Определение по дело №360/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 554
Дата: 3 юли 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Йонко Георгиев
Дело: 20195600500360
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

  554                                                 03.07.2019 г.                                        гр. Хасково

        

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Хасковският окръжен съд, на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в закрито съдебно заседание, в следния състав :

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ТОШКА ИВАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  АННА ПЕТКОВА

                                                                                       ЙОНКО ГЕОРГИЕВ

                                                                                           

като разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 360 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

           Постъпила е жалба от В.Д.В. против разпореждане от 07.01.2019 г. на ЧСИ Самуил Пеев по изп.д. № 1045/2015 г., с което е върната жалба с вх. № 12268 от 12.12.2018 г. по описа на съдебния изпълнител (с вх. № 10131 от 05.12.2018 г. по описа на Окръжен съд – Хасково). Жалбоподателят посочва, че обжалваното разпореждане страда от различни пороци. Основното оплакване е, че неплащане на дължимите такси по ТТРЗЧСИ не представлявало основание за връщане на жалбата. Държавната такса по сметка на ХОС била платена, поради което съдебният изпълнител бил длъжен да администрира жалбата и да я изпрати до съда. Отделно от това се сочи, че жалбоподателят не получил указания за заплащане на конкретна сума, нито по конкретна банкова сметка. *** можело да се извърши само в изключителни случаи, а в настоящата хипотеза съдебният изпълнител не се мотивирал какво налагало необходимостта от телефонно обаждане. Отправя се искане за отмяна на разпореждането като съдебен акт, който е неправилен и противоречащ на закона и морала.

            Постъпило е становище по жалбата от Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок – Стен – БГ – Стандарт“ ЕООД, чрез адв. Милена Димитрова, с което същата се поддържа като основателна.

            Не са постъпвали становища от останалите страни по делото.

            Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

            След като се запозна с твърденията на жалбоподателя, доводите на частния съдебен изпълнител и представеното копие от изпълнителното дело, съдът установи от фактическа и правна страна следното:

             Изпълнително дело № 1045/2015 г. е образувано по молба от „УниКредит Булбанк“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.07.2015 г. по ч.гр.д. № 1431/2015 г. по описа на Районен съд - Хасково. По делото е присъединен взискател В.Д.В., който е подал жалба с вх. № 12268 от 12.12.2018 г. (постъпила първо в Окръжен съд – Хасково), с която се атакуват действията на съдебния изпълнител за това, че не е администрирал предходна негова жалба с вх. № 8658 от 26.10.2018 г. срещу постановление за разпределение по изпълнителното дело. Съдебният изпълнител е указал на жалбоподателя да внесе такси по ТТРЗЧСИ в размер на 120 лв. За дадените указания съобщаването е извършено по телефона. Съставен е констативен акт от 21.12.2018 г. от служител на съдебния изпълнител, с който е удостоверено съобщаването по телефона. Тъй като в указания срок не са платени дължимите такси, на 07.01.2019 г. е издадено обжалваното разпореждане, с което жалбата е върната. 

             Настоящата жалбата се явява неоснователна. Въззивната инстанция счита, че следва да бъдат заплатени таксите, дължими по ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 80 ЗЧСИ за всяко действие на ЧСИ, дължимата такса се внася авансово. В случая, обаче, таксите по Тарифата се дължат заради администрирането на жалбата. В чл. 436, ал. 4 се препраща към разпоредбата на чл. 261, т. 4 ГПК, която визира внасянето на такса. В случая, не може да се приеме, че става дума само за държавна такса. Разпоредбата гласи, че към жалбата трябва да се приложи документ за внесена такса, без изрично да се посочва държавна или не. Следователно, става дума за всяка такса по администриране на жалбата, доколкото това е таксата, необходима за сезиране на решаващия орган. В случая претендираните от ЧСИ такси не са за извършване на услуга, а за действия по администриране на жалбата, тъй като чл. 436, ал. 2 и 3 ГПК визират задължение за съдебния изпълнител да изпрати съобщения на длъжниците по изпълнителното дело, както и да изпрати на съда копие от него. Именно това е основанието за внасянето на таксите.

            Що се отнася до действията по връчване, извършени по телефона, съдът не намира допуснати нарушения в тази насока. Обстоятелството, че съдебният изпълнител е предпочел да извърши връчването по този начин, не се отразява върху неговата законосъобразност.

              Поради това настоящият състав счита, че действията на ЧСИ по връщане на жалбата са законосъобразни и следва да бъдат потвърдени.

              С оглед изхода на делото искането за разноски също следва да бъде оставено без уважение.

            Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 07.01.2019 г. на ЧСИ Самуил Пеев – рег. № 874 по изп.д. № 1045/2015 г., с което е върната жалба с вх. № 12268 от 12.12.2018 г. по описа на съдебния изпълнител с вх. № 10131 от 05.12.2018 г. по описа на Окръжен съд  Хасково.

            Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.

           

 

 

Председател:                                    Членове: 1.   

 

 

                                                                            2.