чл.433, ал.2 от ГПК, вр. чл.163, ал.4 от ДОПК. В изпълнение на
задълженията си по чл.433,ал.3 ГПК, ДСИ
е поискал от съдията по
вписванията при РС-Ивайловград да заличи
вписаната по изпълнителното дело
възбрана, по което искане съдията по вписванията е постановил отказ, поради
невнесена държавна такса /ДТ/. Изложени са доводи за неправилност на отказа на
съдията по вписванията , обективиран в определение от 16.01.2019 г., което
жалбоподателят моли да бъде отменено от въззивния съд и на съдията по
вписванията да се разпореди да извърши
заличаване на възбраната.
СЪДЪТ,
след като се запозна с наведените в жалбата доводи и със събраните по делото доказателства, намира следното:
В
Службата по вписванията в Районен съд - Ивайловград е постъпило искане изх. № 84 от 16.01.2019 год., подадено от
държавен съдебен изпълнител при РС - Ивайловград за вдигане на възбрана върху
1/12 ид.ч. от недвижими имоти, находящи
се в землището на гр.Ивайловград, притежавани от М.И.К. - длъжник
по изпълнително дело № 20175650400017
по описа на СИС при РС-Ивайловград.
С определение от 16.01.2019 г., съдията по вписванията
при РС – Ивайловград е отказал да разпореди заличаване вписването на възбраната
по реда на чл.31 и чл.32 от Правилника
за вписванията, поради невнесена от съдебния изпълнител държавна такса по чл.3, ал.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията.
Жалбата срещу обжалвания отказ е подадена в срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт - отказ на съдията по
вписванията да извърши заличаване на
вписана възбрана, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е и основателна, по следните съображения:
Искането
за вдигане на наложената възбрана
по изпълнително дело № 20175650400017 по описа на СИС при РС-Ивайловград е направено от съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.3 ГПК, съгласно която разпоредба съдебният
изпълнител вдига служебно наложените възбрани незабавно, след като
постановлението за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила.
Съдията по вписванията е обосновал отказа си, приемайки, че в случаите на
служебно вдигане на възбрана, съгласно
чл.433,ал.3 ГПК, молителят – в случая ДСИ не е освободен от заплащане на
държавна такса за вписване по чл.3, ал.1 от Тарифата за държавните такси, събирани
от Агенцията по вписванията предвид това, че кредиторът и длъжникът по
изпълнителното дело не са лица, освободени
на законово основание от заплащане на държавни такси в изпълнителното
производство и от заплащане на посочената по-горе такса, която представлявала разноски в изпълнителното
производство, а съгласно чл.84 от ГПК, държавата и държавните учреждения се
освобождават от заплащане на държавна
такса, но не и от съдебни разноски. Съдията по вписванията се е позовал на ТР №
7/25.04.2013 г. по т.дело № 7/2012
г. на ОСГТК на ВКС – мотивите по т.6
/ „ Може да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса ..“ /
Отказът е
незаконосъобразен.
Искането за
заличаване вписването на
възбраната, наложена по изпълнителното дело
е направено от ДСИ, който в
качеството си на държавен орган упражнява публичната функция на държавата по
принудителното изпълнение на
граждански притезателни права, а
предприетото от ДСИ действие по подаване
на искане за заличаване на вписаната
възбрана произтича от служебното му задължение по чл.433, ал.3 ГПК, съгласно
която разпоредба, съдебният изпълнител
служебно вдига наложените възбрани незабавно, след като постановлението
за прекратяване или разпореждането за приключване влезе в сила. ДСИ са държавни
органи и таксите събирани от тях за извършените процесуални действия по своята
същност са държавни, поради което и на основание чл.84 ГПК, ДСИ са освободени от задължението за заплащане на държавна такса. В
подкрепа на изложените по-горе доводи следва да се посочи и това, че
възбраната, отказът за заличаването на която се обжалва е наложена по искане на
ДСИ за обезпечение вземането на Районен съд – Ивайловград за глоба в размер на
1 000 лева, наложена по АНД № 34 / 2017 год. по описа на същия съд, за ДТ
в размер на 5 лева за издаване на изпълнителен лист, за 825.73 лева –
присъединени публични вземания на ТД на НАП – Пловдив, Офис – Хасково и за
214.12 лева – разноски по изпълнението, които вземания са публично държавни
такива, поради което и на основание чл.84, ал.1 от ГПК, взискателят е освободен
от заплащане на държавни такси – обстоятелство, обуславящо
незаконосъобразността на извода на съдията по вписванията, че кредиторът е лице, което не е освободено от заплащане на
ДТ.
В конкретният случай основанието
за заличаване на вписването на
възбраната е приключване на изпълнението, на основание чл.433, ал.2 ГПК, вр.
чл.163, ал.4 от ДОПК и произтичащото от
това задължение на съдебния изпълнител да вдигне незабавно служебно
наложената възбрана. Предприетото от
съдебния изпълнител действие по заличаване на вписаната възбрана следва от
закона - чл.433, ал.3 ГПК /ДВ.
бр.86/2017 г./, като във всички случаи
по ал.1 и ал.2, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани
незабавно, поради което и предприето от
ДСИ действие като произтичащо от закона не е обвързано от внасяне на ДТ и
такава не се дължи за заличаване вписването на
възбрана по вече приключило изпълнително производство.
За пълнота на изложеното
следва са посочи, че разпоредбата на чл.431, ал.4 ГПК е неприложима, тъй
като касае вписване на обезпечителните
мерки по изпълнителното производство, в които случаи се дължи съответната
държавна или местна такса, която се заплаща от взискателя и е за сметка на длъжника, освен в
случаите по чл.83, ал.1 и чл.84 ГПК, за приложението на които норми съдът
изложи съображения по-горе.
Мотивиран така, съдът намира,
че жалбата като основателна
следва да бъде уважена, а отказът
на съдията по вписванията при РС – Ивайловград, обективиран в определение от 16.01.2019
г. – отменен като незаконосъобразен.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ Определение от 16.01.2019 год. на Съдията по вписванията при Районен съд - Ивайловград,
с което по искане на ДСИ
при РС - Ивайловград, с изх.№ 84 / 16.01.2019 г., е
отказал да разпореди заличаване вписването на възбрана върху 1/12
ид.ч. от недвижими имоти, собственост на М.И.К. - длъжник по изпълнително
дело № 20175650400017 по описа на СИС при РС - Ивайловград, поради невнасяне на държавна такса по чл.3, ал.1 от Тарифата за държавните такси,
събирани от Агенцията по вписванията, като незаконосъобразно.
ВРЪЩА
делото на Съдията по вписванията при РС -Ивайловград за заличаване
вписването на възбрана върху 1/12
ид.ч. от недвижими имоти, собственост на
М.И.К. - длъжник по
изпълнително дело № 20175650400017
по описа на СИС при РС - Ивайловград, заявено за вписване от ДСИ при РС - Ивайловград с писмо из.№ 84 от 16.01.2019
год. по изходящия регистър на ДСИ /с вх.№ 11 от 16.01.2019 г. по входящия
регистър на Агенция по вписванията –
гр.Ивайловград/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: