РЕШЕНИЕ
№…………./26.02.2018 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично
заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Милена Кюркчиева, като разгледа докладваното от председателя т. дело № 1766/2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл.ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 62676/11.05.2017 г., подадена от „А.“ АД, ЕИК*********,
със седалище и адрес на управление *** срещу З. „А.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***.
Предявени за разглеждане при условията на
обективно и кумулативно съединяване са следните осъдителни искове:
1./ иск по
чл. 405, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на 34 000 лв., представляваща
вземане за застрахователно обезщетение по застрахователен договор – Комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0231404 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ от
12.08.2016 г. за лек автомобил „АУДИ А 6“, с ДК № *********, във връзка със
застрахователно събитие настъпило на 23.09.2016 г. в гр. Радомир, ведно със законната лихва, считано от предявяването
на иска (11.05.2017 г.) до окончателното изплащане на сумата;
2./ иск по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 210,00 лв. –представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната главница
за периода от 23.09.2016 г. до 10.05.2017 г.
В исковата
молба се твърди, че на 14.10.2015 г. дружеството-ищец е сключило с трето за
спора лице, а именно – „АП А.“ ЕООД договор за финансов лизинг на лизингова вещ
– лек автомобил „АУДИ А 6“, с ДК № *********. Срокът на лизинговото
правоотношение бил за 36 месеца, а общата лизингова цена била уговорена на сума
в размер от 60 000 лв. Според договора за лизинг е предвидено, че лизингополучателя
застрахова лизинговата вещ в полза на лизингодателя. Именно в изпълнение на
тази уговорка подобен договор за комбинирана застраховка „Каско и Злополука“
бил сключен на 12.08.2016 г. в полза на ищеца, като застраховател по същия било
ответното дружество. Застрахователната сума, която фигурира относно
застрахованото имущество /лек автомобил/ е определена на 34 000 лв. към
сключване на полицата. В изложението на исковата молба се допълва, че
лизингополучателя - „АП А.“ ЕООД е
предоставил лизинговия обект за ползване на лицето – К.С.Д. ***, като със същия
бил подписан предварителен договор за покупко-продажба на автомобила. Така на
29.09.2016 г. около 03,15 ч. в гр. Радомир, на ул. „*******“ зад бл. 35
неизвестен извършител запалил паркирания там лек автомобил ползван към този
момент от Д.. Последиците от това деяние били цялостното опожаряване на лек
автомобил „АУДИ А 6“, с ДК № *********. За случая било образувано досъдебно
производство пред компетентните разследващи органи – РУП-Радомир и РП –
Радомир. На 26.09.2016 г. пред ответното застрахователно дружество била
образувана преписка по щета във връзка с изложеното застрахователно събитие. В
рамките на процедурата п ликвидация бил направен оглед на опожарения автомобил
и опис на щетите понесени по същия. Същевременно на застрахователя се
предоставили документи в потвърждение на настъпилото събитие. На 16.11.2016 г.
ответното дружество уведомило писмено ползващото се по полицата лице, че
отказва да изплати търсеното застрхователно обезщетение, поради няколко мотива,
а именно : че застрахования не е отговорил на всички поставени към него въпроси
при сключване на полицата, което е довело до необявяването на съществени за
застрахователя обстоятелства, а именно касаещи степента на риска от настъпване
на евентуалното събитие; че застрахованият не е обявил пред застрахователя
изменението в начина на ползване на лизинговата вещ, а именно осъществилото се
отдаване на автомобила на лизинг, което е съществено изменение в начина на
ползване на автомобила, което е обстоятелство изключващо риска и обосноваващо
отказ от заплащане на обезщетение. Ищецът изразява несъгласие с тези
съображения на застрахователя за неудовлетворяване на заявената пред него
застрахователна претенция за изплащане на следващо се застрахователно събитие,
като се позовава, че всички предпоставки за възникването на такова парично
вземане в негова полза са се проявили, а изложените мотиви за отказ са напълно
неоснователни и не следва да се споделят при разрешаването на спора.
Ответникът –
З. „А.” АД в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК,
оспорва изцяло исковете като ги намира за недопустими, евентуално за
неоснователни. Същият не отрича обстоятелството, че между страните е била
сключена застраховка „Каско“ касаеща описания в ИМ лек автомобил, които се
притежава от ищеца, както и че в срока на действие на полицата в ответното
дружество е била образувана щета по повод на осъществил се палеж на застрахованото МПС. Възразява се ищцовото
дружество да разполага било с материална, било с процесуална легитимация да
търси плащане на застрахователно обезщетение, защото същото по силата на
постигнатото съгласие чрез договора за финансов лизинг е прехвърлило
собствеността върху лизинговия обект в полза на лизингополучателя към момента
на изплащане на уговорената по лизинговата сделка цена съобразно погасителния
план, което означава, че исковите претенции упражнени от
дружеството-лизингодател са недопустими, като производството инициирано във
връзка с тяхното провеждане следва да се прекрати. Ако все пак от съда се
счете, че е сезиран с допустими искове, то се навеждат възражения по същество,
с които се отрича субективното право на ищеца да получи търсеното от него
обезщетение чрез ангажиране договорната отговорност на ответния застраховател.
В процеса на окомплектова на документите по преписката във връзка с настъпилото
събитие и щета от него от застрахователя се констатирало, че собственикът на
увреденото МПС и застрахован - „А.“ АД е предоставило същия на лизинг в полза
на „АП А.“ ЕООД, което на свои ред го е предоставило за ползване на физическото
лице Д., с което се сключил и предварителен договор за продажбата му. Този кръг
от обстоятелства свързан с начина на ползване на застрахования автомобил не бил
сведен до знанието на дружеството-застраховател, каквото задължение
застрахованото лице има съобразно действащото застрахователно правоотношение,
респективно нямало сключен добавък, който да урежда изменението на съдържанието
на правоотношението съобразно промяната на лицето осъществяващо
непосредственото ползване на автомобила. Именно защото не е било обявено
посоченото обстоятелство за налично лизингово правоотношение, нито към момента
на подписване на полицата, нито на по-късен етап ответника свързва това
поведение на застрахования с нарушение на изрични клаузи към ОУ на
застраховката, което поражда за ответника възможността да откаже плащане на
обезщетение при възникване на събитие. Ответникът квалифицира промяната в
субекта осъществяващ непосредственото ползване на автомобила, като съществена
по своя характер и налагаща непременното
му уведомяване, защото соченото обстоятелство оказвало влияние върху риска от
настъпване на събитие, както и върху определяне размера на следващата се
застрахователна премия. Ето защо при настъпване основанието на чл. 50.9 от ОУ,
които са приети от ищеца и го обвързват, за застрахователя възниква правото да откаже
плащане на застрахователно обезщетение, което се поддържа да е й сторено по
повод реализиралото се по време на действие на полицата събитие. Ако все пак от
съда при анализа на доказателствата ангажирани по спора се приеме, че иска за
главница е доказван в своето основание, то се противопоставя възражение по
размера му, като се изтъква, че същия е определен от застрахованото лице
напълно произволно без да се отчитат характеристиките и пазарната оценка на
повредения лек автомобил към момента на реализацията на събитието. Релевира се,
че ако поведението на ищеца не бъде възприето, за такова от категорията
обстоятелства изключващи отговорност за заплащане на обезщетение, то същото
неминуемо налага осъществяване на редукция в търсеното обезщетение в размер на
50 %. Допълва се, че размера на обезщетението следва да се съобрази и с това,
дали при увредената вещ не се касае до хипотеза на тотална щета. При изложените
аргументи се иска отхвърляне на претенциите за главница и лихва, поради тяхната
недоказаност.
В срокът по
чл. 372 дружеството-ищец не е упражнило правото си да подаде допълнителна
искова молба, с която да поясни и допълни първоначалната такава.
С протоколно
определение от 10.11.2017 г. е допуснато увеличение на иска за заплащане на
застрахователно обезщетение, като първоначално предявеният частичен иск за
сумата от 28 000 лв. се увеличава до размер на сумата от 34 000 лв.,
предявена като иск за пълния размер на
вземането.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно е
по делото, че на 14.10.2015 г. между ищеца „А.“ АД и „АП А.“ ЕООД бил сключен
договор за финансов лизинг № 940Т001, по силата на който ищецът се задължил да
предостави за ползване на лизингополучателя за срок от 36 месеца лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с рег. № *********, рама № ******** срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 60 000 лв. С договора за лизинг било предвидено
автомобилът да бъде застрахован в полза на лизингодателя.
Установява
се, че на 07.06.2016 г. между „АП А.“ ЕООД, в качеството му на продавач, и К.С.Д.,
в качеството му на купувач, бил сключен договор за продажба на изплащане на
процесния лек автомобил марка „Ауди“, модел „А6“, с рег. № ********* със
запазване на собствеността до пълното изплащане на цената. В чл. 9 от договора
е предвидено, че продавачът се задължава да предаде автомобила в деня на
сключване на договора, като между страните е постигнато съгласие изпълнението
на това задължение да се удостоверява с подписване на договора за продажба от
купувача.
Не се спори
между страните, а и се установява от наличния по делото доказателствен
материал, че на 12.08.2016 г. е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско и Злополука“ между З. „А.” АД, в качеството му на застраховател, и „А.“
АД, в качеството му на застрахован и титуляр на правото на собственост на лекия
автомобил. Договорът е сключен под формата на комбинирана застрахователна
полица с № 0306Х0231404/ 12.08.2016 г. за застраховка „Каско и Злополука“, видно
от която застрахованото МПС представлява лек автомобил марка „АУДИ“, модел „А
6“, с рег. № *********. Размерът на уговорената застрахователна сума е
определен на 34 000 лв., като застрахователят се е задължил да осигури
застрахователно покритие за период от една година, считано от 14.08.2016 г. до
13.08.2017 г. В полицата е изрично предвидено, че застраховката е сключена при
клауза „П“ и допълнително покритие „Асистанс“. В полицата се съдържа още и
нарочна декларация на застрахованото лице, че е получило и приело Общите
условия по застраховки „Каско“ и „Злополука“ на моторни превозни средства.
Според
приобщена, като писмено доказателство по делото квитанция от 12.08.2016 г.,
която е издадена от дружеството-ответник се установява, че застрахования-ищец е
изпълнил задължението си да заплати първа вноска по уговорената застрахователна
премия /паричното задължение за заплащане на застрахователната премия е
разсрочено по волята на страните, а именно плащането да се извърши на четири
вноски – всяка в размер на 520,20 лв. /, а именно внесена е сума в размер от
520,20 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл. 12 от Общите условия на З. „А.” АД (т.нар. клауза „П“ –
Пълно каско) застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, настъпили в резултат от осъществяването на рискове посочени
в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. В чл. 7.1. от Общите условия (клауза „М“ – Минимално
каско) е предвидено, че застрахователят обезщетява щетите по МПС от пожар или
експлозия, възникнали по време на престой на МПС и неработещ двигател, в
резултат на техническа неизправност или случайно събитие, което покритие е
развито с чл. 8.2. и чл. 9 (включени в т.нар. клауза „Ч“ – Частично каско),
съобразно с които застрахователят покрива и щетите на застрахованото МПС, настъпили
при пожар или експлозия, възникнали по време на движението на МПС или при
включена работа на двигател по време на престой, както и щетите, настъпили в
резултат на злоумишлено действие на трети лица, изразяващи се в механично,
химично или друго въздействие върху застрахованото МПС. Обсъжданите Общи
условия също са приобщени към доказателствения материал събран по делото.
От приетото
като писмено доказателство по делото писмо № Т-105, екз. 1 от 05.10.2016 г. на
Министерство на вътрешните работи, РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“, адресирано до К.Д., се установява, че на 23.09.2016 г. около
03:15 часа е възникнал пожар в лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-6“, с рег.
№ *********, намиращ се на ул. „*******“ зад бл. 35 в гр. Радомир. Посочено е,
че в ликвидирането на пожара са участвали служители на Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“.
Като писмено
доказателство по делото е прието и Удостоверение № 328000-4555, издадено от
началника на Районно управление – гр. Радомир, в което се удостоверява, че
23.09.2016 г. около 03:15 часа в гр.
Радомир на ул. „*******“, зад блок № 35, неизвестен извършител е запалил лек
автомобил, марка „Ауди“, модел „А-6“, с рег. № *********. В удостоверението е
посочено, че в Районно управление – гр. Радомир е образувано и се води
досъдебно производство № 282/2016 г., пр. № 1074/2015 г. по описа на Районна
прокуратура – гр. Радомир.
От приетите
по делото заключения на първоначална и допълнителна авто-техническа експертиза
се установява, че действителната пазарна стойност на застрахованото имущество,
а именно - лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А-6“, с рег. № *********,
определена към датата на пожара възлиза на 34 832 лв. Стойността на
запазените след пожара части на автомобила, определени по цени на вторичния пазар,
се изчислява на сумата от 726,18 лв. с ДДС, като за разоборудването им е
необходима сумата от 92,16 лв. с ДДС. Стойността на автомобила при предаването
му за скрап, след като са демонтирани запазените детайли, възлиза на 240 лв.
За целите на
производството и във връзка с искане на дружеството-ищец е допуснат и разпитан
свидетелят К.Д.. В показанията си същия посочва, че в края на 2015 г. е получил
процесния автомобил по силата на сключен с „АП А.“ ЕООД договор за продажба на
изплащане. Посочва, че обикновено паркирал автомобила пред дома си на ул. „*******в
гр. Радомир. Няколко месеца след като взел автомобила, същият изгорял. Твърди,
че след настъпване на застрахователното събитие незабавно потърсил „АП А.“ ЕООД
за да им съобщи за случилото се събитие с автомобила.
І. Относно
иска по чл. 405, ал. 1 КЗ :
Основателността
на исковата претенция предполага осъществяването на фактически състав, включващ
следните елементи: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество;
2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3) наличието на щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4)
изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане
на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за
установяването му документи.
От събраните
по делото доказателства се установява, че между „А.“ АД и З. „А.” АД е
възникнало правоотношение по договор за имуществено застраховане, сключен във
формата на застрахователна полица. По силата на така сключения договор
ответното дружество е поело задължение да осигури застрахователно покритие по
отношение на собствения на ищеца лек автомобил марка „Ауди“, модел „А-6“, с
рег. № ********* по рисковете по клауза „П“, която видно от представените Общи
условия, включва, както щетите по МПС от пожар или експлозия, възникнали по
време на престой на МПС при неработещ двигател или при включена работа на
двигателя, по време на движението на МПС, настъпили в резултат на техническа
неизправност или случайно събитие, така и щетите настъпили в резултат на
злоумишлено действие на трети лица, изразяващи се в механично, химично или
друго въздействие върху застрахованото МПС. Със застрахователния договор
страните са предвидили срок на действието му от 14.08.2016 г. до 13.08.2017 г.
Между
страните не е спорно, че на 23.09.2016 г. със застрахования лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А-6“, с рег. № *********, е настъпило твърдяното от ищеца
събитие, а именно пожар, както и че същият е възникнал в резултат на действията
на трето лице. Безспорно е още, че в резултат на пожара е изгорял целият
автомобил, т.е. щетата е тотална. При изложените обстоятелства съществото на
спора се съсредоточава върху възраженията на ответника, основани на действащите
към договора общи условия, че в случая не се дължи застрахователно обезщетение,
тъй като застрахованият не е изпълнил задължението си да го уведоми за
възникнали след сключване на застраховката обстоятелства, които имат значение
за риска и за които е поискана информация в предложението-декларация за
застраховане.
От събраните
по делото доказателства се установява, че към датата на сключване на процесния
договор за застраховка – 12.08.2016 г., ищецът е отдал на лизинг притежавания
от него лек автомобил, предмет на застраховката, на „АП А.“ ЕООД, което дружество
от своя страна го е продало на трето лице – К.Д. по силата на договор за
продажба със запазване на собствеността до пълното изплащане на цената. По
делото не се установява, че посочените обстоятелства са сред тези, за които от
застрахования писмено да е поискана информация в предложението-декларация за
застраховане. Разпоредбата на чл. 363, ал. 3 КЗ урежда правото на
застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение единствено
когато неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие
за настъпване на събитието. Така правото на застрахователя да откаже изплащане
на застрахователно обезщетение, поради неизпълнение на задължение на
застрахования, произтичащо от застрахователния договор, е обусловено от наличие
на причинна връзка между неизпълнението на конкретното задължение и
настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се претендира
обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е
настъпило събитието. С оглед на тези правила в тежест на застрахователя
привеждащ възражение за отказ на подобно основание е да установи наличието на
пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение
на застрахования, визирано в общите условия към застраховката като значително с
оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от него. Настоящият състав намира,
че предоставянето за използване на застрахования лек автомобил на правен субект,
различен от собственика му, не е факт обосноваващ обективно състояние, което да
допринесе по какъвто и да е начин за настъпването на застрахователното събитие,
което е изложено в ИМ. От събраните гласни доказателства по делото се
установява, че прекия ползвател на увреденото МПС си е служил с него по
предназначение, като няма данни същия да не е разполагал с необходимата му
правоспособност. Свидетелят е разполагал с годно основание да упражнява
фактическата власт върху веща, като си служи с нея, като няма никакви данни по
делото да е повлиял относно реализирането на застрахователното събитие било
косвено, било пряко. В този смисъл в
полза на ответника не би могло да се приеме, че е възникнало правото да откаже
изцяло или частично заплащането на уговореното застрахователно обезщетение. По
изтъкнатия довод, че застрахованото лице към момента на сключване на
застрахователния договор бил действал недобросъвестно, доколкото в
предоставеното му предложение-декларация той не бил обявил всички известни нему
обстоятелства със значение за поемания застрахователен риск, трябва да се
посочи, че в кориците на делото изобщо не е ангажирана подобна декларация, за
да е възможно извършването от съда на анализ на отразените в нея обстоятелства,
включително дали има такива, които са със съществено значение за
застрахователния риск покриван от сключената застраховка, вкл. това – какво е
било конкретното съдържание на евентуално поставените към застрахованото лице
въпроси, съответно формулировката на дадените от последния отговори. В този
контекст не може да се приеме, че от застрахованото лице е осъществено
премълчаване на дадена група от обстоятелства, което да е повлияло върху
вземането на решението, дали с него да се сключи съответния застрахователен
договор или не, респективно какъв да бъде размера на застрахователната премия и
обхвата на покритието. Същевременно съвкупният анализ на ангажирания по делото
доказателствен материал навежда на извод, че за застрахованото лице няма как да
е възникнало договорно задължение по смисъла на т. 50.7.6. от ОУ към
имуществената застраховка, доколкото договорите за финансов лизинг и за
продажба на изплащане с отложено придобиване на правото на собственост
предшестват момента на сключването на застрахователната полица, тоест те не
могат да се квалифицират, като изменения на декларираните от застрахования
обстоятелства към момента на сключването на застрахователния договор,
респективно за застрахователното дружество да се породи право по смисъла на т.
50.9 от ОУ към застрахователния договор да откаже плащане на застрахователно
обезщетение в полза на застрахования субект, респективно да се позовава на
редукция в полагащото се застрахователно плащане.
С оглед на
изложеното, сезираният съд намира за безпротиворечиво установено настъпването
на твърдяното от ищеца застрахователно събитие. По делото не се установява да е
налице изключен по волята на страните риск, водещ до възникването за ответника
на право да откаже частично или изцяло заплащането на обезщетение на основание
чл. 363, ал. 4 КЗ, при настъпването на установеното по делото събитие със
застрахованото имущество. Застрахователното събитие е възникнало в срока на
действие на застрахователния договор, съответно попада във времевия обхват на
осигуреното от ответното дружество покритие. Налице са и останалите
предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя, доколкото се
установява, че след настъпването на застрахователното събитие е изпълнено
задължението за своевременно уведомяване на застрахователя, както и за
предоставяне на документите от значение за установяване на относимите към
заведената щета обстоятелства, включително осигуряването на оглед на увреденото
имущество от представители на ответника.
С настъпването на застрахователното събитие ответникът - застраховател
дължи заплащането на застрахователно обезщетение в уговорения размер -
действителния размер на откраднатото имущество, като действително претърпени
вреди към деня на настъпване на събитието, съответно на чл. 386, ал. 2,
вр. чл. 400, ал. 2 от КЗ, и уговорките по застрахователния договор с
общите условия (чл. 405, ал. 1 от КЗ). Присъжданото от съда обезщетение трябва да кореспондира на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не
може да надвишава действителната стойност на вещта към момента на ПТП при пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в
размер на стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество. Застрахователната
сума при имущественото застраховане е максималният размер на отговорността на
застрахователя за изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования
при настъпване на застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността
на имуществото към момента на сключване на договора за застраховка. При
частична и при пълна увреда на имущество обезщетението не може да надхвърли
действителната стойност на вредите. Тази действителна стойност е пазарната
стойност на вредите към момента на увредата. Това е стойността срещу която може
да се закупи застрахованото имущество от същото качество. Възстановителната
стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до
състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж,
строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на
имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването
е инкорпорирано в самата застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна
е действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното
събитие. При частична увреда релевантна е възстановителната стойност на
имуществото към момента на настъпване на застрахователното събитие. При
имуществена застраховка обезщетението е до размера на застрахователната сума и
в нейните рамки се определя стойностния еквивалент на вредите, подлежащи на
обезщетяване. За този еквивалент се вземат предвид уговорките между страните в
застрахователната полица. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната стойността на имуществото към момента на застрахователното
събитие. Действителната му стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
(В този смисъл: Решение от 30.01.2012 г. н по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ІІ-ро
Т. О.; Решение № 109/14.1.2009 г. по т.д. № 870/2010 г. на ВКС, І-во Т.
О.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Т.
О.; Решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. № 156/2009 г. на ВКС, І-во Т. О.;
всички постановени по реда на чл. 290 от ГПК и задължителни за настоящия
състав съобразно ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС).
При
съблюдаване на горните правила за определяне размера на следващото се
застрахователно обезщетение и като съобрази заключението на приетата по делото
авто-техническа експертиза сезираният съд намира следното : Обсъжданото
застрахователно е причинило пълна загуба на застрахованото имущество /хипотеза
на тотална щета/. От заключението се установява, че действителната пазарна
стойност на застрахованото имущество към момента на настъпване на вредоносното
събитие възлиза на 34 832 лв. За да се определи обаче действителния размер
на понесените от застрахованото лице щети трябва да се отчете и обстоятелството,
дали след погиването на застрахования обект са останали части, които подлежат
на самостоятелна реализация на пазара след осъществяване на техния демонтаж. В
този контекст дадените от експерта отговори навеждат на заключение, че след
реализацията на застрахователното събитие при опожарения автомобил са се
съхранили отделни негови детайли, които при разоборудването им могат да бъдат
пласирани на функциониращия пазар на автомобилни части. Тези елементи са
детайлно илюстрирани в заключението на вещото лице, като е посочено, че тяхната
обща възможна продажна цена възлиза на сумата от 726,18 лв. с вкл. ДДС. За да
се осъществи обаче процеса по демонтаж на тези неувредени части от МПС-то е
необходимо да се направят разходи, чиито размер е определен от вещото лице на
сумата от 92,16 лв. Същевременно приход от увредената вещ след демонтажа на
запазените по нея части е възможно да се постигне чрез продажбата му на скрап,
като цената, която би се получила е фиксирана на сумата от 240 лв. В този
смисъл от установената обща пазарна стойност на погналия лек автомобил следва
да се извади стойността на запазените части, вкл. стойността на автомобила при
предаването му на пункт за вторични суровини. Или от 34 832 лв. трябва да
се извади сумата от 874,02 лв. /726,18 лв. - 92,16 лв. + 240,00 лв./, като се
получава резултат възлизащ на сумата от 33 957,98 лева, на колкото се равнява
следващото се застрахователно обезщетение, за което ответното дружество носи
отговорност да заплати в полза на застрахования-ищец. Размерът на това обезщетение
е съобразен с лимита на поетата от ответника отговорност чрез установената в
застрахователния договор застрахователна сума, която възлиза на сумата от
34 000 лв.
При така
изложените съображения главния осъдителен иск имащ квалификацията на чл. 405,
ал. 1 КЗ следва да се приеме за доказан в своето основание и до сумата от 33 957,98 лева, като в тези му предели бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер да същия следва да се
отхвърли, като недоказан в размера си.
ІІ. Относно
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Ответната
страна е изпаднала в забава с изтичането на определения в чл. 82 от общите
условия срок от 15 дни от получаване на всички доказателства по претенцията на
ищеца. В случая началната дата на претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение
за забава е 23.09.2016 г., към която дата, доколкото същата съвпада с
настъпването на застрахователното събитие, не са изтекли 15 дни, считано от
момента към който от застрахования в полза на застрахователя са били представени
изискуемите документи по повод образуваната пред него преписка по щета. Видно
от приемателен протокол от датиращ от 06.10.2016 г. за представени на
застрахователя документи се установява, че правоимащото лице е изпълнило този
си договорен ангажимент, а именно да предаде във фактическо държане на своя
застраховател всички необходими
документи във връзка с настъпилото и обявено застрахователно събитие не по-рано
от датата – 06.10.2016 г. Респективно уговорения срок за заплащане на
обезщетението е изтекъл на 20.10.2016 г., а от 21.10.2016 г. ответника е
изпаднал в забава относно изпълнението на главния му дълг – плащането на
следващото се застрахователно обезщетение. При изложените съображения
акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение в размер на
законната лихва за забава върху присъденото застрахователно обезщетение до
размера от 28 000 лв. /вземането за лихва се търси върху първоначалния
заявен размер на главното вземане за застрахователно обезщетение/ следва да
бъде уважена за периода от 21.10.2016 г. – датата на която е настъпила
изискуемостта на вземането, до 10.05.2017 г. – датата, предхождаща
предявяването на исковата молба, за пълния предявен размер от 210 лв.
Осъщественото от съда изчислени в рамките на чл. 162 ГПК показва, че вземането
за обезщетение относно допуснатата забава надхвърля значително съдебно
предявения размер, но доколкото съдът е обвързан от предмета на спорното
материално право, то не може да се отклони от него, предвид това, че би
накърнил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес. Ето защо
претенцията за лихва следва да бъде уважена в пълния и заявен размер.
По
разноските:
При този
изход на спора право на разноски се поражда и за двете страни по спора. Относно
разноските направени от ищеца съдът констатира, че същите възлизат в общ размер
на 3 560 лева и съставляват такива за заплатена държавна такса, депозит за
вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение /1 360 лв. – д. такса; 200 лв.
– възнаграждение за вещо лице и 2000 лв. – адвокатски хонорар/. В процесуално
установения срок ответната страна е възразила на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на търсеното от ищеца адвокатско възнаграждение относно
осъщественото негово представителство от адвокат пред настоящата инстанция.
Сезираният съд, като съобрази степента на фактическа и правна сложност на
разгледания спор, приема, че действително размера на исканото за присъждане
възнаграждение е непропорционален на характеристиките на спора /проведени са
две съдебни заседания, като е събран несъществен по обем и разнородност
доказателствен материал, а естеството на спора не може да се квалифицира, като
такова изискващо значителни усилия при провеждане доказването на спорното
материално право, вкл. и отчитайки наведените от ответника възражения/. Последица
от това е основателност на упражненото
от ответника възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, като същия съдът
намира за необходимо да сведе до сумата от 1 700 лв., като се отчетат
минималните граници на полагащото се адвокатско възнаграждение с оглед
материалния интерес на спора по делото. Така при разноски възлизащи на
3 260 лв. съразмерно на уважената част от претенциите в полза на
дружеството-ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъди сумата от 3 256,00
лв.
Съдът
констатира, че разноските, които ответникът е доказал да е сторил по повод
предприетата от негова страна съдебна защита възлизат на общата сума от 200 лв.
– заплатен депозит за вещо лице. По отношение на разноските, полагащи му се за
поискано от него заплащане на възнаграждение за представлявалия го в
производството юрисконсулт, то за определяне на размера на същото следва да
бъде отчетено правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК, в действащата към приключване на
устните състезания редакция, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Така съдът определя юрисконсултско възнаграждение, полагащо се за
представителство на З. „А.“ АД, в размер на сумата от 200,00 лв. Съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на ответника се следват 0,49 лв.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ „З.А.Д.А.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, р-н „Средец“, ул. „********, да заплати на „А.“ АД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 33 957,98 лв.,
ведно с дължимата законна лихва, считано от 11.05.2017 г. до окончателното
изплащане – незаплатено застрахователно обезщетение следващо се по сключен застрахователен
договор – Комбинирана застрахователна полица № 0306Х0231404 за застраховки
„Каско“ и „Злополука“ от дата 12.08.2016 г. отнасящо се до лек автомобил „АУДИ
А 6“, с рег. № *********, увреден вследствие настъпило на 23.09.2016 г. в гр.
Радомир застрахователно събитие, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 33 957,98 лв. до пълния му предявен размер от 34 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********, да заплати на „А.“ АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, обезщетение за забава в
размер на сумата от 210,00 лв., дължимо за периода от 21.10.2016
г. до 10.05.2017 г. върху главено вземане в размер от 28 000 лв.,
представляващи част от присъдената главница в общ размер на сумата от
33 957,98 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********, да заплати на „А.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление
***, сумата от 3 256,00 лв. – направени от ищеца разноски
пред настоящата инстанция, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „А.“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „З.А.Д.А.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, р-н „Средец“, ул. „********, сумата от 0,49 лв.
– направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: