М О
Т И В
И
към присъда № 26/29.09.2015г. по НОХД № 360/2015г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 40/15г.
от 06.08.2015г. против И.В. *** за престъпление по чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ вр.ал.1 буква „в” във
връзка с чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с
проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжната
прокуратура поддържа обвинението против
подсъдимия така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт.
Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства
/които подкрепят и направеното самопризнание/ и настоява подсъдимия И.В.В. да бъде признат за виновен по него и осъден.
Предлага на подсъдимия В. да бъде
наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата
на чл.373 ал.2 от НПК/ като му бъде определено наказание лишаване от свобода в
размер над минималния предвиден в закона, а именно четири години и шест месеца,
което да бъде редуцирано с една трета т.е. до размер от три години, изпълнението
на което с оглед на наличните преимуществено смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства и съответното липсата на законови пречки за
приложението на чл.66 от НК да не бъде търпяно ефективно, а да бъде отложено за
максималния предвиден в закона изпитателен срок. Предлага се на подсъдимия В. да
се наложи и съответното наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок
по-голям от срока на определеното наказание лишаване от свобода, а именно – пет
години.
В настоящото наказателно
производство малолетното дете на пострадалата П. Г.Ч. – В. /както и на подс. И.В.В./ - В.И.В., чрез
назначения му особен представител адв. И.Н. беше
конституирано в качеството на частен обвинител. Същият не предяви граждански
иск против подсъдимия и не беше конституиран като граждански ищец. В качеството
си на частен обвинител, чрез назначения си особен представител респ. повереник поддържа наред с представителя на прокуратурата
обвинението против подсъдимия И.В., като изрично настоява на същия да не бъде налагано
наказание лишаване от свобода, което да бъде търпяно ефективно.
Останалите пострадали – Г.А.Ч. и Х.Д.Ч.
/родители на пострадалата П. Г.Ч. – В./ изрично заявиха в с.з., че не желаят да
се конституират като граждански ищци и частни обвинители в това наказателно
производство.
Подсъдимият, лично и чрез
упълномощения си защитник, в с.з. не оспорва обвинението, още повече, че прави
признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. Изразява и съжаление за стореното от него.
Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта
на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на минималния
предвиден в закона, който да бъде намален с една трета по реда на чл.58а ал.1
от НК. Настоява се и се обосновава подробно това искане така наложеното
наказание лишаване от свобода да не бъде търпяно ефективно, а по отношение на наложеното
наказание лишаване от право да управлява МПС се изразява съгласие с предложения
от прокурора размер.
От извършения внимателен анализ на
събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.В.В.
е роден на ***г***. С постоянен и настоящ адрес ***, където живее. Български
гражданин е. Има завършено средно специално образование. Вдовец е с едно
малолетно дете, което отглежда. Към датата на постановяване на присъдата не работи,
а към датата на извършване на деянието е работил като полицейски служител. Не е
осъждан.
Подсъдимият И.В. е правоспособен
водач на МПС категория „В" и „С" от 16.02.1993г. Наказван е веднъж по
административен ред през 2004г. за допуснато нарушение по чл.181 т.1 от ЗДвП,
за управление на МПС, което не е минало годишен технически преглед.
Същият от 01.11.1996г. работи в
системата на МВР, като от 01.04.2011г. заема длъжността старши полицай в
Участък „Запад" в РУ на МВР - Сливен.
От 26.02.2007г. подс.
И.В. притежавал лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с рег. № СН 9901
НН.
На 02.06.2015г. в 17.00 часа подс. В. отишъл на работа нощна смяна, като смяната му
продължила до 05.00 часа на 03.06.2015г. След изтичане на работното му време се
прибрал в дома си в гр.Сливен, кв."Р.", за да си почине от нощната
смяна. Около 15.00 часа същият ден се обадил по телефона на съпругата си – пострадалата
П. Г.Ч. - В., която работела в Съдебно-изпълнителна служба - Сливен при Районен
съд гр.Сливен и я уведомил, че в края на работното й време, ще отиде с
автомобила им до местоработата й, за да я вземе и да се приберат в къщи.
Около 16.00 часа подсъдимият потеглил
от дома си с личният им лек автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № СН 9901
НН. На влизане в централната част на гр.Сливен
му се обадил
по телефона свид. М.Т. - семеен
приятел и пенсиониран полицай от системата на МВР и го поканил в дома на
родителите си в С.С., общ.Сливен по повод празника на
селото. Подс. В. приел поканата, с уговорката, че ще
му отидат на гости със съпругата си - постр. П. Ч. - В.
след приключване на работния й ден. Около 16.30 часа подсъдимият взел съпругата
си от работата й и двамата потеглили към С.С.,
общ.Сливен, където пристигнали около 17.00 часа и отишли в дома на свид. Т.. Там заварили и свид. Б.М.,
когото подс.В. познавал като пенсиониран полицай от
системата на МВР. В продължение на около два часа подсъдимият изпил в дома на
родителите на свид. Т. около 200-250 мл домашна
ракия, като преди това предоставил ключовете за лекия автомобил на съпругата си
и я уведомил, че тя ще управлява автомобила оттук нататък. Около 19.00 часа подс. В., съпругата му, свид. Т. и
свид. М. тръгнали да се прибират за гр.Сливен, като
всички пътували в автомобила на обвиняемия, който бил управляван от постр. Ч. - В.. Пристигайки в гр.Сливен, те отишли до вилен
имот на свид. Т., намиращ се в близост до Затвора - Сливен.
Там престояли около десет минути, през което време завалял силен дъжд. След
като излязъл от вилата на свид. Т., подсъдимият се
отправил към автомобила си, седнал зад волана, запалил двигателя на автомобила
и извикал на съпругата си да се качи в автомобила, за да потеглят. Постр. Ч. - В. седнала на предната дясна седалка на
автомобила и въпреки че преди това бил употребил значително количество
концентриран алкохол, подс. В. потеглил с автомобила
по посока към дома им в кв."Р.". При потеглянето и при движението си
по посока към дома им, двамата не поставили обезопасителни
колани.
Известно време след напускането на
вилния имот на свид. Т., подс.
В. *** по посока към кв."Р.", като през това време дъждът продължавал
да вали. Пътното платно на бул."Банско шосе" било двупосочно, с по
две ленти за движение във всяка посока, разделени от двойна непрекъсната
разделителна линия. Преди пътен възел „Детелина", образуван от път 1-6 и
път П-66, непосредствено преди отклонението в дясно за гр.София (гледано по
посока към гр.Нова Загора), лентите за движение на бул."Банско шосе"
преминавали в две, разделени с единична непрекъсната линия - М1, въвеждаща
забрана за пътните превозни средства да я застъпват и пресичат.
От дясно на
лентата за движение,
в която се
движел автомобила управляван от подсъдимия, върху асфалтовата пътна
настилка имало маркирана зона „Коси успоредни линии - М15", обозначаваща
площ забранена за движение на пътни превозни средства. В този участък от пътя
скоростта на движение на пътните превозни средства е била ограничена с пътен
знак В26 до 50 км/час. Под пътен възел „Детелина" лентите за движение също
били четири, като дясната лента по посока на движението на автомобила,
управляван от подсъдимия е била лента за ускоряване за навлизащите от гр.Бургас
към гр.Нова Загора пътни превозни средства.
При приближаването към пътен възел
„Детелина", въпреки въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта
до 50 км/час, подс. В., в нарушение на разпоредбата
на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДвП, управлявал автомобила
със скорост от около 103 км/час, с опасна зона за спиране на автомобила при
тази скорост от около 125 метра. В същото време, в неговата посока за движение
и на известно разстояние пред него се движел със скорост от около 85 км/час
товарен автомобил „Форд Торнео Конект"
с рег. № СТ 5059 АТ, собственост на ТП „Държавно ловно стопанство Мазалат"
с.Горно Сахране, управляван от свид. Н.М.. Поради по-голямата
си скорост на движение управляваният от подсъдимия лек автомобил застигнал
движещият се пред него товарен автомобил, управляван от свид.
М. и предприел изпреварването му от дясната му страна, навлизайки в маркираната
зона „Коси успоредни линии - М15", обозначаваща площ забранена за движение
на пътни превозни средства. Подс. В. предприел тази
маневра в нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, съгласно която
участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата,
както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като
не се съобразил с наличната пътна маркировка - „Единична непрекъсната линия -
М1", въвеждаща забрана за пътните превозни средства да я застъпват и
пресичат и косите успоредни линии - М15, обозначаващи площ забранена за
движение за пътни превозни средства. Предприетата от подсъдимия маневра
„изпреварване" е била осъществена и в нарушение на разпоредбата на чл.41
ал.1 от ЗДвП, съгласно която пътните превозни средства се изпреварват от лявата
им страна. При промяна на движението на автомобила надясно, с цел изпреварване
от дясната страна на товарен автомобил „Форд", управляван от свид. М., подс. В. предприел нова
промяна на направлението на движение на автомобила наляво, в резултат на което
автомобилът загубил странична устойчивост, продължил движението си при
относително странично плъзгане и ротация около вертикалната си ос, в посока
обратна на часовата стрелка. В резултат на това настъпил удар между предната
странична лява част на управлявания от подсъдимия лек автомобил и предната
странична дясна част на товарен автомобил „Форд", управляван от свид. М.. Като последица от това е настъпило частично
отклонение в направлението на движение на товарен автомобил „Форд" наляво,
като водачът му - свид. М. възприел опасността,
задействал спирачната система на автомобила и спрял на известно разстояние, а
управляваният от подс. В. автомобил продължил
движението си при пълна загуба на странична устойчивост, пресякъл косо платното
за движение и го напуснал вляво от него и след преминаване по обрасъл с ниски
храсти скат се ударил в бетонната стена на лявата колона на пътен възел
„Детелина".
В резултат на възникналото
пътнотранспортно произшествие и блъскането на управляваният от подс. И.В. автомобил в бетонната колона на пътния възел,
съпругата му - постр. П. Ч. - В., возеща се на
предната дясна седалка получила тежка несъвместима с живота съчетана травма, с
обхващане на гръбначния стълб в неговия шиен сегмент, тежка гръдна травма с
контузии на белите дробове, разкъсване на перикардната
торбичка и контузия на сърцето и коремна травма с разкъсване на черния дроб,
изпаднала в тежък хеморагичен, травматичен и спинален шок и починала.
Според заключението на назначената
по делото съдебномедицинска експертиза, причина за настъпването на смъртта на постр. П. Ч. - В. е тежката, несъвместима с живота съчетана
травма и причиненият й в резултат на нея остър хеморагичен,
травматичен и спинален шок. Формирано е заключение,
че настъпването на смъртта й е пряка и непосредствена последица на получените
тежки травматични увреждания при възникналото пътнотранспортно произшествие.
Непосредствено след
пътнотранспортното произшествие, подс. И.В. е бил
отведен в болнично заведение, където му е била взета кръвна проба за наличие на
алкохолна концентрация в кръвта му. От заключението на назначената
съдебно-химическа експертиза се установява, че същият към момента на
произшествието е управлявал автомобила в пияно състояние, с алкохолна
концентрация 1,83 на хиляда.
Според заключението на назначената
по делото автотехническа експертиза, техническите
причини довели до настъпването на пътнотранспортното произшествие
са движението на
управляваният от подс. В. лек автомобил „Фолксваген Пасат" със скорост
над максимално разрешената за пътния участък и несъобразена с мократа и
хлъзгава пътна настилка, както и предприетата технически неправилна маневра
изпреварване от дясната страна на товарен автомобил „Форд". Формирано е
заключение, че технически правилно е било обв.В. да
не извършва маневра изпреварване при наличие на забрана за това, указана с
пътна маркировка и запази движението си зад товарен автомобил „Форд", като
намали скоростта си на движение до скоростта на движение на товарен автомобил
„Форд" или максимално разрешената за пътния участък. Според заключението
на автотехническата експертиза, водачът на товарен
автомобил „Форд" - свид. Н.М. не е имал
техническата възможност да предотврати удара при така предприетите действия от подс. В., който от своя страна е имал техническата
възможност да се съобрази с хлъзгавата и мокра пътна настилка, да намали скоростта
на движение до максимално разрешената за участъка от 50 км/час, при която не би
настъпило застигане на товарен автомобил „Форд" и загуба на странична
устойчивост.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата
събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено
по-горе като фактическа обстановка настоящият съд прие за установено по
несъмнен и безспорен начин, в резултат на извършения от съда внимателен и
подробен анализ на всички събрани и проверени в хода на проведеното съкратено съдебно
следствие доказателства и
доказателствени средства, съответно преценени както поотделно, така и в
съвкупността си - обясненията на подсъдимия И.В. /прочетени/; показанията на
свидетелите Н.М., З. Д., К. Н., Д. В., Р. П., П. И., М.Т. и Б.М. /прочетени/, както и тези на свид.
Х.Ч.; заключенията на вещите лица по химическите, съдебномедицинската и авто-техническата експертизи /прочетени/; писмените доказателствени материали – протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него;
длъжностна характеристика, характеристична справка и справка от „Пътна полиция“
Сливен относно наложените наказания на подс. И.В.;
препис-извлечение от акт за смърт на П. Г.Ч. - В., удостоверение за
наследниците на П. Г.Ч. – В., удостоверение за раждане на В.И.В.; писмени
справки за собственост на автомобили; приемо-предавателни
протоколи, протокол за доброволно предаване, договор за банков кредит, епикриза; свидетелство за съдимост и декларация за
материално положение и имотно състояние; веществените доказателства - парчета
от декоративен тас, светлосива пластмасова връзка, запечатани в найлонов плик с
леП. № Б5650.
Съдът внимателно анализира
обяснения на подсъдимия изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си
на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези
обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече,
че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи
наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на
действителността. В досъдебното производство подсъдимият е депозирал обяснения относно случилото се като
признава, че е управлявал автомобила след употреба на алкохол, но заявява, че в
резултат на ПТП е претърпял травма на главата и не помни самото произшествие. Тези
обяснения в по-голямата си част са последователни, логични и непротиворечиви.
Същите допринасят за изясняването на фактите по делото. В съдебната фаза подсъдимият
прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК на фактите съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
същите са последователни и непротиворечиви, макар и в различна степен същите са
относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на определени обстоятелства от него. От тези показания от
съществено значение са депозираните от свидетелите Н.М., З. Д., К. Н., Д. В., Р. П. и П. И. А. И. и Д. Д., които са очевидци на произшествието и са
възприели важни обстоятелства от механизма на същото вкл. и движението на
автомобила, управляван от подс. В. т.е. събитията,
касаещи възникването и протичането на ПТП. Важни са и показанията на свидетелите
М. Н. и Б.М. относно употребата на
алкохол от страна на подсъдимия и качването на същия на мястото на водача преди
потеглянето на автомобила.
В хода на съдебното следствие, по
искане на повереника на частния обвинител беше
допусната и разпитана в качеството на свидетел майката на пострадалата П. Г.Ч.
– В. – Х.Ч.. Чрез нейните показания се установи какви са били отношенията между
подсъдимия и пострадалата, какви са последиците за детето им и как последното
преживява случилото се вкл. какво е отношението му към баща му. Тези показания
съдът прецени особено внимателно, тъй като същите допринасят съществено с оглед
на преценката за начина на изтърпяване на наложеното наказание.
Съдът кредитира напълно и
заключенията на вещите лица по авто-техническата,
химичните и съдебномедицинската експертизи. Тези заключения са подробни, пълни,
обосновани и не пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не
само, че не са оспорени от страните, но в действителност те в много голяма
степен допринасят за изясняването на съществени обстоятелства включени в
предмета на доказване - механизма на причинените увреждания и причината за
смъртта, както и за причините за възникването на ПТП и механизма на неговото
протичане вкл. техническите причини за това респ. приноса на всеки от двамата
участници в ПТП за неговото възникване и протичане. Заключенията са депозирани
от компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът
няма никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно значение е
заключението на вещото лице по авто-техническата
експертиза както за изясняване на най-съществените обстоятелства от предмета на
доказване по делото, така и с оглед преценката на достоверността на обясненията
на подсъдимия, респ. направеното от него признание по реда на чл.371 т.2 от НПК
на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се
кредитират писмените доказателствени материали, приобщени чрез прочитането им
по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните следствени действия са
изготвени в съответствие както с общите
изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните изисквания за
конкретното процесуално действие и следователно са годни доказателствени
средства по отношение на извършеното по време и установено чрез тези действия.
Освен това, тези доказателствени материали
не се оспорват от страните.
Следва да се кредитират и
вещественото доказателства – парчета от декоративен тас, светлосива пластмасова
връзка, запечатани в найлонов плик с леП. № Б5650.
Страните не оспорват
доказателствените материали.
При така установеното от фактическа
страна и въз основа на обсъдените и коментирани доказателствени материали,
настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието си, описано подробно
по-горе, от обективна и субективна страна подсъдимият И.В.В.
е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 03.06.2015г. в гр.Сливен, по бул.“Банско шосе“ в посока кв.“Р.“,
в района на пътен възел „Детелина“, при управление на МПС – лек автомобил
„Фолксваген пасат“ с рег.№ СН 9901 НН, нарушил правилата за движение по:
- чл.6 т.1 от ЗДвП – „Участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“;
- чл.21 ал.2 вр.ал.1
от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно
средство е забранено да превишава следната стойност на скоростта в км/ч –
50км/ч, сигнализирана с пътен знак „В26“;
- чл.41 ал.1 от ЗДвП – „Пътните
превозни средство се изпреварват от лявата им страна“
и по непредпазливост причинил
смъртта на П. Г.Ч.-В., ЕГН ********** от гр.Сливен, като деянието му е
извършено в пияно състояние.
От обективна страна е несъмнено, че
подсъдимият И.В. е управлявал лекия си автомобил на посочените по-горе дата и
място с посочената по-горе скорост на движение от 103 км/час, както и че е
извършил описаните маневри.
При това си движение подсъдимият е
допуснал нарушения на правилата за движение по чл.6 ал.1, по чл.21 ал.2 вр.ал.1 и по чл.41 ал.1 от ЗДВП.
Нарушението на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП се изразява в това, че същият като участник в движението не е съобразил
своето поведение с наличната пътна маркировка „Единична непрекъсната линия
М1", въвеждаща забрана на пътните превозни средства да я застъпват и пресичат
и „Коси успоредни линии М15", обозначаваща площ забранена за движение на
пътни превозни средства, като въпреки тези забрани навлязъл в забранената за
движение площ от пътното платно и предприел изпреварване на движещият се пред
него товарен автомобил „Форд".
Нарушението на разпоредбата на
чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че при
управлението на автомобила е превишил максимално разрешената скорост за
движение от 50 км/час, сигнализирана с пътен знак В26.
Нарушението на чл.41 ал.1 от ЗДвП
се изразява в това, че е предприел изпреварването на товарен автомобил
„Форд" от дясната, а не от лявата му страна.
По делото е установено по несъмнен
и категоричен начин, че пътнотранспортното произшествие и причинената в
резултат на него смърт на постр. П. Ч. - В. е пряка
последица от допуснатите от страна на подс. И.В.
нарушения на правилата за движение по чл.6 т.1 от ЗДвП, чл.21 ал.2 вр.ал.1 от ЗДвП и чл.41 ал.1 от ЗДвП.
По отношение на
характера на причинените телесни увреждания на пострадалата, механизма на
получаването и причината за смъртта, по делото не се спори въобще и е
несъмнено, че описаните от вещото лице по съдебномедицинската експертиза телесни
увреждания в резултат на ПТП, вследствие на което П. Ч. - В. е починала, както
и че е налице пряка и непосредствена връзка между нарушаването на правилата за
движение, възникването на ПТП респ. последиците от него /нараняванията на пострадалата/
и настъпването на смъртта на самата пострадала.
По безспорен начин е
установено и това, че деянието на подсъдимия е извършено от него в пияно
състояние предвид наличните доказателства за употреба на алкохол от негова
страна, както и заключението на едната химична експертиза.
От субективна страна деянието на
подсъдимия е извършено по непредпазливост. Същият не е целял пряко настъпването
на престъпния резултат, но е могъл съобразно квалификацията си на водач на МПС
и е бил длъжен в съответствие с особеностите на конкретната пътна обстановка да
предвиди настъпването на общественоопасните последици
– да съобрази скоростта си на движение с наличното ограничение, както и да не
предприема извършените маневри в нарушение на предписанията на закона.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът преценява проявеното от страна на подсъдимия
незачитане на основни правила за движение, регламентиращи задължението да не се
движи със скорост над разрешената, както и да не извършва маневри в нарушение
на предписанията на закона относно тяхното извършване.
Съставомерността на деянието на подсъдимия т.е. обстоятелството,
че той е извършил посоченото престъпление и правната му квалификация не се
оспорва от страните по делото.
При определянето на вида и размера
на наказанията, което следва да бъдат наложени на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления /със
задължителното приложение на чл.58а от НК с оглед на разпоредбата на чл.373
ал.2 от НПК/, отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и
на всяко неговото деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да
извърши конкретното престъпление, прецени и всички останали обстоятелства
влияещи върху размера на отговорността и съответно спази изискванията визирани
в разпоредбата на чл.36 от НК относно постигането на целите на наказанието.
Съдът отчете обстоятелството, че
предвид зачестилите напоследък транспортни произшествия вкл. и с човешки
жертви, в резултат на което годишно в страната загиват повече хора отколкото
при някои дълготрайни военни конфликти, принципно този вид деяния са с повишена
степен на обществена опасност, което от своя страна обуславя необходимостта от
по-строга наказателна политика като един факторите за ограничаването на тази
неблагоприятна тенденция.
От друга страна съдът прецени, че
подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност, както и че извършеното
от него не е с много висока степен на обществена опасност /нетипична за този
вид престъпления/, независимо от обстоятелството, че В. е бил санкциониран по
административен ред за допуснато нарушение на правилата за движение по ЗДвП.
С оглед на цитираната по-горе
разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК относно задължителното приложение на чл.58а от НК съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода, чийто размер да бъде
намален с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства се отчетоха възрастта му, неговите фактически
признания и проявените самокритичност, искрено разкаяние и съжаление, семейното
му положение /доколкото той сам се грижи за малолетното си дете, което е дете и
на пострадалата П. Ч. - В./, необремененото му съдебно минало, положителните му
характеристични данни и обстоятелството, че самият той макар и формално се
явява пострадал, доколкото в резултата на извършеното от него е пострадалата
съпругата му.
Като отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства бяха отчетени предишното му наказание за нарушение по
ЗДвП, както и това, че допуснатите нарушения на правилата за движение довели до
ПТП в конкретния случай са няколко и са съществени.
При това положение съдът прецени,
че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно в размер
между минималния и средния /но по-близко до минималния/, предвиден в
разпоредбата на чл.343 ал.3 предл.1 б.“б“ от НК.
В този смисъл съдът прецени, че на подс. И.В. следва да се определи наказание лишаване от
свобода за срок от четири години и шест месеца.
Въпреки наличието на няколко
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящият съд прие, че
същите нито са толкова многобройни, нито имат такъв изключителен характер, че
да го мотивират да направи извод за несъразмерна тежест на предвиденото
най-леко наказание т.е. да определи наказанието при условията на чл.55 от НК. Определянето
на наказание в по-нисък размер вкл. под предвидения в закона минимум в
конкретния случай не би съответствало на степента на обществената опасност
както на конкретното деяние /свързано с допускане на няколко сериозни нарушения
на правилата за движение, за деяние извършено в пияно състояние и от лице,
което вече е наказвано по административен ред за нарушения по ЗДвП/, така и на
степента на обществената опасност на този вид деяния по-принцип, което налага
необходимостта от провеждането на една по-строга наказателна политика.
Съгласно разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК така определеният размер на наказанието лишаване от свобода от четири
години и шест месеца следва да се редуцира с една трета и на подсъдимия следва
да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на три години.
Съдът констатира, че по делото
липсват формални законови пречки за приложението на чл.66 от НК, доколкото
подсъдимият не е осъждан и определеното му наказание /след редукцията по чл.58а
ал.1 от НК/ позволява това. Същевременно, с оглед на посоченото по-горе относно
невисоката степен на обществената му опасност, семейното му положение и обстоятелството,
че той остава единствен родител на малолетното си дете се стигна до извода, че
за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо той ефективно
да изтърпи наложеното му наказание т.е. наказанието от три години лишаване от
свобода следва да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за минималния изпитателен
срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила.
За да направи този извод съдът в
много голяма степен се съобрази и с позицията изразена от частния обвинител
/чрез особения му представител и негов повереник/,
както и от заявеното в показанията на свид. Х.Ч.,
майка на пострадалата П. Ч. – В., относно необходимостта малолетното дете да не
бъде лишавано от грижите на единствения му останал родител във възраст, в която
то най-много се нуждае от такива грижи. В тази връзка беше направен извод, че
изолацията на подсъдимия от обществото при ефективно изтърпяване на наложеното
му наказание лишаване от свобода на практика би означавало и изолация на
малолетното му дете и лишаването му въобще от родителска грижа т.е. то би
загубило и баща си, след като в резултат на престъплението вече е изгубило и
майка си.
Отделно от това, запазените
отношения на подсъдимия с детето му, а и с родителите на починалата му съпруга,
също свидетелстват в полза на извода, че за неговото поправяне и
превъзпитаване, а и за постигане на целите на наказанието въобще, в конкретния
случай е оправдано приложението на института по чл.66 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.343г от НК на подсъдимия И.В.В. следва да се наложи и
наказанието лишаване от право да управлява МПС. Съдът прецени, че това
наказание следва да се наложи за срок по-голям срока на наказанието лишаване от
свобода преди редукцията му по чл.58а ал.1 от НК, а именно за срок от пет
години. Продължителността на това наказание също бе преценена с оглед на
направените от съда констатации и изводи за степента на обществената опасност
на извършеното от подсъдимия и необходимостта същият да бъде лишен от
възможността отново да извърши такова престъпление за определен период от време,
като този период от време не може да бъде по-малък от размера на наказанието
лишаване от свобода. С оглед на разпоредбата на чл.58а ал.5 от НК размерът на
това наказание не може да бъде намален с една трета, така както това е
предвидено за наказанието лишаване от свобода.
По преценката на съда, така
наложените на подс. И.В. наказания в максимална
степен отчитат обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от него,
както и наличните останали /коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви/
обстоятелства влияещи върху размера на отговорността му и следователно
максимално биха способствали за да се постигнат целите на наказанието предвидени
в разпоредбата на чл.36 от НК.
По правилата на процеса съдът осъди
подсъдимия И.В.В. да заплати по сметката на СлОС сумата от 499 лв., представляваща направените по
делото разноски за вещи лица.
Веществените доказателства по
делото, а именно: парчета от декоративен тас, светлосива пластмасова връзка,
запечатани в найлонов плик с леП. № Б5650 след
влизане на присъдата в сила следва да се унищожат като вещи без стойност.
Ръководен от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мотивите са изготвени на
09.10.2015г.