РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20221880200069 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена
от К. Г. Г. ЕГН **********, с адрес: ....., против Наказателно постановление
№ 20-0353-000635 от 25.11.2020 г., издадено от началник група към ОДМВР
София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи. С него на жалбоподателя за нарушение на
чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5
от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200
лева, както и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от един месец.
В жалбата си Г., чрез пълномощник, излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на НП, като счита, че същото е издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон, и моли да бъде отменено изцяло. В
1
открито съдебно заседание, чрез пълномощника си, излага подробни
съображения.
Административнонаказващият орган не изразява становище по
редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не
се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното
наказателно постановление и са разпитани трима свидетели – Н. Р. К. –
актосъставител, на длъжност „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София, РУ –
Своге, Ц. Л. Г. и В. Ц. П.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното
от фактическа страна:
На 08.11.2020 г., около 16,30 часа жалбоподателят е управлявал лек
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато, с рег. № ....., собственост на „...“
ЕАД, ЕИК ..., по път III-162 с посока на движение от път II-16 към с.
Миланово. Междувременно в насрещното платно се движел лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с рег. № ....., с водач В. Ц. П., като на
километър 0+100 от път III-162 при разминаването на двата автомобила се
ударили страничните им огледала. Тъй като жалбоподателят не спрял, П.
тръгнал след него и след около 1 км. настигнал управлявания от
жалбоподателя автомобил, където последният спрял. Междувременно,
свидетелите К. и Г. – полицейски служители, които били на работа, получили
сигнал за станалото ПТП и около 19,11 часа отишли на място, където видели
двата автомобила спрени, като установили че лявото странично огледало на
лек автомобил „Фолксваген Туарег“ е счупено. Същите попитали водачите
къде горе-долу е станало ПТП и без да посетят мястото на ПТП, тъй като
двамата водачи спорели кой е виновен за настъпилото ПТП, полицейските
служители предположили, че и двамата водачи не са се движили плътно
вдясно. Въз основа на тази фактология полицейските служители приели, че и
двамата водачи не са осигурили достатъчно странично разстояние между
пътните превозни средства при разминаване, съответно всеки от тях е
осъществил административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, а
жалбоподателят и административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
тъй като не е спрял и не е установил последиците от ПТП. На място бил
2
съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия
GA № 245133/08.11.2020 г. от св. К. на жалбоподателя в присъствието на св.
Г., който бил предявен за запознаване със съдържанието на Г. и същият го
подписал без възражения. Последният се е запознал със съдържанието на акта
и е бил уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни
възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Въз основа на
горецитирания АУАН е издадено от началник група към ОДМВР София, РУ
Своге обжалваното наказателно постановление, връчено редовно на Г. на
16.03.2022 г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на 23.03.2022 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на горепосочените свидетели, както и от писмените
доказателства по делото.
Така събраните доказателства по делото не подкрепят констатациите в
АУАН относно извършено нарушение на 44, ал. 1 от ЗДвП. Свидетелите К. и
Г. не са присъствали при реализирането на пътно-транспортното
произшествие (ПТП), а са констатирали вече настъпилия инцидент и не могат
да дадат показания относно причините за настъпването му. Не се посочиха от
въззиваемата страна свидетели-очевидци на случилото се, от чиито показания
да могат да бъдат изяснени тези причини. Констатациите на свидетелите-
полицейски служители за настъпването на ПТП се базират единствено на
тяхното предположение, че и жалбоподателят е виновен за настъпването на
произшествието. В тази насока обаче по делото няма доказателства, тъй като
не се установи, че именно административнонаказаният не е осигурил
достатъчно странично разстояние и поради това се е ударил в насрещно
движещото се МПС. Не е посетено мястото на ПТП от полицейските
служители, а от там не може и да се каже къде са се намирали парчетата от
счупеното огледало и къде точно е настъпило ПТП.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
основателна. Съображенията са следните:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН също е
3
съставен от компетентен орган – „мл.автоконтрольор“ към ОДМВР София,
РУ – Своге, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от
министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете
на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната
компетентност. Заповедта на министъра на вътрешните работи, който е
компетентно лице да издава такава заповед, съгласно ЗДвП е подписана от
същия и приложена към делото. С оглед на това и съдът намира, че НП е
издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП
от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. НП е издадено в
съответствие с изискванията на ЗАНН и въз основа на АУАН, съдържащ
изискуемите от закона реквизити, като възраженията в тази насока са
неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на установените по
делото данни, не може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят е
извършил нарушението на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, за което е наказан, доколкото
в подкрепа на констатациите в акта не се събраха доказателства по делото.
На жалбоподателя е вменена за нарушена нормата на чл. 44, ал. 1 от
ЗДвП, предвиждаща задължението на водачите на насрещно движещите се
пътни превозни средства да осигуряват достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства при разминаване. Нарушението на тази
норма, довело да причиняване на ПТП, е санкционирано с разпоредбата на чл.
179, ал. 2 вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Видно от тези разпоредби, за да е
налице административно нарушение, както и за да може съдът да прецени
извършено ли е такова, по делото следва да са събрани доказателства относно
страничното разстояние между автомобилите. Следва да се има предвид, че
неспазването на последното не е факт, от който се правят съответни изводи, а
предмет на изясняване и доказване. Минимални предпоставки за това липсват
в конкретния случай. Не са установени конкретните условия на движение и
4
страничното разстоянието между автомобилите, което прави и невъзможна
преценката дали жалбоподателят е спазил необходимото разстояние на
движение от насрещно движещия се лек автомобил, т.е. дали е извършил
нарушение на правилата за движение и ако да - на кои.
Административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Ето защо, съдът намира, че по делото не е доказано
извършването на визираното в наказателното постановление нарушение на
чл. 44, ал. 1 от ЗДП.
Другото нарушение, за което е ангажирана отговорността на въззивника
с издаденото процесно наказателно постановление, е свързано с
императивното задължение, предвидено в чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът
на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието.
Съдът намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани служебно
от съда, не се съдържат доказателства за осъществен състав на
административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Фактът, че в
АУАН не са изложени възражения по установеното административно
нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се
приема за безспорно установено. Нещо повече – пред полицейските
служители Г. изрично е заявил, че не е разбрал, че е настъпило ПТП. В
саморъчно попълнена от него декларация той е посочил, че не е усетил нищо
и е продължил, без да предполага, че е настъпило ПТП. Пред водача на
другия автомобил е поддържал същото, както и че дори не той е счупил
огледалото. Последният, разпитан в съдебно заседание заявява, че обективно
е възможно Г. да не е разбрал за настъпилото ПТП.
Горепосочените твърдения на въззивника са останали необорени по
никакъв начин. Следователно, няма как да се приеме, че от субективна страна
жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, нито на същия да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива
за това, че е осъществил състава на административно нарушение по
посочения текст. В този смисъл не може да се изведе еднозначен извод, че
същия е извършил деянието виновно по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Ето
защо, не би могло да се приеме, че вмененото му деяние представлява
5
административно нарушение.
Същевременно, с ТР № 1 от 7.06.2016 г. на ОСНК на ВКС, в което
макар във връзка със законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и значението
й за осъществяване състава на чл. 343в, ал. 2 от НК, е изведено
общоважимото правило, че вината в наказателния процес, какъвто е и
административно-наказателният процес, се доказва, а не се презумира.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното.
По тези съображения наказателното постановление подлежи на отмяна.
Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта
на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0353-000635 от 25.11.2020
г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на К. Г.
Г. ЕГН **********, с адрес: ....., за нарушение на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева
и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
един месец.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6