РЕШЕНИЕ
№ 524
гр. Разград, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330100710 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.422 ГПК.
Депозирана е искова молба от Теленор България ЕАД, с която молят съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 675.95лв., от които:50.86лв. за
предоставени и незаплатени телекомуникационни услуги, 62.46лв. неустойка, 464.64лв.
неплатени лизингови вноски и 67.99лв.представляваща разлика в цената на предоставено
устройство. Претендират сумата ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл.41 ГПК до окончателното й изплащане и разноските по двете
производства. По подаденото заявление по чл.410 ГПК има издадена заповед
№3334/22.12.20г. по гр.д.№2131/20г. на РРС. Издадена е заповед за изпълнение, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК., като на ищеца е предоставен едночесечен срок на
предяви иск за установяване на вземанията си.
На 09.10.2017г. между страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ******за срок от 24 месеца по абонаментен план
„Тотал 24,99 промо 2000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 24,99 лв. Х. не
изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер 50,86 лв., представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 15.12.2018г. - 14.02.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/15.04.2019г.
1
На същата дата - 09.10.2017г. и по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер
*****, мобилният оператор, като лизингодател, сключва с ИВ. ЛЮБ. ХР. -
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и
възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Galaxy S8 Plus Black за обща лизингова
цена в размер на 1393,57лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 60,59лв. По договора за лизинг ответника дължи заплащане на сума в общ размер
на 494,64 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2018г. -
14.04.2019г., а именно: 17,06 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на
извършено частично плащане за отчетен период 15.12.2018г. - 14.01.2019г., начислена във
фактура № **********/15.01.2019г.; 60,59 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 15.01.2019г. - 14.02.2019г., начислена във фактура № **********/15.02.2019г.; 53,45
лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на
договора за мобилни услуги суми за отчетен период 15.02.2019г. - 14.03.2019г., начислена
във фактура № **********/15.03.2019г.;363,54 лв. - 5 броя лизингови вноски, начислени
накуп, съгласно чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг, и 1 лизингова вноска,
начислена съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, за отчетен период 15.03.2019г.-
14.04.2019г., начислени във фактура № **********/ 15.04.2019г.
Вследствие на неизпълнение по споразумнието с предпочетен номер ******, Х. дължи сума
в размер на 67,99 лв., представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена във фактура № **********/15.04.2019г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице обща
изискуемост. поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия. Към
настоящия момент и въпреки неизплатената обша лизингова цена по договора,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор. Горепосочените задължения
са индивидуализирани в следните Фактури: фактура №**********/15.01,2019г. за отчетен
период 15.12.2018г. - 14.01.2019г.. срок за плащане - 30.01,2019г.. издадена за сумата от
86.47 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса и лизингова вноска за предпочетен
номер ++359*********, както следва: 25,88 лв. абонаментна такса; 60,59 лв. лизингова
вноска. Фактурата претендира в размер на 42,94 лв., поради извършено плащане в размер на
43,53 лв., което частично погасява задължението за лизингова вноска до размера на 17,06 лв.
фактура №**********/15.02.2019г, за отчетен период 15.01.2019г.- 14.02.2019г„ срок за
плащане - 02.03.2019г„ издадена за сумата от 85.57 лв.. представляваща неплатена аб.такса и
лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********, както следва: 24,98 лв. абонаментна
такса; 60,59 лв. лизингова вноска.
фактура №**********/15.03.2019г. за отчетен период 15.02.2019г. - 14.03.2019г.. срок за
плащане - 30.03.2019г„ издадена за сумата от 53.45 лв.. представляваща неплатен остатък от
лизингова вноска за предпочетен номер ++359*********;фактура № **********/15.04.2019г.
2
за отчетен период 15.03.2019г. - 14.04.2019г, срок за плащане - 30.04.2019г, издадена за
сумата от 493.99 лв.. представляваща неплатени неустойка, дължима сума за предоставено
мобилно устройство и лизингови вноски за предпочетен номер ++359*********, както
следва:363,54 лв. лизингови вноски, начислени накуп;67,99 лв. дължима сума за
предоставено мобилно устройство;62,46 лв.
Ответникът ИВ. ЛЮБ. ХР.,чрез назначения му особен представител оспорва иска, като
твърди, че договорите и ОУ са изписани на шрифт с кегел, по-малък от 10, което поставя
потребителя в неравностойно положение. По делото липсват доказателства за предаването
на мобилното устройство и за заплатените от ответника суми.Останалите претенции, извън
тези по договора за лизинг ответникът намира за основателни.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът установи следната
фактическа обстановка: На 09.10.2017г. страните са сключили Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** за срок от 24 месеца по
абонаментен план „Тотал 24,99 промо 2000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер
на 24,99 лв. На същата дата и по повод горепосоченото споразумение страните са сключили
и договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy S8 Plus Black за обща лизингова цена в размер на
1393,57лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на
60,59лв.
Ответникът не е заплатил две аб.такси в общ размер 50,86лв., представляващи неплатени
абонаментни такси за отчетен период 15.12.2018г.-14.02.2019г. Вследствие на
неизпълнението и съгласно спогодбата между „Теленор“ и КЗП, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 62,46 лв., равна на три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/15.04.2019г.
По договора за лизинг ответника дължи заплащане на сума в общ размер на 494,64 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 15.12.2018г. - 14.04.2019г., а именно:
17,06 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на извършено частично плащане за
отчетен период 15.12.2018г.- 14.01.2019г., начислена във фактура №
**********/15.01.2019г.; 60,59лв.- лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
15.01.2019г.- 14.02.2019г., начислена във фактура № **********/15.02.2019г.; 53,45 лв. -
остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени при сключването на договора
за мобилни услуги суми за отчетен период 15.02.2019г.-14.03.2019г., начислена във фактура
№ **********/15.03.19г.; 363,54лв. - 5 броя лизингови вноски, начислени накуп, съгласно
чл.12 от ОУ към договора за лизинг и 1 лизингова вноска, начислена съгласно чл.1 ал.3 от
договора за лизинг, за отчетен период 15.03.2019г. - 14.04.2019г., начислени във фактура №
**********/15.04.2019г.
Вследствие на неизпълнение по споразумението с предпочетен номер ***** ответникът
сумата от 67,99 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
3
и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена
във фактура № **********/15.04.2019г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи: Исковете са основателни.
Страните не спорят, че между тях има сключен договор, както и че по него има предвидени
санкции при виновно неизпълнение, като едностранното прекратяване на договора от
мобилния оператор с едномесечно писмено предизвестие, както и за ангажиране на
отговорността му със заплащане на договорената в обезпечение на това договорно
задължение неустойка.
С подписването на договора ответникът е декларирал, че е запознат и е съгласен с
приложимите ОУ, като в съдържанието си същият препраща към няколко конкретно
приложими разпоредби, в това число и на предвиденото в чл.10 ОУ. Едностранното
разваляне на договора поради виновно неизпълнение на абоната се извършва с „писмено
изявление“. Следователно е в конкретната хипотеза страните са постигнали съгласие, както
относно основанията за едностранно прекратяване на договорите от страна на дружеството -
доставчик, така и досежно формата на изявлението и реда за уведомяване на другата страна.
Предвиденото в договора относно прекратяването му е съобразено с изискванията на чл.87
ал.1 от ЗЗД.
Депозираните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установен и
факта на надлежно предприетите от ищеца действия по прекратяването на договора във
време, предхождащо дата на подаденото от него заявление по чл.410 ГПК и по начин,
обуславящ изискуемостта на претендираното по този способ вземане за неустойка.
Въпреки липсата на отправено писмено изявление за едностранно прекратяване на договора
и претендираната неустойка, съдът намира, че с издаването на Фактура №**********/
15/04/2019г., в съдържание на която изрично е посочено, че договорът с ответника е
прекратен и че на това основание дължи договорената в размер на 130.45лв. неустойка, с
това фактурата също има характера на известие за прекратяването на договора, както и на
покана за плащане на вземането за неустойка.
Съгласно т.26 ОУ за взаимоотношенията между "Теленор" ЕАД и абоната-потребител на
доставяните от дружеството услуги, заплащането на услугата се извършва въз основа на
месечна фактура, издавана на името на абоната, който при сключването на договора е
уведомен от оператора за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактурата.
Неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението му за плащане на
дължимите суми. Според разпоредбата на т.27 от ОУ плащането следва да се извърши в
15дневен срок от издаването на фактурата. В т.31 е предвидено, че плащането следва да се
извърши независимо, че абонатът е оспорил месечните сметки в 6-месечен срок след
издаването на фактурата по общия ред.
4
Доводи, че като задължено лице ответникът се е възползвал от правото си да оспори
процесиите фактури пред оператора и евентуално същите да са отменени изцяло или да е
редуцирано по размер задължението му в резултат на оспорването, същият не е заявил нито
в срока за отговор на исковата молба нито в хода на цялото исково производство.
В конкретния случай, от приложените като доказателства фактури с №********** и
********** е видно, че ответникът е в неизпълнение на договора за сумата от 50.86лв.
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 15.12.18г.-14.02.19г.
Във всички процесни фактури са отразени задължения по договор за лизинг, като в
последната фактура №**********, освен начислени неустойки за едностранно прекратяване
на договора са начислени и всички останали дължими лизингови вноски.
Клаузите за неустойка са обвързани с размера на месечните абонаменти такси, изначално
поставят праг на максималния размер на неустойката за физически лица до трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, в които размери са и исковите претенции. Не е
договорено и не се претендират стойности на абонаментни такси за целия срок на
договорите. Така формулирани, при общ срок на договора от две години, клаузата за
дължимост на трикратен абонамент не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излиза извън
обезщетителната си функция.
Ответникът оспорва договора за лизинг, като твърди, че не му е предоставено мобилно
устройство, поради което не дължи претендираните суми. Този довод противоречи на
събраните по делото доказателства. В заповедното производство е приложено допълнително
споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен номер ***** от
09.10.2017г., то което е видно че при подписването му потребителят е получил мобилно
устройство SAMSUNG Galaxy S8 Plus Black, като на лист 3 от договора ответникът с
подписа си е удостоверил и получаването на устройството.
Неоснователен е довода на ответника за неравноправност на договорните клаузи, поради
изписването им на шрифт с кегел под 10. Такова ограничение има единствено в Закона за
потребителския кредит относно доставчиците на финансови услуги, а не за другите
потребителски договори.
Предвид изхода от спора ищецът има право на направените в настоящото производство
разноски в съответствие с разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК. В настоящото производство
ищецът е направил разноски в размер на 675лв./300лв. адв.възнаграждение, 200лв. за особен
представител и 175лв.д.т./. По ч.гр.д.№21312/2020г. са дължими разноски в размер на
385лв.
По гореизложените съображения, Съдът
5
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ИВ. ЛЮБ. ХР., ЕГН ********** от
гр.Р.********, че същият дължи на „Теленор България“ЕАД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София“, сграда 6 сумата от
675.95лв./шестстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и пет стотинки/, от която: 50,86 лв.
/ петдесет лева и осемдесет и шест стотинки/ по договор за мобилни услуги, 62,46 лв. /
шестдесет и два лева и четиридесет и шест стотинки/ неустойка за неизпълнение, 494,64 лв.
/ четиристотин деветдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки/ възнаграждения по
договор за лизинг, 67,99лв./шестдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/ разлика
между цената на устройството, предоставено на лизинг и преференциалната цена, ведно със
законната лихва от 21.12.2020 г. до окончателното изплащане на всички суми,
ОСЪЖДА ИВ. ЛЮБ. ХР., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ЕАД, ЕИК
********* сумата 675лв. /шестстотин седемдесет и пет лева/ съдебни разноски и сумата
385лв./триста осемдесет и пет лева/ разноски по ч.гр.д.№2131/2020г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№2131/2020г. на РРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6