№ 87
гр. Елхово, 11.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мартина Ив. Кирова
при участието на секретаря Н.Д.З.
като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Административно
наказателно дело № 20212310200223 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Т. Г. Ч. от гр.Елхово,
против Наказателно постановление изх.№ РД-05-38/13.04.2020г. издадено
от д-р Л.Ж.Г. – Директор на РЗИ-гр.Ямбол, с което на жалбоподателката е
наложено на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/
административно наказание – глоба в размер на 300 лева, за извършено
административно нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ.
В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на
санкционния акт - НП, поради издаването му при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както и в противоречие с материалния
закон - порок на акта, субсумиращ основанието неправилен. Наред с това, по
същество жалбоподателката отрича извършването на вмененото й
административно нарушение, в подкрепа на което противопоставя
фактическо твърдение, че на посочената в НП дата – 22.10.2020г., на
работното си място в обект кафе-бар, находящ се в гр.Елхово на
ул.“Търговска“ №16, по време на работния процес е била със защитна маска.
Поради тези съображения с жалбата се иска отмяна изцяло на обжалваното
НП като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание за жалбоподателката Ч., редовно призована, се
явява процесуалният й представител – адв.И.Ч. от АК-гр.Ямбол, който от
името на доверителката си заявява, че поддържа жалбата на същите
основания и със същото искане. В подкрепа на направеното с жалбата
оспорване на изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка, се
1
ангажират гласни доказателства. В хода на съдебните прения пълномощникът
на жалбоподателката доразвива доводите, с които се атакува НП като
незаконосъобразно и неоснователно. Изтъкват се и аргументи, че от
събраните по настоящото производство доказателства, не е установена по
категоричен начин тезата на АНО, визирана в АУАН и в НП, че на
инкриминираната дата, време и място жалбоподателката в разрез с т.7 от
цитираната в НП Заповед на Министъра на здравеопазването, не е носила
защитна маска за лице или др.средство, покриващо носа и устата. Акцентират
се и неточности при изписване на датата на издаване на обжалваното НП и на
изх. й номер, като се сочи, че са нанесени корекции с химикал, което внася
неяснота коя е коректната дата и номер на акта, издаден от АНО. Налице е и
липса на посочване както в АУАН, така и в НП в кой времеви период е
констатирано вмененото на жалбоподателката адм.деяние. Предвид на тези си
съображения адв.Ч. поддържа искане за постановяване на позитивно за
жалбоподателката Решение, с което да бъде отменено атакуваното НП и й
бъдат присъдени направените по делото разноски.
За въззиваемата страна - РЗИ-гр.Ямбол, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата като
неоснователна. В хода на устните прения представляващият АНО навежда
доводи за правилно и законосъобразно издадено НП и пледира същото да
бъде потвърдено.
РП-Ямбол, редовно призована не изпраща представител в съдебно
заседание и не взима становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и като съобрази закона, прие за установено от фактическа
страна следното:
На 22.10.2020 г. в неустановен час, около обяд, разпитаните по делото
като свидетели М.Д. С. и ЕМ. Д. Т. - служители на РЗИ-гр.Ямбол, работещи
на длъжност „инспектор“, извършили проверка по спазване на въведени
противоепидемични мерки с действащата към момента Заповед № РД-01-
609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването /считано от 22.10.2020 г.
до 30.11.2020 г./, в обект – кафе-бар „Иванина", находящ се в гр.Елхово на ул.
„Търговска" № 16, представляващ търговски обект със закрита и открита
градинска част.
По време на проверката според показанията на служителите на РЗИ-
гр.Ямбол – свидетелите С. и Т., които в тази им част се потвърждават и от
показанията на ангажираните от страна на жалбоподателката свидетели, за
които се установи, че са били очевидци на проверката - Е.Г. /снаха на
управителя на заведението/ и В.Ш. /работещ като „барман“ в процесния
обект/, съдът прие за достоверно, че в закритата част на заведението не е
имало клиенти. Такива е имало в градинската част на кафе-аперитива и в
момента, в който проверяващите са влезли в закритата част на заведението,
жалбоподателката се е намирала в близост до компютъра на бара и е пиела
2
вода, поради което е била със свалена маска. Към този момент зад бара е бил
бармана – св.Ш., който е бил с маска за лице, но същата е била под нивото на
устата му. В тази част на заведението се е намирала и св.Г., която е била с
поставена маска на лицето, закриващо устата и носа й.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, се установи, че на
място в обекта по време на проверката, е пристигнал и Управителя на
заведението - Иван Дялков, като в негово присъствие, е бил съставен от св.С.
приложеният по делото констативен протокол от 22.10.2020г., в който е
отразена констатацията, че по време на проверката жалбоподателката като
сервитьор и св.Ш. като барман не са спазвали противоепидемичните мерки
въведени със Заповед № РД-01-609/21.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването за носене на маски за лице за еднократна или многократна
употреба в закрити помещения. С така съставения на място Протокол,
подписан от инспекторите С. и Т. и от управителя на заведението,
жалбоподателката Ч. и бармана – св.Ш. били поканени, да се явят на
26.10.2020 г. в сградата на РЗИ-Ямбол за съставяне на АУАН.
На посочената дата – 26.10.2020г. жалбоподателката Ч. се е явила в
РЗИ-Ямбол, като в нейно присъствие и в присъствието на свидетелката Е.Т.
/свидетел по констатиране на нарушението по съставяне на АУАН/, свид.С.
съставила Акт за установяване на административно нарушение № АН-01-
53/26.10.2020г. на Т. Г. Ч., за това, че при извършената проверка на
22.10.2020г. в кафе-бар „Иванина“, находящо се в гр.Елхово на
ул.“Търговска“ №16, е било установено, че Ч. при изпълнение на трудовите
си функции като „сервитьор“ не спазва т.7 от Заповед № РД-01-
609/21.10.2020г. на Министъра на здравеопазването, с която са въведени
временни противоепидемични мерки на територията на Р. България, считано
от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г., а именно – не носи защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо устата
и носа, което е задължително. Нарушението е квалифицирано от
актосъставителя по чл.63 ал.4 от ЗЗ.
АУАН е подписан от актосъставителя, свидетеля по акта и от
нарушителя. На жалбоподателката на същата дата – 26.10.2020г. е извършено
и връчване на препис от акта, което е удостоверено с подписа й. Нарушителят
в съставения му акт не е отразил възражения.
В тридневният срок от съставянето на АУАН, предвиден в
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, Т.Ч. не е депозирала писмени
възражения пред административно-наказващият орган.
Въз основа на АУАН, Директорът на РЗИ-гр.Ямбол – д-р Л.Ж.Г., е
издала Наказателно постановление с изх.№ РД-05-38/13.04.2020г., като
констатираното с АУАН административно нарушение е описано и
квалифицирано по идентичен и на жалбоподателката Ч. е наложено на
основание чл.209а ал.1 от ЗЗ административно наказание за констатираното
адм.деяние по чл.63 ал.4 от ЗЗ, а именно – глоба в размер на 300 лева.
3
Наказателното постановление с отразен в известието за доставяне изх.
№ РД-05-38/13.04.2021г., е връчено на жалбоподателката Ч. чрез майка й по
реда на чл.84 от ЗАНН вр.с чл.180 ал.2 от НПК, на 28.05.2021 година, а
жалбата й е входирана пред РС-Елхово на 03.06.2021г.
Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от съда,
кореспондира с възприетата от АНО и изложена в акта, респ. в НП. Същата,
съдът изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения материал,
събран в хода на настоящото производство. Както писмените, така и гласните
доказателства са относими към релевантните по делото факти и се кредитират
доколкото възпроизвеждат относими и установени обстоятелства.
Всъщност по делото са ангажирани две групи свидетели – тези на
страната на АНО – инспекторите С. и Т. и тези, ангажирани от
жалбоподателката – свидетелите Г. и Ш., като при преценка достоверността
им, съдът ги съпостави както едни с други, така и помежду им в самата група
и с останалите писмени доказателства. Предвид на така направената преценка
и анализ, при излагане на фактологията по случилото се, съдът възприе за
частично достоверни показанията на разпитаните по делото служители на
РЗИ-гр.Ямбол – М.С. /актосъставител/ и Е.Т. /свидетел по констатиране на
нарушението и по съставяне на АУАН/, изключая частта, в която същите
твърдят, че когато са влезли в проверявания обект жалбоподателката Ч. е
обслужвала клиенти в откритата градинска част на заведението, като не е
ползвала защитна маска за лице, тъй като такава констатация проверяващите
инспектори не са отразили в съставения от тях Протокол за извършена
проверка от 22.10.2020г., а още повече неизпълнението на задължението за
ползване на защитна маска при непосредствено обслужване на клиенти
съставлява неспазване на задължение по т.4 от процесната Заповед на МЗ,
каквато установеност липсва и в съставения АУАН и в издаденото НП.
Поради това съдът възприе за достоверни твърденията на другата група
свидетели, ангажирани от жалбоподателката, а именно на свидетелите Г. и
Ш., които по недвусмислен начин посочиха и описаха както кои са били
лицата в закритата част от заведението и къде се е намирало всяко едно от тях
към момента, в който са влезли проверяващите, така и потвърдиха и
възприетото от св.С. и св.Т., че жалбоподателката действително е била без
поставена маска на лицето си, но е било инциденто поради поглъщането на
вода, а св.Ш. е бил със защитна маска, но същата не е била ползвана по
указания в Заповедта на Министъра на здравеопазването начин.
Досежно останалите относимите факти и обстоятелства относно
съставянето на Протокола за проверка, изпълнената административна
процедура по съставянето, предявяването и връчването на съставения АУАН,
съдът възприе за достоверни показанията на свидетелите С. и Т., като съдът
съпоставяйки ги едни с други в тази им част, както и анализирайки ги на
плоскостта на приобщения АУАН, ги приема за обективни, логични и
последователни, открояващи се с необходимата еднопосочност,
безпротиворечивост и подчертана убедителност, кореспондиращи както
4
помежду им, така и с отразеното в акта.
При така установените фактически положения, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в
законоустановения седмодневен срок /видно от разписката за получен препис
от наказателното постановление - на 28.05.2021г. и от датата на депозиране
пред АНО на жалбата пред РС-Елхово - 03.06.2021г./, от надлежно
легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване и пред надлежния
съд – по местоизвършване на нарушението.
Разгледана по същество, съдът намира същата за ОСНОВАТЕЛНА,
но поради следните съображения:
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр. с чл.14 ал.2 от
НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото
закон.
В тази връзка съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи в рамките на правомощията им, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр. с
чл.231 ал.1 предл.1-во от ЗЗ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.с чл.231 ал.1
хипотеза 2-ра от ЗЗ. Съгласно чл.231 ал.1 предл.1-во от ЗЗ, нарушенията по
чл. 209 - 217 от ЗЗ се установяват с актове, съставени от държавни здравни
инспектори, а наказателните постановления съгласно чл.231 ал.1 хипотеза 2-
ра от ЗЗ се издават от Директора на регионалната здравна инспекция. В
конкретния случай актът за установяване на административно нарушение е
съставен от М.С. – инспектор в Дирекция „Обществено здраве“ при РЗИ-
гр.Ямбол, а обжалваното НП е издадено от д-р Лиляна Генчева – Директор на
РЗИ-гр.Ямбол.
Административно-наказателното производство, образувано с
процесния АУАН съдът намира, че е проведено законосъобразно при
съобразяване с изискванията на ЗАНН. При съставянето на АУАН са спазени
изискванията на чл.40 и чл.42 ЗАНН, както и при издаването на атакуваното
НП са спазени законовите изисквания на чл. 57 от ЗАНН. В конкретния
случай, както АУАН, така и НП, съдържат датата и мястото на нарушението,
а извършеното нарушение е описано както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Тези обстоятелства са напълно достатъчни за
нарушителя да разбере кое негово поведение е квалифицирано като
административно нарушение и да организира адекватно защитата си.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателката,
направено чрез пълномощника й в хода на устните прения, че не било ясно
кога е извършено нарушението, доколкото в АУАН и в НП не бил посочения
5
точния му час. В АУАН и в НП са посочени изискуемите с разпоредбите
съответно на чл.42 ал.1 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН дата и място на
извършване на нарушението, като времевия му интервал не е сред
възведените от законодателя задължителни реквизити. В случая от събраните
гласни доказателства и от текстовото описание на нарушението става ясно, че
същото е било констатирано по време на извършена на 22.10.2020г. в
процесния обект, проверка от контролните органи по спазване на въведени
противоепидемични мерки със Заповед на министъра на здравеопазването
№РД-01-609/21.10.2020г., което обстоятелство не е спорно. Самата
жалбоподателка е била към този момент в процесния обект, където е
изпълнявала трудовите си функции като „сервитьор“, като с оглед на това
същата е била наясно с времето на извършената проверка, като в тази насока и
за установяване на тезата си, че не е извършила именно към момента на
проверката вмененото й адм.деяние, е ангажирала гласни доказателства за
съотносими обстоятелства по проверката. Т.е. на същата е бил известен
времевия интервал, в който на инкриминираната дата 22.10.2020г. е било
констатирано от служителите на РЗИ-гр.Ямбол вмененото й деяние. Поради
това непосочването на времевия интервал на извършване на адм.нарушение
както от актосъставителя, така и от АНО, по никакъв начин не е ограничило
правото на защита на жалб.Ч..
Съдът не споделя и другото възражение, направено от пълномощника
на жалбоподателката в хода на устните прения, че датата на издаване на НП
не съответства на действителната такава, както и че в същото некоректно е
посочена датата на съставяне на АУАН – 126.10.2020г. В случая настоящият
съдебен състав намира, че действително в атакувания акт, издаден от АНО е
допусната грешка в изписването на годината, но не и на датата, като е
отразено, че е издадено на 13.04.2020г. с изх.№РД-05-38. В същото време от
отразената в известието за доставяне на препис от издаденото НП, адресирано
до жалбоподателката, приложено към АНП, става ясно, че й е връчен препис
от НП с изх.№ РД-05-38 от 13.04.2021г. Или в случая се касае за допусната
техническа грешка в изписването на годината на издаване на НП, което не би
могло да се възприеме за съществено процесуално нарушение, тъй като по
никакъв начин не е ограничило правото на защита на санкционираното лице.
Същите съображения са относими и към изписаната в НП дата на съставяне
на АУАН – 126.10.2020г., като е очевидно, че правилната дата е изписана
непосредствено след посочване на номера на акта.
Досежно материалноправната законосъобразност, настоящият
съдебен състав намира следното:
В случая както актосъставителя, така и АНО са квалифицирали
констатираното с АУАН и вменено на жалбоподателката с НП адм.деяние
като такова осъществяващо състава на чл.63 ал.4 от Закона за здравето. Тази
разпоредба от специалния ЗЗ предвижда при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал.1, Министърът на здравеопазването да въведе със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния Държавен
6
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Или
видно от съдържанието на сочената като нарушена правна норма, същата не
въвежда конкретно дължимо за правните субекти поведение, а регламентира
правомощието на Министъра на здравеопазването при определени
обстоятелства да предприеме конкретно поведение, като въведе със заповед
временни противоепидемични мерки на територията на страната или на
отделен регион. В случая вменената за нарушена норма от ЗЗ не предвижда
каквото и да било задължение за санкционираното лице.
Такова задължение е съдържимо в разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
която е едновременно и санкционна. Законът за нормативните актове не
изключва такъв подход при структурирането на правните норми. Съгласно
цитираната разпоредба от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от
Министъра на здравеопазването или от Директора на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение - от 1 000 до 2 000 лв. Макар и
цитираната разпоредба на ЗЗ да е бланкетна и да е необходимо да бъде
запълнена със съдържание, то съдът намира, че такъв акт в случая се явява
Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г., издадено от Министъра на
здравеопазването, която по своето естество съставлява общ административен
акт, а не нормативен такъв и по тази причина правилно в АУАН и в НП не е
посочена като нарушена т.7 от цитираната Заповед, която е публично
достъпна на интернет страницата на Министерството на здравеопазването и
за нея е съобщавано многократно в медиите. Няма данни заповедта да е
прогласена като нищожна, нито да е била отменена към датата на процесното
нарушение, поради което същата се счита за действаща към релевантния
момент. От същата е видно, че с нея са били въведени противоепидемични
мерки на територията на Република България, считано от 22.10.2020 г. до
30.11.2020 г., като в т. 7 от заповедта е посочено, че всички лица, когато се
намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални
центрове по проблемите на общественото здраве, административни
учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите,
железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти,
църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се
използват съгласно препоръките в приложение № 3.
В разглеждания казус конкретното деяние извършено от
жалбоподателката Ч. по време на изпълнение на тр.й функции като
„сервитьор“, се състои според доказателствата по делото, в неизпълнение на
инкриминираната дата – 22.10.2020г. и място – кафе-бар, на въведената в т.7
от Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на здравеопазването,
противоепидемична мярка за задължително носене на закрито обществено
7
място на защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата,
съставлява според настоящият съдебен състав административно нарушение
по смисъла на чл.209а, ал.1 предл.2-ро /изпълнителното деяние - “не
изпълни“/ от 33, а не нарушение на цитираната по-горе разпоредба на чл. 63,
ал.4 от 33. Предвид на това настоящият съдебен състав действащ с оглед
естеството на настоящото производство по ЗАНН, като въззивен съд намира,
че при установеност в случая, че не е налице промяна във фактическата
обстановка, приета за установена в НП, следва да измени правната
квалификация на нарушението, без да отменя наказателното постановление,
като преквалифицира вмененото на жалб.Ч. адм.деяние по чл.209а ал.1 пр.2-
ро от ЗЗ. В тази насока са задължителните указания за съда, дадени в
Тълкувателно решение №8 от 16.09.2021г. на Върховния административен
съд по тълкувателно дело №1/2020г. на ОСС на ВАС I и II колегия, съгласно
които в производството по реда на раздел пети, глава трета на ЗАНН
районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на
административното нарушение по чл.209а ал. 1 предл.2-ро от Закона за
здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателката деяние
представлява "маловажен случай". Преценката за "маловажност на случая"
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато се констатира от
съда, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради противоречие със закона. Маловажните случаи на административни
нарушения се обуславят от наличието на предпоставки, при които
съответното наказание, предвидено за извършеното нарушение, се явява
несъразмерно тежко. Тези предпоставки са комплексни и са свързани с
преценката на: предмета на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, обществено-опасните му последици, наличието на щета за
държавата, респ. гражданите, наличието на други нарушения от извършителя
и пр. Действително към процесния период са действали изискванията на
процесната Заповед №РД-01-609/21.10.2020 г. на Министъра на
здравеопазването в коментираната й т.7 към всички граждани, които се
намират в закрити обществени места, с оглед съществуващата
епидемиологична обстановка. Но в случая съдът намира, че извършеното от
жалбоподателката деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като
се установи, че Ч. е знаела за задължението си да спазва възведената с
процесната Заповед на МЗ противоепидемична мярка за носене на защитна
маска или друго подобно средство и макар да е носила такава в себе си, то се
установи, че за кратко я свалила, за да утоли жаждата си, като именно в този
8
момент в обекта са влезли проверяващите служители на РЗИ-гр.Ямбол и са
възприели неизпълнението на процесната противоепидемична мярка.
Несъмнено в случая се касае за инцидентна ситуация. Освен това се
установи, че в процесната закрита част на процесното заведение са били
единствено св.Г., която е била с маска на лицето и на отстояние от
жалбоподателката, а зад бара е бил бармана-св.Ш., който макар и да е бил с
маска на лицето, то тя е била свалена под нивото на устата му. В този момент
е нямало други хора, респ. клиенти наоколо, в непосредствена близост от 1,5
– 2 метра, които да са били пряко застрашени от обстоятелството, че жалб.Ч.
е била без поставена на носа и устата й защитна маска или друго подобно
средство. В тази ситуация жалб.Ч. и св.Ш. сами и вазимно са поели риска за
тяхното здраве. Намиращите се по това време клиенти в проверяваното
заведение се установи, че са били в друга част, а именно в градинската такава,
която ноторно известно за съда е, че с намира след друга затворена преходна
част на заведението, т.е. били са доста по-далече и не са били застрашени. Не
без значение е и обстоятелството, че инкриминираното нарушение е
установено за първи път, при липса на данни за санкциониране на
жалбоподателката за предходни деяния от този вид по ЗЗ, а също и изминалия
период от повече от една година от констатирането му, през което време
процесната Заповед е била отменена със Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на
МЗ, както и са последвали и други Заповеди, с които са били въвеждани
различни противоепидемични мерки с времеви обхват на същите, като част от
тях са отпадали, но не и изискването за носене на защитна маска на закрито
обществено място.
Съдът, след съвкупната преценка на посочените обстоятелства счита,
че настоящият случай се обуславя с по-ниска степен на обществена опасност
на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с
множеството други случаи по чл.209а ал.1 пр.2 от ЗЗ, налице е хипотезата на
"маловажен случай" по смисъла на чл.28 от ЗАНН. АНО е следвало да
предупреди устно жалбоподателката, а не да налага адм. наказание, което
дори и в неговия минимален размер от 300лв. е прекалено завишено /в
рамките на 1/2 от минимална работна заплата за страната/ и не може да
изиграе в случая превантивна функция, а се явява самоцелно наложено, без
преценка на превеса на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът в това
производство не е ограничен в самостоятелната си преценка за приложението
на чл. 28 от ЗАНН и доколкото конкретният случай се приема за такъв, то НП
е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени на посоченото
основание.
Независимо от изхода на спора искането на процесуалния
представител на жалбоподателката за присъждане на направени разноски по
настоящото производство се явява неоснователно, тъй като не са представени
доказателства за действително заплатени такива.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Елховският
районен съд
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление
изх.№ РД-05-38/13.04.2021г. издадено от д-р Л.Ж.Г. – Директор РЗИ-
гр.Ямбол, с което на Т. Г. Ч., с ЕГН **********, от гр.Елхово, ул.“Вардар“
№60Б, с посочен съдебен адрес за призоваване – гр.Елхово, ул.“Търговска“
№7, на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено
административно нарушение по чл.63 ал.4 от ЗЗ.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т. Г. Ч., с ЕГН **********, направено
чрез пълномощника й - адв.И.Ч. от АК-гр.Ямбол за присъждане на направени
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол чрез Районен съд – Елхово по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
10