Решение по дело №3617/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2710
Дата: 18 юли 2025 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20251110203617
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2710
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20251110203617 по описа за 2025 година
Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано
въз основа на подадена жалба от М. Л. Р. от гр. София, чрез адв. Ив. З. срещу
наказателно постановление № 24-4332-032206/09.01.2025 г. на началник група
към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което са му наложени следните
административни наказания: на основание чл.175А, ал.1, предл.II от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за
нарушение по чл.104Б, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
тъй като фактическата обстановка не отговаря на случилото се,
жалбоподателят не се познавал с другия водач, потеглил по-бързо, тъй като на
светофара осъзнал, че не бил застанал в правилната лента, липсвало
доказателства за синхронизиране на действия за участие в съревнование,
персонификация и индивидуализация на елементите по регламентация на
състезателна дейност. Оспорва се осъществяване на деянието от субективна
страна, както умисъла, така и непредпазливостта били изключени, а дори и
при действия по непредпазливост, случаят следвало да се приеме за
маловажен. Твърди се, че неправилно деянието е квалифицирано като
1
нарушение по чл.104б, т.1 от ЗДвП. Претендират се сторените разноски.
Жалбоподателят редовно призован се явява в част от проведените съдебни
заседания. Представлява се от упълномощен от него процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването
й като основателна и доказана по изложените в нея съображения и най-вече
липсата на уговорка между жалбоподателя и свидетеля. Претендират се
сторените разноски в полза на жалбоподателя.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява представител, който оспорва жалбата. По същество се пледира за
оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Твърди се, че е възможно да
не са се познавали, но законът не изисква договор между двете лица,
разположението на автомобилите, че след подаден сигнал са форсирали
двигатели и са ускорили рязко скоростта, което било доказано от писмените и
гласни доказателства, говорели за негласна надпревара, което законът е възвел
като административно нарушение. Депозирани са писмени бележки по
същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност по претендирано адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Жалбоподателят М. Л. Р. на 29.12.2024 г. управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 350“, с ДК № ******** около 02:30 ч. в гр. София на
бул. „Царица Йоана“ с посока на движение от ул. „Ген. Асен Николов“ към
бул. „Панчо Владигеров“. Той спрял на светофара на бул. „Царица Йоана“
посока към хипермаркет „Билла“, а отляво на автомобила му бил спрял
управлявания от свидетеля И.Ц. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е
350“, с ДК №*******. В автомобила, който управлявал Ц., пасажер бил
свидетеля А.Н.. Двамата водачи не се познавали, както и не си дали знаци да
се надбягват помежду си. Всеки от тях имала различна крайна дестинация и
случайно се засекли на посочената пътна отсечка. Свидетелят Ц. бързал за гр.
Банкя, като крайна точка. След като светнал зелен сигнал и потеглили от
светофара двата автомобила това станало по-рязко и с по-висока скорост, те
били последвани от полицейски патрул. След около 150-300 метра двата
автомобила били спрени на следващия светофар пред хипермаркет „Билла“ от
2
полицейските служители наряд №91/3, 6, 9, в състав П. П. и Е. Н., които
приели, че автомобилите участват в нерегламентирано състезание.
На 29.12.2024 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на 29.12.2024 г. е осъществил
нарушение с правна квалификация по чл.104б, т.1 от ЗДвП.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи мл. автоконтрольор П. П.. В акта не са вписани възражения. Не са
депозирани и писмени такива от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложени
са заповеди №513з-9769/13.09.2024 г. на директора на СДВР, с която младши
инспектор П. П. П. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор I
степен, 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на
пътното движение“ към О „ПП“-СДВР и №8121К-12547/12.09.2024 г. на
министъра на вътрешните работи, с която Д.Д.Д. е преназначена на длъжност
началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при
СДВР.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка
картон на водача. Също изцяло кредитира показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели, които намира за пълни, логични и
непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Относно показанията
на полицейските служители в частта, че са приели нерегламентирано
състезание между двата управлявани Мерцедес-а, следва да се има предвид,
че това са изцяло предположения, като липсват фактически данни за това
съждения.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 14-дневен срок,
като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
3
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП е
издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административно-наказващия орган. Фактическата обстановка на
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо и
ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми от
ЗДвП. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради нарушаване на процесуалните норми.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства да организират или участват в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Няма спор, че бул.
„Царица Йоана“ в гр. София, представлява път, отворен за обществено
ползване. Това поведение на водачите на МПС е обявено за наказуемо с
нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според която водач, който организира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000 лева.
Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол над МПС би
могло да има фатални последици, поради което се приема, че се създава
опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на
ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП
в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на
подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват
нерегламентирани действия по оживени улици и кръстовища в населените
места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите
участници в движението.
От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, а
именно показанията на свидетелите, които съда цени, не се потвърди
изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактическа обстановка. Фактът, че двата автомобила марка
„Мерцедес“, единият управляван от жалбоподателя, а другият от свидетеля
4
И.Ц., са тръгнали с форсиране на двигатели и висока скорост при светване на
зелен сигнал на светофара, не води до извод, че са участвали в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
Не се доказва да се е реализирало вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. В тази връзка показанията на полицейските
служители се явяват предположение, но липсва воля от страна на двамата
водачи да участват помежду си в състезание, надпревара. Следователно от
обективна страна фактите по делото сочат на различна фактическа
обстановка, а без наличие на горните предпоставки, всяка друга на първи
поглед сходна ситуация би било предположение, допускане или вменяване на
нещо, което не отговаря на действителността.
Отделно от посоченото, по делото не се установява и умисълът на
жалбоподателя за вмененото му нарушение. От показанията на всички
свидетели, включително и полицейските служители е видно, че бързото
потегляне, при което водачите са форсирали двигателите на управляваните от
тях автомобили е станало за кратко от единия до другия светофар на бул.
„Царица Йоана“, което по показанията на всички свидетели е от 150 до 300
метра. Липсва познанство между двамата водачи, респективно уговаряне чрез
думи или знаци за участие в нерегламентирано състезание. Не се установи
подаване на сигнал за потегляне на двата автомобила с цел състезаването им, а
единствено, че при светване на зелен семафор на светофара, че са потеглили
едновременно и с висока скорост. Това е обстоятелство, което може да се
наблюдава често при потегляне от светофар при липса на интензивно
движение, както е в процесния случай.
Поради недоказаност по същество от обективна и субективна страна
жалбоподателя да е извършил вмененото му административно нарушение по
чл.104б, т.1 от ЗДвП, за което са му наложени санкции на основание чл.175А,
ал.1, предл.II от ЗДвП, наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районен и
административен съд, както и в касационното производство страните имат
право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на
разноски има жалбоподателят. Искането за присъждането е своевременно в
хода на делото по същество, като се претендират 600 лева за адвокатско
5
възнаграждение и са представени доказателства за това – договор за правна
помощ и съдействие от 01.05.2025 година. По делото е направено възражение
за прекомерност от въззиваемата страна. Съдът намира, че делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, предвид което адвокатското
възнаграждение следва да бъде в предвидения минимум, който да бъде
съобразен с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
сключване на договора за правна защита, а именно 600 лева при интерес до
10000 лева, който в случая е 3000 лева. Ето защо и доколкото претенцията е в
този минимален размер искането следва да се уважи и СДВР следва да
заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №№ 24-4332-032206/09.01.2025 г.
на началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с
адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, с БУЛСТАТ ********* да заплати на М.
Л. Р., с ЕГН **********, от гр. ********** сумата в размер на 600
(шестстотин лева) лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението, на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - София град на основанията
предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Настоящето производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано
въз основа на подадена жалба от М. Л. Р. от гр. София, чрез адв. Ив. З. срещу
наказателно постановление № 24-4332-032206/09.01.2025 г. на началник група
към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна
полиция“ (О „ПП“) при СДВР, с което са му наложени следните
административни наказания: на основание чл.175А, ал.1, предл.II от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 3000 (три хиляди лева) лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) за
нарушение по чл.104Б, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно,
тъй като фактическата обстановка не отговаря на случилото се,
жалбоподателят не се познавал с другия водач, потеглил по-бързо, тъй като на
светофара осъзнал, че не бил застанал в правилната лента, липсвало
доказателства за синхронизиране на действия за участие в съревнование,
персонификация и индивидуализация на елементите по регламентация на
състезателна дейност. Оспорва се осъществяване на деянието от субективна
страна, както умисъла, така и непредпазливостта били изключени, а дори и
при действия по непредпазливост, случаят следвало да се приеме за
маловажен. Твърди се, че неправилно деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.104б, т.1 от ЗДвП. Претендират се сторените разноски.
Жалбоподателят редовно призован се явява в част от проведените съдебни
заседания. Представлява се от упълномощен от него процесуален
представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за уважаването
й като основателна и доказана по изложените в нея съображения и най-вече
липсата на уговорка между жалбоподателя и свидетеля. Претендират се
сторените разноски в полза на жалбоподателя.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява представител, който оспорва жалбата. По същество се пледира за
оставяне без уважение на жалбата и потвърждаване на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Твърди се, че е възможно да
не са се познавали, но законът не изисква договор между двете лица,
разположението на автомобилите, че след подаден сигнал са форсирали
двигатели и са ускорили рязко скоростта, което било доказано от писмените и
гласни доказателства, говорели за негласна надпревара, което законът е възвел
като административно нарушение. Депозирани са писмени бележки по
същество. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение за прекомерност по претендирано адвокатско такова.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени и гласни доказателства:
Жалбоподателят М. Л. Р. на 29.12.2024 г. управлявал лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „С 350“, с ДК № *********** около 02:30 ч. в гр. София
на бул. „Царица Йоана“ с посока на движение от ул. „Ген. Асен Николов“ към
бул. „Панчо Владигеров“. Той спрял на светофара на бул. „Царица Йоана“
1
посока към хипермаркет „Билла“, а отляво на автомобила му бил спрял
управлявания от свидетеля И.Ц. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е
350“, с ДК №**********. В автомобила, който управлявал Ц., пасажер бил
свидетеля А.Н.. Двамата водачи не се познавали, както и не си дали знаци да
се надбягват помежду си. Всеки от тях имала различна крайна дестинация и
случайно се засекли на посочената пътна отсечка. Свидетелят Ц. бързал за гр.
Банкя, като крайна точка. След като светнал зелен сигнал и потеглили от
светофара двата автомобила това станало по-рязко и с по-висока скорост, те
били последвани от полицейски патрул. След около 150-300 метра двата
автомобила били спрени на следващия светофар пред хипермаркет „Билла“ от
полицейските служители наряд №91/3, 6, 9, в състав П. П. и Е. Н., които
приели, че автомобилите участват в нерегламентирано състезание.
На 29.12.2024 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на 29.12.2024 г. е осъществил
нарушение с правна квалификация по чл.104б, т.1 от ЗДвП.
АУАН е съставен от съответното оправомощено длъжностно лице по
силата на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи мл. автоконтрольор П. П.. В акта не са вписани възражения. Не са
депозирани и писмени такива от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление от началник сектор към СДВР, О„ПП” при СДВР. Приложени
са заповеди №513з-9769/13.09.2024 г. на директора на СДВР, с която младши
инспектор П. П. П. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор I
степен, 01 група „Пътен контрол“ на 01 сектор „Организация и контрол на
пътното движение“ към О „ПП“-СДВР и №8121К-12547/12.09.2024 г. на
министъра на вътрешните работи, с която Д.Д.Д. е преназначена на длъжност
началник на 03 сектор „Административно обслужване“ към О „ПП“ при
СДВР.
Съдът е взел предвид събраните по делото доказателства: заповеди на
министъра на вътрешните работи, заповед на директора на СДВР, справка
картон на водача. Също изцяло кредитира показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели, които намира за пълни, логични и
непротиворечиви, както вътрешно, така и помежду им. Относно показанията
на полицейските служители в частта, че са приели нерегламентирано
състезание между двата управлявани Мерцедес-а, следва да се има предвид,
че това са изцяло предположения, като липсват фактически данни за това
съждения.
Жалбата е допустима, като подадена от надлежно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалване и в законоустановения 14-дневен срок,
като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
Съдът като съобрази съставеният АУАН, както и издаденото въз основа
на него НП с изискванията на ЗАНН, указващи реквизитите на тези
2
административни актове и процедурата по съставянето им, намира, че същите
не страдат от пороци и са законосъобразно издадени. АУАН е съставен, а НП е
издадено от съответните компетентни органи. НП е съставено след като са
събрани относимите към деянието доказателства и след тяхната преценка от
административно-наказващия орган. Фактическата обстановка на
нарушението, както в акта, така и в НП е описано до степен, че е разбираемо и
ясно, като същото съответства на посочената като нарушена правна норми от
ЗДвП. Както АУАН, така и НП са съставени, съответно издадени в сроковете
по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Предвид на това съдът не намира основания за отмяната на атакуваното
наказателно постановление, поради нарушаване на процесуалните норми.
Разпоредбата на чл. 104б, т. 1 от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства да организират или участват в нерегламентирани
състезания по пътищата, отворени за обществено ползване. Няма спор, че бул.
„Царица Йоана“ в гр. София, представлява път, отворен за обществено
ползване. Това поведение на водачите на МПС е обявено за наказуемо с
нормата на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП, според която водач, който организира или
участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба 3 000 лева.
Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол над МПС би
могло да има фатални последици, поради което се приема, че се създава
опасност за движението и участниците в него по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на
ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП
в началото на 2017 г., обосновавайки се с изключителното увеличение на
подобни случаи в цялата страна, при които водачи на автомобили извършват
нерегламентирани действия по оживени улици и кръстовища в населените
места и по този начин застрашават здравето и живота на останалите
участници в движението.
От събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие, а
именно показанията на свидетелите, които съда цени, не се потвърди
изложената в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление фактическа обстановка. Фактът, че двата автомобила марка
„Мерцедес“, единият управляван от жалбоподателя, а другият от свидетеля
И.Ц., са тръгнали с форсиране на двигатели и висока скорост при светване на
зелен сигнал на светофара, не води до извод, че са участвали в
нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.
Не се доказва да се е реализирало вмененото на жалбоподателя
административно нарушение. В тази връзка показанията на полицейските
служители се явяват предположение, но липсва воля от страна на двамата
водачи да участват помежду си в състезание, надпревара. Следователно от
обективна страна фактите по делото сочат на различна фактическа
3
обстановка, а без наличие на горните предпоставки, всяка друга на първи
поглед сходна ситуация би било предположение, допускане или вменяване на
нещо, което не отговаря на действителността.
Отделно от посоченото, по делото не се установява и умисълът на
жалбоподателя за вмененото му нарушение. От показанията на всички
свидетели, включително и полицейските служители е видно, че бързото
потегляне, при което водачите са форсирали двигателите на управляваните от
тях автомобили е станало за кратко от единия до другия светофар на бул.
„Царица Йоана“, което по показанията на всички свидетели е от 150 до 300
метра. Липсва познанство между двамата водачи, респективно уговаряне чрез
думи или знаци за участие в нерегламентирано състезание. Не се установи
подаване на сигнал за потегляне на двата автомобила с цел състезаването им, а
единствено, че при светване на зелен семафор на светофара, че са потеглили
едновременно и с висока скорост. Това е обстоятелство, което може да се
наблюдава често при потегляне от светофар при липса на интензивно
движение, както е в процесния случай.
Поради недоказаност по същество от обективна и субективна страна
жалбоподателя да е извършил вмененото му административно нарушение по
чл.104б, т.1 от ЗДвП, за което са му наложени санкции на основание чл.175А,
ал.1, предл.II от ЗДвП, наказателно постановление се явява
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районен и
административен съд, както и в касационното производство страните имат
право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото, право на
разноски има жалбоподателят. Искането за присъждането е своевременно в
хода на делото по същество, като се претендират 600 лева за адвокатско
възнаграждение и са представени доказателства за това – договор за правна
помощ и съдействие от 01.05.2025 година. По делото е направено възражение
за прекомерност от въззиваемата страна. Съдът намира, че делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, предвид което адвокатското
възнаграждение следва да бъде в предвидения минимум, който да бъде
съобразен с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
сключване на договора за правна защита, а именно 600 лева при интерес до
10000 лева, който в случая е 3000 лева. Ето защо и доколкото претенцията е в
този минимален размер искането следва да се уважи и СДВР следва да
заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4