№ 149
гр. М., 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и девети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20231600500136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 14 от 17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 957/2021 г.
Районен съд-Лом е отхвърлил като неоснователен предявения от П. В. М.
срещу Г. Б. Л. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на ¼ идеална част от
описаните имоти в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 2, том I, рег. № 18, дело № 1/05.01.2021 г. на нотариус С.С., а именно на:
дворно място в гр. В., обл. М., ул. „А.“ № 1Б, представляващо поземлен имот
с кадастрален номер *** с площ 3645 кв. м. в квартал 193, за който са
отредени УПИ II-*** и УПИ III-*** в квартал 193, с неприложени улична и
дворищна регулации по регулационния план на гр. В., утвърден със Заповед
№ 233 от 1988 г., при граници и съседи на имота съгласно скицата: от две
страни улици, ПИ 2567, ПИ 2413 и УПИ I, заедно с построените в УПИ II-
***: жилищна сграда със застроена площ 106,00 кв.м, лятна кухня със
застроена площ 48,00 кв. м, второстепенна сграда със застроена площ 122.00
кв.м, второстепенна сграда със застроена площ 60,00 кв.м, второстепенна
сграда със застроена площ 30,00 кв.м и всички подобрения в имота. Съдът е
отхвърлил като неоснователен и предявения иск за изкупуване от ищеца на ¾
1
идеални части от имотите, които продавачът В.М. е прехвърлил с Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, рег. № 18, дело №
1/05.01.2021 г. на нотариус С.С., като осъдил ищеца да заплати на ответника
направените разноски.
Така постановеното решение е обжалвано от П. М. с твърдения за
неправилност. В жалбата се излагат доводи за нищожност на сделката,
обективирана в нотариалния акт от 2021 г., произтичаща пряко от събраните
по делото доказателства. Сочи се, че имотът и сградите в двата нотариални
акта са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от
родителите на П., тъй като двамата са владели имота, както се установявало
от свидетелските показания. В тази връзка се твърди, че неправилно
Районният съд е приел, че е липсва владение от страна на майката на П. – З..
Жалбоподателят моли да бъде отменено първоинстанционното решение и
МОС да постанови ново, с което да признае за установено по отношение Г.
Л., че П. В. М. е собственик на целия имот и построените в него сгради и му
се предаде владението. Прави се искане и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от Г. Л., с който същата се оспорва като неоснователна. Моли съдът да
потвърди първоинстанционното решение като правилно и да присъди
сторените разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд - М., като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и като обсъди
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
същество е частично основателна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че
родителите на ищеца – В.М. и З.М. не са владели имота, отричайки правото
на собственост на родителите на В., поради което не са го придобили по
давност. Прието е още, че родителите на ищеца са извършили подобренията
върху съществуващи в имота сгради, но същите не представляват нови
самостоятелни обекти, следователно не са придобити в режим на съпружеска
имуществена общност. Съдът е приел, че В. М. е наследил имота от своите
2
родители, поради което имотът не е бил включен в съпружеската
имуществена общност между него и съпругата му З.М. Въз основа на тези
изводи районният съд е приел, че ищецът не е наследил идеална част от
имота, тъй като неговата майка – З.М. не е собственик на дял от имота. По
тези съображения е отхвърлил иска по чл. 124 ГПК. След като не е установено
наличие на съсобственост между ищеца и продавача по договора за продажба,
съдът е отхвърлил и предявения иск по чл. 33, ал. 2 ЗС.
Окръжен съд - М., като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира за устаноевно от фактическа стана следното:
Видно от наследници изх. № АО-14-1106/18.10.2022 г. П.М. е починал
на 11.12.1983 г. Той е оставил като наследници по закон: Ц.М. (съпруга) –
починала на 25.11.1990 г., Е.Ц. (дъщеря) и В. М. (син) – починал на 27.07.2021
г., като последният е оставил наследник син – П. М..
От представеното удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че В. М. и З.Р. (приела фамилия М.а) са сключили граждански
брак на 08.02.1970 г.
От удостоверение за наследници изх. № АО-14-490/29.04.2021 г. се
установява, че З.М.е починала на 18.04.2019 г. Нейни наследници са В. М.
(съпруг) и П. М. (син).
От удостоверение за наследници изх. № АО-14-1072/28.07.2021 г. се
установява, че В. М. е починал на 27.07.2021 г., като единствен наследник е
неговият син - П. М..
С Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 149, том II, дело №
756, от 21.12.1983 г. В.М. от гр. В. е признат за собственик на:
1.ДВОРНО МЯСТО от 660 кв. метра, находящо се в гр. В., Монтанско,
съставляващо парцела № I-2237 в кв.193 по плана на града, до съседи: от две
страни - улица, от две страни: собствени парцели, с построените в него
масивна жилищна сграда и гараж;
2. ДВОРНО МЯСТО от 800 кв. метра, находящо се в гр. В.,
съставляващо парцела XXIV-2237, в кв.193 по плана на града, до съседи:
улица от две страни, собствени парцели и наследници на П.С., с построен в
него кош;
3.ДВОРНО МЯСТО от 740 кв. метра, находящо се в гр. В.,
3
съставляващо парцела II-2237, в кв.193 по плана на града, до съседи: улица,
собствени парцели от две страни, и наследници на П.С., с построената в него
кошара;
4.ДВОРНО МЯСТО от 700 кв. метра, находящо се в гр. В.,
съставляващо парцела III-2238, в кв.193 по плана на града, до съседи: улица
от две страни и от две страни собствени парцели, същото е празно и
незастроено;
5.ДВОРНО МЯСТО от 700 кв. метра, находящо се в гр. В.,
съставляващо парцела IV-2238, в кв.193 по плана на града, до съседи: улица,
от две страни собствен парцел на И.М., същото е празно и незастроено.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I,
рег. № 18, дело № 1/05.01.2021 г. на нотариус С.С., вписан под № 577 от РНК,
който акт е вписан под вх.рег. № 15 от 05.01.2021 г., акт № 1, том 1/2021 г. на
Служба по вписвания при РС-Лом, В.М. продал на Г. Б. Л. правото на
собственост върху недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО в гр. В., обл. М., ул.
„А.“ № 1Б, представляващо поземлен имот с кадастрален номер *** с площ
3645 кв.м. в квартал 193, за който са отредени УПИ II-*** и УПИ III-*** в
квартал 193, с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния
план на гр. В., утвърден със Заповед № 233 от 1988 г., при граници и съседи
на имота съгласно скицата: от две страни улици, ПИ 2567, ПИ 2413 и УПИ I,
заедно с построените в УПИ II-***:
жилищна сграда със застроена площ 106,00 кв.м.;
лятна кухня със застроена площ 48,00 кв.м.;
второстепенна сграда със застроена площ 122.00 кв.м.;
второстепенна сграда със застроена площ 60,00 кв.м.;
второстепенна сграда със застроена площ 30,00 кв.м и всички
подобрения в имота, за цена 6500 лева, която сума продавачът заявил, че е
получил от купувача напълно в деня на сделката. Продавачът запазил правото
си на ползване върху този недвижим имот, безвъзмездно и докато е жив. При
съставянето на акта се представили документи, сред които упоменатият по-
горе Нотариален акт № 149, том II, нот.дел. № 756/1983 г. от 21.12.1983 г.
От показанията на св. М.В. се установява, че П. М. й е плащал да се
грижи за баща му – В., докато бил болен. По нейни думи П. не живеел при
4
баща си, защото имали дразги. Живеел през една поляна от къщата на баща
му В., при негови близки. Твърди, че на 10.04.2021 г. В. я помолил да извика
П. да дойде при него, за да му каже, че е прехвърлил къщата на Г.. На същата
дата свидетелката по телефона уведомила П. за това и му казала да отиде да
се разбере с баща си. Около 13-14 април 2021 г. присъствала на проведения
разговор между В. и П.. Свидетелката излага още данни, че баба Ц. и дядо П.
(М.) – родителите на В. М., постоянно говорели, че имотите, сградите и
изобщо всичко, което е направено, ще остане за В. и за съпругата му З.. Сочи,
че В. (В.), заедно с негови приятели е правил ремонти в процесния имот.
Направил както склад за зърно, тъй като отглеждал животни, така и нова
постройка.
От показанията на св. Й.П. се установява, че тя през 1963 г. се омъжила
и заживяла на същата улица, на която се намирал процесният имот. По това
време в него живеели родителите на В.. Същите казвали, че всичко ще бъде за
З. и за В.. Сочи, че постройките в къщата са направени от В. и З., а П. е
помагал. Имали голяма кошара, която преправили. До нея направили кухня и
се пренесли да живеят там, защото З. била в инвалидна количка и било
удобно да влиза с количката, тъй като нямало стъпала. Лятната кухня била
кошара, която П., В. и З. преустроили на стаичка и пристроили баня и
тоалетна. Кошарата била преправена години след като починали родителите
на В.. Свидетелката посещавала кухнята, като сочи, че там има две легла,
баня, тоалетна и печка, която ползвали за готвене. Когато се разчуло, че В.
продал къщата, П. през това време живеел на квартира в съседна къща. Сочи,
че В. казал на св. М. да уведоми сина му П. за продажбата на къщата, след
което П. се върнал при баща си и го гледал до смъртта му.
От показанията на св. Й.Л. (бивш съпруг на Г. Л.) се установява, че
първоначално В. му предложил да купи къщата, но тъй като Л. имал
задължения за издръжка и изпълнителни дела, предложил купувач да бъде
бившата му съпруга Г.. Сочи, че тогава имало къща, гараж, помещение за
животни, два коша и кухня, която представлява малка стая с баня. След
продажбата на къщата Л. казал на св. М., която работела в кварталния
магазин, че имотът е продаден, като заявил това и пред всички клиенти в
магазина. По-малко от два месеца след продажбата Л. возил П. до дома на
баща му В., за да поговорят. Тогава казал на П., че къщата е продадена, но
сочи, че последният знаел за продажбата още преди това.
5
От показанията на св. Ц.Ц., съсед с В. М., се установява, че къщата е
голяма с голям двор и има гараж, кухня и кошове за зърно. Сочи, че кухнята
не е съществувала, когато е дошла съпругата на В.. Кухнята била построена,
когато свидетелят бил на около 15-16 години, като тогава не били живи
майката и бащата на В.. Узнал за продажбата на къщата през януари месец
2021 г. при посещенията си в магазина, в който работела св. М..
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
В исковата молба П. М. е въвел твърдения, че е собственик на ¼ ид. ч.
от процесния имот, заедно с всички постройки в него, като основание е
посочил наследствено правоприемство от своята майка З.М.
По делото е установено, че В. М. и З.М.са сключили брак през 1970 г.
Видно от Нотариален акт № 149, том II, дело № 756 от 21.12.1983 г. В.
М. е признат за собственик по давностно владение на процесния недвижим
имот.
В Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 по тълк. дело № 11/2012 г.
е посочено, че нотариалният акт, с който се признава право на собственост
върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Следователно
приложеният Нотариален акт № 149/1983 г. не обвързва съда досежно
преценката на нотариуса за правото на собственост, притежавано от В. М..
От показанията на св. Й.П. се установява, че поне от 1963 г. процесният
имот се владял от Ц. и П.М.и, които са родители на В. М..
П.М. починал на 11.12.1983 г., а неговата съпруга Ц.М. почнала на
25.11.1990 г. Нотариалният акт, с който В. е признат за собственик по
давностно владение, е издаден на 21.12.1983 г., т.е 10 дни след смъртта на
баща му П..
Едно лице, за да е владелец по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, следва да
упражнява фактическа власт върху вещта със съзнанието, че е собственик.
Владение може да бъде установено чрез завладяване с едностранни действия
(владелецът установява фактическа власт и започва да държи вещта като
своя), както и чрез превръщане на досегашния владелец в държател (в тази
хипотеза има съгласие между досегашния и новия владелец, съгласно което
досегашният владелец се лишава от владението и става държател, респ. в него
вече няма намерението да държи вещта за себе си, а започва да я държи за
новия владелец).
От показаният на св. М.В. и Й.П. се установява, че П. и Ц. М.и са
казвали пред тях, че процесния имот ще остане за В. и З.. Това налага извод,
6
че П. и Ц. са считали себе си за собственици на имота, като единствено
посочили, че желаят той да остане за В. и З. в бъдеще. От тези показания не
се установява В. и З. да са завладели имота, отричайки правото на
собственост на родителите на В.. Не се установява и придобиване на владение
чрез превръщане на досегашния владелец в държател, тъй като съгласно
свидетелските показания П. и Ц. заявявали, че „имотът е за В. и за З.“ и че
„всичко, което е направено, ще остане за В. и съпругата му“. От тези
показания по никакъв начин не установява, че В. и З. са завладели процесния
имот. Не е спорно, че последните са живели в имота и са правили
подобрения, но по делото няма доказателства, от които да се установи, че са
отблъснали владението на досегашните владелци. Напротив, установи се, че
В. и З. са правели подобрения в имота със съзнанието, че имотът е на
родителите на В., т.е в случая липсва субективният елемент на владението.
Правенето на подобрения не ги превръща подобрителите във владелци. Още
повече, от данните по делото се установява, че в случая става въпрос за
търпими действия. Това е така, тъй като се установи, че родителите на В. са
оставили него и съпругата му З. да живеят в имота. В случая дори не е налице
държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, тъй като няма упражняване на
фактическа власт въз основа на договорно основание. При търпимите
действия фактическата власт се придобива със съгласието на собственика,
респ. владелеца, като това съгласие може да бъде изрично или предполагаемо,
но основано на добрите междуличностни отношения (съседски, приятелски
или роднински), поради което се търпи едно действие, за което лицето, което
го извършва, няма никакво право.
В Нотариален акт № 149/1983 г. се споменава и отказ от наследство,
който вероятно е сторен от сестрата на В. – Е.Ц.. Ако имотът е бил владян
като собствен от В. и съпругата му З., то не би бил необходим и отказ от
наследство, представен при съставяне на нотариалния акт по обстотелствена
проверка.
Съобразно изложените до тук аргументи, съдът намира, че процесният
имот е бил собственост на П. и Ц. М.и, а след тяхната смърт и направен отказ
от наследство от дъщеря им Е.Ц. имотът е наследен от В. М.. Имотът
представлява лично имущество на В., тъй като е придобит по наследство. Не е
налице възмездно придобиване и принос на съпругата, затова имотът не
попада в съпружеската имуществена общност.
От друга страна обаче св. Ц.Ц. сочи, че лятна кухня не е съществувала,
когато съпругата на В. дошла да живее в имота, а е построена след смъртта на
родителите на В.. По негови думи тя е построена, когато е бил на около 15-16
години, което предвид възрастта му (47 г.) се явява, че е построена около
1991-1990 г. Неговите показания в тази им част следва да се кредитират, тъй
като кореспондират с установените дати, на които родителите на В. са
починали.
Предвид факта, че В. М. е наследил имота и сградите в него, е
7
необходимо да се изследва дали е налице приращение по смисъла чл. 92 ЗС
по отношение на лятната кухня в имота, построена след смъртта на
родителите на В..
Обект на вещно право може да бъде вещ, която е обособена като
самостоятелен обект. Такива обекти могат да бъдат както незастроени
недвижими имоти, така и жилища и стопански постройки, които не
представляват принадлежност към жилищни обекти. Преценката дали една
постройка представлява принадлежност или самостоятелен обект на право на
собственост следва да се извърши с оглед нейното предназначение към
момента на построяването й, както и към момента, в който настъпва ефектът
на съответния придобивен способ. Основната характеристика на
самостоятелния обект на правото на собственост, освен неговата физическа
обособеност, е и възможността да се ползва самостоятелно, респ. да има
предназначение, различно от това да обслужва дворното място, в което е
построен или да обслужва жилищната сграда, построена в това дворно място.
В настоящия случай от показанията на св. Й.П. се установи, че кошарата в
имота е преустроена от В. и З. на стая, като същата разполагала с баня и
тоалетна. В стаята сложили две легла и печка, която използвали за готвене. От
показанията на св. П. се установява още, че В. и З. се преместили да живеят
там, тъй като З. ползвала инвалидна количка и лятната кухня била достъпна
предвид липсата на стъпала.
От изложеното МОС намира, че първоначално В. придобил по
наследство имота, заедно с постройките в него (масивна сграда, гараж, кош и
кошара). Към онзи момент не е спорно, че кошарата имала обслужващо
предназначение. В последствие обаче, след като В. и З. преустроили кошарата
на стая и започнали да живеят в нея, същата придобила самостоятелно
предназначение. Фактически лятната кухня е ползвана за живеене от В. и З. и
престанала да има обслужващо предназначение. Следователно тя е вещ,
притежаваща характеристиките на самостоятелен обект. Установи се, че
лятната кухня е придобила тези характеристики след като В. придобил имота
по наследство, затова настоящия състав намира, че в процесната лятна кухня
представлява вещ, придобита от В. и З. по време на брака им, съответно
същата е съпружеска имуществена общност. Като допълнителен аргумент е и
т.4 от Постановление № 5 от 31.10.1972 г. на Пленума на ВС в която се сочи,
че в съпружеската имуществена общност се включва сградата, построена през
време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг,
макар да не е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг.
Установено е, че З.М.е починала на 18.04.2019 г. С оглед нейната смърт
въззивникът П. М. е получил по наследство ¼ ид. ч. от лятната кухня, а
извършената от В. М. продажба на дворното място, заедно с построените в
него сгради (вкл. и лятна кухня) се осъществила на 05.01.2021 г. Към момента
на сключване на сделката продавачът е притежавал само ¾ ид. ч. от лятната
кухня. Продажбата на чуждата част от вещта не е нищожна, но сделката не
поражда вещно-транслативно действие (Решение № 483 от 15.07.2010 г. на
8
ВКС по гр. д. № 991/2009 г., I г. о., ГК).
От изложеното следва, че искът по чл.124 ГПК за признаване за
установено спрямо Г. Л., че П. М. е собственик на ¼ ид. ч. от описаните имоти
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, рег. №
18, дело № 1/05.01.2021 г. е основателен по отношение на ¼ ид.ч. от лятната
кухня, построена в поземления имот с кадастрален номер ***, с площ 3645
кв.м. в квартал 193, за който са отредени УПИ II-*** и УПИ III-*** в квартал
193, с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния план на
гр. В., утвърден със Заповед № 233 от 1988 г. Това налага отмяна на
първоинстанционното решение в тази част като неправилно.
Не следва да се уважи направеното във въззивната жалба искане „да се
предаде владението“, тъй като представлява изменение на иска, което в
случая е преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК.
Предвид частичното уважаване на иска по чл. 124 ГПК съдът следва да
се произнесе и по иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС. За уважаването на
последния е необходимо да се установи наличие на съсобственост върху
недвижим имот, продажба на дела на единия съсобственик на трето за
съсобствеността лице с действителна сделка и липса на предложение за
изкупуване до другия съсобственик. В настоящия случай се установи, че по
време на продажбата на недвижимия имот е била налице съсобственост
между П. М. и неговия баща В. М. по отношение на лятната кухня. По делото
не се установи В. да е предложил на П. изкупуване на тази част при същите
условия. В този случай релевантен е моментът на узнаването за сключената
сделка. От показанията на св. М.В. се установи, че П. узнал за извършената
продажба на 10.04.2021 г. Исковата молба е заведена на 10.05.2021 г., поради
което съдът намира, че е спазен двумесечният срок за предявяване на иска и
същият следва да бъде уважен като основателен по отношение на лятната
кухня, построена в поземления имот с кадастрален номер ***, с площ 3645 кв.
м. в квартал 193, за който са отредени УПИ II-*** и УПИ III-*** в квартал
193, с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния план на
гр. В., утвърден със Заповед № 233 от 1988 г.
В Нотариалния акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I,
рег. № 18, дело № 1/05.01.2021 г. не е разграничена цена за дворното място и
цена за сградите в него, а единствено е посочено, че продажната цена е 6500
лева. При уважаване на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС съдът следва да определи
цена, която е действително уговорена между страните по сделката, но такава
в случая не може да се определи единствено въз основа на нотариалния акт. В
първоинстанционното производство нито е поискана от някоя страна, нито е
назначена служебно от съда експертиза, която да определи цената на
постройките в процесния имот.
Също така в случая не са необходими доказателства за служебно
прилагане на императивна материалноправна норма. При така установеното
следва да се приеме, че не е налице задължение за настоящата инстанция да
9
назначава служебно експертиза, установяваща действителната цената на
лятната кухня, находяща се в процесния недвижим имот. Предвид
изложеното, съдът намира за целесъобразно и справедливо да уважи исковата
претенция по чл. 33, ал. 2 ЗС, като определя цена за изкупуване на лятната
кухня въз основа на данъчната оценка, а именно 1285,60 лева. Дължимата от
П. М. на Г. Л. цена за изкупуваната част от лятната кухня е в размер на 962,20
лв.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. Л. следва да
заплати на П. М. направените разноски пред двете инстанции в размер на 8,16
лева, съразмерно с уважената част от иска.
П. М. е освободен на основание чл. 83, ал. 2 ГПК от заплащане на
държавна такса и разноски, затова Г. Л. следва на заплати по сметката на
Окръжен съд - М. държавна такса в размер от 281,54 лв съобразно уважената
част от иска, като тази сума обхваща таксата както за първоинстанционното,
така и за въззивното производство.
П. М. е бил представляван в процеса от адвокат при условията на чл. 38
от ЗАдв, поради което Г. Л. следва да плати на пълномощника адв. В.
възнаграждение съразмерно уважената част от иска. Възнаграждението
следва да се определи по материалния интерес, съответстващ на уважената
част от иска, т.е. по данъчната оценка налятната кухня – 1285 лв. Така
възнаграждението на адв. В. се изчислява по формулата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ или 428,50 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. М. дължи на Г. Л. направените
разноски пред двете инстанции в общ размер на 748,65 лв лева, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 14 от 17.01.2023 г. по гр. дело № 957 /2021 г. на
Районен съд-Лом В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от П. В. М. с
ЕГН ********** от гр. В., обл. М., срещу Г. Б. Л. с ЕГН ********** от гр. В.,
обл. М., иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено спрямо Г. Б. Л.,
че П. В. М. е собственик на ¼ идеална част от лятна кухня със застроена
площ от 48,00 кв. м., находяща се в поземлен имот с кадастрален номер *** с
площ 3645 кв.м., в квартал 193, за който са отредени УПИ II-*** и УПИ III-
*** в квартал 193, с неприложени улична и дворищна регулации по
регулационния план па гр. В., утвърден със Заповед № 233 от 1988 г., при
граници и съседи на имота съгласно скица: от две страни улици, ПИ 2567, ПИ
2413 и УПИ I, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установено по
отношение на Г. Б. Л. с ЕГН ********** от гр. В., обл. М., че П. В. М. с ЕГН
10
********** от гр. В., обл. М., е собственик на ¼ идеална част от лятна кухня
със застроена площ от 48,00 кв. м., находяща се в поземлен имот с
кадастрален номер *** с площ 3645 кв.м., в квартал 193, за който са отредени
УПИ II-*** и УПИ III-*** в квартал 193, с неприложени улична и дворищна
регулации по регулационния план па гр. В., утвърден със Заповед № 233 от
1988 г., при граници и съседи на имота съгласно скица: от две страни улици,
ПИ 2567, ПИ 2413 и УПИ I.
ОТМЕНЯ решение № 14 от 17.01.2023 г. по гр. дело № 957 /2021 г. на
Районен съд-Лом В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от П. В. М.
срещу Г. Б. Л. иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС – за допускане
изкупуването от П. В. М. на ¾ идеални части от лятна кухня със застроена
площ от 48,00 кв. м., находяща се в поземлен имот с кадастрален номер *** с
площ 3645 кв.м., в квартал 193, за който са отредени УПИ II-*** и УПИ III-
*** в квартал 193, с неприложени улична и дворищна регулации по
регулационния план па гр. В., утвърден със Заповед № 233 от 1988 г., при
граници и съседи на имота съгласно скица: от две страни улици, ПИ 2567, ПИ
2413 и УПИ I., който имот продавачът В.М. е прехвърлил с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 2, том I, рег. № 18, дело №
1/05.01.2021 г. на С.С. – нотариус с район на действие ЛРС, вписан под № 577
от РНК, вписан под вх.рег. № 15 от 05.01.2021 г., акт № 1, том 1/2021 г. на
Служба по вписвания при РС-Лом, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА правото на П. В. М. с ЕГН ********** от гр. В., обл. М.,
на изкупуване по отношение ¾ ид. ч. от лятна кухня със застроена площ от
48,00 кв. м., находяща се в поземлен имот с кадастрален номер *** с площ
3645 кв.м., в квартал 193, за който са отредени УПИ II-*** и УПИ III-*** в
квартал 193, с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния
план па гр. В., утвърден със Заповед № 233 от 1988 г., при граници на имота
съгласно скица: от две страни улици, ПИ 2567, ПИ 2413 и УПИ I, от Г. Б. Л. с
ЕГН ********** от гр. В., обл. М. в едномесечен срок от влизане на
решението в законна сила за сумата от 962,20 лева.
ОТМЕНЯ решение № 14 от 17.01.2023 г. на Районен съд-Лом,
постановено по гр. дело № 957 /2021 г., по описа на същия съд В ЧАСТТА, в
която П. В. М. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., обл. М., ул. „А.“ № 1Б, е
осъден да заплати на Г. Б. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. В., обл. М., ул.
„Б.“ № 24, направени деловодни разноски в размер 5,00 лв. за издаване на
съдебно удостоверение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Б. Л., ЕГН **********, да плати на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК на П. В. М., ЕГН **********, сумата в общ размер от 8,16 лева,
представляваща направени разноски пред двете инстанции.
11
ОСЪЖДА Г. Б. Л., ЕГН **********, да плати по сметката на Окръжен
съд-М. държавна такса в размер от 281,54 лв.
ОСЪЖДА Г. Б. Л., ЕГН **********, да плати на основание чл. 38 от
ЗАдв на адвокат Н. В. възнаграждение от 428,50 лв.
ОСЪЖДА П. В. М., ЕГН **********, да плати на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК на Г. Б. Л., ЕГН **********, сума в размер от 748,65 лева,
представляваща направени разноски пред двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12