Определение по дело №60/2020 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 февруари 2020 г.
Съдия: Албена Янчева Зъбова
Дело: 20202000500060
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

  О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 163

                          26.02.2020г., гр. Бургас

           Апелативен съд Бургас, гражданско отделение, в закрито заседание, в състав: 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова  

ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова-Кочовска

Добрин Кючуков

Като разгледа докладваното от съдия Зъбова ч.гр.дело №60 по описа  за 2020г., за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1,т.1 ГПК,вр.чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната частна жалба на Н. Г. С. ЕГН ********** и В. Д. П. ЕГН ********** - двамата чрез адвокат Б. Д., със съдебен адрес: град В., ул. „С.“ **, етаж *, подадена срещу Определение № 764/ 25.11. 2019 година по гражданско дело № 559/2019 година по описа на Окръжен съд Сливен, в частта, оставяща без разглеждане като недопустима жалбата им на длъжници в изпълнителното производство, подадена срещу разпореждане на ЧСИ Г. Г., рег. № *15, с район на действие Сливенски окръжен съд, постановено по изпълнително дело 2017915403883 и обективирано в протокол на ЧСИ от 11.09.2019 година, с което е намалено вземането на взискателя- купувач Н. П. с размера на един задатък, обявени са за невалидни останалите й наддавател-ни предложения и е обявен за купувач на имота далата най- ниска цена кандидат- купувачка Е. И. А.

В частната жалба определението се сочи за неправилно. Въвеждат се оплаквания, че съдът не се е произнесъл по всичките възражения на жалбоподателите, а е установил само недопустимостта на жалбата. Оспорва се изводът, почиващ на разбирането, че жалбата е недопустима, защото излизала от обхвата на посочените в чл.435, ал. 2 и 3 ГПК, подлежащи на обжалване действия на ЧСИ. Според страната цитираната норма не обхваща хипотезата нищожност на действията на ЧСИ. Намира, че произнасянето на ЧСИ в случая има характера на административен акт, който е нищожен, т.к. органът се е произнесъл извън компетентността си - приложил е изменената с ДВ.бр.86/27.10.17г. норма на закона, при положение, че в случая за започналите публични продажби е била приложима старата й редакция.

Освен това волеизявлението е осъществено не в изискуемата от закона форма. Обективирано е в протокол, какъвто акт законът не урежда и в него не е посочено пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Намира, че съдът е следвало да се произнесе по съществото на повдигнатия спор и моли настоящата инстанция да разгледа жалбата по същество, като я уважи, респективно моли за връщането на делото за разглеждане на предходния съд за произнасяне с указания по приложението на закона. Сочи, че доколкото съдът е следвало да се произнесе по нищожността, евентуално незаконосъобразността на действията на ЧСИ, то и искането за спиране на изпълнителното производство е основателно. Няма направени доказателствени искания.

В срок е постъпил отговор на жалбата от взискател „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 25, офис-сграда Лабиринт ет. 2, офис 4, чрез юрисконсулт Д. К. Г. В него частната жалба е посочена за неоснователна, т.к. страната намира за правилни и споделя мотивите на първоинстанционния съд в насока, че подадената пред окръжния съд жалба не попада в приложното поле на хипотезите, лимитативно изброени в чл. 435 от ГПК, даващи възможност на длъжника да обжалва актове на съдебния изпълнител. Акцентира върху това, че при публична продан на недвижим имот законодателят е предвидил обжалване само по отношение на крайния акт - постановлението за възлагане - докато междинните и предхождащи го действия от публичната продан, сред които са: обявяването на купувач, обявяването за невалидни на наддавателните предложения на купувачите, задържането на задатък при невнасяне на определената с разпределението по чл. 495 от ГПК сума и преминаването към следващо наддавателно предложение или купувач, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол. Затова и с оглед изхода от делото, счита за обосновано даденото от първата инстанция разрешение да остави без уважение искането за спиране на изпълнителното производство, до произнасянето по жалбата. Страната намира също така, че окръжният съд не дължи произнасяне по останалите възражения, изложени в жалбата, тъй като те касаят съществото на спора, до обсъждането на което не се достига, предвид установената недопустимост. В обобщение моли депозираната частна жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Не ангажира нови доказателства.

Отговор на жалбата е подаден и от лицето, обявено за купувач на имота, предмет на проведената публична продан - Е. И. А. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ш.“ **,вх. *, ет. *, ап. **, със съдебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № **,ет. *.

В него частната жалба се сочи за неоснователна и недоказана и се моли да бъде оставена без уважение. Според страната обжалваното определение на ОС е правилно, защото споделя изцяло изложените от съда мотиви и крайния му правен извод. Не ангажира нови доказателства.

Проверката на въззивния съд по чл.275 и сл. от ГПК сочи частната жалба за редовна-обективирана в посочената от закона форма, с нормативно изискуемо съдържание и приложения. Тя е подадена от лица с право на жалба, в рамките на предвидения по ГПК преклузивен срок и пред надлежна по правилата на функционалната подсъдност контролна съдебна инстанция. Затова производството по нея е допустимо, но разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 3883 по описа на ЧСИ Г. Г. за 2017 година, със стар номер 448 от 2013 година по описа на ЧСИ П. Р., е образувано първоначално като изпълнително дело № 273 от 2012 година по описа на ЧСИ Н. Д., по молба на взискателУниКредит Булбанк“АД(заместен в последствие чрез цесия от настоящия жалбоподател), срещу длъжниците:В. Д. П., Н. Г. С. П. и „Булгаргаз систем“ ЕООД ЕИК *********, със седалище в град Варна, за солидарно заплащане на сума в общ размер от 260 364, 36 лв., ведно с лихва за забава върху главницата, считано от подаването на заявлението в съда 17.05.2012 година, до окончателното й изплащане. В последствие в производството са присъединени като взискателиРехау“ ЕООД, но само по отношение на длъжника юридическо лице; Н. Г. П., но само по отношение на длъжник Н. Г. С.-П. Изпълнението е било насочено срещу недвижимо имущество на длъжниците и в частност срещу имот, собственост на длъжника Н. С. П., ипотекиран в полза на взискателя и находящ се в село Ж., община К., представляващ дворно място с идентификатор 29283.501.158, ведно с построената в него едноетажна паянтова жилищна сграда.

Проведената за имота публична продан, осъществена в периода 04.07.2014година- 04.08.2014 година, е приключила с обявяването за купувач на имота на далата най-високата за него цена от 80 000лв. кандидат-купувачка и взискател Н. П. Тя е участвала в наддаването с още четири предложения: 70000 лв., 60000 лв., 40000 лв. и 31333лв. В същата публична продан е взела участие и кандидат-купувачка Е. А. с наддавателно предложение от 31 000лв.

След извършеното разпределение по чл. 495 от ГПК, плащането на цената не е извършено, поради което за купувач е била обявена отново Н. П., но за цена от 70 000лв. Тъй като разпределението е било подложено на обжалване от длъжниците, а се е развило и производство по обжалване на отказ на ЧСИ изпълнителното дело да бъде прекратено, купувачката е била поканена от ЧСИ да депозира в тридневен срок от уведомяването молба за възстановяване на изтеклия междувременно двуседмичен срок за внасяне на цената от 70000лв.ведомлението й е било връчено чрез адвокат на 28.08.19г., но молба за възстановяване на изтеклия срок не е последвала, поради което ЧСИ изготвил обжалвания пред ОС протокол изх. №52023/11.09.19г., с който намалил вземането на присъединен взискател Н. П. с един задатък, прогласил за невалидни подадените от нея още три броя наддавателни предложения и обявил за купувач следващия подред дал валидно наддавателно предложение кандидат - Е. А. , срещу най- ниската предложена цена от 31 000лв.

Съобщението за това действие на ЧСИ е получено от жалбоподателите – длъжници чрез адвокат на 25.09.19г., а жалбата им срещу протокола е подадена по пощата и пликът носи клеймо от 02.10.19г., т.е.е в срок. С допълнение към нея е поискано и спиране на изпълнителното дело, до произнасянето по подадената жалба.

При тези данни Сливенският окръжен съд е постановил обжалваното понастоящем определение, в което приел жалбата за недопустима, т.к. обжалваните с нея действия на ЧСИ не попадат в обхвата на визираните в чл.435, ал.2 и 3 от ГПК. При тези разсъждение оставил без уважение и искането за спиране на изпълнителното производство до произнасянето по жалбата.

Определението е правилно.

Въззивната инстанция приема за императивна нормата на чл. 435 от ГПК, която изчерпателно определя кое лице има право на жалба, срещу какви незаконосъобразни актове на съдебния изпълнител, както и с оглед какви съществени нарушения, допуснати при постановяването им, поради което не може да бъде тълкувана корективно, включително разширително.

Всички изтъкнати от жалбоподателите пороци на процесуалните действия на ЧСИ, които в случая се атакуват, включително и нищожността, на която се позовават, не могат да бъдат отнесени към акт, различен от постановлението за възлагане, с което се приключва публичната продан. Този извод явства от граматическото, правно и логическо тълкуване, което съдът извършва с оглед прилагането на чл. 435, ал. 3 ГПК. Смисълът на разпоредбата е процесуална икономия в обжалването чрез съдебно атакуване само на правния акт, поставящ край на публичната продан, представляваща поредица от последователно извършвани процесуални действия, насочени към постигането на единствената най-важна цел на производството: чрез осребряването на длъжниковото имущество, да бъде удовлетворено вземането на кредитора. Законодателят е преценил, че целта може да бъде осуетена или застрашена само ако наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена, в какъвто смисъл могат да се обобщят и оплаквания на конкретните жалбоподатели.

Обаче нормата не предвижда в нито една от хипотезите си възможност с такива оплаквания да бъдат атакувани пред съд и отменени междинните процесуални действия на ЧСИ, предхождащи крайния акт – постановление за възлагане на имот. Следователно длъжниците в случая нямат признато от закона право на жалба и подадената от тях такава срещу протокола от 11.09.19 г., е недопустима. Като такава тя трябва да бъде оставена без разглеждане и производството по съдебното дело да бъде прекратено, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция.

С оглед единното становище на двете съдилища по поставения за разрешаване правен спор, подадената от Н. С. и В. П. частна жалба срещу правилното определение на Сливенски окръжен съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Апелативен съд Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната частна жалба на Н. Г. С. ЕГН ********** и В. Д. П. ЕГН ********** - двамата чрез адвокат Б. Д., подадена срещу Определение № 764/ 25.11. 2019 година по гражданско дело № 559/2019 година по описа на Окръжен съд - Сливен, оставящо без разглеждане жалбата им срещу разпореждане на ЧСИ Г. Г., рег. № *15 по изпълнително дело 2017915403883, обективирано в протокол на същия ЧСИ от 11.09.2019 година и прекратяващо производството по горното дело, като недопустимо.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: