Разпореждане по дело №509/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С определение № 112/14.01.2011 година по ч.н.д. № 26/2011 година на С.районен съд на основание чл.431, ал.1 от НПК във вр. с чл.89, б. „б” от НК е постановено принудително лечение на Л. Н. Г. с ЕГН * от Г. С., което да се проведе в „Център за психично здраве – Б.” ЕООД за срок от 3 /три/ месеца. Решението на съда в тази посока е мотивирано като резултат от прекратено наказателно производство срещу Л. Г. по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК и заключение по съдебно-психиатрична експертиза. Изслушани са показанията на пострадалия по прекратеното наказателно производство, заключението на експерта и обясненията на Г., за поведението на която съдът е имал възможност да добие лични впечатления.

В законния срок срещу първоинстанционното определение е постъпила жалба от служебно назначения защитник на лицето, чието принудително лечение се иска, в която се твърди, че заключението на съда е неправилно. Аргументите се извеждат от влошените отношения в семейството на пострадалия, чиято дъщеря е Л. Г.. Според адвоката обичта на подзащитната и към животните и неразбирателството с близките и са причина да се инициира настоящето производство. Смята, че няма основателна причина за налагането на принудителни медицински мерки срещу Г.. За заседанието пред въззивната инстанция не се явяват нито лицето, спрямо което се иска налагането на принудителни медицински мерки, нито служебно определения и защитник. Не се явяват и родителите на Г., всички редовно призовани.

Представителят на О. П. – Б. счита, че жалбата е неоснователна, тъй като при постановяване на атакуваното определение са спазени всички изисквания на съответните разпоредби от НК, касаещи налагането на принудителни медицински мерки. Налице са безспорни данни за агресивност в поведението на освидетелстваната, по отношение на която е налице прекратено поради невменяемост от нейна страна на наказателно производство за заплаха с убийство на неин близък. В резултат на заключението по съдебно-психиатричната експертиза правилно са определени лечебното заведение и срока за провеждане на задължителното лечение.

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 във вр. с чл.431, ал.2 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С постановление на Р. П. – С. от 06.08.2010 година е образувано ДП № 658/2010 година срещу Л. Н. Г. за това, че в началото на месец август 2010 година в Г. С. се е заканила с убийство на Н. К. Г. като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. По делото е разпитан жалбоподателя, който подробно е описал инцидента и все по-често влошаващото се състояние на дъщеря му, изразяващо се в нервни изблици, неовладяна агресия и закани за убийство. В писмен вид в същата насока е представено и становище на брата на Л. Г.. Назначена е съдебно-психиатрична експертиза, в заключението на която се сочи, че Г. не е в състояние да разбира смисъла и значението на това, което върши и не може да ръководи постъпките си, което се дължи на психическо заболяване. В резултат на това е последвало постановление на прокуратурата от 15.10.2010 година, с което е прекратено воденото срещу Г. наказателно производство за престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК. Веднага след това с ново постановление на основание чл.427, ал.2 от НПК е образувано ново ДП за провеждане на разследване за събиране на доказателства, въз основа на които да се изготви предложение за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89 и сл. от НК. Отново е разпитан свидетеля Н. Г. и назначена съдебно-психиатрична експертиза, заключението по която се припокрива с представеното по-рано. На основание изложеното прокурора е изготвил предложение по смисъла на чл.427, ал.1 от НПК, което е внесъл за разглеждане в Санданския районен съд. В изпълнение на предвидената в глава 34, раздел 1 от НПК процедура, първостепенният съд е разгледал предложението, изслушвайки всички заинтересовани страни, включително и Л. Г., добивайки непосредствени впечатления за нейното състояние и поведение. Изхождайки от заключението на психиатъра Д. И. и на събрания доказателствен материал, е постановил атакуваното определение, с което е постановено прилагането на принудителна медицинска мярка по смисъла на чл.89, б. „б” от НК за срок от три месеца.

Окръжният съд не намира основания за ревизия на така изложените разсъждения в проверявания съдебен акт. При спазване на установената от закона процедура е установено по надлежния ред, че освидетелстваното лице Л. Г. страда от психично заболяване – „шизофрения – параноидна форма, с непрекъснато протичане и наличие на възбудно-параноиден синдром”. В допълнение към това е и заключението на експерта, че тя не съзнава заболяването си и смята, че близките и са болни и имат нужда от лечение. Настроена е изключително негативно към баща си, майка си и брат си, които практически са единствените и близки хора. Налице е и другата кумулативно изискуема предпоставка за налагането на принудителна медицинска мярка – извършване на обществено опасно деяние, за което свидетелства прекратеното досъдебно производство с № 658/2010 година. В него освен свидетелските показания на Н. Г., разкриващи, че поведението на дъщеря му Л. Г. е опасно за околните, е налице и заключение по съдебно-психиатрична експертиза в същата посока. Индиция са и писмените показания на нейния брат, който на практика потвърждава разказаното от баща им. В този смисъл са изцяло неоснователни възраженията на служебния защитник, че се касае за битови противоречия в едно семейство, които се преекспонират. Наличието на заключението по независимата съдебно-психиатрична експертиза отхвърлят този довод. Сериозното заболяване на Г., което тя не осъзнава, демонстрираното до момента агресивно поведение и извършено на практика общественоопасно деяние, затвърждават направения и от първата инстанция извод, че са налице условия за налагането на принудителна медицинска мярка към това лице. Съобразно мнението на експерта адекватната медицинска мярка е стационарната форма на лечение в обикновено психиатрично отделение за срок от три месеца. Така е постъпил и първостепенният съд, който извод на основание изложеното по-горе се подкрепя и от въззивната инстанция.

Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.431, ал.2 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 112/14.01.2011 година по ч.н.д. № 26/2011 година на Санданския районен съд, с което на основание чл.431, ал.1 от НПК във вр. с чл.89, б. „б” от НК е постановено принудително лечение на Л. Н. Г. с ЕГН * от Г. С., което да се проведе при стационарна форма на лечение в „Център за психично здраве – Б.” ЕООД за срок от 3 /три/ месеца.

Решението на въззивната инстанция е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.