№ 606
гр. Пловдив , 14.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330201672 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от МЕГЗ 17 ЕООД, представлявано от
М.И.К., седалище : гр.Раковски, ул.Владая № 2 против Наказателно
постановление № 512797-F543901 / 19.05.2020 г., издадедно от Заместник
директор на ТД на НАП Пловдив, с което на дружеството жалбоподател на
основание чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118,
ал.4 т.1 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лв. С жалбата се моли наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. И.Н. от АК-Пловдив, който поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител гл. юриск.
М. М., която идразява становище за правилност и законосъобразност на
наказателното постановление и моли същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване,
в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
1
МЕГЗ 17 ЕООД е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ.
Във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№
3091200015373/15.01.2020 г., органите на приходните администрация
започнали проверка за наличие на основания за регистрация по ЗДДС.
В хода на извършената проверка било установено, че дружеството, което
извършва онлайн търговия с дрехи и аксесоари, не е монтирало, въвело в
експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално
устройство за регистриране на извършените продажби. В тази връзка било
установено, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е
направена на 17.07.2019 г., като при издаването й не е издаден фискален бон
или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006
г. на МФ, тъй като за извършената търговска дейност, търговецът не е
регистрирал ФУ. Същата била изплатена чрез РКО за наложен платеж в
размер на 139,98 лв. на 18.07.2019 г.
Въз основа на направените констатации бил издаден АУАН сер. АN №
F543901/14.04.2021 г., а въз основа на него и обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на св.Б. Н.
Ч., копие на искане за преодставяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице изх.№ 303912000105373/19.02.2020 г., обяснения от МЕГЗ
17ЕООД, искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети
лица / СПИДИ АД / изх.№ 303912000105373-2/27.01.2020 г, справка за липса
на регистрирани фискални устройства на МЕГЗ 17 ЕООД, протокол №
**********/29.01.2020 Г.
От показанията на разпитания свидетел се установяват обстоятелствата,
при които е връчен АУАН, а именно лично срещу подпис на пълномощник на
дружеството жалбоподател. Приложените и приети към
административнонаказателната преписка писмени доказателства са
взаимнодопълващи се, кореспондиращи помежду си и допринасят зя
изясняване на фактическата обстановка.
Единственото отклонение от събраните доказателства е постъпилата
информация от Спиди АД, съгласно която от клиент с регистрация в ел.
модул за самообслужване на СПИДИ АД МЕГЗ 19 ЕООД е регистрирана
2
пратка по товарителница. Приложена е и самата товарителница, в която на
трето лице е изпратена стока до поискване с описание „любима рокля на М.“.
В случая обаче предаването на стоката е станало не от санкционираното
дружество, а от друго дружество МЕГЗ 19 ЕООД. Предвид посочената
информация ведно с приложена към нея товарителница става ясно, че не
санкционираното дружество на посочената в НП и АУАН дата е извършило
процесната доставка описана в НП, а друго дружество. По тези съображения
констатациите относно доставката на 17.07.2019 г , обективирани в Протокол
№16000013785/08.04.2020 г. се явяват неправилни, а оттам и неправилни са и
всички изводи за авторството на нарушението.
Поради изложеното съдът намира, че фактическата обсатновка не е
правилно установена от актосъставителя и наказващия орган, както и
неправилно е прието, че нарушението е осъществено на посочената дата,
място и въз основа на посочените в АУАН и НП обстоятелства. Така
установеното от съд несъответствие между установеното в НП и АУАН със
събраните доказателства налага отмяна на наказателното постановление, тъй
като е невъзможно да се вменява административнонакзателна отговроност за
нарушение, което не е извършено при изложените от наказващия орган
обстоятелства.
Що се касае до останалите изисквания предвидени при съставяне на АУАН
и на НП съдът въз основа на приложеното към
административнонаказателната преписка копие на Заповед № ЗЦУ ОПР
17/17.05.2018 г. прие, че както съставеният Акт за установяване на
административно нарушение, така и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени от компетентни лица.
При проверка относно спазване на материалния закон съдът прие, че
материалният закон е приложен правилно. Видно от съдържанието на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно
постановление се установява, че материалният закон е приложен правилно.
Нарушението се изразява в неизпълнение на задължение на лицето да
монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта съгласно чл.7,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Налице е и правилно приложение
на съответната на нарушението санкционна разпоредба , а именно чл. 185, ал.
2 от ЗДДС, която разпоредба предвижда различни хипотези за
3
санкциониране на нарушителите, а именно нарушаване на реда за одобряване
на типа на фискално устройство, нарушаване на начина за одобряване на типа
на фискално устройство; нарушаване на реда и начина за регистриране на
фискално устройство; нарушение на реда и начина за въвеждане/извеждане
във/от експлоатация на фискално устройство, нарушение на реда и начина за
отчитане на фискално устройство, нарушение на реда и начина на сервизно
обслужване на фискално устройство или нарушение за неизпълнение на
изискването за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите.
Процесното нарушение попада сред една от горепосочените хипотези, а
именно свързано е с реда и начина за регистриране на фискално устройство.
При проверка относно спазване на изискванията за описание на
нарушението и съответствието му с чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдът прие, че
нарушението е описано по ясен начин. В АУАН и НП е посочено, че
дружеството извършва онлайн търговия – с дрехи и аксесоари. Посочил е
също, че е налице сключен договор между Спиди АД и Мегз 17 ЕООД.
Посочено е, че на 17.07.2019 г. било извършено предаване на стока на Спиди
АД от страна на Мегз 17 ЕООД. Посочено е, че при предаването на стоката не
е издаден фискален бон или друг документ, отговарящ на изискванията на
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Посочено е, че сумата във връзка с
осъществената продажба е предадена от Спиди АД с РКО на 18.07.2019 г.
Следва да се отбележи, че в случая административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е вменена заради неизпълнение на задължение
да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство, не е за това, че не е
издало фискален бон. Задължението за издаване на фискален бон е
последващо и е предпоставено от наличието на монтирано фискално
устройство. При това положение при наличие на данни за осъществяване на
електронна търговия, то следва и такова фискално устройство да е монтирано.
В НП наказващият орган е посочил и реда, по който следва да се монтира
фискален бон, а именно в електронен вид предвид особеностите на
продажбата, осъществена от задълженото лице, а именно електронна
търговия.
Не се възприемат оплакванията, изложени в жалбата, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като описаната
фактическа обстановка съдържала описание на две нарушения. Задължението
за монтиране на фискално устройство е предхождащо задължението за
4
издаване на фискален бон, като в началото на наказателното постановление
това нарушение е описано достатъчно подробно, а в края му в синтезиран
вид е посочено, че дружеството няма монтирано фискално устройство. Като
доказателство за това е дадената в НП правна квалификация - чл.7, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС ,
докато задължението за издаване на фискален бон е предвидено в чл.118 , ал.
4 т.4 от ЗДДС, също и позоваването в НП на чл.3, ал.16от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ и др. Излагането на обстоятелства за липса на издаден
фискален бон е единствено и само с оглед взаимовръзката между издаването
на фискален бон и монтирането на фискално устройство.
Несподеляемо е оплакването, изложено в жалбата, за противоречия
относно мястото, на което се твърди да е извършено нарушението. Несъмнено
е, че нарушението е извършено в гр.Раковски, там е следвало дружеството да
разполага с фискално устройство, а регистрацията му е следвало да се
извърши в ТД на НАП Пловдив. Нарушението е за това, че дружеството не е
монтирало в гр.Раковски фискално устройство, не е въвело в експлоатация в
гр.Раковски фискално устройство и не е регистрирало в ТД на НАП Пловдив
фискално устройство.
Правилно е според съда становището на процесуалния представител на
въззиваемата страна по повод направеното оплакване в жалбата, че датата на
нарушението е неправилно посочена, тъй като не на тази дата е възникнало
данъчното събитие. Моментът на настъпване на данъчното събитие по
смисъла на чл.25 от ЗДДС е напълно различен от момента, в който за
дружеството е възникнало задължението за монтиране на фискално
устройство.
От страна на жалбоподателя се тълкува превратно разпоредбата на чл.3,
ал.1 от посочената Наредба, предвиждаща случаи, в които е предвидено
изключение от задължение за издаване на фискален бон, а именно когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи
по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва
чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в
5
електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал.
1, т. 1, 4, 7 и 8. Известно е, че чрез пощенските оператори освен доставка на
стока са предвидени и такива услуги и тогава издаване на фискален бон е
изключена. Настоящият състав счита, че предвид въведените в АУАН и НП
данни, такива обстоятелсва въобще не се твърдят, напротив, твърди се, че е
осъществена електронна търговия с посочена начална дата, на която е била
осъществена. Налице е и превратно тълкуване от страна на жалбоподателя на
горната разпоредба с оглед обстоятелството, че Спиди АД е същевременно и
куриер и като такъв би могъл да бъде и на пощенски паричен превод .
Възможностите процесната сума да попада сред изключенията, предвидени в
чл.3 от цитираната Наредба са изключени. Този извод съдът направи като взе
предвид описаното в АУАН и НП. Последователно в АУАН и НП се сочи, че
дружеството осъществява ел.търговия. В тази връзка е и предадената от него
и приета от Спиди АД пратка, при предаването на която не е издаден
фискален бон.
Не се споделят и оплакванията във връзка с възможностите да е
осъществена разносна търговия на процесната дата. Навсякъде в НП се
твърди за осъществяване на електронна търговия, не за разносна търговия. В
тази връзка и въз основа на това в чл.3, ал.16 от Наредбата, както и
Приложение №1, раздел VI б т.1 от Наредбата са въведени специфични
функционални изисквания към фискални устройства за отчитане на продажби
и чрез електронен магазин , а именно Фискално устройство за електронен
магазин трябва да регистрира и отчита всяка продажба чрез отпечатване на
фискален бон или чрез генериране на фискален бон в електронен вид. 2.
Генерираният фискален бон в електронен вид трябва да отговаря на
изискванията на наредбата за издаване на фискален бон на хартиен носител с
изключение на изискването за отпечатване.
С оглед неправилно възприетата фактическа обстановка обаче и предвид
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, които я
опровергават, съдът намира, че наказателното постановление не е обосновано
и незаконосъобразно и поради това следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от жалбоподателя в
тежест на ответната страна следва да бъдат възложени и претендираните
разноски . По делото е представен договор за адвокатско възнаграждение
договорено адвокатско възнаграждение, заплатено от жалбоподателя в размер
6
в рамер на 528 лв., представен е и списък за разноски до размера на тази сума,
което е в съответствие с минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, действаща към датата на сключване на договора за правна
помощ. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати посочената
сума в полза на жалбоподателя.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 512797-F543901 / 19. 05.2020 г.,
издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на МЕГЗ 17
ЕООД, представлявано от М.И.К., седалище : гр.Раковски , ул.Владая № 2,
ЕИК *********, с което на основание чл.7, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. чл.118, ал.4 т.1 от ЗДДС на основание чл.185,
ал.2 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на МЕГЗ 17 ЕООД,
представлявано от М.И.К., седалище : гр.Раковски , ул.Владая № 2, ЕИК
********* да заплати на сумата от 528 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7